Външната политика е функция и продължение на вътрешната. В този

Външната политика е функционалност и продължение на вътрешната. В този смисъл всяка страна, когато проектира основите на външната си политика, би трябвало да изхожда от географското си местонахождение, с какви естествени и човешки запаси разполага, стопански потенциал, какви национални цели и ползи преследва, с какви съседи е заобиколена - дребни и огромни, и не на последно място - какъв отпечатък носи историческото й минало върху всеобщото схващане на съответния народ. Когато не се разчетат и оценят вярно тези базисни фактори, заплахата да се повторят едни и същи неточности е предпоставена.

Ние, българите, като народ, пристигнал от Изтока, отвоювал централното си място на Балканите, на кръстопът сред два континента, до през днешния ден сме раздвоени сред Изтока и Запада.

Историческият ни опит недвусмислено потвърждава, че преценката ни за взимане на страна в разнообразни военни блокове е била неправилна. В манталитета ни като народ доминират прочувствено импулсивни реакции, припряност, поддаването с лекост на непознато въздействие. Отсъстват спокойният звук и умереността, задълбоченият разбор, оценката на следствията.

През всичките стадии на развиването си след 1912 година България не съумява да излъчи управнически хайлайф, кадърен независимо да формулира достоверен народен интерес и достоверна външна политика. И до през днешния ден нямаме ясно дефинирани национални надпартийни ползи, които да се следват от всички ръководства. Постоянно се вършат самовнушения, че сме дребна страна и по тази причина не можем да бъдем самостоятелни. По същия метод се държим в Европейски Съюз.

Конфликтът сред Русия и Украйна още веднъж го потвърждава. България интензивно взе участие в осведомителната полуда на неприязън по отношение на Русия, откакто болшинството българи се афишират за неутрална позиция, както е било в навечерието на Втората международна война.

След всичко, което е претърпяла България, би трябвало да осъзнаем, че географията и историята са ни заложили геополитическо място, притиснати от Изток от Русия и Турция, което ни задължава да бъдат разчетени като константа, от които би трябвало да изхождат нашите ползи и политика. Европа позволява същата неточност под диктата на Съединени американски щати.

Този спор близо до нас, в който водят война два близки народа, би трябвало да ни накара надълбоко да осъзнаем къде се намираме. И да подложим на преоценка плюсовете и минусите на нашето място в района. Украинската рецесия е драматичен образец за подценяване на тези фактори.

Войната ускори опасенията на българското общество дали и този път с присъединяване си в НАТО под егидата на Съединени американски щати няма да бъдем още веднъж на неправилната страна. Когато правехме своя избор за присъединение към НАТО, България беше в слаба позиция и блокът фактически изглеждаше защитителен. Но с смяната на тактиката му за разширение ма Изток и неправилно оповестеното желание за банкет на Украйна и Грузия, прието за неточност от Европейска комисия, и насищането с бази на източния фланг, надали през днешния ден пактът може да бъде наименуван защитителен.

Дори войната не може да принуди Запада да превъзмогне омразата си към Русия и да спре ескалацията на Изток. Изпраща се оръжие, демонизира се Русия, насажда се военна неуравновесеност, което демонстрира, че НАТО работи за продължение на дестабилизацията на Европа.

Военният спор демонстрира и нещо друго - че Европейски Съюз дотолкоз е политически подвластен от НАТО, респективно от Съединени американски щати, че и двете организации като военно-политически инструмент прокарват американските ползи войната да продължи за сметка на европейските нации.

Колко време й е належащо на Европа да проумее и предприеме решителни дейности, да се еманципира от световните ползи на Съединени американски щати и да проработи за сигурността на европейските нации дружно с Русия? Войната остро слага въпроса допустима ли е въобще европейската сигурност с Русия, в случай че НАТО продължава да съществува?

Дълбоката смяна в международните връзки след войната, когато въздействието на Запада ще отслабва, задължава българските политици да бъдат доста деликатни в разбора и оценката за настоящите процеси. Битката на Съединени американски щати за преодоляване на опасността от Китай и Русия за изплъзващата им се международна доминация не е нашият интерес. И България няма място в този спор!

Необходимо е да преценим коя опасност е по-голяма - от Русия или от участието във боен съюз, който заплашва европейския мир в противоборството му с Русия.

Очертава се тежък поствоенен интервал за европейските нации. Къде са ползите на България?

Историческото време за допускане на нови, повтарящи се неточности е изтекло. Трябва да проявим разсъдък и увереност, да създадем радикална смяна в националната си политика и в интернационалните връзки, като изберем непрекъснатия неутралитет като най-подходящ за обслужване на нашата сигурност и национални ползи.

Защо страни като Австрия и Швейцария да могат, а ние да не можем, откакто нашето естествено преимущество от географията и историята ни облагодетелства да развиваме връзки и на Запад, и на Изток?

Неутралитетът би разкрил благоприятни условия за по-голяма сигурност на България, в сравнение с като страна във боен пакт, който все по-открито заплашва сигурността на другите нации и предизвика спорове, ориентирани против мирното развиване на света.

Петър КАРЛУКОВСКИ