Ваня Павлова бе на крачка от големия финал във Фермата

Ваня Павлова бе на крачка от огромния край във " Фермата " 7, само че все пак тя призна, че се усеща победител. Причините за това не са малко и сигурно занапред ще пренареждат мислите й, а и цялостната настройка за хората.

Във визитката си Ваня показва себе си като трансформационен водач и духовен водач със мощно развита вътрешен глас. Тя е предходна през много труди интервали в живота си, към които няма проблем да се връща, тъй като непрекъснато работи над душeвността си. Именно това я научава и да прави нещо, което години наред не си е разрешавала - да обича себе си. 

Ето какво сподели Ваня в изявление за " Блиц ":

- Ваня, каква е равносметката, която си правиш след присъединяване във " Фермата “ и всичко, с което се сблъска в нея?

- За мен " Фермата “ беше едно извънредно тестване и инспекция на личния ми път и до каква степен съм стигнала в личностното си развиване. Много се веселя, че го претърпях, тъй като в никакъв случай в живота си човек не може да бъде в изолираност за три месеца и да бъде в среда от непознати хора, с разнообразни разсъждения и полезности. За мен това беше извънредно предизвикателство. Като цяло съм с положителни усещания.

Най-трудните ми и най-тежки моменти, които съм претърпяла вътре, бяха и най-големите ми уроци. Трябваше да ги преживея, с цел да стигна до едно ново равнище на схващане и осъзнатост, с цел да стана по-добра и по-можеща като човек, да се убедя, че всички качества, които владея, са прелестни. Контрастът сред мен, Кирил, Ивайло и останалите от лагера, ми донесе супер доста изгоди. Но не бих повторила това преживяване в никакъв случай повече, макар че съм толкоз удовлетворена, тъй като имах потребност от нещо друго в живота си.

- Звучиш ми като човек, който е изживял самобитен катарзис. Хем казваш, че прекарването е неповторимо и си удовлетворена, хем в никакъв случай не би го повторила в живота си?!

- Да, тъкмо катарзис е думата. Другото също е правилно, тъй като платих доста висока цена от прочувствено естество за присъединяване си. Ако първоначално ми беше забавно и прелестно като предизвикателство, то последните три седмици ми бяха безспорен пъкъл. Затова споделям, че не бих го повторила.

Възстановяването след " Фермата “ ми лиши може би към месец и малко – с цел да се събера още веднъж и да вляза в своя център. Имам поради в нравствен проект, тъй като външно аз постоянно съм заредена с усмивка. Вътрешно обаче, не се усещах по никакъв начин добре. Защото там, на Арената, беше битка всеки ден – с хора, които безусловно са енергийни вампири. И ти всеки ден си в борба да останеш цялостен. В един миг в действителност бях празна от вътрешната страна, пристигна ми прекалено много.

Преди борбата с Мартина, да вземем за пример, аз безусловно нямах никакво предпочитание, не виждах смисъл да не преставам. Защото преди този момент бях съумяла към този момент да направя всичко, което желаех вътре – като послания, и към този момент бях толкоз изморена физически, прочувствено и духовно, че не намирах вътрешното предпочитание, искрата, да изляза на Арената и да се раздам на макс.

За мен " Фермата “ към този момент беше завършила – чисто прочувствено. Но всичко това в действителност беше катарзис за мен, както казваш. Заради болката, която претърпях, стигнах до ново равнище на осъзнаване. Човек се пробужда за вътрешния си свят и за духовното тъкмо посредством болежка. Така че на мен това ми е било безусловно нужно да го преживея. Чувствах се като инструмент на Бог в тази " Ферма “, който знае, че аз имам устойчивост и мощ да изкарам вътре, с цел да може той посредством мен да покаже положителното и светлината.

Това не беше война сред мен, Кирил и Ивайло. Беше война на енергийно равнище – сред мрака и светлината, сред положителното и злото, сред пъкъла и парадайса. Както е и в живота. В момента Земята би трябвало да отиде на ново равнище на схващане. Затова има Ковид, по тази причина се случват такива катарзиси. И това, което се случи във " Фермата “, е един индикатор. Време е да станем по-добри, да понижим това раздуто его и комплекси, и просто да приемем светлината в себе си. Във " Фермата “ в действителност бяха доста раздути еготата – и това им пречеше да видят огромната картина – това, за което в действителност влязохме – обединяването. Но все пак мисля, че хората са се пробудили и то доста, тъй като този формат съумя да сплоти цяла България в една идея.

- Кои са тези проблеми, които си видяла в участниците вътре, които по-късно са генерирали, както казваш, всичките тези лошотии и несгоди?

- Говорех най-много за Ивайло и за Кирил, частично и за Мартина. Но като персонални качества тези хора за мен са прекомерно материални, не познават добре вътрешния си свят и са ръководени от едно предпочитание непрекъснато да изпъкват, да се потвърждават, да демонстрират своята значителност, само че не посредством каузи, а посредством празни, кухи думи. Мартина използваше думи като " Да ги смачкаме! “ Та, мачкайки другите, с цялата тази завист, те посочваха единствено едно – че имат своите дълбоки контузии, които за мен датират още от детството им.

- Според Ивайло, с който си приказвах, когато излезе от " Фермата “, абсурда му с теб е мощно пресилен и в действителност действително не е бил с подобен мащаб, колкото се описваше отвън…

- Още първия месец от престоя си във " Фермата “, Ивайло използваше доста постоянно обидни думи от вида на " глупак “, " злощастник “, обръщаше се към самия себе си по този начин или към някой различен. Речникът му беше цялостен с такива грозни прилагателни. Аз няколко пъти му споделих, че като го чувам, ме натоварва и би трябвало да си промени изразните средства, тъй като това, което му е в устата, в действителност му е в главата.

Представи си каква чернилка е насъбрана в него, щом всяка втора дума му е ужасна?! 

Докато гледахме след излизането ми с татко ми дружно " Фермата “, той пиеше хапчета, беше му мъчно да понесе видяното. Каза, че не може да повярва какъв човек съм. Моят татко си промени мнението за мен! А ме е подценявал цялостен живот и в един миг ми споделя: " Ти си най-силният човек, който аз познавам “. Направо ми се плаче, като ти го споделям. Цял живот се боря за неговата обич, да му се потвърдя, внезапно влизам във " Фермата “ и му се потвърдих.

- Онова, което не ни убива, ни прави по-силни, нали по този начин. Ти си претърпяла доста сложни моменти в живота си, поради които ставаш и трансформационен водач, само че може би това, което си претърпяла във " Фермата “, идва точно в този момент, с цел да те тества?

- Абсолютно, толкоз тъкмо го сподели в действителност. Самата аз си споделих същото най-после – че за мен всичко това беше един тест, с който да осъзная в действителност какъв брой съм напред. Аз съм малко перфекционист, постоянно изисквам повече от себе си, споделям си, че не съм задоволително добра в нещо, това е и отрицателната парадигма, която имах за себе си. Но видях вътре в действителност, че аз съм доста, доста постигнала в живота си.

Исках да оказа помощ на хората – доста седят вечер у дома или по заведенията и пият, други се друсат с опиати, с цел да замъглят съзнанията си. Но за какво? Защото вътрешно не се усеща добре от действителността, в която живее. Дали от безпаричие, дали от несподелена обич, всеки си има неговите проблеми. Начинът да се оправиш с това обаче, не е като замъгляваш съзнанието си и се самонаказваш.