Бизнесдамата Ваня Червенкова: Знам, че съдбата ще ме срещне и в друг живот с моя любим!
Ваня Червенкова постоянно е била в епицентър на вниманието. Житейската й орис е белязана от редица триумфи, само че и от трагични събития, които не всеки би могъл да понесе на плещите си. Каквото и да се случва, тя постоянно се измъква от обстановката, тъй като, по думите й, елюбимка на Бог.
През последните 2 години амбициозната бизнес дама е на седмото небе от благополучие. В житейския й път паралелно до нея е джудо вярата от националния ни тим Даниел Дичев. Двамата са в Япония, където спортистът преди дни завърши следването си. Червенкова пък участва на специфичната гала под патронажа на японския император Будокан.
Пред „ Уикенд ” тя споделя, че се усеща извънредно горда от триумфите на обичания си мъж и доста щастлива от обстоятелството, че роднините му – включително и японското му приемно семейство, са подкрепили връзката им.
- Г-жо Червенкова, посрещнахте рождения си ден в Япония, компактно до вашия обичан Даниел...
- О, да, отпътувах за Страната на изгряващото слънце с голямо предпочитание, тъй като приятелят ми се дипломира в най-стария токийски университет, приключи висшето си обучение, което е огромно събитие и нов подтик в живота му. Щастлива съм, че имах опция да сваря и неповторимият естествен феномен – Сакура, по този начин се назовава цъфтежът на японската розова вишна. Имах две фантазии в последно време – да видя Северното зарево и цъфтежа на японските вишни – към този момент мога да се похваля, че ги осъществих.
Между другото, с Даниел се запознахме и станахме двойка тъкмо по това време – на цъфтежа на вишните, някъде към празника Ханами, което в превод на български значи „ гледане на цветовете ”. Някога представителите на висшата класа са гледали цъфтенето на вишните и са се вдъхновявали за писане на стихове. Съвременните японци се разхождат измежду дърветата и се любуват на хубостта им. Сакурата въплъщава силата на духа и устрема към съвършенство. Била съм доста пъти в Япония, само че тъй като цъфтежът е извънредно къс, все не успявах да ги видя. А този път ще случа, тъй като ще постоя по-дълго. Посрещнах рождения си ден в изтънчен ресторант с обичани хора.
- Нещо като 50-годишнината ви ли, която посрещнахте в най-високия ресторант в света в Дубай – в кулата „ Бурж Халифа ”?
- Ресторант „ Атмосфера ” на „ Бурж Халифа ” е същинско украшение, нещо, което не може да се опише с думи, тъй като би трябвало да се преживее. Второто място след него е ресторанта на „ Скай тауър ”. Тази постройка е втора по височина в света след „ Бурж Халифа ”. Реших да заведа на празнична вечеря японското и българското семейство на Даниел. Негови приемни родители в Яхпония са семейство Шушида, извънредно благи и възпитани хора. Избрах мястото, тъй като гледката е в действителност неповторима. Разбира се, едно празненство не може да мине и без наши другари. Мислех, да везма транспортен съд и да обикаляме Токио, само че се отхвърлих от концепцията. Реших, че ресторантът ще е по-подходящ. Приятелят ми приготви една необикновена изненада, за която научих от наши познати – инцидентно, той другояче умее да пази секрети.
- Годежен пръстен ли да чакаме след завръщането ви от Япония?
- О, не, не! Той знае, че аз съм квалифициран водач и за това ме изненада прелестно, подарявайки ми екскурзия с хеликоптер над Токио. Мога да пилотирам и по този начин имах опция са ръководя летателния уред над японската столица. Изключително съм му признателна и трогната от този необикновен подарък. На мен ми трябват такива неща – мощен адреналин, страсти с паметен заряд. Може би Даниел ме познава към този момент задоволително добре и за това е уцелил десятката в подаръка.
- Как ви одобряват японското и българското семейство на половинката ви?
- С благословия, за което съм им признателна. В Страната на изгряващото слънце хората са извънредно консервативни. Когато един европеец там реализира равнище като това на приятелят ми, то той наложително би трябвало да има приемно японско семейство. Неговият японски татко е на висши позиции в Световния център по джудо „ Кудо кан ”. Той е и консултант на министъра на младежта и спорта. Приемната му майка е чиновник на японското външно министерство. Даниел е като техен наследник. Изключителни хора са. Българското му семейство е също доста положително. Майка му и сестра му са с нас в Япония. Баща му е умрял от дълго време. Даниел и учтив и най-много хуманен, самоотвержен мъж. Разбира ме чудесно и познава душата ми. Аз не одобрявам материалните дарове, тъй като мога сама ди си купя всичко, което си желая. Но държа на страстите, на прекарванията. Ако пуснат екскурзия до Луната, бъдете сигурни, че незабавно ще си купя билети за кораба, с цел да чествам там.
