Полусестра на Ваня я потърси след Игри на волята
Ваня мина през доста сложен прочувствен миг в " Игри на волята ", откакто бе отлъчена от останалите. Тя има най-вече номинации и най-вече извоювани елиминационни борби. Това я направи мощна и съумя да надвие всички и да се подреди на почетното трето място на финала. И единствената жена, която стига до край с двама доста сложни и мощни играчи - Борислав и Милен.
През БЛИЦ Ваня описа за борбите си в " Игри на волята " и какъв брой тежко в действителност ѝ е било. Не по-малки борби води в действителния живот, откакто татко ѝ напуща фамилията и повече в никакъв случай не се интересува от щерка си. В момента той има друго семейство, а след края на шоуто Ваня се е срещнала със своята полусестра.
- Ваня, опиши накратко присъединяване си в " Игри на волята " и кое в действителност ти беше най-трудно?
- Много прочувствено беше за мен и точно това се оказа най-трудно. Мислех си, че физическата част ще ме спъне, само че се оказа друго. Психически ми беше в действителност мъчно да устискам на цялото напрежение, което беше на моята глава. Смятам, че съм един от участниците, на който му беше най-трудно в този аспект.
- Защо не съумя да намериш другари във формата? С какво толкоз дразнеше останалите?
- Странна птица съм и отвън " Игри на волята ". Често бях упреквана от съвсем всички участници, че играя функции, оплитам интриги и се пробвам да привличам хора в тима си. А в действителност аз бях себе си с цялата палитра на страсти и на дейности, които, владея. Във всеки един миг съм се държала по този начин, както съм го усещала сега. Изградиха се някакви двойни стандарти за мен, не знам каква е повода... Когато се усмихвах ме упрекваха, че съм лицемерна, а когато не говорех с останалите - че пробвам да се изкарам жертва. Мои действия и дейности бяха нападани и хулени, а направени от някой различен - незабавно се намираше опрощение. Не знам... Може би съвкупността от това, че съм жена, че съм сложен състезател, не си държа езика зад зъбите и не се повеждам от непознатото мнение накараха останалите да се пернат от мен.
- Какво целеше с предлагането към Борислав да се вършиме на влюбени?
- Точно в този интервал се случиха нашите несъгласия с Тодор. Видях настроенията на всички останали и в един миг се оказах напълно сама. Идването на нов състезател беше като глътка пресен въздух и си споделих, че в случай че аз не работя бързо, те ще го привлекат на тяхна страна. Затова взех решение да пожертвам. Искам да подчертая, че не ми е трябвало човек да ми пази гърба и да ме бута напред. Исках просто човек, с който да мога да си кажа една естествена приказка. Чувствах се изолирана, само че стисках зъби и не желаех да го демонстрирам пред останалите.
- Пред част от съплеменниците си показа, че не поддържаш никаква връзка с татко си. Какво се е случило, че да се стигне до тази последна мярка?
- Била съм на 5 месеца, когато родителите ми са се разделили. Когато бях дребна татко ми не демонстрираше изключително предпочитание за контакт с мен. Дълги години се пробвах да насилям нещата, тъй като считам, че е редно тези взаимоотношения да се изградят по някакъв метод. С течение на годините видях, че когато другият човек не го желае, ти нищо не можеш да направиш. Казах му, че няма смисъл да си губим времето взаимно и всеки потегли по собствен личен път. От 6-7 години не съм се чувала и виждала с него.
- Не намерили ли метод и храброст да те потърси след присъединяване ти в " Игри на волята " и най-малко да те поздрави?
