Извикаха поZZланичката във Външно, тя прати някой си заместник, че Външно ѝ е под нивото
Външно привика BDSM бабата, тя прати някой си Сополкин да я съставлява, тъй като българските институции са ѝ доста под равнището. Презрението и подигравката, които лъхат от сополството на таZZи страна, са великански и смърдят на неизмито.
Но си го разрешават, тъй като на тази територия, която за улеснение назоваваме „ страна “, е цялостно с плазмодии и политически запъртъци, които просто не стават. За нищо не стават.
Пълно е и с предатели, сътрудници и копейки, които ей по този начин си плуват на повърхността и си миришат безшумно и добродушно.
В коя друга страна посланикът им би си разрешил такава насмешка?
Точно по този начин – в никоя, само че както казахме – тук си го разрешават, тъй като е цялостно с плазмодии и политически запъртъци, които просто не стават.
И сътрудниците ни в Европейски Съюз и в НАТО доста добре го знаят това и надлежно ни държат в периферията на всичко.
Искате Шенген? Искате американските изтребители? А на сътрудниците ни кой и какво ще им подсигурява, че Шенгенското пространство няма да се изпълни с сътрудници на кгб, минали през Росенец – за по-напряко? Или на американците някой да подсигурява, че като ни доставят самолетите, цялостни със свръх-секретни технологии, няма баш главнокомандващият (ако не той, някой по-надолу по веригата, само че не изключвам и той лично) да занесе чертежите на самолетите, с в детайли изложение и фотоси на технологиите в кабинета на Мутрофанката?
Както хората споделят, Keep Yourself Positive (K.Y.P.) за доверието.
Бертолд Брехт пък в миналото е споделил: „ Онези, които не знаят истината, са простаци, само че тези, които я знаят, само че я назовават „ неистина “, са нарушители “.
Затова, съгласно мен, садо-мазо бабата е нарушител, по квалификацията на Брехт. Затова и всичките им политици и „ представители “, и всичките им публични представители, всичките им Машенки Захарови и… по какъв начин му беше там името на оня, дето в мутрата наподобява на четка за тоалетна – всички те са нарушители. Начело, несъмнено, с главния престъпен – лилипутин късий.
Но това не е ново. Никак. За онази територия. Ще се върнем на това. С няколко образеца.
След секунда.
Преди това отделете малко време и си помислете: дали локалните „ говн*яди “ (съжалявам, не съм го измислил аз този термин, рус-Nazi-те са си го измислили още през 19 век, с цел да разказват с тази дума, присмехулно, тези, които прекомерно коленопреклонно им се поставят по другите страни, тези – прекомерно правилните им локални, които са продавали страните си за шепа стотинки)…
… дали локалните „ говн*яди “ НЕ ЗНАЯТ? Дали не знаят за зверствата в Украйна? Дали не знаят какво е приготвила руZZката секира за България? Дали не знаят какво би направил лилипутин с страната ни и с народа ни, в случай че единствено му се удаде късмет? Дали не знаят КАКВО ПРАВЯТ? Дали не знаят истината?
Не, знаят я.
Но я назовават „ неистина “. Защото разчитат на нелепостта на един кръг от „ почитатели “ и на инертното, слабоумно, безконтролно, мързеливо безразличие на тълпата, която чака ден да мине, различен да пристигна.
На какво още разчитат? На нов девети септември. Да бъдат като дедите си – потупани по главата национални предатели, новите червени принцове и принцеси, близки до кремъл, най-верните на касапина, в чиито ръце да е камшикът, който да развяват над главите на другите българи. Най-верните плебеи – на които е обещано да бият другите плебеи. И пари и власт, несъмнено. За това са подготвени да ни продадат всичките. Без техните деца… те са в „ гнилия “ Запад.
Тук ще останем ние. И граничарите с автоматите по границата. Нали ги помните? Все се гордеят, че едно време през границата не можело да се мине, тъй като стреляли на месо, но не помнят, че се е стреляло от българи по българи, а не по непознати, искащи да влязат. Такива нямаше.
С огради се ограждат пандизчии и добитък апропо. Ето това желаят за нас.
А ние през днешния ден желаеме монументи на Левски и Ботев на местата, където са паметниците на руската войска (и които се извисяват най-високо над българската земя), само че копейките не дават. Те, наподобява, ненавиждат Левски и Ботев. Те желаят паметниците на непознатата – руската – войска да са най-високо над българската земя.
…
Да се върнем на рус-Nazi-те.
Ето ви извадки от кино лентата на Оксана Карпович ‘Intercepted’, показан на Берлинския кино фестивал. В него са показани диалози на орките, обаждащи се по домовете си от украинската земя, която са окупирали:
- Мамо, толкоз ми хареса да измъчвам! Мога да ти опиша за какви мъчения научих и в какви участвах.