- Притеснявате ли се от старостта?
- Не, изобщо не мисля на какъв брой ставам. Какво значат многото години – че си живял по-дълго на тази земя. Има възрастни хора, които живеят с десетилетия и стигат напреднала възраст, само че нито една от тези години не е била смислена и изпълнена със наличие. Аз избирам всеки месец да е кондензиран. Дори органичен се усещам съвършено и доста добре, тъй като към момента нямам бръчки, нито пък някакви съществени интервенции по тялото. Романтично настроена съм и мисля, че има какво още да опознавам от света. Не мисля, че ще се трансформира доста с годините. Ще запазя русия цвят на косата си, може би ще я подстрижа късо, ще чета и ще пиша романи. Искам да имам и лабрадор до себе си. За страдание обичаните ми кученца ще са умряли дотогава. Те са втората ми огромна обич след щерка ми Никол.
- Сериозно ли говорите?!
- Напълно! Вече са много възрастни и всеки ден се събуждам с мисълта дали ще оцелеят, дали я са яли, добре ли са, разходени ли са. Винаги ми липсват. Особено, когато съм в чужбина. Треперя над тях. Моля се: „ Господи, отнеми ми една година от моя човешки живот и дай на кученцетата ми ”. Минава време и отново започвам да се апелирам на Бог – в случай че желае и две години да ми вземе от живота, само че да са по-дълго живи кучетата ми. Любовта ми към тях е безкрайна. Ако нещо се случи, не зная по какъв начин ще го преживея. А съм мощна жена, която много неща е видяла и претърпяла. Кученцата ми не са част от фамилията ми, те са част от мен самата.
- Можете ли да живеете без обич?
- Не, тъй като любовта няма граници и измерения. Тя е единственото възприятие, което може да отвори и най-добре залостените порти. Човек е роден да обича – различен човек, животни, природа. Аз съм ужасно вярваща. Моят живот е белязан от съдбовни случки, съдбовни любови. При мен всичко е кармично. Аз съм галеницата на Господ, негова фаворитка съм. Сигурна съм, че доста ме обича. Сигурна съм и че неслучайно ми изпрати Даниел. Покрай него аз подновявам, а той около мен помъдрява. Даниел ми демонстрира нови светове, които не познавах. Двамата взаимно се допълваме. И добре, че не обръщаме внимание на злобарите в България, които направиха всичко по силите си да отровят връзките ни. Е, не им се получи. Любовта ни стана още по-силна.
- Значи сте привикнали да не обръщате внимание на мненията, подмятанията, намеците...
- О, да - и това е урок, който се учи. В началото тежко одобрявах злобата и негативизма, който идваше даже от хора, които са видели единствено положително от мен. Изключително съм щастлива, че неговата майка одобри нашата връзка. Нещо повече, даде ни упътванията си за живота, благослови ни. Така сърцето ми получи цялостно успокоение и естетика. При нашата необикновена връзка и разлика от 24 години, да не получа благословията от родители, другари и родственици – щеше да е пъкъл, а не обич. Най-близките ми хора и другари постоянно са ни окуражавали и са ни се радвали, само че се притенявах по какъв начин това ще бъде изтълкувано от фамилията му. Слава на Бог, че всички ни схванаха и ни одобриха такива, каквито сме. Видяха, че нашата обич е същинска и съдбовна.
- Допускате ли, че в нравствен проект връзката е надалеч по-стара?
- Убедена съм. Вярвам, че има реинкарнация по простата причина, че към този момент съм била горе, т.е. на мястото, където живите хора се тормозят да отидат и зная по какъв начин е там. Убедена съм, че Господ ни връща по няколко пъти на Земята, също по този начин ни изпраща и на други места във Вселената, до момента в който не получим идеален тип. А когато това стане, ще бъдем подготвени за същинското си възнесение към едно надалеч по-чиста сила.
Даниел съм го виждала и срещала и в предходен живот. Категорична съм, че и в идващ живот отново ще се срещна с него. На 10 март отбелязахме следващата годишнина от нашата връзка в Турция. Прекарвахме часове в приказки край Босфора. И двамата усещаме и знаем, че имаме и духовна връзка. Дъщеря ми Никол също благослови Даниел, радва се на любовта ни. Тя приема всичко, което мен ме прави щастлива. Двамата извънредно доста си харесваха, намират общ език. Бих споделила, че ние двамата сме хора на 21-и век. Емануел Макрон и брачната половинка му Бриджит имат тъкмо колкото нас с Даниел разлика във възрастта. Цеца Величкович също върви с много по-млад от нея, Моника Белучи и тя, такава е международната наклонност. В това забързано време са значими душите на хората, не възрастта им. Виждала съм простаци на по 55 години и гении на 25. Годините са една конвенционалност!
