)
Външно уж всичко ни е наред, пък то… 5 симптома за криза По женски
Външно съм високофункционален експерт, майка, сътрудник, другарка и щерка, справяща се на всички фронтове, само че вътрешно съм тъжна и доста неща ги върша автоматизирано. Поради образованието си бях склонна да изяснявам това със субдепресивно положение, да свързвам унинието си със сезонни обостряния, да упреквам за всичко претоварването на работа. Обичайният метод за справяне - почивката - не промени нищо, споделя психологът Инга Адмиралска. Но, по някаква причина, всички премеждия минаха за момент, незабавно щом започнах някои промени, включих се в нов бизнес, започнах да спортувам.
„ Безсимптомната “ житейска рецесия
Що за положение е това, в което можеш да работиш добре, само че не си кадърен да бъдеш благополучен? Единственият метод да се изясни сходна динамичност е да се признае, че това не е нищо повече от рецесия, само че по някаква причина протича без признаци, „ без температура “.
Тези положения са доста демотивиращи, защото в тях няма достъп до мемоари за това какъв брой е прелестно да се живее и какъв брой е забавно да се работи. Те са лепкаво тресавище в сиво-зелени тонове. Поглеждайки обратно, мога ясно да разпознавам признаците на този застой. Знаеш, че можеш да поемеш надзор над обстановката и да пуснеш в живота си обновлението, от което толкоз се нуждаем.
Лесно е да работиш над себе си, когато потребността от смяна е разпозната и изразена с ясни признаци - неодобрение, характерни потребности и локализиран дискомфорт. Когато към този момент е ясно къде боли и е въпрос единствено на вярното хапче, или точно подбрано решение на казуса.
Но какво да вършим, в случай че потребността да променим всичко и да влезем в нов кръг е едва изразена и не може да преодолее прага, след който може да бъде разпозната? В този случай човек е в застой, претърпява бавна, вяла житейска рецесия. Но не може да направи нищо, тъй като неговият доктор не е съумял да дефинира къде вътре го боли. Нека се опитаме да съберем признаците, по които можете да определите този застой и да започнете да се движите, без да чакате „ възпаления “ и „ затруднения “. Първият признак
Когато се получи свиване на репертоара от удоволствия, с които преди сте се наслаждавали, подтикнали или релаксирали. Например, преди време вашият репертоар включваше вървене на кафене, гледане на прекрасен филм, разходка в парка, слушане на обичаната музика, подготвяне на забавно ядене, посещаване на другари, йога или джогинг. А в този момент от този лист остават единствено ядене на торта в кафене и гледане на филм и това „ в този момент “ продължава от толкоз дълго, че в действителност не разбирате по какъв начин „ преди “ сте имали толкоз свободно време да посещавате другари, да ходите в парка и да тичате.
В резултат на това в живота ви има толкоз доста удоволствия количествено, колкото и преди, само че качеството им е станало по-малко „ солено “. Ако преди интервала на застой сте имали, да речем, 10 удоволствия седмично и всички са били разнообразни, в този момент също са 10, само че те се свеждат до 5 части торта и 5 гледания на филми. Изходът от тази обстановка е там, където е входът.
Запишете си всички удоволствия, които познавате (и може би даже актуализирайте репертоара си) и ги изпълнявайте едно по едно или смесено. Можете даже да внесете детайл на изненада, като поставите листчета с имена в шапка и ги издърпате на сляпо.
Вторият признак е „ изпуснатият “ режим
Например, преди сте ходили на уроци по вокал или балет или сте плували в басейн. Опитвали сте се да не пропускате тренировки и сте получавали доста наслаждение от придвижването и физическата си мощ. Но в този момент или ги пропускате със същата прецизност, с която сте ходили, или сте ги изоставили изцяло.
Същата картина се следи и с всекидневието (то е почнало да ви носи по течението и не можете да хванете и оправите графика си за сън и бодърстване). И диетата (започнали сте да се храните в придвижване, спрели сте да отделяте особено място и време за това, забравяте да погледнете чинията си по време на хранене).
За да се измъкнете от това тресавище, е значимо да възобновите дейностите, свързани с графика ви, и да си осигурите мрежа за поддръжка. Занятията могат да бъдат остарели, в случай че към момента можете да се поберете в балетните си клинове, или нови - малко румба или танго могат да ви вдъхнат живот. Третият признак е загубата на мечтите
Това е обособена и доста значима активност. Когато човек каже, че не си спомня последния път, когато е мечтал, това е доста обезпокоителен знак. Под фантазия не имам предвид желанието да си купите по-мощна прахосмукачка от тази в килера. А развой, който ви въодушевява, предизвиква ви да се движите, носи ви наслада. Да мечтаете по какъв начин засаждате храстовидни рози в лятната си вила и съвсем ги помирисвате, да мечтаете за разходка край морето и да рисувате миди в тетрадка. Да мечтаете за дете и да сгъвате ръце, като че ли го люлеете... Да мечтаете значи да вдишате малко повече въздух и да се озовете в необятно мислено пространство, с което сте привикнали, до момента в който сте живели в блатото на рутината. Мечтанието е значимо, тъй че в случай че от дълго време не сте правили това упражнение, направете го.