- Единственият контакт, който подкрепям от неговите родственици, е с вуйна ми. С нея се харесваме и си приказваме много постоянно. Те ме осведомява какво се случва в неговото ново семейство. Имам полусестра, която е на 6 години и с помощта на присъединяване ми в това предаване, аз се срещнах с нея. Доколкото ми е известно те живеят в Бургас, дори са съседи с Тодор, Вселената взема решение, че ще се майтапи колкото си изиска с мен. След като не подкрепям връзка с татко ми, нямаше по какъв начин да потърся аз сестра си. И по тази причина бях решила, че тя като порасне и прояви предпочитание да ме види, аз с най-голямо наслаждение ще се съглася. Леля ми сподели, че дребната е гледала " Игри на волята " и един ден просто ѝ е споделила, че тази червенокосата ѝ е сестра. Малката доста е желала да се чуе с мен и по този начин се запознахме,. въпреки и виртуално, по телефона.
- Липсата на татко по какъв метод се е отразило на теб като човек, като жена?
- Не мога да кажа по какъв начин се е отразило, тъй като не знам каква щях да бъда, в случай че имах татко. Никога не съм чувствала неналичието на татко, тъй като вуйчо беше в тази роля. Когато бях дребна живеех при него, мама, баба и дядо. На тях дължа голяма част от това, което съм като персона, като човек и сещане за света. Това са хората, които са ме научили на любовта към света. Най-вече баба ми, която умря за жалост.... За мен тя е най-позитивният човек на света и ми даваше образец, по тази причина се старая постоянно да диря позитивните страни на всяко едно нещо. Колкото и черно да наподобява обещано нещо, то сигурно има една бяла точица и аз се пробвам да я намеря.
- Казва се, че девойките търсят в сътрудниците си някой, който да наподобява на техния татко. Ти следователно какъв мъж търсиш, в какъв би се влюбила?
- Човекът до мен да ме учи, обичам да не знам и да не мога доста повече неща от индивида против мен. Второто извънредно значимо нещо е да мога да му се поверявам без безусловно никакви неистини. За мен е значимо сътрудниците да са същински между тях, в противоположен случай няма смисъл да си губим времето и да се самозалъгваме. Предпочитам да ми се каже една истина в очите, колкото и да ме заболи, в сравнение с да пребивавам в самозаблуда. Така действам постоянно към индивида до мен и може би от време на време директността ми е прекомерно мъчителна и ми изяжда главата. Но избирам по този начин да се случват нещата, вместо да се подлъгвам, че нещата са прелестни, а в действителност да не са.
През БЛИЦ Ваня описа за борбите си в " Игри на волята " и какъв брой тежко в действителност ѝ е било. Не по-малки борби води в действителния живот, откакто татко ѝ напуща фамилията и повече в никакъв случай не се интересува от щерка си. В момента той има друго семейство, а след края на шоуто Ваня се е срещнала със своята полусестра.
- Ваня, опиши накратко присъединяване си в " Игри на волята " и кое в действителност ти беше най-трудно?
- Много прочувствено беше за мен и точно това се оказа най-трудно. Мислех си, че физическата част ще ме спъне, само че се оказа друго. Психически ми беше в действителност мъчно да устискам на цялото напрежение, което беше на моята глава. Смятам, че съм един от участниците, на който му беше най-трудно в този аспект.
- Защо не съумя да намериш другари във формата? С какво толкоз дразнеше останалите?
- Странна птица съм и отвън " Игри на волята ". Често бях упреквана от съвсем всички участници, че играя функции, оплитам интриги и се пробвам да привличам хора в тима си. А в действителност аз бях себе си с цялата палитра на страсти и на дейности, които, владея. Във всеки един миг съм се държала по този начин, както съм го усещала сега. Изградиха се някакви двойни стандарти за мен, не знам каква е повода... Когато се усмихвах ме упрекваха, че съм лицемерна, а когато не говорех с останалите - че пробвам да се изкарам жертва. Мои действия и дейности бяха нападани и хулени, а направени от някой различен - незабавно се намираше опрощение. Не знам... Може би съвкупността от това, че съм жена, че съм сложен състезател, не си държа езика зад зъбите и не се повеждам от непознатото мнение накараха останалите да се пернат от мен.
- Какво целеше с предлагането към Борислав да се вършиме на влюбени?