През последните 2 години амбициозната бизнес дама е на седмото небе от благополучие. В житейския й път паралелно до нея е джудо вярата от националния ни тим Даниел Дичев. Двамата са в Япония, където спортистът преди дни завърши следването си. Червенкова пък участва на специфичната гала под патронажа на японския император Будокан.
Пред „ Уикенд ” тя споделя, че се усеща извънредно горда от триумфите на обичания си мъж и доста щастлива от обстоятелството, че роднините му – включително и японското му приемно семейство, са подкрепили връзката им.
- Г-жо Червенкова, посрещнахте рождения си ден в Япония, компактно до вашия обичан Даниел...
- О, да, отпътувах за Страната на изгряващото слънце с голямо предпочитание, тъй като приятелят ми се дипломира в най-стария токийски университет, приключи висшето си обучение, което е огромно събитие и нов подтик в живота му. Щастлива съм, че имах опция да сваря и неповторимият естествен феномен – Сакура, по този начин се назовава цъфтежът на японската розова вишна. Имах две фантазии в последно време – да видя Северното зарево и цъфтежа на японските вишни – към този момент мога да се похваля, че ги осъществих.
Между другото, с Даниел се запознахме и станахме двойка тъкмо по това време – на цъфтежа на вишните, някъде към празника Ханами, което в превод на български значи „ гледане на цветовете ”. Някога представителите на висшата класа са гледали цъфтенето на вишните и са се вдъхновявали за писане на стихове. Съвременните японци се разхождат измежду дърветата и се любуват на хубостта им. Сакурата въплъщава силата на духа и устрема към съвършенство. Била съм доста пъти в Япония, само че тъй като цъфтежът е извънредно къс, все не успявах да ги видя. А този път ще случа, тъй като ще постоя по-дълго. Посрещнах рождения си ден в изтънчен ресторант с обичани хора.
- Нещо като 50-годишнината ви ли, която посрещнахте в най-високия ресторант в света в Дубай – в кулата „ Бурж Халифа ”?
- Ресторант „ Атмосфера ” на „ Бурж Халифа ” е същинско украшение, нещо, което не може да се опише с думи, тъй като би трябвало да се преживее. Второто място след него е ресторанта на „ Скай тауър ”. Тази постройка е втора по височина в света след „ Бурж Халифа ”. Реших да заведа на празнична вечеря японското и българското семейство на Даниел. Негови приемни родители в Яхпония са семейство Шушида, извънредно благи и възпитани хора. Избрах мястото, тъй като гледката е в действителност неповторима. Разбира се, едно празненство не може да мине и без наши другари. Мислех, да везма транспортен съд и да обикаляме Токио, само че се отхвърлих от концепцията. Реших, че ресторантът ще е по-подходящ. Приятелят ми приготви една необикновена изненада, за която научих от наши познати – инцидентно, той другояче умее да пази секрети.
- Годежен пръстен ли да чакаме след завръщането ви от Япония?
- О, не, не! Той знае, че аз съм квалифициран водач и за това ме изненада прелестно, подарявайки ми екскурзия с хеликоптер над Токио. Мога да пилотирам и по този начин имах опция са ръководя летателния уред над японската столица. Изключително съм му признателна и трогната от този необикновен подарък. На мен ми трябват такива неща – мощен адреналин, страсти с паметен заряд. Може би Даниел ме познава към този момент задоволително добре и за това е уцелил десятката в подаръка.
- Как ви одобряват японското и българското семейство на половинката ви?
- С благословия, за което съм им признателна. В Страната на изгряващото слънце хората са извънредно консервативни. Когато един европеец там реализира равнище като това на приятелят ми, то той наложително би трябвало да има приемно японско семейство. Неговият японски татко е на висши позиции в Световния център по джудо „ Кудо кан ”. Той е и консултант на министъра на младежта и спорта. Приемната му майка е чиновник на японското външно министерство. Даниел е като техен наследник. Изключителни хора са. Българското му семейство е също доста положително. Майка му и сестра му са с нас в Япония. Баща му е умрял от дълго време. Даниел и учтив и най-много хуманен, самоотвержен мъж. Разбира ме чудесно и познава душата ми. Аз не одобрявам материалните дарове, тъй като мога сама ди си купя всичко, което си желая. Но държа на страстите, на прекарванията. Ако пуснат екскурзия до Луната, бъдете сигурни, че незабавно ще си купя билети за кораба, с цел да чествам там.
- Притеснявате ли се от старостта?
