Въпреки, че атаките на хутите изглеждат произволни и на тях

...
Въпреки, че атаките на хутите изглеждат произволни и на тях
Коментари Харесай

Foreign Policy: Защо кризата в Червено море все още не е засегнала енергийните пазари?

Въпреки, че офанзивите на хутите наподобяват случайни и на тях са подложени и кораби, които нямат нищо общо с Израел, въпреки всичко може да се наблюдава, че те се пробват да не нападат петролни танкери, отбелязва Reed
Намаляването на доставките на нефт през Червено море поради офанзивите на хутите не докара до разтърсвания на международните енергийни пазари, написа Keith Johnson в публикация във Foreign Policy. Причината е, че към този момент няма наранени индустриални мощности. Ако ескалацията на спора обаче стартира да заплашва добива, цените на петрола ще тръгнат нагоре.

Поредицата от офанзиви на подкрепяните от Иран бунтовници хути в Йемен против кораби в Червено море, продължаващи към този момент цялостен месец сигурно изплаши корабните компании, които пренасочиха корабите от рисковата зона, макар че военноморските сили на Съединени американски щати и Англия не престават да нанасят ответни удари.

Това, което безмилостните и ескалиращи офанзиви не съумяха да създадат е да раздрусат международните енергийни пазара, което е изненадващо поради това, че през това място се транзитират към 12 % от международните доставки на нефт по море.

Ракетни офанзиви против разнообразни търговски кораби в Червено море не престават повече от месец (хутите настояват, че това е методът им да отмъстят на Израел за нахлуването му в Ивицата Газа), а цената на референтния суровият нефт вид Brent на Лондонската фондова борса се намали спрямо началото на декември и към този момент е към 78 $ за барел. Междувременно цената на американския нефт остава на практика непроменена от ноември и сега е 73 $ за барел. Неприкосновеността и сигурността на морските енергийни потоци към Близкия изток от дълго време се считат за геополитическа бариера, която може да провокира разтърсвания на енергийните пазари.

Голяма част от силата, която зарежда международните стопански системи под формата на недопечен нефт или природен газ или се създава в района, или се транспортира през тесните водни пътища, като протока Баб ал Мандеб, който се намира на запад от Йемен и служи за вход до Червено море и надлежно. Суецкият канал, както и Ормузкият пролив, са друго тясно място от другата страна на Саудитска Арабия, през което също минава забележителна част от преноса. Имаше моменти, когато Иран можеше да увеличи световните цени на силата, заплашвайки просто да провокира безпорядък в Ормузкия проток. Да не приказваме за моментите, когато той и неговите съдружници хути в действителност нанасяха удари по саудитски петролни уреди.

И въпреки всичко, до момента в който районният спор продължава да се разраства и хутите не престават да нападат комерсиалното мореплаване, петролните пазари остават непоколебими. " Има редица новинарски заглавия, които биха предизвикали обилни разстройства на пазара преди 10 години. Днес те се трансформират в норма, само че цените реагират на тях едва ", споделя Richard Bronze, съосновател на изследователската консултантска компания Energy Aspects, основана в Лондон.

Какво изяснява тази липса на реакция от енергийните пазари? Оказва се, че има много аргументи. Да стартираме с това, че проливът Баб ел-Мандеб, който хутите направиха неплавателен, не е същият като Ормузкия пролив: първият е комфортен път към Суецкия канал и по-нататък към Европа, само че той има други възможности, до момента в който вторият самичък по себе си е жизненоважен източник и артерия за доставки на нефт.

Спокойствието на петролните пазари обаче се дължи на първо място на редица фундаментални фактори. Спокойствието на петролните пазари обаче се дължи на първо място на редица фундаментални фактори. Преди година, когато руско-украинският спор беше в разгара си, когато страните от ОПЕК намаляваха производството, а съветският нефт беше под наказания, светът се приготви за обстоятелството, че може да възникне сериозен недостиг на петролния пазар, т.е. търсенето би било доста по-високо от предлагането. Но вместо това видяхме рекорден растеж на производството в страни като Съединените щати, Бразилия, Канада и дребната Гвиана. Дори Иран, към момента под американски наказания обезпечи към половин милион барела дневно към международното произвеждане.

