Смайващите свръхспособности и предсказания на Преподобна Стойна - пророчицата, пред която самата Ванга се е прекланяла
Ванга я считала за своя духовна учителка. За нея тя споделя: " Таа е светица. Она целиот живот го е страдала като светица. Как ме гледаш мене, она е 10 пати по-голема от мене! Аз апнувам, пийнувам, такива работи, а она-нищо-ни месо е туряла в уста, ни ракия, единствено водичка и трошичка лебец. Она сите работи със Свети Георги ги е онаждала. Целио свет ке научи за таа жена, тва от мене да го знаете. "
За чудесата на Преподобна Стойна и храма в китното планинско село Златолист, където тази пророчица е живяла, се приказва от дълго време. При нея идват хора от всички краища на страната с вярата да намерят лек за болест и благословия. Мнозина описват, че след пренощуване в черквата, оздравяват след тежки и другояче неличими заболявания.
Преподобна Стойна била същинска лечителка, чиито удивителни качества и забавна орис несправедливо остават в сянка, само че будят все по-голям интерес. Тя е родена на 9 септември 1883 година в село Хазнатар, днешна Гърция. 7-годишна се разболява от едра шарка и ослепява. Тогава се появяват ясновидските ѝ и лечителски качества. След Междусъюзническата война Стойна и фамилията ѝ се преселват в България. На път за Петрич тя взема решение да остане в с. Златолист, и по-точно в храма „ Св. Георги “. Там тя прекарва остатъка от живота си до гибелта ѝ на 22 декември 1933 година Погребана е в двора на църквата „ Свети Георги “ в село Златолист, където е завършен дребен мемориал. След кончината ѝ сестрината ѝ щерка и няколко дами, живели край нея, разказват живота ѝ.
Храмът в Златолист се намира близо до енергийната околност Рупите. Днес в селото са останали да живеят шепа хора, само че чудото тук витае на всички места. По разкази на очевидци е известно, че Преподобна Стойна е лекувала хората с молебствия пред разнообразни икони в черквата. Оставяла е гости да спят в храма. В средата под купола на храма има мраморна плоча, където Преподобна Стойна е заставала и се е молила. Сега туристите събуват обувките си и стъпват върху плочата, тъй като има вярване, че камъкът излъчва мощ, с която лекува болните. Местните поданици пък споделят, че самото място е лековито. Случаите на излекувани са доста. Светицата е изправяла доста сакати хора на крайници, описват дребното останали поданици на селото.
Носи се и мълва, че през 1912 година турски ага пристигнал с армия да изпепели храма, само че Стойна му споделила незабавно да се прибира, че децата му са тежко заболели. Чужденецът се върнал вкъщи, уверил се, че не го е излъгала, и вместо с огън, пристигнал още веднъж с подарък за монахинята.
Преподобна Стойна е живеела в килийна стая на втория етаж на църквата, където е била женската част. Днес стаичката е непокътната във типа, в който пророчицата я е оставила. Вътре се влиза с чехли. Всеки клиент оставя по нещо от себе си за здраве. Таванът на стаята ѝ е окичен със фотоси. Има вярване, че този, чиято фотография е сложена там, ще се радва на забележително здраве. На масичка в стаята има книга, в която всеки клиент записва желанията си.
В двора на храма има 1300-годишен чинар, който се извисява още от основаването на българската страна. Говори се, че дървото дава голяма мощ и сила.
Докато се разхождате из двора на църквата и забележите влюбени двойки да се люлеят на въжена люлка, завързана на вековното дърво, не се чудете. Има вярване, че болките на всеки, който застане до короната на дървото, изчезват. А този, който седне и се полюшка на люлката, ще се излекува от неплодородие. Стотици бели листчета с стремежи за здраве и удача къта в себе си вековното дърво.
В двора на манастира се намира и бунар на желанията. Всеки единствено би трябвало да се наведе над него и да прошепне настояването си над живата вода…
За Преподобна Стойна се твърди, че имала три невероятни способности – левитация, телепортация и медитация. Някои настояват, че тя продължава да оказва помощ и до ден сегашен, посредством вярата и посредством силата на мястото, където е живяла - в дребната черквичка Св.Георги в село Златолист.