- Не, изобщо не мисля на какъв брой ставам. Какво значат многото години – че си живял по-дълго на тази земя. Има възрастни хора, които живеят с десетилетия и стигат напреднала възраст, само че нито една от тези години не е била смислена и изпълнена със наличие. Аз избирам всеки месец да е кондензиран. Дори органичен се усещам съвършено и доста добре, тъй като към момента нямам бръчки, нито пък някакви съществени интервенции по тялото. Романтично настроена съм и мисля, че има какво още да опознавам от света. Не мисля, че ще се трансформира доста с годините. Ще запазя русия цвят на косата си, може би ще я подстрижа късо, ще чета и ще пиша романи. Искам да имам и лабрадор до себе си. За страдание обичаните ми кученца ще са умряли дотогава. Те са втората ми огромна обич след щерка ми Никол.
- Сериозно ли говорите?!
- Напълно! Вече са много възрастни и всеки ден се събуждам с мисълта дали ще оцелеят, дали я са яли, добре ли са, разходени ли са. Винаги ми липсват. Особено, когато съм в чужбина. Треперя над тях. Моля се: „ Господи, отнеми ми една година от моя човешки живот и дай на кученцетата ми ”. Минава време и отново започвам да се апелирам на Бог – в случай че желае и две години да ми вземе от живота, само че да са по-дълго живи кучетата ми. Любовта ми към тях е безкрайна. Ако нещо се случи, не зная по какъв начин ще го преживея. А съм мощна жена, която много неща е видяла и претърпяла. Кученцата ми не са част от фамилията ми, те са част от мен самата.
- Можете ли да живеете без обич?
- Не, тъй като любовта няма граници и измерения. Тя е единственото възприятие, което може да отвори и най-добре залостените порти. Човек е роден да обича – различен човек, животни, природа. Аз съм ужасно вярваща. Моят живот е белязан от съдбовни случки, съдбовни любови. При мен всичко е кармично. Аз съм галеницата на Господ, негова фаворитка съм. Сигурна съм, че доста ме обича. Сигурна съм и че неслучайно ми изпрати Даниел. Покрай него аз подновявам, а той около мен помъдрява. Даниел ми демонстрира нови светове, които не познавах. Двамата взаимно се допълваме. И добре, че не обръщаме внимание на злобарите в България, които направиха всичко по силите си да отровят връзките ни. Е, не им се получи. Любовта ни стана още по-силна.
- Значи сте привикнали да не обръщате внимание на мненията, подмятанията, намеците...
- О, да - и това е урок, който се учи. В началото тежко одобрявах злобата и негативизма, който идваше даже от хора, които са видели единствено положително от мен. Изключително съм щастлива, че неговата майка одобри нашата връзка. Нещо повече, даде ни упътванията си за живота, благослови ни. Така сърцето ми получи цялостно успокоение и естетика. При нашата необикновена връзка и разлика от 24 години, да не получа благословията от родители, другари и родственици – щеше да е пъкъл, а не обич. Най-близките ми хора и другари постоянно са ни окуражавали и са ни се радвали, само че се притенявах по какъв начин това ще бъде изтълкувано от фамилията му. Слава на Бог, че всички ни схванаха и ни одобриха такива, каквито сме. Видяха, че нашата обич е същинска и съдбовна.
- Допускате ли, че в нравствен проект връзката е надалеч по-стара?
- Убедена съм. Вярвам, че има реинкарнация по простата причина, че към този момент съм била горе, т.е. на мястото, където живите хора се тормозят да отидат и зная по какъв начин е там. Убедена съм, че Господ ни връща по няколко пъти на Земята, също по този начин ни изпраща и на други места във Вселената, до момента в който не получим идеален тип. А когато това стане, ще бъдем подготвени за същинското си възнесение към едно надалеч по-чиста сила.
Даниел съм го виждала и срещала и в предходен живот. Категорична съм, че и в идващ живот отново ще се срещна с него. На 10 март отбелязахме следващата годишнина от нашата връзка в Турция. Прекарвахме часове в приказки край Босфора. И двамата усещаме и знаем, че имаме и духовна връзка. Дъщеря ми Никол също благослови Даниел, радва се на любовта ни. Тя приема всичко, което мен ме прави щастлива. Двамата извънредно доста си харесваха, намират общ език. Бих споделила, че ние двамата сме хора на 21-и век. Емануел Макрон и брачната половинка му Бриджит имат тъкмо колкото нас с Даниел разлика във възрастта. Цеца Величкович също върви с много по-млад от нея, Моника Белучи и тя, такава е международната наклонност. В това забързано време са значими душите на хората, не възрастта им. Виждала съм простаци на по 55 години и гении на 25. Годините са една конвенционалност!
Източник: hotarena.net
КОМЕНТАРИ