Ваня Павлова бе на крачка от големия финал във Фермата“

Ваня Павлова бе на крачка от огромния край във „ Фермата “ 7, само че все пак тя призна, че се усеща победител. Причините за това не са малко и сигурно занапред ще пренареждат мислите й, а и цялостната настройка за хората.

Във визитката си Ваня показва себе си като трансформационен водач и духовен водач със мощно развита вътрешен глас. Тя е предходна през много труди интервали в живота си, към които няма проблем да се връща, тъй като непрекъснато работи над душeвността си. Именно това я научава и да прави нещо, което години наред не си е разрешавала – да обича себе си. 

В диалога с Ваня участват доста мъчителни страсти и самопризнания, само че също по този начин и задоволително положителна настройка за бъдещето. Ще се изнендате от споделеното.

– Ваня, каква е равносметката, която си правиш след присъединяване във „ Фермата “ и всичко, с което се сблъска в нея?

– За мен „ Фермата “ беше едно извънредно тестване и инспекция на личния ми път и до каква степен съм стигнала в личностното си развиване. Много се веселя, че го претърпях, тъй като в никакъв случай в живота си човек не може да бъде в изолираност за три месеца и да бъде в среда от непознати хора, с разнообразни разсъждения и полезности. За мен това беше извънредно предизвикателство. Като цяло съм с положителни усещания.

Най-трудните ми и най-тежки моменти, които съм претърпяла вътре, бяха и най-големите ми уроци. Трябваше да ги преживея, с цел да стигна до едно ново равнище на схващане и осъзнатост, с цел да стана по-добра и по-можеща като човек, да се убедя, че всички качества, които владея, са прелестни. Контрастът сред мен, Кирил, Ивайло и останалите от лагера, ми донесе супер доста изгоди. Но не бих повторила това преживяване в никакъв случай повече, макар че съм толкоз удовлетворена, тъй като имах потребност от нещо друго в живота си.

– Звучиш ми като човек, който е изживял самобитен катарзис. Хем казваш, че прекарването е неповторимо и си удовлетворена, хем в никакъв случай не би го повторила в живота си?!

– Да, тъкмо катарзис е думата. Другото също е правилно, тъй като платих доста висока цена от прочувствено естество за присъединяване си. Ако първоначално ми беше забавно и прелестно като предизвикателство, то последните три седмици ми бяха безспорен пъкъл. Затова споделям, че не бих го повторила.

Възстановяването след „ Фермата “ ми лиши може би към месец и малко – с цел да се събера още веднъж и да вляза в своя център. Имам поради в нравствен проект, тъй като външно аз постоянно съм заредена с усмивка. Вътрешно обаче, не се усещах по никакъв начин добре. Защото там, на Арената, беше битка всеки ден – с хора, които безусловно са енергийни вампири. И ти всеки ден си в борба да останеш цялостен. В един миг в действителност бях празна от вътрешната страна, пристигна ми прекалено много.

Преди борбата с Мартина, да вземем за пример, аз безусловно нямах никакво предпочитание, не виждах смисъл да не преставам. Защото преди този момент бях съумяла към този момент да направя всичко, което желаех вътре – като послания, и към този момент бях толкоз изморена физически, прочувствено и духовно, че не намирах вътрешното предпочитание, искрата, да изляза на Арената и да се раздам на макс.

За мен „ Фермата “ към този момент беше завършила – чисто прочувствено. Но всичко това в действителност беше катарзис за мен, както казваш. Заради болката, която претърпях, стигнах до ново равнище на осъзнаване. Човек се пробужда за вътрешния си свят и за духовното тъкмо посредством болежка. Така че на мен това ми е било безусловно нужно да го преживея. Чувствах се като инструмент на Бог в тази „ Ферма “, който знае, че аз имам устойчивост и мощ да изкарам вътре, с цел да може той посредством мен да покаже положителното и светлината.

Това не беше война сред мен, Кирил и Ивайло. Беше война на енергийно равнище – сред мрака и светлината, сред положителното и злото, сред пъкъла и парадайса. Както е и в живота. В момента Земята би трябвало да отиде на ново равнище на схващане. Затова има Ковид, по тази причина се случват такива катарзиси. И това, което се случи във „ Фермата “, е един индикатор. Време е да станем по-добри, да понижим това раздуто его и комплекси, и просто да приемем светлината в себе си. Във „ Фермата “ в действителност бяха доста раздути еготата – и това им пречеше да видят огромната картина – това, за което в действителност влязохме – обединяването. Но все пак мисля, че хората са се пробудили и то доста, тъй като този формат съумя да сплоти цяла България в една идея.

