Въпреки че България е сред лидерите в производството на зърнени

Въпреки че България е измежду водачите в производството на зърнени храни в Европейския съюз, данните на Евростат за предходната година демонстрират внезапни спадове по съвсем всички стопански индикатори на селското ни стопанство.

Данните за държавите-членки бяха оповестени преди ден и с цел да се ориентираме къде сме ние, вършим незадълбочено съпоставяне на положението на родния ни бранш с това на една от прилежащите ни държави-членки Гърция, която в доста връзки изпреварва българското земеделие.

Съвсем наскоро, през 2021 година брутната добавена стойност (БДС) на българското селско стопанство е съставлявала цели 5 % от общатата БДС на стопанската система ни. През 2022 година агросекторът към този момент дава 4,3 % добавена стойност.

По данни на Евростат растежът на каузи на брутната добавена стойност на агросектора в България през предходната годита е едвам 1%, до момента в който в прилежаща Гърция е 3,1%. И това се случва макар нарастването в производството на български зърнени култури. През предходната година страната ни е произвела над 10,3 милиона тона пшеница, царевица, слънчоглед, ечемик и рапица, сочат данните на Евростат.

Още по-негативни са данните за междинните годишни приходи на един фермер в България и в Гърция, получени през 2023 година Сравнителните данни демонстрират, че в случай че за Европа показателят за тези приходи е 95,9, то гръцките фермери са много облагодетелствани, тъй като техният показател доближава 97,9 пункта. В същото време междинният годишен приход на бълграския земеделец е едвам 74,5 пункта. За съпоставяне – в Чехия показателят на тези приходи е 79, в Хърватия – 90,1, а в Германия – 95,2 пункта.

Ако продължим със сравненията сред българските и гръцки земеделци, цената на годишната растителна продукция в Гърция през предходната година се изчисляа на 3,4%, до момента в който в България е единствено 1,3%. Подобна е обстановката и със цената от отглеждането на животни – у нас е 0,6 на 100, до момента в който в Гърция е 1,5 на 100. По отношение на популацията на говеда и прасета и двете страни имаме идентични проценти – 0,8 и 0,6.

Колкото до броя на земеделските стопанства в двете страни, в прилежащата ни страна те са доста повече от тези в България и това се дължи на обстоятелството, че там дребните и междинни ферми са настоящи и добре подпомагани. Последните данни на статистиката демонстрират, че в случай че записаните стопанства в Гърция са 530 680, у нас са едвам 132 740.

България е пред Гърция единствено по брой на дребните стопанства със общоприет индустриален размер под 8 хиляди евро – у нас тези ферми съставляват 67,3%, до момента в който в южната ни съседка са 63,3%.

По всички останали индикатори обаче сме много обратно. Докато българските фамилни ферми съставляват единствено 84,5% от общия брой, то в Гърция те са 96,9 на 100 – или съвсем всичките стопанства са фамилни.

Дамите в земеделието, които управляват компаниите си, съставляват 32,2% от записаните стопанства, до момента в който у нас този % е 27,9.

По отношение на подмладяването обаче родните фермери печелят, тъй като у нас 9 на 100 от фермите се управляват от хора под 40 години, до момента в който в Гърция този % е 3,5%. Хората над 55 години, ръководещи стопанствата в Гърция също са повече, в сравнение с в България. Там 64,8 на 100 от фермите се управляват от хора с повече опит, до момента в който у нас този % е 54,9.

В България се отблязва сериозен растеж на мениджърите с земеделско обучение – 9% от стопанствата се управляват от хора, минали съответното професионално образование, до момента в който в Гърция едвам 0,7 на 100 от мениджърите на ферми имат нужната професионална подготовка.