За да разкажем за нея, без обаче да преувеличаваме или пък да спестяваме нещо от нейното житие, ще го създадем посредством думите на самата Преподобна, която малко преди да напусне този свят, вика при себе си сестрината си щерка и други близки и родственици, с цел да им опише всичко, което би трябвало да знаят хората, и да я помоли след нейната физическа гибел да напише всичко това, с цел да " знаят всички "... Сред тях е и Боянка от Самоков, пред която светицата споделя иза своите три божествени способности - телепортация, левитиране и медитация (съзнателно обособяване на душата от тялото).
Бояна Паликарова изпълнявазавета на Стойна, записва разказите ѝ, а по-късно ги и разгласява в книгата си " Преподобна Стойна - неканонизираната българска светица ". Ето и няколко фрагмента от тях:
„ Яз, Стойна Димитрова, що ме толкова години именувахте Преподобна, сум се явила на белио свет през иляду осемстотин осемдесет и третата година у селото Хазнатар, дека е до градо Сяр у Гръчко, а ке издъхнем баш на 22 декември сегашната 1933-та, като целиот ми живот ще биде петдесет години и 100 дни. И защото през днешния ден е дванайсети, то иде да рече, че мене ми остават единствено още 10 дни да сум жива, та за туй думах таз утрин на духовник Георги Костадинов от черковата „ Свети Георги “, де то жувях доста дълго и дето ке бидам заровена: - Отец ке те молим, отец: проводи още през днешния ден чиляк да потражи онуй момиче Боянка от града Самоков, дето е учило в странство и от доста учене се бе поболяло от тубекулоза, та след това га бент излекувах. Нека пристигна Боян¬ка, да й кажувам всичко, дето людето требе да знае и да го тя запише, та и от мене да остане нещо си на книга записано! Не че желая да съм най-видна в очите на свето, не то а ожида душата ми. Ще ми се повечко народ да чуе и разбере това, дето го през днешния ден вещаят и другите провиденци: освен какво има да става с таз наша България, ами и заради що ще има оно да става. И като знаят, да се не страшат и боят, ами да живеят паметно като всички нации, от Бога определени и предизвестени. Те туй желая да кажа, отец, и да го Боянка Запише за моя памет и за хаир на народо ни.
Много работи се приказват из народо за мене, некои са правилни, само че други никак не са, та е грехота хората да ги верват. Истина е туй, де се приказва, че я сум слепа, па бродирам, пера, чистя насреща в гробището или си храня кокошките. Оно си е по този начин. И друго си е по този начин, дека можем да Загребвам с шепи жарава и да не сящам по ръцете си ни болно, ни изгорено. Болести всевъзможни церя, слушам гласове на треви и билки и с тех си говоря, виждам думите на хората, преди да са ги изрекли до момента в който са още в главите им, - виждам ги по какъв начин се кълбят като едни зъмове пепелянки, хеле пък лошавите. И друго е правилно, че бент, по кое време си говоря с Брат ми светия Георги Великомъченик, не заставам на плочите в църквата, га че си думам с елементарен някой чиляк, ами се дигам високо във въздуха, като да хвръкна, та да сум по-близо до Него, щото е той светец и Победоносец. И друга заложба имам, дето никой по Българията преди мене не е бил с нея предопределен - онуй, що людете го назовават прималяване. Я можем по кое време си желая да се просна ей тук на миндеро, да полежа, какво полежа, и след да откъсна душа от сърце и да я пусна през комина, па да си она оди къде си сака и какъв брой си сака.
… Аз споделих на Илия, наследник на сестра ми Зоя и мой племенник: " Лико, лелин, през днешния ден с мене ще стане едно нещо, дето не е ставало с никой човек в България, но ти няма да се плашиш, щото то ми е обещано от Небесата и ми е обещано, с цел да съм потребна, когато се наложи. След малко, като иде слънцето на пладне, аз ще легна така както съм си с тези облекла, ще туря ръце на гърдите ето по този начин, както ти демонстрирам, след което ще се отнеса в един бездънен сън за цяла седмица. Ти няма да ме будиш и на никой няма да даваш да ме буди. Който и да иде, каквото и да каже, мене ме няма. Временно съм умряла. Като ми мине примирането (медитацията), аз сама ще се събудя и ще ти викна да ми донесеш вода, щото доста ще съм жадна… Да ме не дирят и да ме не чакат преди сряда. "
Но Илийчо си беше още дете, несвикнало на чудеса, та още щом съм се отнесла, той отишъл при поп Никифор и му разказал за моето краткотрайно овакантяване на живота. Попът не повярвал, само че откакто пристигнал и персонално се уверил, че не усеща да имам пердашене на сърцето, а пък ръцете ми не са студени чак като на покойник, предизвестил селото никой да не идва, което и станало причина цялостен Хазантар да се извър¬ви край параклиса и да ме види по какъв начин си лежа жива-умряла. Минали безшумно, както се минава край труп, и по тази причина не съм ги усетила. И най-чудно им се сторило кандилото в параклиса, гори, гори, па угасне, след това единствено се Запали и отново гори, гори, па угасне... Пак по думите на Стойна това, което ние, нейните съвременници, намираме за неописуемо и необяснимо единствено след век и половина-два щяло да бъде нещо като привилегия и знак за душевна непорочност и пристойност на мозъка: всеки честен и нуждаещ се от небесни препоръки човек щял да може по свое предпочитание да се осво¬бождава от тялото си и облечен единствено с душа, да стига до Горе и да остава Там, колкото му е нужно за умствено лекуване или за реализиране на висша просвета: - Макар че - сподели ми Стойна на ухо - няма никакво „ горе “. Всичко е паралелно. И единствено една тънка чертица е от тук и оттатък.
При Стойна била отишла една си монахиня от Мелнишкия манастир да ѝ поостане на посетители за няколко време. Тъй, но една вечер, до момента в който се прибирали от разходката си и младичката монахиня забелязала, че Стойна я няма до нея и че тя си приказва самичка. Уплашила се монахинята, щото било и по здрачаване, извикала тя горкана: „ Преподобна... Де ойде ма, Преподобна... “, па се чуди дали да хукне да тича нанейде, дали да седне да реве, и тя не Знае. И тогаз от кое място камбанарията на черковата взела, та светнала една мощна блескавица, една таквъз светлина, га че е слънце изгряло, но какво ти слънце, то по мръкнуване. И се чул гласа на Преподобната: „ София, сестрицеее, недей се плаши, бент сум тука, ей ме на, на високото... не пердах се, сестро, и идвай насам, я ке ти светим... “. Как да е, отишла гостенката до черковата, ни жива, ни умрела от боязън и от наслада пред туй знамение нечувано. А след разказала на дядо ви поп, че Преподобната може освен да се дига нависоко у въздуха и да примира като баш смрътник, ами и да хфърчи. “
„ Накрая се усетих изпълнена с Дух като с тъничък мирис, ходилата ми започнаха леко да треперят, след това трепетът се съобщи на цялото ми тяло, долових лъх на мраз като от отворен прозорец, дишането ми стана постепенно и плитко, а кръвта ми като че замръзна или заспа. Не се усещах жива, по-скоро се имах за голям мехур, който свети в бяло, само че вътре в себе си. Лека-полека взех да се издигам над земята и се издигах, до момента в който сред мене и земята настана разстояние метър и нещо. Спрях се, продължих молитвите си мислено и се молих, до момента в който ми свърши въздухът. Светите мои наставници и покровители пред Небесата се надпреварваха да ми шушукат какво тъкмо би трябвало да кажа на дядо епископ, шепотът им се сливаше и едничката дума, която можах да отделя и запомня, бе „ и другата твоя заложба небесна... “ После постепенно и в безмълвие се спуснах надолу и останах на пода известно време, колкото постоянно ми е бивало потребно, с цел да стартира да вдишвам, както дишат всички хора. Седя аз коленичила, а откъм владишкия престол ни звук, ни дъх… Постоях малко, колкото е нужно на Небесните сили още веднъж да ме изпълнят. След това внезапно рухнах и се разсипах, в едно към клоните на остарелия чинар. Точно по този начин бях направила и излитането си и пред очите на сестра София. плътта ми завчас ме последва, сходно ураган от песъчинки, настигна ме в клонака, силата още веднъж ме засмука като фуния и слепи в едно безбройните частици на тялото ми. “
„ Мина време, едно-две мигвания на погледа, и аз още веднъж бях мене си. Там, в клонето на чинара. Владиката стоеше на вратата на черквата и се кръстеше... И по този начин беше до края на живота ми. “
Докато слушах Стойна, си мислех, че сходно случване не може да се опише, то може единствено да се оприличи, колкото и почти да наподобява оприличаването.