Супер признателна съм, че хората извън застанаха зад мен.

– Кои са тези проблеми, които си видяла в участниците вътре, които по-късно са генерирали, както казваш, всичките тези лошотии и несгоди?

– Говорех най-много за Ивайло и за Кирил, частично и за Мартина. Но като персонални качества тези хора за мен са прекомерно материални, не познават добре вътрешния си свят и са ръководени от едно предпочитание непрекъснато да изпъкват, да се потвърждават, да демонстрират своята значителност, само че не посредством каузи, а посредством празни, кухи думи. Мартина използваше думи като „ Да ги смачкаме! “ Та, мачкайки другите, с цялата тази завист, те посочваха единствено едно – че имат своите дълбоки контузии, които за мен датират още от детството им.

За мен тези хора не са били обичани, не знаят какво е да обичаш от цялото си създание. Нещо се е случило в живота им преди, което им е посочило, че са незначителни. И тъй като надълбоко в себе си те го имат вяра, на подсъзнателно равнище, в действителния свят желаеха да го потвърдят с думи. Чуваха се изрази: „ Аз съм Бог “, „ Аз съм най-великия “. И сега, в който усетеха, че някой е по-слаб, се опитваха да го смачкат, с цел да се почувстват вътрешно задоволени от себе си. Така си мислеха, че ще получат обич, само че срещнаха „ националната обич “.

Донякъде ги съжалявах вътре, тъй като работя с такива хора в действителния си живот, а и самата аз съм била с контузии в живота си, над които не преставам да работя. Понякога родителите вършат неща, които не осъзнават, че осакатяват децата им.

За да станеш неприятен човек, в действителност би трябвало да си претърпял доста неприятни неща. Буда споделя, че в случай че човек обича себе си, в никакъв случай не би наранил друго човешко създание. За мен тези хора не обичат себе си, дори в противен случай, ненавиждат се, само че егото им споделя, че са най-велики. Това е един балон, въздух под налягане и те доста добре знаят, че не е по този начин. Но си заплащат цената на „ националната обич “, това е тяхното събуждане.

– Според Ивайло, с който си приказвах, когато излезе от „ Фермата “, абсурда му с теб е мощно пресилен и в действителност действително не е бил с подобен мащаб, колкото се описваше отвън…

– Още първия месец от престоя си във „ Фермата “, Ивайло използваше доста постоянно обидни думи от вида на „ глупак “, „ злощастник “, обръщаше се към самия себе си по този начин или към някой различен. Речникът му беше цялостен с такива грозни прилагателни. Аз няколко пъти му споделих, че като го чувам, ме натоварва и би трябвало да си промени изразните средства, тъй като това, което му е в устата, в действителност му е в главата.

Представи си каква чернилка е насъбрана в него, щом всяка втора дума му е ужасна?!

Докато гледахме след излизането ми с татко ми дружно „ Фермата “, той пиеше хапчета, беше му мъчно да понесе видяното. Каза, че не може да повярва какъв човек съм. Моят татко си промени мнението за мен! А ме е подценявал цялостен живот и в един миг ми споделя: „ Ти си най-силният човек, който аз познавам “. Направо ми се плаче, като ти го споделям. Цял живот се боря за неговата обич, да му се потвърдя, внезапно влизам във „ Фермата “ и му се потвърдих.

– Значи ти си огромен победител! И това самопризнание, за което си се борила цялостен живот, в действителност е доста по-скъпо от тези 100 000 лева

– Наистина за мен това е най-голямата премия. Признанието от личния ми татко е доста значимо. Той постоянно доста ме е обичал, само че е прочувствено леден, в никакъв случай не ми го е показвал. А в този момент седеше до мен и плачеше на дивана, до момента в който гледаше „ Фермата “.

Безкрайно щастлива съм, че изживях всичко – от най-хубавото до най-лошото. Видях и върху какво още имам да работя в себе си, тъй като не съм безгрешна. Вътре допусках доста неточности, само че те най-много бяха от това, че в един миг най-после, аз нямах мисъл в главата си. Постоянно мислех върху това да си пресъздавам облика на родителите си, облика на кучетата си, да имам нещо като избавителна фикция, с цел да изляза от оная действителност там. Нямах въображение. Нямах сериозно аналитично мислене. Бях тотал вреда, споделям го с ръка на сърцето.

