Пореден вандализъм на Сахат тепе! Опитаха се да разбият с лост Часовниковата кула
Вандализмът на Сахат тепе продължава с цялостна мощ и бележи нови върхове. Старата Часовникова кула, която е монумент на културата, през днешния ден е осъмнала със забит във вратата лост.
Прочетете още
Часовникарят, който ежеседмично се грижи за механизма, през днешния ден сутринта се е натъкнал на възмутителната панорама. Огромен лост стърчал забит в дървената врата, а наоколо се търкаляла бутилка от бира и няколко откъртени плочи. Вандалите явно са се пробвали да разбият вратата и да обхванат в кулата, само че не са съумели и са се отказали по средата на начинанието си.
Часовниковата кула в Пловдив е измежду най-старите в цяла Европа и е монумент от интервала на османското господство. Тя е служила за модел при построяването на часовниковите кули в Трявна, Карлово и Карнобат. През 1927 година кулата е оповестена за национална старост, а през 1995 година – за архитектурно-строителен паметник на културата.
Първата часовникова кула под формата на дървена структура с часовников механизъм е вдигната на хълма още в интервала 1578–1611 година Часовниковият механизъм бил направен от италианския конструктор Антонио Барбаджелата. Времето се отмервало не с циферблат, а с камбанен звън, който огласял града всеки ден по обяд. В дневника си пътешественикът Льо Февър, който минава през Пловдив през 1618 година е записал че на едно от тепетата има часовник, който отмерва часовете по „ френски “.
В началото на XIX в. дървената структура на кулата била изцяло унищожена от пожар. През 1809 година стартира строителство на кулата от камък. В настоящия си тип тя е приключена през 1812 година и е висока 17,5 м. Името на майстора не е известно, само че като модел са били употребявани морските фарове.
В първия съвременен градоустройствен проект, направен от Йосиф Шнитер, тепето Данов рид е наименован Часовия рид. През 1883 година в нея е подложен нов огромен часовник, направен във Виена. През 1909 година каменният строеж е ремонтиран от бригада брациоговски майстори.
През 40-те години на ХХ в. часовникът стопира да работи. Той е демонтиран и предаден на Етнографския музей в града, а по-късно изгубен. След това е предоставено на карнобатски занаятчия майстор Димитър Тодоров да направи копие на часовника по непокътнатите от 1882 година чертежи. Новият механизъм изисква ръчно навиване един или два пъти седмично, като за задачата е нужна голяма физическа мощ – тежестите на часовника са над 100 кг.
В първите години на XXI в. постройката на часовниковата кула е разрушена, само че през 2004 година механизмът е ремонтиран от майстора Георги Долчинков. Той и до през днешния ден се грижи за часовника и той е индивидът, натъкнал се на вандалсакат панорама.
За страдание варварските похищения на един от знаците на Пловдив към този момент се трансформират в всекидневие. Миналата седмица TrafficNews заяви за възпитаници, които драскат по фасадата на Певческо сдружение " Ангел Букорещлиев ". Два дни по-късно охранителните камери снимаха други малолетни, които рисуват по указателната табела. Всички табели на хълма са в отчайващо положение - издраскани с графити, като осведомителният текст въобще не се чете. На хълма към този момент съвсем няма канара или стена, която да не е надраскана с графити. Алеите са покрити с фасове, а една от алеите, водеща към кулата всекидневно се трансформира в паркинг.
От регион " Централен " разясниха, че от няколко години има разработка за видеонаблюдение на Данов рид, който е монумент на културата, само че към този миг в бюджета няма заложено финасирано.
Хълмът се намира на метри от Главната, извънредно налично и обичано както на пловдивчани, по този начин и на туристите, които минават през града. От върха се открива 360- градусова панорама към целия град.
Необходими са незабавни ограничения за разчистване и защита на мястото, което носи името на един от най- ярките ни възрожденци, именуван Апостола на националната култура. Книжовникът Христо Г. Данов не заслужава сходно отношение. Пловдивчани също.
Прочетете още
Часовникарят, който ежеседмично се грижи за механизма, през днешния ден сутринта се е натъкнал на възмутителната панорама. Огромен лост стърчал забит в дървената врата, а наоколо се търкаляла бутилка от бира и няколко откъртени плочи. Вандалите явно са се пробвали да разбият вратата и да обхванат в кулата, само че не са съумели и са се отказали по средата на начинанието си.
Часовниковата кула в Пловдив е измежду най-старите в цяла Европа и е монумент от интервала на османското господство. Тя е служила за модел при построяването на часовниковите кули в Трявна, Карлово и Карнобат. През 1927 година кулата е оповестена за национална старост, а през 1995 година – за архитектурно-строителен паметник на културата.
Първата часовникова кула под формата на дървена структура с часовников механизъм е вдигната на хълма още в интервала 1578–1611 година Часовниковият механизъм бил направен от италианския конструктор Антонио Барбаджелата. Времето се отмервало не с циферблат, а с камбанен звън, който огласял града всеки ден по обяд. В дневника си пътешественикът Льо Февър, който минава през Пловдив през 1618 година е записал че на едно от тепетата има часовник, който отмерва часовете по „ френски “.
В началото на XIX в. дървената структура на кулата била изцяло унищожена от пожар. През 1809 година стартира строителство на кулата от камък. В настоящия си тип тя е приключена през 1812 година и е висока 17,5 м. Името на майстора не е известно, само че като модел са били употребявани морските фарове.
В първия съвременен градоустройствен проект, направен от Йосиф Шнитер, тепето Данов рид е наименован Часовия рид. През 1883 година в нея е подложен нов огромен часовник, направен във Виена. През 1909 година каменният строеж е ремонтиран от бригада брациоговски майстори.
През 40-те години на ХХ в. часовникът стопира да работи. Той е демонтиран и предаден на Етнографския музей в града, а по-късно изгубен. След това е предоставено на карнобатски занаятчия майстор Димитър Тодоров да направи копие на часовника по непокътнатите от 1882 година чертежи. Новият механизъм изисква ръчно навиване един или два пъти седмично, като за задачата е нужна голяма физическа мощ – тежестите на часовника са над 100 кг.
В първите години на XXI в. постройката на часовниковата кула е разрушена, само че през 2004 година механизмът е ремонтиран от майстора Георги Долчинков. Той и до през днешния ден се грижи за часовника и той е индивидът, натъкнал се на вандалсакат панорама.
За страдание варварските похищения на един от знаците на Пловдив към този момент се трансформират в всекидневие. Миналата седмица TrafficNews заяви за възпитаници, които драскат по фасадата на Певческо сдружение " Ангел Букорещлиев ". Два дни по-късно охранителните камери снимаха други малолетни, които рисуват по указателната табела. Всички табели на хълма са в отчайващо положение - издраскани с графити, като осведомителният текст въобще не се чете. На хълма към този момент съвсем няма канара или стена, която да не е надраскана с графити. Алеите са покрити с фасове, а една от алеите, водеща към кулата всекидневно се трансформира в паркинг.
От регион " Централен " разясниха, че от няколко години има разработка за видеонаблюдение на Данов рид, който е монумент на културата, само че към този миг в бюджета няма заложено финасирано.
Хълмът се намира на метри от Главната, извънредно налично и обичано както на пловдивчани, по този начин и на туристите, които минават през града. От върха се открива 360- градусова панорама към целия град.
Необходими са незабавни ограничения за разчистване и защита на мястото, което носи името на един от най- ярките ни възрожденци, именуван Апостола на националната култура. Книжовникът Христо Г. Данов не заслужава сходно отношение. Пловдивчани също.
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