- Синко, това е обикновено. Аз също бих се накефила, в случай че бих стигнала до такава степен, по какъв начин другояче?
…
- Вчера си вървим и отсреща ни жена с две деца, ами проснахме ги.
- И вярно, те са ни врагове.
- Да, не ми е жалост за тях. Това си е техен избор. Можеха да си отидат както останалите.
- Правилно, не ги жали. Убивай ги.
…
- Ти там базите на НАТО видя ли ги?
- Тц.
- Не ме неистини, там на всяка крачка има техни бази, по този начин ни споделиха по тв приемника.
- Не гледай тв приемника, мамо, там приказват неистини.
- Е по какъв начин да са неистини? Разбира се, че споделят истината. Затова ви и пратиха там, с цел да ни защитавате от НАТО. Вие сте герои. Така кажи на другарите си.
- Не ми останаха приятели – всичките ги убиха.
- Гордея се с тебе и с твоите приятели.
…
- Ще ви донеса на вас с децата толкоз дрешки – тук сме в една квартира в този момент, те всичко за зарязали и са избягали. Спортно такова семейство – единствено маратонките им са 10 чифта и всичките фирмени. Събрах всичко, натъпках го в раницата. Момчетата с камиони извозват, но аз нямам камион.
- Какъв си ми добър и оправен – всичко за у дома прибираш. Между другото София тази година нали потегля на учебно заведение – не можеш ли да отмъкнеш отнякъде един компютър? “
...
…
Е?
Разбирате ли за какво нарушителите им са по най-високите етажи на властта, а закононарушенията не вършат усещане никому?
Вижте и още една къса историческа информация от 1908 г.
„ Ето какво написа Стефан Българов в спомените си, отпечатани в списание „ Културно единение ” от 1908 година:
„ Жестокостта на русите надмина всяка мяра. Властите не разрешиха по цяла Таврия гайдата, с цел да убият всичко българско у нас, да не слушаме своята национална музика, да не играем националните си хора, че да заспим и умрем като народ…
През първата година посърна цялата Таврида – нигде забавление, нигде наслада. Но кипеше душата на народа. И разгаряше се тоя разгар от песнопойките, които скрито ни донасяха бозаджиите наши „ вилаятчии ” или „ велаклии ”, както се назоваха у нас гурбетчиите македонци.
И на лятото – година след съветското запрещение на гайдите – стохилядната българска маса от Таврида се сътресе от една новина: гайдарят дядо Видю от село Мъгла се решил да изнесе скритата си гайда и да устрои хоро измежду селото! В началото на възбраната имаше българи пребити от пердах в секторите, а имаше и заточени като бунтовници. Но дядо Видю от Мъгла – 72 годишен дъртак, декларирал в селската механа, че му е останало малко да живее, дано го заточат в Сибир, само че той ще порадва за финален път българското сърце със своята звучна гайда, че да го помни народът. В села и паланки заочакваха с боязън уречения от дядо Видю ден.
Пишущият тия редове бях седемгодишно дете. Родителите ми бяха заселени в град Берданск, малко разбирах какво става, само че помня по какъв начин се вълнуваше целият град, по какъв начин с часове ходеше татко ми безмълвен и непоколебим, по какъв начин най-после реши, че ще иде… И една утрин ние, татко ми и аз, се понесохме на талига за село Мъгла. То беше на 40 километра от нашия град, само че ние отидохме да чуем гайда…
Не бяхме единствено ние: хиляден народ от всички страни бързаше към Мъгла… Няма да не помни този ден. Сред море от народ, от насълзен народ, дядо Видю наду гайдата си и часове свири, па и плака. Моят баща стискаше ръката ми и на няколко пъти денем ми сподели: „ Добре слушай, синко, ние сме българи и единствено ние свирим на гайда. Но към този момент и нея не дават. Добре слушай, че едва ли ще я чуеш различен път в живота си “ “.
Таврийските българи са живели в Крим. И ето каква е била ориста им.
Самият Стефан Българов – създателят на тези редове, описващи спомените му – става математик и публицист, а по-късно се преселва в България.
Съдбата на множеството таврийски българи обаче е друга. Едни измират от всеобщия апетит през 1921 – 1922 година, други са изпратени на изгнание през 1929 година, а оживелите след Втората международна война са депортирани в Сибир (пак имперската политика, единствено че този път през малоумните чутури на болшевиките). През 1942 година близо две хиляди таврийски българи съумяват да се завърнат в родната си България. И две години по-късно алената чума ги застига и тук. Сталин принуждава „ българските “ (послушни) управляващи да му ги пратят назад. Те са задържани от комунистите и пратени на касапина.