- Точно в този интервал се случиха нашите несъгласия с Тодор. Видях настроенията на всички останали и в един миг се оказах напълно сама. Идването на нов състезател беше като глътка пресен въздух и си споделих, че в случай че аз не работя бързо, те ще го привлекат на тяхна страна. Затова взех решение да пожертвам. Искам да подчертая, че не ми е трябвало човек да ми пази гърба и да ме бута напред. Исках просто човек, с който да мога да си кажа една естествена приказка. Чувствах се изолирана, само че стисках зъби и не желаех да го демонстрирам пред останалите.
- Пред част от съплеменниците си показа, че не поддържаш никаква връзка с татко си. Какво се е случило, че да се стигне до тази последна мярка?
- Била съм на 5 месеца, когато родителите ми са се разделили. Когато бях дребна татко ми не демонстрираше изключително предпочитание за контакт с мен. Дълги години се пробвах да насилям нещата, тъй като считам, че е редно тези взаимоотношения да се изградят по някакъв метод. С течение на годините видях, че когато другият човек не го желае, ти нищо не можеш да направиш. Казах му, че няма смисъл да си губим времето взаимно и всеки потегли по собствен личен път. От 6-7 години не съм се чувала и виждала с него.
- Не намерили ли метод и храброст да те потърси след присъединяване ти в " Игри на волята " и най-малко да те поздрави?
- Единственият контакт, който подкрепям от неговите родственици, е с вуйна ми. С нея се харесваме и си приказваме много постоянно. Те ме осведомява какво се случва в неговото ново семейство. Имам полусестра, която е на 6 години и с помощта на присъединяване ми в това предаване, аз се срещнах с нея. Доколкото ми е известно те живеят в Бургас, дори са съседи с Тодор, Вселената взема решение, че ще се майтапи колкото си изиска с мен. След като не подкрепям връзка с татко ми, нямаше по какъв начин да потърся аз сестра си. И по тази причина бях решила, че тя като порасне и прояви предпочитание да ме види, аз с най-голямо наслаждение ще се съглася. Леля ми сподели, че дребната е гледала " Игри на волята " и един ден просто ѝ е споделила, че тази червенокосата ѝ е сестра. Малката доста е желала да се чуе с мен и по този начин се запознахме,. въпреки и виртуално, по телефона.
- Липсата на татко по какъв метод се е отразило на теб като човек, като жена?
- Не мога да кажа по какъв начин се е отразило, тъй като не знам каква щях да бъда, в случай че имах татко. Никога не съм чувствала неналичието на татко, тъй като вуйчо беше в тази роля. Когато бях дребна живеех при него, мама, баба и дядо. На тях дължа голяма част от това, което съм като персона, като човек и сещане за света. Това са хората, които са ме научили на любовта към света. Най-вече баба ми, която умря за жалост.... За мен тя е най-позитивният човек на света и ми даваше образец, по тази причина се старая постоянно да диря позитивните страни на всяко едно нещо. Колкото и черно да наподобява обещано нещо, то сигурно има една бяла точица и аз се пробвам да я намеря.
- Казва се, че девойките търсят в сътрудниците си някой, който да наподобява на техния татко. Ти следователно какъв мъж търсиш, в какъв би се влюбила?
- Човекът до мен да ме учи, обичам да не знам и да не мога доста повече неща от индивида против мен. Второто извънредно значимо нещо е да мога да му се поверявам без безусловно никакви неистини. За мен е значимо сътрудниците да са същински между тях, в противоположен случай няма смисъл да си губим времето и да се самозалъгваме. Предпочитам да ми се каже една истина в очите, колкото и да ме заболи, в сравнение с да пребивавам в самозаблуда. Така действам постоянно към индивида до мен и може би от време на време директността ми е прекомерно мъчителна и ми изяжда главата. Но избирам по този начин да се случват нещата, вместо да се подлъгвам, че нещата са прелестни, а в действителност да не са.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ




