Въображението е познавателен психичен процес, при който предметите и явленията

Въображението е познавателен психологичен развой, при който предметите и явленията от обективната реалност се отразяват и преобразяват в съзнанието на индивида под формата на нови, истински, необикновени или непредвидени облици, показа или хрумвания.

Психологическата подредба на въображението се построява върху няколко разнообразни критерия. Един от тях е отношението (различието) сред продукта на въображението и отразения в него справедлив предмет. С други думи, първата подредба на въображението се построява въз основа на изменението и преобразуването на субективните фантазни облици.

Така се обособяват няколко съществени типа:

Възпроизвеждащо (пресъздаващо) въображение е това, при което субектът построява фантазна визия за действително действителен предмет: даже доста прочут, само че който самият индивид НЕ Е възприемал директно.

Например : визията за Айфеловата кула е визия на въображението на огромно болшинство от хората. Докато визията за нашето земно кълбо върху фона на галактическото пространство е артикул на възпроизвеждащото въображение за съвсем всички хора. Впрочем, с продуктите на възпроизвеждащото въображение ние се срещаме на всяка крачка във всекидневната процедура.

С преобразуващото (модифициращото) въображение се срещаме , когато фантазмът съдържа облик на предмет, който действително не съществува, въобще няма да съществува, още не съществува или пък съществува, само че не знам къде и по какъв начин да го открием. Този тип въображение се употребява от читателите, с цел да основат „ своя “ облик на обичан книжовен воин, при създателя – интерпретация на облика, при илюстратора – своя виждане за персонажа и така нататък То е належащо във всички случаи, когато се изисква модална промяна: от словесно изложение (словесния продукт) към графичното, живописното, пластичното, театралното или житейското претворяване, осъществяване или инсцениране на облик.

За съзидателно въображение би трябвало да се приказва тогава, когато самият артикул на въображението директно се оказва нужната причина, плодоносното решение или достатъчното благоприятстващо изискване, с цел да бъде на практика осъществена една или друга градивна концепция, упоритост или блян – също по този начин чеда на въображението. Съзидателното въображение лежи в основата на цялата изобретателна активност и градивно творчество. Продуктите на съзидателното въображение проблясват от всеки сегмент на техническия напредък.

Терминът „ фикция “ се употребява като синоним на „ въображение “. Използва се и в доста по-ограничено значение – като необикновен тип въображение, чиито артикули са облици и хрумвания за неща, които освен, че не съществуват на никое място, само че и не биха могли да съществуват, тъй като са кардинално неосъществими, т.е. неуместни. Под „ фантазми “, в най-ограничения смисъл на думата, би трябвало да се схващат САМО тези АБСУРДНИ артикули на въображението. Фантазията и фантазмите се срещат доста постоянно в бляновете и сънищата, в митологията, религията, приказната фикция и актуалната фантастика. Но – фантазията и фантазмите играят извънредно огромна роля в евристиката ( бел. ред. просвета, която се занимава със закономерностите на човешкото мислене при постигане до открития), в научното търсене и творчество.

Основен аршин за една друга подредба на въображението е интензивността на съзнанието , степента на неговото присъединяване в процеса на въображението. Въз основа на този индикатор, въображението се обособява в два типа: пасивно и интензивно.

Пасивното въображение е това, при което съзнанието взе участие във допустимо най-слаба степен. Особено характерен случай на пасивно въображение съставляват сънищата: илюстрациите на съня. Тук съзнанието взе участие в най-слаба степен – единствено едвам оформи фантазмите и да ги запази (което не всеки път успява) за бодърстващия мозък и пробуденото схващане. Поради понижената интензивност на съзнанието и отпадането на сериозната функционалност на мисълта, фантазмите на съня са прекомерно производни.

Но и най-разюзданите и кошмарни фантазми на съня резервират отразителните функционалности на въображението: с избрана символика и даже с някои диагностични благоприятни условия. Към пасивното въображение биха могли да се отнесат и някои от най-ранните прояви на детските копнежи и мечти.

Активното въображение се появява в процеса на една или друга човешка активност, която съпътства и с която взаимодейства. Съдържанието, насоката и интензивността на въображението се дефинират от характера на тази активност. Участието на съзнанието в дейното въображение се реализира доброволно и най-вече посредством главната практическа, теоретическа или художествена активност. Включването на въображението в тази активност изключва каквато и да било целеустременост или предумишленост. Човек просто не може да си сложи такава цел – да си фантазира, нито пък да извърши сходна задача.

Ето за какво и изразът „ волево въображение “ няма никакво психическо покритие и самичък съставлява едно фантастично неразбирателство.

Активното въображение взе участие във всички вероятни типове човешка активност. Неговата работливост и благоприятни условия за присъединяване НЕ ЗАВИСЯТ от характера на съответната сфера на активност, а извънредно от опциите на съответните експерти и създатели.

Друг аршин за систематизиране на въображението са опциите за оптимално активизиране, вграждане и осъществяване на субекта и обществената полезност на получаваните резултати (продукти). Въз основа на тези индикатори, се обособяват няколко разновидности на въображението – блян (блян), фантазия и креативно въображение.

Копнежът е фантазна визия за едно мъчно постижимо, далечно или нереално бъдеще. Той е артикул на избрана незадоволеност на субекта от сегашното и от неспособност да откри своето място в условностите на сегашното. Във фантастичното бъдеще човек „ намира “ всичко, което му е по този начин належащо и непостижимо в сегашното. Но това мнимо угаждане демобилизира и деморализира индивида и неговата обществена интензивност заглъхва и отмира.

Мечтата е също фантазна визия за едно мечтано бъдеще. Но – наличието на този фантазъм влияе върху субе3кта по напълно противопоставен метод. Тя контрастира с минусите на сегашното, прави ги по-непоносими. Мечтата подтиква и революционизира съзнанието и активността на субекта.

Мечтите за независимост, човешко достолепие, пълноправие, креативен подем на човешката персона и общество са тласкали обществения напредък и цялото историческо развиване на обществото.

За креативното въображение може да се приказва единствено в един тъкмо избран смисъл. В противоположен случай самото фразеология „ креативно въображение “ се оказва безапелационна и непреодолима перифраза. В реалност за креативно въображение може да се приказва единствено когато във високото напрежение на това самобитно отразяващо превръщане и преобразуващо отразяване на обективното и субективното бъдат разкрити някои безспорни и непреходни теоретически или на практика, художествени или механически полезности.

Продукти на креативното въображение са върховете на философската мисъл, научното просветление и резюме, шедьоврите на изкуството.

Из " Когнитивна логика на психиката " на Леон Леви