Вътрешнокоалиционни мамби: България води две външни политики
Външната министърка Теодора Генчовска от " ИТН " официализира в петък от дълго време известните разлики в ръководещата коалиция за Северна Македония и напрежението сред Министерския съвет и Министерство на външните работи по тематиката.
" България води две външни политики ", сподели Генчовска след закритото съвещание на Народното събрание, на което бе изслушана по тематиката.
По думите ѝ има съществени разминавания сред Министерство на външните работи и външнополитическия екип на премиера Кирил Петков по въпроса за евроинтеграцията и договарянията с Република Северна Македония.
Генчовка сподели, че научава от политиците в Скопие и от външнополитически сътрудници, че от страна на Министерския съвет има опит за смяна на националната политика на България за Северна Македония.
Това е пореденият конфликт сред " Продължаваме промяната " и " ИТН ", откакто двете партии влязоха в колизия и.
Кой дава отговор за външната политика?
Мирослав Иванов от " Продължаваме промяната " от своя страна уточни, че " член 15 от Конституцията е пределно явен, че вътрешната и външната политика се дефинират от Министерския съвет, а не от даден министър ".
Скопие има за цел България да утвърди преговорната му рамка за Европейски Съюз още в първата половина на годината, само че към този момент няма публично удостоверение от София, че това е допустимо. Въпреки позитивните сигнали от премиера Кирил Петков, две от партиите в ръководещата коалиция – Българска социалистическа партия и " ИТН ", както и президентът Румен Радев, настояват, че все още няма условия за смяна на българската позиция.
" Честно да ви кажа, приказвам за външнополитическия екип на премиера, има съществени разлики, които се раграничават на база на националната позиция, която външното министерство прецизно съблюдава “, сподели Генчовска.
Външнополитическият екип на премиера се води от съветничката му Весела Чернева , някогашен представител на Министерство на външните работи и шеф на Европейския съвет за външна политика - София.
Според Генчовска няма забележителен прогрес в договарянията със Северна Македония, макар че
Тя сподели, че няма документ сред Северна Македония и България, който да е основа за договаряне.
Почти нищо от точките в Протокола 4+1 не е изпълнено от страна на Скопие, изясни тя.
В протокола би трябвало да има ангажимент македонските българи да бъдат записани наедно с останалите народности в Конституцията на Република Северна Македония, да спре фалшификацията на историческата истина, да спре преследването на хората, които се самоопределят като българи в Република Северна Македония, и други.
В петък Кирил Петков разяснява, че държавното управление постоянно се е придържало към рамковата позиция от 2019 година и съдружното съглашение. Той неведнъж към този момент сподели, че политиката за Северна Македония ще се взема решение в Народното събрание.
Рамковата позиция от 2019 година е изпълнена с доста червени линии и не допуска София да утвърди бързо преговорната рамка на Северна Македония за Европейски Съюз.
Северна Македония също има подобен документ.
Амбицията на Европейската комисия, Съединени американски щати и някои европейски страни е Скопие да стартира договаряния още по време на ротационното френско председателство на Европейски Съюз, което изтича в средата на годината.
Ще " изяде ли главата на кабинета " Северна Македония
Съпредседателят на " Демократична България " Христо Иванов от своя страна прикани за усмиряване на пристрастеностите.
" Имаме проблем в обединението, ще би трябвало или да намерим сили да си сглобим по-добре структурата на база на уроците, които имаме, или това " ще изяде главата " на този кабинет ", уточни той.
Темата за българските връзки с РСМ е прекомерно значима, с цел да си организираме " вътрешнокоалиционни мамби " по въпроса, добави Иванов.
Той изясни, че рамковата позиция на България е инкорпорирана в декларация на Народното събрание (НС) и може да бъде изменена единствено от него.
" Това дали е имало някакви диалози, дали амбициозни дами в две разнообразни здания не могат да си приказват или не и вземат решение да ескалират тази тематика до Народното събрание, дали някой има интерес този персонален спор да го трансформира в някаква политическа вендета, приказва единствено зле за нашата политическа просвета ", уточни Иванов.
Той заяви, че няма импортирано предложение за смяна на българската позиция и всичко останало са някакви спекулации, тайни теории, " опити да се забиват ножове в гърба на един или различен ".
В отговор на въпрос той сподели, че не му е известно да има напън Теодора Генчовска да бъде заменена като министър на външните работи.
Мисля, че имаме структурни проблеми и би трябвало да ги решим, преди да даваме оценка за един или различен министър, добави Иванов.
Депутатката от ГЕРБ и някогашна външна министърка Екатерина Захариева от своя страна разяснява, че " външният министър не може да бъде в изолираност и да научава от медиите или от някъде другаде какво се случва ".