Четвъртият признак
Сив декор на настроението ви. Изглежда, че се смеете, поддържате връзка на драго сърце и показвате разнообразни действия. Но в случай че премахнете всички тези фигури от фона, тогава зад тях се разкрива нещо безрадостно. Тази тъпа сянка ви съпътства в моменти на самотност, по тази причина се пробвате да я избягвате, без да го осъзнавате.
Всъщност опитите да не бъдете сами със себе си са петата демонстрация на „ асимптоматична “ житейска рецесия
Дори когато сте сами, тв приемникът и радиото ви са включени, хората мърморят нещо от екрана на компютъра. Свободното време е изпълнено със сърфиране в интернет, превключване на телевизионни канали или изморителни срещи с другари, които не носят нищо друго с изключение на скука от изгубеното време.
Трудно и ужасно е да бъдеш самичък със себе си, по тази причина неумишлено го заобикаляме, запълваме празнотата с каквото и да е, всевъзможни опаковки от бонбони и нелепости. Един от изходите от тази обстановка е да стартираме медитативна процедура, която ни учи да се срещаме със себе си и вътрешната празнина. Тази празнина може да бъде източник на мощ, ентусиазъм, наслада. Но ние се опасяваме от нея, което е изцяло естествено, защото фонът на настроението е оцветен в сиви тонове и тишината е плашеща, тъй като толкоз доста прилича самотност.
Медитацията може да бъде всякаква - танцова, вокална, двигателна. Може даже да бъде едноминутна медитация, главното е тя да е постоянна. Много е значимо да разберете за какво прибягвате до този инструмент, да държите дефинирана цел пред себе си. Например, „ Искам да различа личните си потребности и стремежи зад външния звук “. Или „ Искам да реализира вътрешен баланс “. „ Искам да подредя настроението си “.
Това са петте признака на „ асимптоматичен “ застой, при който имаме остра потребност от смяна, само че не можем да открием в себе си желанието да действаме, тъй като външно всичко наподобява добре, както нормално. Първите три признака са по-очевидни и по-лесни за забелязване, последните два са толкоз вплетени в сегашния живот, че е много мъчно да се проследят.
Достатъчно е обаче да започнете работа с първия симптом - свиване на репертоара от удоволствия и животът ви ще стартира да се трансформира бързо. Много по-лесно е да започнете с наслади, в сравнение с с твърдоглав труд, нали?
Източник: econet, Инга Адмиралская
„ Безсимптомната “ житейска рецесия
Що за положение е това, в което можеш да работиш добре, само че не си кадърен да бъдеш благополучен? Единственият метод да се изясни сходна динамичност е да се признае, че това не е нищо повече от рецесия, само че по някаква причина протича без признаци, „ без температура “.
Тези положения са доста демотивиращи, защото в тях няма достъп до мемоари за това какъв брой е прелестно да се живее и какъв брой е забавно да се работи. Те са лепкаво тресавище в сиво-зелени тонове. Поглеждайки обратно, мога ясно да разпознавам признаците на този застой. Знаеш, че можеш да поемеш надзор над обстановката и да пуснеш в живота си обновлението, от което толкоз се нуждаем.
Лесно е да работиш над себе си, когато потребността от смяна е разпозната и изразена с ясни признаци - неодобрение, характерни потребности и локализиран дискомфорт. Когато към този момент е ясно къде боли и е въпрос единствено на вярното хапче, или точно подбрано решение на казуса.
Но какво да вършим, в случай че потребността да променим всичко и да влезем в нов кръг е едва изразена и не може да преодолее прага, след който може да бъде разпозната? В този случай човек е в застой, претърпява бавна, вяла житейска рецесия. Но не може да направи нищо, тъй като неговият доктор не е съумял да дефинира къде вътре го боли. Нека се опитаме да съберем признаците, по които можете да определите този застой и да започнете да се движите, без да чакате „ възпаления “ и „ затруднения “. Първият признак
Когато се получи свиване на репертоара от удоволствия, с които преди сте се наслаждавали, подтикнали или релаксирали. Например, преди време вашият репертоар включваше вървене на кафене, гледане на прекрасен филм, разходка в парка, слушане на обичаната музика, подготвяне на забавно ядене, посещаване на другари, йога или джогинг. А в този момент от този лист остават единствено ядене на торта в кафене и гледане на филм и това „ в този момент “ продължава от толкоз дълго, че в действителност не разбирате по какъв начин „ преди “ сте имали толкоз свободно време да посещавате другари, да ходите в парка и да тичате.
