Колко голяма трябва да е една планета, за да бъде обитаема?
Въпреки безбройните провокации, пред които са изправени, астрономите не престават да търсят следи от живот във Вселената. Сега екип от откриватели от Харвардския университет реши да изследва размера на възможните обитаеми светове и в частност – какъв е минимумът във връзка с размера на планетите. Откритията са оповестени в The Astrophysical Journal.
Екипът приема, че с цел да може да се развие живот на дадена планета, ситуирана в обитаемата зона на своята звезда, на повърхността ѝ би трябвало да има течна вода минимум 1 милиарда години. За да се случи това, светът би трябвало да разполага с атмосфера. Не всяка планета обаче може да я задържи към себе си. За по-малките планети това е невероятно. Затова екипът пресмята низък най-малко от 2.68 % от земната маса или малко повече масата на Луната x 2.
„ Когато става дума за вътрешните и външните краища на обитаемата зона, хората нормално мислят само пространствено – т.е. какъв брой близо е планетата до звездата – споделя Константин Арншайд, водещият създател на изследването. – Съществуват обаче и голям брой други променливи, в това число маса. Определяйки долната граница за размера на евентуално обитаемата планета, ние разполагаме с значимо ограничаване, което ще ни помогне при търсенето на обитаеми екзопланети и екзолуни. “
Обитаемата зона е оня район, при който радиацията, предавана от локалната звезда, разрешава на една планета да има вода във всички три положения. По този метод светът не е нито прекомерно парещ, нито прекомерно студен. В взаимозависимост от вида на звездата планетите могат да бъдат доста по-близко до нея, в сравнение с е Земята по отношение на Слънцето в нашата Слънчева система. Това изискване е значимо, само че не е задоволително. Ето за какво би трябвало да имаме поради и атмосферата. Ако тя всмуква повече топлота, в сравнение с излъчва, може да се образува парников резултат, който да изпари водата. От друга страна, атмосферата може постепенно да се разрушава под въздействието на звездата, което пък ще докара до студен и изсъхнал свят, сходен на Марс.
Малките планети, орбитиращи в по-близките краища на обитаемата зона, могат да избегнат парниковия резултат, само че единствено в случай че са в границите на описания в този теоретичен труд най-малко.
Източник: IFLScience