" Това е безусловно неприемливо “, сподели Захариева.
" България води две външни политики ", сподели Генчовска след закритото съвещание на Народното събрание, на което бе изслушана по тематиката.
По думите ѝ има съществени разминавания сред Министерство на външните работи и външнополитическия екип на премиера Кирил Петков по въпроса за евроинтеграцията и договарянията с Република Северна Македония.
Генчовка сподели, че научава от политиците в Скопие и от външнополитически сътрудници, че от страна на Министерския съвет има опит за смяна на националната политика на България за Северна Македония.
Това е пореденият конфликт сред " Продължаваме промяната " и " ИТН ", откакто двете партии влязоха в колизия и.
Кой дава отговор за външната политика?
Мирослав Иванов от " Продължаваме промяната " от своя страна уточни, че " член 15 от Конституцията е пределно явен, че вътрешната и външната политика се дефинират от Министерския съвет, а не от даден министър ".
Скопие има за цел България да утвърди преговорната му рамка за Европейски Съюз още в първата половина на годината, само че към този момент няма публично удостоверение от София, че това е допустимо. Въпреки позитивните сигнали от премиера Кирил Петков, две от партиите в ръководещата коалиция – Българска социалистическа партия и " ИТН ", както и президентът Румен Радев, настояват, че все още няма условия за смяна на българската позиция.
" Честно да ви кажа, приказвам за външнополитическия екип на премиера, има съществени разлики, които се раграничават на база на националната позиция, която външното министерство прецизно съблюдава “, сподели Генчовска.
Външнополитическият екип на премиера се води от съветничката му Весела Чернева , някогашен представител на Министерство на външните работи и шеф на Европейския съвет за външна политика - София.
Според Генчовска няма забележителен прогрес в договарянията със Северна Македония, макар че
Тя сподели, че няма документ сред Северна Македония и България, който да е основа за договаряне.
Почти нищо от точките в Протокола 4+1 не е изпълнено от страна на Скопие, изясни тя.
В протокола би трябвало да има ангажимент македонските българи да бъдат записани наедно с останалите народности в Конституцията на Република Северна Македония, да спре фалшификацията на историческата истина, да спре преследването на хората, които се самоопределят като българи в Република Северна Македония, и други.
В петък Кирил Петков разяснява, че държавното управление постоянно се е придържало към рамковата позиция от 2019 година и съдружното съглашение. Той неведнъж към този момент сподели, че политиката за Северна Македония ще се взема решение в Народното събрание.
Рамковата позиция от 2019 година е изпълнена с доста червени линии и не допуска София да утвърди бързо преговорната рамка на Северна Македония за Европейски Съюз.
Северна Македония също има подобен документ.
Амбицията на Европейската комисия, Съединени американски щати и някои европейски страни е Скопие да стартира договаряния още по време на ротационното френско председателство на Европейски Съюз, което изтича в средата на годината.
Ще " изяде ли главата на кабинета " Северна Македония
Съпредседателят на " Демократична България " Христо Иванов от своя страна прикани за усмиряване на пристрастеностите.
" Имаме проблем в обединението, ще би трябвало или да намерим сили да си сглобим по-добре структурата на база на уроците, които имаме, или това " ще изяде главата " на този кабинет ", уточни той.
Темата за българските връзки с РСМ е прекомерно значима, с цел да си организираме " вътрешнокоалиционни мамби " по въпроса, добави Иванов.
Той изясни, че рамковата позиция на България е инкорпорирана в декларация на Народното събрание (НС) и може да бъде изменена единствено от него.
" Това дали е имало някакви диалози, дали амбициозни дами в две разнообразни здания не могат да си приказват или не и вземат решение да ескалират тази тематика до Народното събрание, дали някой има интерес този персонален спор да го трансформира в някаква политическа вендета, приказва единствено зле за нашата политическа просвета ", уточни Иванов.
Той заяви, че няма импортирано предложение за смяна на българската позиция и всичко останало са някакви спекулации, тайни теории, " опити да се забиват ножове в гърба на един или различен ".
В отговор на въпрос той сподели, че не му е известно да има напън Теодора Генчовска да бъде заменена като министър на външните работи.
Мисля, че имаме структурни проблеми и би трябвало да ги решим, преди да даваме оценка за един или различен министър, добави Иванов.
Депутатката от ГЕРБ и някогашна външна министърка Екатерина Захариева от своя страна разяснява, че " външният министър не може да бъде в изолираност и да научава от медиите или от някъде другаде какво се случва ".
" Това е безусловно неприемливо “, сподели Захариева.
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