Външната политика почти отсъства от предизборната кампания, като хората основно

Външната политика съвсем отсъства от предизборната акция, като хората главно се интересуват от тематиките за Република Северна Македония и европейските документи. Такова мнение показаха политици от разнообразни партии по време на полемика " Позицията на България във външната политика на Европейски Съюз ", проведена от Европейския съвет за външна политика в София.

В нея участваха Крум Зарков от " Българска социалистическа партия за България ", Екатерина Захариева от ГЕРБ, Мария Капон от " Изправи се БГ! Ние идваме! ", Даниел Лорер от " Продължаваме промяната ", Стефан Тафров от " Демократична България ".

" Истината е, че външната политика остава отвън обсега на множеството от дебатите и срещите, и, когато се приказва за нея, тя е пречупена през някои клишета ", разяснява Крум Зарков.

Екатерина Захариева се съгласи, че външната политика отсъства от тази акция и описа, че нея персонално хората я питат главно за Република Северна Македония.

Мария Капон също счита, че сериозен спор за външна и европейска политика няма. Тя заключи, че тематиката за Европа сега е обвързвана със документите, а друга тематика, която участва, е Република Северна Македония.

Даниел Лорер е на мнение, че европейските тематики отсъстват от българския политически разговор и отсъстват и от съзнанието на гласоподавателите.

" За нас е значимо нашите съграждани да стартират да виждат, както ролята на Европа за вътрешните ни политики, по този начин и личната си роля и интерес, да имат мнение по отношение на районни, европейски или световни тематики ", разяснява той.

Стефан Тафров счита, че по някакъв метод европейската и външната политика би трябвало да се свеждат до всекидневието на хората, да им бъде обяснено по какъв метод, да вземем за пример, трансграничното съдействие може да способства за възстановяване на живота им.

" Няма народен спор по външната политика, би трябвало да тръгнем " изпод ", с цел да съживим този интерес ", уточни той.

Крум Зарков разяснява, че една от аргументите българите да не се интересуват и да не задават въпроси по тези тематики е, че у нас надълбоко е вкоренено разбирането, че външната и европейската политика са нещо, което ни се постанова, а не нещо, върху което можем да влияем.

" За това има причина - нашите управляващи бяха неактивни от една страна, а от друга - прехвърляха всичко, което е неприятно, на някой външен фактор ", добави той.

Участниците в полемиката разискаха и тематиката за зелената договорка.

Весела Чернева от Европейския съвет за външна политика оповести изследване на Съвета, съгласно което, голямо болшинство от българите считат, че климатичните промени и световното стопляне са извънредно значими, а множеството хора споделят, че не знаят каква е българската позиция.

Мария Капон означи, че зелената договорка е огромна опция, само че добави, че част от политическите сили не престават да се заиграват с тематиката за мините.

" Демократична България " поддържа зелената договорка и укоряваме досегашната власт, че не приготви България за нея, съобщи Стефан Тафров. - България може доста да завоюва от зелената договорка, само че това ще бъде и съществена задача на идващото държавно управление - да създаде стратегически проект, какъвто в този момент липсва, има хрумвания, само че няма проект. "

Крум Зарков уточни, че в Европейски Съюз има средства и благоприятни условия, а от идващото държавно управление ще зависи до каква степен те ще бъдат оползотворени. " Тези средства би трябвало да бъдат усвоени дейно и ориентирани в тези региони, където хората може да усещат отрицателно въздействие от зелената договорка ", счита той.

Даниел Лорер сподели, че зелената договорка и въобще преходът към по-екологичен метод за основаване на сила не е нещо ново за Европейски Съюз. " Това, че ние не сме си създали домашното да я преведем на естествен език е напълно в полето на предходната администрация, същото се случва и с имунизациите ", разяснява той.

Екатерина Захариева отговори, че имунизациите са в България още от декември предходната година и означи големите старания на предходната администрация в България.

" Радвам се, че сме на мнение, че зелената договорка е безалтернативна. Ясно е, че преходът е безалтернативен, само че би трябвало да бъде равномерен, обективен и да подсигурява енергийната сигурност на Европа ", означи тя.

Темата за Република Северна Македония (РСМ) също беше коментирана от участниците в полемиката.

Захариева уточни, че антибългарското говорене и България са били една от главните тематики в предизборната акция в РСМ.

" Не може да се печелят и да се губят избори с говорене против прилежаща страна и против народа на прилежаща страна, това не е обикновено в 21 век. За мен, нашият блян би трябвало да бъде да се откри метод, дружно с тях, те да продължат напред, това обаче не би трябвало да става за сметка на това ние да си затваряме очите за протичащото се.

Българските жители нямат отрицателно отношение към жителите на РСМ и желая това да продължи по този начин ", означи тя.

Според Тафров това, което се случва с оставката на Зоран Заев, е неприятна вест за целия развой и за България и ще има нов цикъл на отрицателно говорене за България в РСМ, което ще подтиква сходен цикъл и в България.

" Демократична България " счита, че не може връзките сред България и РСМ да се градят върху омразата - ненавист няма сред хората. България не оспорва правото на жителите на РСМ да се разпознават, както намерят за добре и да назовават езика си, както намерят за добре, съобщи той. Трябва ясно да кажем, че проблем с това нямаме, ние имаме проблем с езика на омразата ", разяснява той.

Според него България е в сериозна дипломатическа изолираност във връзка с РСМ и това отслабва позициите ни въобще в Европейски Съюз.

" Трябва да я преодолеем и един от пътищата е да не даваме причини на антибългарските кръгове в РСМ ", сподели още Тафров.

Даниел Лорер заявява, че националният интерес изисква България да бъде богата и мощна страна, само че тя би трябвало да бъде заобиколена от богати и мощни съседи.

" Няма подозрение, че и за РСМ, и за Албания този път минава през Европейски Съюз, разяснява той. В наш народен интерес е да търсим път на доближаване, който ни разрешава да изгладим връзките ", счита Лорер.

Според Крум Зарков България би трябвало да си върне самодейността, а не да сме в непрекъсната отбранителна позиция.

" Новите държавни управления ще би трябвало да влязат, и се надявам по самодейност на българското, в тези диалози, които ще покажат на нашите европейски и интернационалните сътрудници, че ние знаем по какъв начин да излезем от обстановката ", счита той.

По тематиката за еврозоната участниците в полемиката показаха мнение, че е нужна разяснителна осведомителна акция за българските жители.