А през това време международната просвета търсела да разгадае и изясни способността на човешкото тяло към левитация и към напредване посредством изгубване на материята от едно място и повторното ѝ пораждане на друго. И стана по този начин, че тъкмо двайсет и две години след гибелта на Стойна един от човешките гении - Айнщайн - реализира това висше познание, само че вместо да го съобщи на света, избра да изгори страниците с откритието си и заръча на околните си, пепелта от изчисленията му да бъде смесена със личния му пра,за да не остане диря ни от едното, ни от другото. И да не бъде изкушавано човечеството, недозряло към момента за златния плод, който му готви бъдещето. Щото всичко, както с други думи ми изясни светицата, всичко, което през днешния ден съществу¬вало като човешка цивилизация на Земята, било резултат на трикратно пораждане: първо било висша небесна концепция, по-късно - плод на човешкия разсъдък, и най-после - резултат на човешката активност. Нищо към този момент не можело да се измисли, тъй като всичко било отдав¬на измислено, въпреки и не тука, а Горе. И ние, хората, сме можели единствено да осезаем вселенския план и да го претворим в думи или определеност, само че това нямало да стане ни в неговата целокупност и цялост, ни по едно и също време.
Ето още няколко надълбоко завладяващи пророчества от тази мистична персона, оповестени в книгата на Яна Стоева: " Преродобна Стойна - рецептите на една светица ":
“Ще пристигна време хората ще се изнесем да живеем в плаващи градове, а на небето ще грее втора луна. Кога – не питайте, единствено Бог горе взема решение, в този момент, през днешния ден, на следващия ден, когато Той даде. ”
“Голям пай лети към Земята, само че вместо да я удари, ще стартира да се върти като сателит сред Земята и Месечината. Планетата ще се избави, само че морета и океани ще се разместят. ”
“Заспали вулкани ке се будят, прахуляк в небето ке има и планини ке се местят! За България няма да се тревожите – тука ке остане, порои я чакат. ”
“Не чакайте помощ ами грабвайте мотиките и по полята! Няма да е положително да чакате помощ извън – извън оказват помощ, но извън и ви взимат. Който в точния момент се сети на труд, той е честив. ”
“Голем е Космосът, само че по него ще тръгнат ората, за положително ще е и нема да ви е боязън. ”
“Ке блесне нова звезда на небето, дето до момента не е светила. Тя и втората луна – тех търсете по звездната карта, там ще има познания! ”
“Ке ни вземат Бяло море и доста други земи, само че ще изтекат доста години и морето единствено ще си пристигна при нас. ”
“Ще пристигна време Струма да стане огромна колкото Дунава. В Бело море ще стане същото като с Черно. Трус ще отвори нови крайбрежия, а остарялата суша ще потъне. Древна Елада ще изплува, новата ще се окаже под водата. Тогава Бело море единствено ще пристигна към българско. ”
“Хората ще тръгнат към Космоса. И преди са били, но тоя път повече ще останат. Важни каузи ще имат, само че няма да ги опазят в загадка, потрайте и ке видите. ”
“Ке дойдат нови дни за честивите, да не се съмнявате и да вършиме туй, що е редно. ”
“Виждам и бедствия, и потопи по целата Земя, но няма да се плашите ненужно, по този начин е било и по този начин ще бъде – откак човек е тръгнал по земята, откак е тръгнал против природа – по този начин е, и ние я мъчиме, и тя ще се пази. ”
“Пари не трупайте неверни – каквото би трябвало разплатете, па ще дойдат. Само време не откупвайте с тях, не може. ”
За чудесата на Преподобна Стойна и храма в китното планинско село Златолист, където тази пророчица е живяла, се приказва от дълго време. При нея идват хора от всички краища на страната с вярата да намерят лек за болест и благословия. Мнозина описват, че след пренощуване в черквата, оздравяват след тежки и другояче неличими заболявания.
Преподобна Стойна била същинска лечителка, чиито удивителни качества и забавна орис несправедливо остават в сянка, само че будят все по-голям интерес. Тя е родена на 9 септември 1883 година в село Хазнатар, днешна Гърция. 7-годишна се разболява от едра шарка и ослепява. Тогава се появяват ясновидските ѝ и лечителски качества. След Междусъюзническата война Стойна и фамилията ѝ се преселват в България. На път за Петрич тя взема решение да остане в с. Златолист, и по-точно в храма „ Св. Георги “. Там тя прекарва остатъка от живота си до гибелта ѝ на 22 декември 1933 година Погребана е в двора на църквата „ Свети Георги “ в село Златолист, където е завършен дребен мемориал. След кончината ѝ сестрината ѝ щерка и няколко дами, живели край нея, разказват живота ѝ.
Храмът в Златолист се намира близо до енергийната околност Рупите. Днес в селото са останали да живеят шепа хора, само че чудото тук витае на всички места. По разкази на очевидци е известно, че Преподобна Стойна е лекувала хората с молебствия пред разнообразни икони в черквата. Оставяла е гости да спят в храма. В средата под купола на храма има мраморна плоча, където Преподобна Стойна е заставала и се е молила. Сега туристите събуват обувките си и стъпват върху плочата, тъй като има вярване, че камъкът излъчва мощ, с която лекува болните. Местните поданици пък споделят, че самото място е лековито. Случаите на излекувани са доста. Светицата е изправяла доста сакати хора на крайници, описват дребното останали поданици на селото.
Носи се и мълва, че през 1912 година турски ага пристигнал с армия да изпепели храма, само че Стойна му споделила незабавно да се прибира, че децата му са тежко заболели. Чужденецът се върнал вкъщи, уверил се, че не го е излъгала, и вместо с огън, пристигнал още веднъж с подарък за монахинята.
Преподобна Стойна е живеела в килийна стая на втория етаж на църквата, където е била женската част. Днес стаичката е непокътната във типа, в който пророчицата я е оставила. Вътре се влиза с чехли. Всеки клиент оставя по нещо от себе си за здраве. Таванът на стаята ѝ е окичен със фотоси. Има вярване, че този, чиято фотография е сложена там, ще се радва на забележително здраве. На масичка в стаята има книга, в която всеки клиент записва желанията си.
В двора на храма има 1300-годишен чинар, който се извисява още от основаването на българската страна. Говори се, че дървото дава голяма мощ и сила.
Докато се разхождате из двора на църквата и забележите влюбени двойки да се люлеят на въжена люлка, завързана на вековното дърво, не се чудете. Има вярване, че болките на всеки, който застане до короната на дървото, изчезват. А този, който седне и се полюшка на люлката, ще се излекува от неплодородие. Стотици бели листчета с стремежи за здраве и удача къта в себе си вековното дърво.
В двора на манастира се намира и бунар на желанията. Всеки единствено би трябвало да се наведе над него и да прошепне настояването си над живата вода…
За Преподобна Стойна се твърди, че имала три невероятни способности – левитация, телепортация и медитация. Някои настояват, че тя продължава да оказва помощ и до ден сегашен, посредством вярата и посредством силата на мястото, където е живяла - в дребната черквичка Св.Георги в село Златолист.