" Пазарът в действителност в този момент има повече благоприятни условия за меко приземяване в този момент, в сравнение с прогнозирахме ", споделя Matt Reed, вицепрезидент на основаната във Вашингтон консултантска компания Foreign Reports, профилирана за Близкия изток. " Всички бяха доста паникьосани по отношение на Русия, само че в края на краищата 2023 година годината на доставка от Съединените щати и Бразилия, а и не забравяйте за спомагателните барели от Иран. "

Това " меко приземяване " си има характерно име - авариен индустриален потенциал. ОПЕК продължи да понижава личното си произвеждане в ненужен опит да поддържа цените. Схемата не проработи изцяло заради възходящото произвеждане в други страни, само че имаше един потребен непряк резултат: свободният индустриален потенциал на ОПЕК, основно на Саудитска Арабия е голям и в случай че е належащо, това ще й разреши да усили производството с 5 милиона барела в ден.

Когато става въпрос за нуждата от оценка на геополитическите опасности, размерът на свободния потенциал е сериозен буфер против опасенията по отношение на настоящите опасности за доставките. (През 2008 година, когато аварийният индустриален потенциал на Саудитска Арабия беше извънредно невисок, цената на петрола скочи до рекордно високо равнище.).

Междувременно световното търсене на нефт не е толкоз мощно, колкото се очакваше, изключително към края на 2023 година Жаждата на Китай за нефт след пандемията понижа през втората половина на годината и растежът на световното търсене се забави внезапно. В последната си прогноза Международната организация по енергетика съобщи, че наклонността ще продължи, със постоянен растеж на предлагането през идната година, комбиниран с растеж на търсенето, който ще бъде на половина по-малък от този през 2023 година заради стопански бариери и опасения за околната среда.

Нещо повече, акцията на хутите, колкото и опустошителна да беше за комерсиалните корабни компании като Maersk, които в този момент заобикалят с контейнеровозите си Южна Африка, с цел да избегнат ракетни офанзиви, към момента не е засегнала петролните танкери и нефтодобивните обекти. Това частично се дължи на примирието сред Саудитска Арабия и Иран, с помощта на което някои от най-важните обекти в света към този момент остават отвън линията на огъня, за разлика от 2019 година, когато офанзиви с дронове повредиха две огромни петролни рафинерии в Саудитска Арабия.

" Това са закани за корабоплаването в района, а не за производството ", споделя Kevin Book, ръководещ шеф на основаната във Вашингтон консултантска компания ClearView Energy Partners. " Китай реализира доближаване сред Иран и Саудитска Арабия - производството може да бъде застрашено, само че в този момент сме в друга обстановка. Поне към този момент ". Въпреки че някои енергийни компании, като Shell и BP, пренасочиха своите танкери по други направления, с цел да избегнат влизането в Червено море, това единствено усили разноските им за времето на доставка, само че по никакъв метод не въздейства на общото количество петрола на пазара. " Забавянето на доставките не е същото като загуба на енергийни запаси ", изяснява Book.

Въпреки, че офанзивите на хутите наподобяват случайни и на тях са подложени и кораби, които нямат нищо общо с Израел, в това безумство въпреки всичко може да се наблюдава избрана скица, отбелязва Reed. Те се пробват да не нападат натоварени петролни танкери, което би могло да докара до огромна екологична злополука.

" Повечето кораби, подложени на набези, това са кораби за насипни товари и товарни кораби, а не танкери ", споделя той. " Мисля, че това се прави съзнателно. Ако убият моряци, някои страни ще се разстроят. Ако ударят танкер и провокират екологична злополука, целият свят ще изпадне в гняв. "

Спокойствието на международния енергиен пазар през последния месец не обезсилва обичайна парадигма, съгласно която на напред във времето би трябвало да стои сигурността на енергийните потоци в Близкия изток. Това успокоение отразява новата действителност: производството на нефт в Съединени американски щати, което към този момент доближи 13 млн. барела дневно и продължава да пораства, просто трансформира относителното значение на това, което до не по този начин от дълго време беше жизненоважна артерия за Европа, Съединените щати и по-скоро Азия.

" Основните правила използвани през последните 30 години, престанаха да дефинират това, по какъв начин реагира пазара ", означи Bronze. Шистовото произвеждане в Съединените щати докара до огромни промени. Усещането за взаимозависимост от вносния нефт отслабва.

Но обстановката в района към момента може да се утежни, изключително откакто администрацията на Байдън продължава напъните си да отслаби офанзивните качества на хутите и способността им да нападат непосредствено танкери и други енергийни обекти. Засега цените на петрола не реагират на настоящите събития, само че всичко може да се промени, изключително в случай че Иран се реши на ескалация в района.

" Бих споделил, че рискът от разгръщане и ескалация на спора е недооценен ", споделя Book. " Ако се окажем в обстановка, в която ескалацията засегне производството, а това е изцяло допустимо, тогава ще забележим повишаване на цените ".

Маринела Арабаджиева,
Източник: dnesplus.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР