През 2023 г.: планиран дълг от почти 16 млрд. лв.
Външният дълг на България би трябвало да подскочи с нови над 15 милиарда лв. през идната 2023 година. Това разгласи през днешния ден на конференция служебният министър на финансите Росица Велкова. Тя показа главните акценти от квалифицирания план на бюджет. Причината за новият растеж е в несъразмерните разноски за заплати и пенсии.
Служебният министър разгласи, че приготвя вид на бюджет, при който са непокътнати настоящите сега политики, т.е. тези гласувани от предходното постоянно национално заседание. Това значи, че дефицитът ще удари 6,6% на касова основа или 11 милиарда лева, колкото е растежът и на разноските. Брутният вътрешен продукт се чака да доближи до 173 милиарда лева, което дава отговор на действителен растеж от 1,6%, по сметките на МФ. Безработицата ще се резервира ниска - 4,5%, а средногодишната инфлация се пресмята на 6,4%.
Приходите, които МФ вижда за идната година, ще се усилят с нови 5,9 милиарда лева От тях - до юли, са изключени цялостни доходи от Данък добавена стойност за отопление на газ, поради дерогацията на предходното държавно управление, както и приходите от Данък добавена стойност върху самун и браншно, които остават на 0% до юли.
Най-голям дял в растежа на разноските ще има поради увеличените пенсии и други обществени заплащания - съвсем 5 милиарда лева Капиталовите разноски също ще порастват с 3,1 милиарда лева, само че най-много по линия на европейските фондове.
Що се отнася до тази година, то МФ чака леко консолидиране на недостига до 3,4% при плануван подобен от 4,1%. Приходите ще бъдат преизпълнени с едвам 250 млн. лева, най-много поради събрани повече доходи от налога при физическите лица и 200 млн. лева от осигуровки. Те идват поради увеличените заплати в частния и държавния браншове.
Правителството чака и 2,6 милиарда лева от проекта за възобновяване, които би трябвало да дойдат през декември.
Притеснителното - дефицитът на начислена основа - прийом, по който се съпоставяме с другите страни в Европейски Съюз, България записва четвъртият най-голям размер след Латвия, Франция и Малта.
Очаквайте детайлности!
Служебният министър разгласи, че приготвя вид на бюджет, при който са непокътнати настоящите сега политики, т.е. тези гласувани от предходното постоянно национално заседание. Това значи, че дефицитът ще удари 6,6% на касова основа или 11 милиарда лева, колкото е растежът и на разноските. Брутният вътрешен продукт се чака да доближи до 173 милиарда лева, което дава отговор на действителен растеж от 1,6%, по сметките на МФ. Безработицата ще се резервира ниска - 4,5%, а средногодишната инфлация се пресмята на 6,4%.
Приходите, които МФ вижда за идната година, ще се усилят с нови 5,9 милиарда лева От тях - до юли, са изключени цялостни доходи от Данък добавена стойност за отопление на газ, поради дерогацията на предходното държавно управление, както и приходите от Данък добавена стойност върху самун и браншно, които остават на 0% до юли.
Най-голям дял в растежа на разноските ще има поради увеличените пенсии и други обществени заплащания - съвсем 5 милиарда лева Капиталовите разноски също ще порастват с 3,1 милиарда лева, само че най-много по линия на европейските фондове.
Що се отнася до тази година, то МФ чака леко консолидиране на недостига до 3,4% при плануван подобен от 4,1%. Приходите ще бъдат преизпълнени с едвам 250 млн. лева, най-много поради събрани повече доходи от налога при физическите лица и 200 млн. лева от осигуровки. Те идват поради увеличените заплати в частния и държавния браншове.
Правителството чака и 2,6 милиарда лева от проекта за възобновяване, които би трябвало да дойдат през декември.
Притеснителното - дефицитът на начислена основа - прийом, по който се съпоставяме с другите страни в Европейски Съюз, България записва четвъртият най-голям размер след Латвия, Франция и Малта.
Очаквайте детайлности!
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