След „ Фермата “ приказвах доста с моя наставник, която ми сподели, че съм безспорен воин. Ходих и на психолог. Бях поела много негативна сила.

– Онова, което не ни убива, ни прави по-силни, нали по този начин. Ти си претърпяла доста сложни моменти в живота си, поради които ставаш и трансформационен водач, само че може би това, което си претърпяла във „ Фермата “, идва точно в този момент, с цел да те тества?

– Абсолютно, толкоз тъкмо го сподели в действителност. Самата аз си споделих същото най-после – че за мен всичко това беше един тест, с който да осъзная в действителност какъв брой съм напред. Аз съм малко перфекционист, постоянно изисквам повече от себе си, споделям си, че не съм задоволително добра в нещо, това е и отрицателната парадигма, която имах за себе си. Но видях вътре в действителност, че аз съм доста, доста постигнала в живота си.

Исках да оказа помощ на хората – доста седят вечер у дома или по заведенията и пият, други се друсат с опиати, с цел да замъглят съзнанията си. Но за какво? Защото вътрешно не се усеща добре от действителността, в която живее. Дали от безпаричие, дали от несподелена обич, всеки си има неговите проблеми. Начинът да се оправиш с това обаче, не е като замъгляваш съзнанието си и се самонаказваш.

Същото е с правенето на татуировки – тялото е храм, не трябва да го мърсиш. Аз самата имам доста татуси, които скърбя, че съм си правила, само че е било в моменти, когато съм желала да си причиня болежка, тъй като вътрешно не съм се обичала задоволително. Не родителите ми не са ме обичали, аз не съм се обичала. Или пък те са ми показвали криворазбрано тяхната обич и в един миг аз се раздрусвам, стартирам да се държа несъответстващо.

Имам несподелени любови. Във връзките си съм отхвърляла хората, наранявала съм ги, не са ми се получавали нещата в съкровен проект. Започнах да се чудя за какво наложително някой би трябвало да страда? Тогава потеглих по коучове, психолози и видях какъв брой доста имам да работя по себе си, какъв брой изгубена съм в действителност. И пътя, който извървях, и всичко, което постигах, беше образеца, който желаех да покажа и във „ Фермата “.

– Ти взе доста победи във „ Фермата “, които евентуално са те карали в даден миг да си правиш проекции за огромния край. Мислила ли си какво би направила с премията от 100 000, в случай че беше стигнала до там?

– Влязох във „ Фермата “ без каквито и да е било упования за това да стигам до край. И почтено казано се изненадах от физическата си подготовка, тъй като знаех, че душeвността ми е доста мощна. Не имах вяра, че физически мога да победя толкоз доста хора на Арената. Колкото повече се доближавах до финала, започвах да си представям, че е допустимо в действителност да стигна до там, откакто съм толкоз напред в играта. Но в един миг изгубих посоката, изгубих себе си, в края бях супер изморена.

За мен 100 000 не са били цел, по-скоро желаех да покажа какъв човек съм, да подам качествени послания на хората и те в действителност да се пробудят посредством мен. Вярвам, че го направих и не скърбя за нищо. Не скърбя, че не стигнах до финала, тъй като завоювах най-ценното – любовта на хората! Горда съм с това, което демонстрирах.

Не влязох във „ Фермата “ поради парите. И въпреки всичко, с цел да отговоря на въпроса ти – в случай че бях спечелила тази премия, най-вероятно щях да я влагам в обучение. Да направя Академия, в която да давам непрекъснато нови и нови познания на хората за това да имат вяра повече в себе си, да са по-качествени персони.

Но аз ще не преставам да оказвам помощ на хората – дали с книга, дали с курсове, които ще повеждам. Ще последвам този път праволинейно и имам вяра, че това е моята задача.

– Спомена, че имаш несподелени любови. Все още ли имаш сходни разочарования в персонален проект?

– В момента нямам мъж до себе си, а мисля към този момент за семейство, желая да стана и майка. Но не насилям нещата, знам, че ще се случат в точния миг. Искам да срещна точния човек, а не просто някой, с който ще създадем деца и след две години ще се разделим. Да е някой, който е като мен, с който да гледаме в една посока./show.blitz.bg

Интервю на Анелия ПОПОВА