За да разкажем за нея, без обаче да преувеличаваме или пък да спестяваме нещо от нейното житие, ще го създадем посредством думите на самата Преподобна, която малко преди да напусне този свят, вика при себе си сестрината си щерка и други близки и родственици, с цел да им опише всичко, което би трябвало да знаят хората, и да я помоли след нейната физическа гибел да напише всичко това, с цел да " знаят всички "... Сред тях е и Боянка от Самоков, пред която светицата споделя иза своите три божествени способности - телепортация, левитиране и медитация (съзнателно обособяване на душата от тялото).
Бояна Паликарова изпълнявазавета на Стойна, записва разказите ѝ, а по-късно ги и разгласява в книгата си " Преподобна Стойна - неканонизираната българска светица ". Ето и няколко фрагмента от тях:
„ Яз, Стойна Димитрова, що ме толкова години именувахте Преподобна, сум се явила на белио свет през иляду осемстотин осемдесет и третата година у селото Хазнатар, дека е до градо Сяр у Гръчко, а ке издъхнем баш на 22 декември сегашната 1933-та, като целиот ми живот ще биде петдесет години и 100 дни. И защото през днешния ден е дванайсети, то иде да рече, че мене ми остават единствено още 10 дни да сум жива, та за туй думах таз утрин на духовник Георги Костадинов от черковата „ Свети Георги “, де то жувях доста дълго и дето ке бидам заровена: - Отец ке те молим, отец: проводи още през днешния ден чиляк да потражи онуй момиче Боянка от града Самоков, дето е учило в странство и от доста учене се бе поболяло от тубекулоза, та след това га бент излекувах. Нека пристигна Боян¬ка, да й кажувам всичко, дето людето требе да знае и да го тя запише, та и от мене да остане нещо си на книга записано! Не че желая да съм най-видна в очите на свето, не то а ожида душата ми. Ще ми се повечко народ да чуе и разбере това, дето го през днешния ден вещаят и другите провиденци: освен какво има да става с таз наша България, ами и заради що ще има оно да става. И като знаят, да се не страшат и боят, ами да живеят паметно като всички нации, от Бога определени и предизвестени. Те туй желая да кажа, отец, и да го Боянка Запише за моя памет и за хаир на народо ни.
Много работи се приказват из народо за мене, некои са правилни, само че други никак не са, та е грехота хората да ги верват. Истина е туй, де се приказва, че я сум слепа, па бродирам, пера, чистя насреща в гробището или си храня кокошките. Оно си е по този начин. И друго си е по този начин, дека можем да Загребвам с шепи жарава и да не сящам по ръцете си ни болно, ни изгорено. Болести всевъзможни церя, слушам гласове на треви и билки и с тех си говоря, виждам думите на хората, преди да са ги изрекли до момента в който са още в главите им, - виждам ги по какъв начин се кълбят като едни зъмове пепелянки, хеле пък лошавите. И друго е правилно, че бент, по кое време си говоря с Брат ми светия Георги Великомъченик, не заставам на плочите в църквата, га че си думам с елементарен някой чиляк, ами се дигам високо във въздуха, като да хвръкна, та да сум по-близо до Него, щото е той светец и Победоносец. И друга заложба имам, дето никой по Българията преди мене не е бил с нея предопределен - онуй, що людете го назовават прималяване. Я можем по кое време си желая да се просна ей тук на миндеро, да полежа, какво полежа, и след да откъсна душа от сърце и да я пусна през комина, па да си она оди къде си сака и какъв брой си сака.
… Аз споделих на Илия, наследник на сестра ми Зоя и мой племенник: " Лико, лелин, през днешния ден с мене ще стане едно нещо, дето не е ставало с никой човек в България, но ти няма да се плашиш, щото то ми е обещано от Небесата и ми е обещано, с цел да съм потребна, когато се наложи. След малко, като иде слънцето на пладне, аз ще легна така както съм си с тези облекла, ще туря ръце на гърдите ето по този начин, както ти демонстрирам, след което ще се отнеса в един бездънен сън за цяла седмица. Ти няма да ме будиш и на никой няма да даваш да ме буди. Който и да иде, каквото и да каже, мене ме няма. Временно съм умряла. Като ми мине примирането (медитацията), аз сама ще се събудя и ще ти викна да ми донесеш вода, щото доста ще съм жадна… Да ме не дирят и да ме не чакат преди сряда. "
Но Илийчо си беше още дете, несвикнало на чудеса, та още щом съм се отнесла, той отишъл при поп Никифор и му разказал за моето краткотрайно овакантяване на живота. Попът не повярвал, само че откакто пристигнал и персонално се уверил, че не усеща да имам пердашене на сърцето, а пък ръцете ми не са студени чак като на покойник, предизвестил селото никой да не идва, което и станало причина цялостен Хазантар да се извър¬ви край параклиса и да ме види по какъв начин си лежа жива-умряла. Минали безшумно, както се минава край труп, и по тази причина не съм ги усетила. И най-чудно им се сторило кандилото в параклиса, гори, гори, па угасне, след това единствено се Запали и отново гори, гори, па угасне... Пак по думите на Стойна това, което ние, нейните съвременници, намираме за неописуемо и необяснимо единствено след век и половина-два щяло да бъде нещо като привилегия и знак за душевна непорочност и пристойност на мозъка: всеки честен и нуждаещ се от небесни препоръки човек щял да може по свое предпочитание да се осво¬бождава от тялото си и облечен единствено с душа, да стига до Горе и да остава Там, колкото му е нужно за умствено лекуване или за реализиране на висша просвета: - Макар че - сподели ми Стойна на ухо - няма никакво „ горе “. Всичко е паралелно. И единствено една тънка чертица е от тук и оттатък.
При Стойна била отишла една си монахиня от Мелнишкия манастир да ѝ поостане на посетители за няколко време. Тъй, но една вечер, до момента в който се прибирали от разходката си и младичката монахиня забелязала, че Стойна я няма до нея и че тя си приказва самичка. Уплашила се монахинята, щото било и по здрачаване, извикала тя горкана: „ Преподобна... Де ойде ма, Преподобна... “, па се чуди дали да хукне да тича нанейде, дали да седне да реве, и тя не Знае. И тогаз от кое място камбанарията на черковата взела, та светнала една мощна блескавица, една таквъз светлина, га че е слънце изгряло, но какво ти слънце, то по мръкнуване. И се чул гласа на Преподобната: „ София, сестрицеее, недей се плаши, бент сум тука, ей ме на, на високото... не пердах се, сестро, и идвай насам, я ке ти светим... “. Как да е, отишла гостенката до черковата, ни жива, ни умрела от боязън и от наслада пред туй знамение нечувано. А след разказала на дядо ви поп, че Преподобната може освен да се дига нависоко у въздуха и да примира като баш смрътник, ами и да хфърчи. “
„ Накрая се усетих изпълнена с Дух като с тъничък мирис, ходилата ми започнаха леко да треперят, след това трепетът се съобщи на цялото ми тяло, долових лъх на мраз като от отворен прозорец, дишането ми стана постепенно и плитко, а кръвта ми като че замръзна или заспа. Не се усещах жива, по-скоро се имах за голям мехур, който свети в бяло, само че вътре в себе си. Лека-полека взех да се издигам над земята и се издигах, до момента в който сред мене и земята настана разстояние метър и нещо. Спрях се, продължих молитвите си мислено и се молих, до момента в който ми свърши въздухът. Светите мои наставници и покровители пред Небесата се надпреварваха да ми шушукат какво тъкмо би трябвало да кажа на дядо епископ, шепотът им се сливаше и едничката дума, която можах да отделя и запомня, бе „ и другата твоя заложба небесна... “ После постепенно и в безмълвие се спуснах надолу и останах на пода известно време, колкото постоянно ми е бивало потребно, с цел да стартира да вдишвам, както дишат всички хора. Седя аз коленичила, а откъм владишкия престол ни звук, ни дъх… Постоях малко, колкото е нужно на Небесните сили още веднъж да ме изпълнят. След това внезапно рухнах и се разсипах, в едно към клоните на остарелия чинар. Точно по този начин бях направила и излитането си и пред очите на сестра София. плътта ми завчас ме последва, сходно ураган от песъчинки, настигна ме в клонака, силата още веднъж ме засмука като фуния и слепи в едно безбройните частици на тялото ми. “
„ Мина време, едно-две мигвания на погледа, и аз още веднъж бях мене си. Там, в клонето на чинара. Владиката стоеше на вратата на черквата и се кръстеше... И по този начин беше до края на живота ми. “
Докато слушах Стойна, си мислех, че сходно случване не може да се опише, то може единствено да се оприличи, колкото и почти да наподобява оприличаването.
А през това време международната просвета търсела да разгадае и изясни способността на човешкото тяло към левитация и към напредване посредством изгубване на материята от едно място и повторното ѝ пораждане на друго. И стана по този начин, че тъкмо двайсет и две години след гибелта на Стойна един от човешките гении - Айнщайн - реализира това висше познание, само че вместо да го съобщи на света, избра да изгори страниците с откритието си и заръча на околните си, пепелта от изчисленията му да бъде смесена със личния му пра,за да не остане диря ни от едното, ни от другото. И да не бъде изкушавано човечеството, недозряло към момента за златния плод, който му готви бъдещето. Щото всичко, както с други думи ми изясни светицата, всичко, което през днешния ден съществу¬вало като човешка цивилизация на Земята, било резултат на трикратно пораждане: първо било висша небесна концепция, по-късно - плод на човешкия разсъдък, и най-после - резултат на човешката активност. Нищо към този момент не можело да се измисли, тъй като всичко било отдав¬на измислено, въпреки и не тука, а Горе. И ние, хората, сме можели единствено да осезаем вселенския план и да го претворим в думи или определеност, само че това нямало да стане ни в неговата целокупност и цялост, ни по едно и също време.
Ето още няколко надълбоко завладяващи пророчества от тази мистична персона, оповестени в книгата на Яна Стоева: " Преродобна Стойна - рецептите на една светица ":
“Ще пристигна време хората ще се изнесем да живеем в плаващи градове, а на небето ще грее втора луна. Кога – не питайте, единствено Бог горе взема решение, в този момент, през днешния ден, на следващия ден, когато Той даде. ”
“Голям пай лети към Земята, само че вместо да я удари, ще стартира да се върти като сателит сред Земята и Месечината. Планетата ще се избави, само че морета и океани ще се разместят. ”
“Заспали вулкани ке се будят, прахуляк в небето ке има и планини ке се местят! За България няма да се тревожите – тука ке остане, порои я чакат. ”
“Не чакайте помощ ами грабвайте мотиките и по полята! Няма да е положително да чакате помощ извън – извън оказват помощ, но извън и ви взимат. Който в точния момент се сети на труд, той е честив. ”
“Голем е Космосът, само че по него ще тръгнат ората, за положително ще е и нема да ви е боязън. ”
“Ке блесне нова звезда на небето, дето до момента не е светила. Тя и втората луна – тех търсете по звездната карта, там ще има познания! ”
“Ке ни вземат Бяло море и доста други земи, само че ще изтекат доста години и морето единствено ще си пристигна при нас. ”
“Ще пристигна време Струма да стане огромна колкото Дунава. В Бело море ще стане същото като с Черно. Трус ще отвори нови крайбрежия, а остарялата суша ще потъне. Древна Елада ще изплува, новата ще се окаже под водата. Тогава Бело море единствено ще пристигна към българско. ”
“Хората ще тръгнат към Космоса. И преди са били, но тоя път повече ще останат. Важни каузи ще имат, само че няма да ги опазят в загадка, потрайте и ке видите. ”
“Ке дойдат нови дни за честивите, да не се съмнявате и да вършиме туй, що е редно. ”
“Виждам и бедствия, и потопи по целата Земя, но няма да се плашите ненужно, по този начин е било и по този начин ще бъде – откак човек е тръгнал по земята, откак е тръгнал против природа – по този начин е, и ние я мъчиме, и тя ще се пази. ”
“Пари не трупайте неверни – каквото би трябвало разплатете, па ще дойдат. Само време не откупвайте с тях, не може. ”
Източник: woman.bg
КОМЕНТАРИ