Ваня Григорова е икономически съветник на КТ Подкрепа“ и председател

Ваня Григорова е стопански консултант на КТ „ Подкрепа “ и ръководител на съдружие „ Солидарна България “, което е измежду главните уредници на българската част от общоевропейския митинг против ТПТИ и СЕТА. Сдружението се ангажира главно със обществена и трудова тема. Григорова е член на Националния съвет по тристранно съдействие. По обучение е магистър по маркетинг от Университета за национално и международно стопанство. Завършила е и Националната търговско-банкова гимназия. Родена е в София през 1978 година

- Какви биха били загубите за трудещия се, в случай че отпадне клас прослужено време?

- При съществена заплата 1000 лева и 20 години трудов стаж, в случай че няма клас прослужено време, служащият ще получава сред 100-150 лева по-малко.

- Г-жо Григорова, от синдиката поставихте на масата за договаряния концепцията за залагане на минимална работна заплата от 1000 лева Реално ли е това?

- Това, което направихме, не е публично предложение, тъй като към момента не са почнали диалозите за бюджета за идната година. Не изключвам обаче да създадем такова. Сега единствено напомнихме предлагането ни, защото в тригодишната средносрочна стратегия на ръководещите е планувано от 2022 година минималната заплата да бъде замразена. Възнаграждението към момента не е стигнало 1000 лева, с цел да замразяваме. За служащите е значимо, тъй като те не получават това, което създават действително. Медиалната работна заплата, която в реалност се равнява на междинната за страната, е към 26% от средноевропейската. Да, продуктивността ни е на половина от средноевропейската, само че това значи, че заплатите би трябвало да нарастват по-интензивно, с цел да могат да доближат продуктивността. Освен чисто икономическата причина има и демографска - повдигането <210> би бил сериозен претекст за част от българите, които са се запътили към Западна Европа, да останат у нас.

- Ако минималната заплата е 1000 лева, тя обаче съвсем би се изравнила със междинната за страната, която е 1253 лева, а за Пловдив 1082 лева

- Увеличаването на минималната работна заплата не значи заледяване на останалите

заплати. Напротив, тя им дава подтик. Медицинските сестри се борят с аргумента, че получават минимално заплащане от 560 лева Ако беше 1000 лева, щяха да го кажат във връзка с тях. Дори и с по-бавни темпове у нас, увеличението на минималната заплата води до повишаване и на другите. Не би трябвало да забравяме, че служащият не е равнопоставен на работодателя, той е доста по-слаб стопански и това се отразява на сделките му.

- При минимално заплащане от 1000 лева планирано с какъв брой би скочило междинното?

- Трудно е да се каже, има доста фактори, които играят роля в определянето на заплатите. Един от най-важните е обезлюдяването. То значи, че работодателите са и от ден на ден ще бъдат притиснати да усилват възнагражденията. Знаете, че притежателите, с цел да си икономисват разноски, постоянно дават пари под формата на бонуси в края на годината и това съществено въздейства сред междинните величини.

- Известно ли Ви е какъв брой от служащите в Пловдив взимат под 1000 лева?

-Трудно ми е да кажа, защото нямаме разбивка по области. Миналата година министърът на финансите Владислав Горанов оповести, че в народен мащаб съвсем 80% от хората получават под 1000 лева Това значи, че тези с високите заплати са малко или най-малко облагите им не се изплащат под формата на заплати.

- Ако погледнем към статистиката София от ден на ден отваря ножицата. Средната заплата в столицата е 1730 лева, до момента в който във втория по величина град тя едвам стига 1082 лева

- Една от аргументите е, че централите на огромните компании са регистрирани в София и изплащаните по-високи заплати се регистрират към София. Например в случай че дадена бензиностанция я има в Пловдив, само че е записана в столицата, то възнагражденията ще се регистрират там. Дори в Югозападния регион, към които спада София, има огромни диспропорции. В Благоевград са най-ниските за страната заплати. Тези изкривявания стават мотив работодателите да желаят минимална заплата по райони. Ако стартираме да го вършим, в никакъв случай няма да реализираме синхронизиране с Европейски Съюз. Аргументът на работодателите е, че някъде цените са по-ниски и животът е по-евтин. Ако някой е привикнал да живее с по-ниски доходи и да прави по-ниски разноски, това не значи, че той няма право да живее по този начин, както се живее в София да вземем за пример. Ние търсим европейска кохезионна политика, а в същото време приказваме да раздробим още повече страната. Това е безумно.

- Идеята за установяване на заплатите съгласно секторната претовареност не е нова, само че до момента не е прилагана в България. Това би ли затворило ножицата сред столицата и останалите градове?

- Не мисля. Тук ще бъде обиден по-скоро

приносът на обособените специалности към икономическото развиване на страната

и по какъв начин се правят оценка другите умения.

- Дайте образец за секторна заплата за високо и нискоквалифициран бранш?

- При медиците да вземем за пример минимумът би трябвало да е най-малко 1000 лева, както е в подписания групов трудов контракт. Например при водачите на тежкотоварни камиони пък е 1100 лева, а при чистачите на улицата - 560 лева

- Кои са проблемите пред пазара на труда в Пловдив?

- Кадрите, макар че за тежката им липса са отговорни ниските заплати и некоректното отношение. Имаме сигнали за шеф от Пловдив, при който чиновниците се трудят по 8 часа, а са подписали 4-часов контракт, което ги лишава от осигуровки. В Индустриална зона пък представител на синдиката ни беше завел 70 души в дружество, което си търси чиновници, само че те не наеха нито един. Вероятно поради ромския им генезис. Служители в зоната са ни споделяли, че постоянно заплатата, която получават, е 700 лева, работи се на 3 смени и е изтощително. Има и положителни образци, несъмнено, някои компании обикалят близките села, с цел да си търсят чиновници, оферират превоз до работата, водят диалози с кметства, влизат в кръчмите. Те са намерили метод да решат казуса си, значи и другите могат.

- Какви фрагменти се търсят в Пловдив?

- Странно, само че при уменията се изисква деятелност и иновативност.

Няма смисъл предприемачът да търси деятелност в служащия.

Тези, които се трудят в производството, би трябвало да могат да следват инструкции. Знаете ли, от 30 000 компании в Пловдивска област единствено към 300 се включиха в анкетата на Агенцията по заетостта за това от какви фрагменти имат потребност. Затова преди бизнесът да стартира да изяснява, че страната не се пробва да им помогне, а образованието не е синхронизирано за потребностите им, дано се сетят за това. Не може да ти удовлетворят желанията, в случай че не ги знаят.

- Увеличаването на приходите с 10% в администрацията дава ли напън върху действителния бранш?

- Винаги реализира напън за увеличение в частния бранш, по тази причина и подкрепихме бюджет 2019. При държавните чиновници обаче има различен проблем -

възнагражденията им зависят от атестациите,

които им се вършат годишно. Когато някой е бил неуместен, правил е актове на наши компании или е ровил за изразходвани средства, получава ниска оценка и сумата, която му разпределят, е по-малка.

- Възможно ли е родните компании да преминат към 4-дневна работна седмица, без да се понижат заплатите?

- Възможно е, има подобен образец в Русе. За да се случи в цялата стопанска система, обаче би трябвало метаморфоза на почивните дни, с цел да има опция едно семейство да се синхронизира.

- Приложими ли са у нас гъвкавите форми и отдалечената работа?

- Да, само че по-скоро в ИТ бранша, където технологията и видът на работа разрешават. У нас има чиновници, които работят по планове с други страни и живеят в родните си места, въпреки договорът им да е в София. В индустрията или при шивачите не е допустимо. Представете си те да си носят вкъщи материали за направа на обувки. Това ще ги върне е едни примитивни форми на произвеждане.

- Трябва ли клас прослужено време да отпадне за всички специалности?

- Не, без значение, че работодателите не пропущат опция да я издигнат тематиката.