В резултат на това в живота ви има толкоз доста удоволствия количествено, колкото и преди, само че качеството им е станало по-малко „ солено “. Ако преди интервала на застой сте имали, да речем, 10 удоволствия седмично и всички са били разнообразни, в този момент също са 10, само че те се свеждат до 5 части торта и 5 гледания на филми. Изходът от тази обстановка е там, където е входът.
Запишете си всички удоволствия, които познавате (и може би даже актуализирайте репертоара си) и ги изпълнявайте едно по едно или смесено. Можете даже да внесете детайл на изненада, като поставите листчета с имена в шапка и ги издърпате на сляпо.
Вторият признак е „ изпуснатият “ режим
Например, преди сте ходили на уроци по вокал или балет или сте плували в басейн. Опитвали сте се да не пропускате тренировки и сте получавали доста наслаждение от придвижването и физическата си мощ. Но в този момент или ги пропускате със същата прецизност, с която сте ходили, или сте ги изоставили изцяло.
Същата картина се следи и с всекидневието (то е почнало да ви носи по течението и не можете да хванете и оправите графика си за сън и бодърстване). И диетата (започнали сте да се храните в придвижване, спрели сте да отделяте особено място и време за това, забравяте да погледнете чинията си по време на хранене).
За да се измъкнете от това тресавище, е значимо да възобновите дейностите, свързани с графика ви, и да си осигурите мрежа за поддръжка. Занятията могат да бъдат остарели, в случай че към момента можете да се поберете в балетните си клинове, или нови - малко румба или танго могат да ви вдъхнат живот. Третият признак е загубата на мечтите
Това е обособена и доста значима активност. Когато човек каже, че не си спомня последния път, когато е мечтал, това е доста обезпокоителен знак. Под фантазия не имам предвид желанието да си купите по-мощна прахосмукачка от тази в килера. А развой, който ви въодушевява, предизвиква ви да се движите, носи ви наслада. Да мечтаете по какъв начин засаждате храстовидни рози в лятната си вила и съвсем ги помирисвате, да мечтаете за разходка край морето и да рисувате миди в тетрадка. Да мечтаете за дете и да сгъвате ръце, като че ли го люлеете... Да мечтаете значи да вдишате малко повече въздух и да се озовете в необятно мислено пространство, с което сте привикнали, до момента в който сте живели в блатото на рутината. Мечтанието е значимо, тъй че в случай че от дълго време не сте правили това упражнение, направете го.
Четвъртият признак
Сив декор на настроението ви. Изглежда, че се смеете, поддържате връзка на драго сърце и показвате разнообразни действия. Но в случай че премахнете всички тези фигури от фона, тогава зад тях се разкрива нещо безрадостно. Тази тъпа сянка ви съпътства в моменти на самотност, по тази причина се пробвате да я избягвате, без да го осъзнавате.
Всъщност опитите да не бъдете сами със себе си са петата демонстрация на „ асимптоматична “ житейска рецесия
Дори когато сте сами, тв приемникът и радиото ви са включени, хората мърморят нещо от екрана на компютъра. Свободното време е изпълнено със сърфиране в интернет, превключване на телевизионни канали или изморителни срещи с другари, които не носят нищо друго с изключение на скука от изгубеното време.
Трудно и ужасно е да бъдеш самичък със себе си, по тази причина неумишлено го заобикаляме, запълваме празнотата с каквото и да е, всевъзможни опаковки от бонбони и нелепости. Един от изходите от тази обстановка е да стартираме медитативна процедура, която ни учи да се срещаме със себе си и вътрешната празнина. Тази празнина може да бъде източник на мощ, ентусиазъм, наслада. Но ние се опасяваме от нея, което е изцяло естествено, защото фонът на настроението е оцветен в сиви тонове и тишината е плашеща, тъй като толкоз доста прилича самотност.
Медитацията може да бъде всякаква - танцова, вокална, двигателна. Може даже да бъде едноминутна медитация, главното е тя да е постоянна. Много е значимо да разберете за какво прибягвате до този инструмент, да държите дефинирана цел пред себе си. Например, „ Искам да различа личните си потребности и стремежи зад външния звук “. Или „ Искам да реализира вътрешен баланс “. „ Искам да подредя настроението си “.
Това са петте признака на „ асимптоматичен “ застой, при който имаме остра потребност от смяна, само че не можем да открием в себе си желанието да действаме, тъй като външно всичко наподобява добре, както нормално. Първите три признака са по-очевидни и по-лесни за забелязване, последните два са толкоз вплетени в сегашния живот, че е много мъчно да се проследят.
Достатъчно е обаче да започнете работа с първия симптом - свиване на репертоара от удоволствия и животът ви ще стартира да се трансформира бързо. Много по-лесно е да започнете с наслади, в сравнение с с твърдоглав труд, нали?
Източник: econet, Инга Адмиралская
Източник: woman.bg
КОМЕНТАРИ