__________________
Този коментар показва персоналното мнение на създателя
и може да не съответствува с позициите на редакцията на Novini.bg.
Последвайте канала на
Но си го разрешават, тъй като на тази територия, която за улеснение назоваваме „ страна “, е цялостно с плазмодии и политически запъртъци, които просто не стават. За нищо не стават.
Пълно е и с предатели, сътрудници и копейки, които ей по този начин си плуват на повърхността и си миришат безшумно и добродушно.
В коя друга страна посланикът им би си разрешил такава насмешка?
Точно по този начин – в никоя, само че както казахме – тук си го разрешават, тъй като е цялостно с плазмодии и политически запъртъци, които просто не стават.
И сътрудниците ни в Европейски Съюз и в НАТО доста добре го знаят това и надлежно ни държат в периферията на всичко.
Искате Шенген? Искате американските изтребители? А на сътрудниците ни кой и какво ще им подсигурява, че Шенгенското пространство няма да се изпълни с сътрудници на кгб, минали през Росенец – за по-напряко? Или на американците някой да подсигурява, че като ни доставят самолетите, цялостни със свръх-секретни технологии, няма баш главнокомандващият (ако не той, някой по-надолу по веригата, само че не изключвам и той лично) да занесе чертежите на самолетите, с в детайли изложение и фотоси на технологиите в кабинета на Мутрофанката?
Както хората споделят, Keep Yourself Positive (K.Y.P.) за доверието.
Бертолд Брехт пък в миналото е споделил: „ Онези, които не знаят истината, са простаци, само че тези, които я знаят, само че я назовават „ неистина “, са нарушители “.
Затова, съгласно мен, садо-мазо бабата е нарушител, по квалификацията на Брехт. Затова и всичките им политици и „ представители “, и всичките им публични представители, всичките им Машенки Захарови и… по какъв начин му беше там името на оня, дето в мутрата наподобява на четка за тоалетна – всички те са нарушители. Начело, несъмнено, с главния престъпен – лилипутин късий.
Но това не е ново. Никак. За онази територия. Ще се върнем на това. С няколко образеца.
След секунда.
Преди това отделете малко време и си помислете: дали локалните „ говн*яди “ (съжалявам, не съм го измислил аз този термин, рус-Nazi-те са си го измислили още през 19 век, с цел да разказват с тази дума, присмехулно, тези, които прекомерно коленопреклонно им се поставят по другите страни, тези – прекомерно правилните им локални, които са продавали страните си за шепа стотинки)…
… дали локалните „ говн*яди “ НЕ ЗНАЯТ? Дали не знаят за зверствата в Украйна? Дали не знаят какво е приготвила руZZката секира за България? Дали не знаят какво би направил лилипутин с страната ни и с народа ни, в случай че единствено му се удаде късмет? Дали не знаят КАКВО ПРАВЯТ? Дали не знаят истината?
Не, знаят я.
Но я назовават „ неистина “. Защото разчитат на нелепостта на един кръг от „ почитатели “ и на инертното, слабоумно, безконтролно, мързеливо безразличие на тълпата, която чака ден да мине, различен да пристигна.
На какво още разчитат? На нов девети септември. Да бъдат като дедите си – потупани по главата национални предатели, новите червени принцове и принцеси, близки до кремъл, най-верните на касапина, в чиито ръце да е камшикът, който да развяват над главите на другите българи. Най-верните плебеи – на които е обещано да бият другите плебеи. И пари и власт, несъмнено. За това са подготвени да ни продадат всичките. Без техните деца… те са в „ гнилия “ Запад.
Тук ще останем ние. И граничарите с автоматите по границата. Нали ги помните? Все се гордеят, че едно време през границата не можело да се мине, тъй като стреляли на месо, но не помнят, че се е стреляло от българи по българи, а не по непознати, искащи да влязат. Такива нямаше.
С огради се ограждат пандизчии и добитък апропо. Ето това желаят за нас.
А ние през днешния ден желаеме монументи на Левски и Ботев на местата, където са паметниците на руската войска (и които се извисяват най-високо над българската земя), само че копейките не дават. Те, наподобява, ненавиждат Левски и Ботев. Те желаят паметниците на непознатата – руската – войска да са най-високо над българската земя.
…
Да се върнем на рус-Nazi-те.
Ето ви извадки от кино лентата на Оксана Карпович ‘Intercepted’, показан на Берлинския кино фестивал. В него са показани диалози на орките, обаждащи се по домовете си от украинската земя, която са окупирали:
- Мамо, толкоз ми хареса да измъчвам! Мога да ти опиша за какви мъчения научих и в какви участвах.
- Синко, това е обикновено. Аз също бих се накефила, в случай че бих стигнала до такава степен, по какъв начин другояче?
…
- Вчера си вървим и отсреща ни жена с две деца, ами проснахме ги.
- И вярно, те са ни врагове.
- Да, не ми е жалост за тях. Това си е техен избор. Можеха да си отидат както останалите.
- Правилно, не ги жали. Убивай ги.
…
- Ти там базите на НАТО видя ли ги?
- Тц.
- Не ме неистини, там на всяка крачка има техни бази, по този начин ни споделиха по тв приемника.
- Не гледай тв приемника, мамо, там приказват неистини.
- Е по какъв начин да са неистини? Разбира се, че споделят истината. Затова ви и пратиха там, с цел да ни защитавате от НАТО. Вие сте герои. Така кажи на другарите си.
- Не ми останаха приятели – всичките ги убиха.
- Гордея се с тебе и с твоите приятели.
…
- Ще ви донеса на вас с децата толкоз дрешки – тук сме в една квартира в този момент, те всичко за зарязали и са избягали. Спортно такова семейство – единствено маратонките им са 10 чифта и всичките фирмени. Събрах всичко, натъпках го в раницата. Момчетата с камиони извозват, но аз нямам камион.
- Какъв си ми добър и оправен – всичко за у дома прибираш. Между другото София тази година нали потегля на учебно заведение – не можеш ли да отмъкнеш отнякъде един компютър? “
...
…
Е?
Разбирате ли за какво нарушителите им са по най-високите етажи на властта, а закононарушенията не вършат усещане никому?
Вижте и още една къса историческа информация от 1908 г.
„ Ето какво написа Стефан Българов в спомените си, отпечатани в списание „ Културно единение ” от 1908 година:
„ Жестокостта на русите надмина всяка мяра. Властите не разрешиха по цяла Таврия гайдата, с цел да убият всичко българско у нас, да не слушаме своята национална музика, да не играем националните си хора, че да заспим и умрем като народ…
През първата година посърна цялата Таврида – нигде забавление, нигде наслада. Но кипеше душата на народа. И разгаряше се тоя разгар от песнопойките, които скрито ни донасяха бозаджиите наши „ вилаятчии ” или „ велаклии ”, както се назоваха у нас гурбетчиите македонци.
И на лятото – година след съветското запрещение на гайдите – стохилядната българска маса от Таврида се сътресе от една новина: гайдарят дядо Видю от село Мъгла се решил да изнесе скритата си гайда и да устрои хоро измежду селото! В началото на възбраната имаше българи пребити от пердах в секторите, а имаше и заточени като бунтовници. Но дядо Видю от Мъгла – 72 годишен дъртак, декларирал в селската механа, че му е останало малко да живее, дано го заточат в Сибир, само че той ще порадва за финален път българското сърце със своята звучна гайда, че да го помни народът. В села и паланки заочакваха с боязън уречения от дядо Видю ден.
Пишущият тия редове бях седемгодишно дете. Родителите ми бяха заселени в град Берданск, малко разбирах какво става, само че помня по какъв начин се вълнуваше целият град, по какъв начин с часове ходеше татко ми безмълвен и непоколебим, по какъв начин най-после реши, че ще иде… И една утрин ние, татко ми и аз, се понесохме на талига за село Мъгла. То беше на 40 километра от нашия град, само че ние отидохме да чуем гайда…
Не бяхме единствено ние: хиляден народ от всички страни бързаше към Мъгла… Няма да не помни този ден. Сред море от народ, от насълзен народ, дядо Видю наду гайдата си и часове свири, па и плака. Моят баща стискаше ръката ми и на няколко пъти денем ми сподели: „ Добре слушай, синко, ние сме българи и единствено ние свирим на гайда. Но към този момент и нея не дават. Добре слушай, че едва ли ще я чуеш различен път в живота си “ “.
Таврийските българи са живели в Крим. И ето каква е била ориста им.
Самият Стефан Българов – създателят на тези редове, описващи спомените му – става математик и публицист, а по-късно се преселва в България.
Съдбата на множеството таврийски българи обаче е друга. Едни измират от всеобщия апетит през 1921 – 1922 година, други са изпратени на изгнание през 1929 година, а оживелите след Втората международна война са депортирани в Сибир (пак имперската политика, единствено че този път през малоумните чутури на болшевиките). През 1942 година близо две хиляди таврийски българи съумяват да се завърнат в родната си България. И две години по-късно алената чума ги застига и тук. Сталин принуждава „ българските “ (послушни) управляващи да му ги пратят назад. Те са задържани от комунистите и пратени на касапина.
__________________
Този коментар показва персоналното мнение на създателя
и може да не съответствува с позициите на редакцията на Novini.bg.
Последвайте канала на
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