Вълшебната флейта от киносезона на Метрополитън
„ Вълшебната флейта “ е доста особено заглавие за Метрополитън опера и изключително за програмата „ На живо от Ню Йорк “, тъй като когато през 2006 година шефът Питър Гелб започва това новаторско начинание, началото е сложено точно с приказния зингшпил на Моцарт – последната опера, която той слага и дирижира единствено два месеца преди гибелта си през 1791 година В първия сезон на кинопрожекциите по света обаче управлението на Мет избира така наречен фамилна версия – съкратена и на британски език, подобаваща за необятна публика тъкмо преди коледните празници. И не щеш ли в този момент в афиша на почналия 12-и сезон на директните предавания „ Вълшебната флейта “ е в целия си искра и помпозност. И като споделям това, имам поради два аспекта – и ката визия, и като асортимент на артистите.
Режисьор на тази режисура е Джули Теймор – носителка на нагарада „ Тони “, известна освен с работата си на оперна сцена, само че и на Бродуей, където е поставяла „ Цар Лъв “ да вземем за пример, а също и от огромния екран – с кино лентата „ Фрида “, отдаден на художничката Фрида Кало. Джули Теймор е освен режисьор, само че и сценограф и дизайнер на куклите във „ Вълшебната флейта “ на Мет. А куклите имат съществено наличие на сцената в разнообразни стилистики и размери – в един миг дружно със свирещия на флейта Тамино танцуват шест големи, 6-7-метрови мечки, ръководени от умели кукловоди. Като цяло прави усещане мощно изявената китайска стилистика. Тя съпровожда сцените с принц Тамино, Памина и нейната майка – Царицата на нощта. Докато Зарастро, както знаем, е висш сановник на храма на Озирис и Изида – с него навлизат стилизирани египетски детайли. И по този начин, много еклектично, само че в действителност охолно като цветове и материи, е замислена цялостната визия с потребление на големите механически благоприятни условия на сцената на Метрополитън опера.
И тук към този момент следвах възхищението от артистите – всеки солист беше доста на място и с чудесна изява. В функциите на Памина и Тамино бяха две новоизгряващи звезди (така ги назова и водещата Надин Сиера) – южноафриканката Голда Шулц и американецът Чарлз Кастроново.
За Шулц към този момент се приказва като за комета, която има стремглавна кариера – тя е доста млада, жизнерадостна и с подкупваща усмивка, видяхме това още предходната седмица в изявлението по време на излъчването на операта „ Норма “. Във в. „ Вашингтон пост “ означават, че дебютът й в този момент на сцената на Мет първо е в основна роля, а не като доста други нейни млади сътрудници – в по-второстепенни облици, и второ – с именития Джеймс Ливайн на диригентския пулт, което значи, че Голда не е инцидентно определена да изиграе и изпее Памина. Чудесно наличие и извънредно хубав, бляскав поетичен глас. Закари Улф от в. „ Ню Йорк Таймс “ дефинира арията на Памина във второ деяние като най-красивата лирична линия, която е чул до този миг. Наистина си струваше преживяването.
Не й отстъпваше като гласови данни и тенорът Чарлз Кастроново. Въпреки че е роден и израснал в Калифорния, той има сицилианска и еквадорска кръв във вените си. Надарен е с превъзходен блестящ глас и това не е останало неусетно, тъй като Кастроново в действителност е почнал като хорист в Лосанджелиската опера.
В другите функции бяха ветерани с опит: Рене Папе беше Зарастро, Маркус Верба – Папагено, а Катрин Луек беше Царицата на нощта – и за тримата това са емблематични функции в кариерата. Рене Папе е най-добре прочут, знаем какъв брой достоен е той, в този случай и въплъщение на мъдростта в слънчевожълти одежди. Докато Маркус Верба като Папагено носеше на плещите си цялото придвижване и динамичност на спектакъла – натурален, с възприятие за комизъм, което му се отплащаше и с реакциите на публиката и изблиците смях по време на неговите скечове. А Катрин Луек беше просто стъписваща – и с грима и костюмите, и с височините в ариите, които заковаваше с лекост, по тази причина и доста въздействащо. Тя призна в антракта, че приема доста съществено тази роля, макар че се появява на сцената за към 12 минути общо в двете дейности, само че пък всеки един човек в публиката чака да чуе арията на Царицата на нощта и да разбере ще се пребори ли певицата с това предизвикателство. Е, може да се каже, че американката освен се пребори, само че даже не пролича да се затруднява по някакъв метод – висок, ослепителен, чист глас с отлична техника. Получи дълги бурни овации.
И макар че този път като че ли оркестърът на Мет, дирижиран от Джеймс Ливайн, не беше толкоз идеален, както други пъти, спектакълът беше на международно равнище. А няма по какъв начин да не получат едно огромно „ Браво “ и хористите, готови от ветерана Доналд Палумбо, и всички знайни и незнайни участници, доста от които от самото начало бяха незабележими в трика и черни маски. Поредното оперно предизвикателство, сложено и преодоляно с чест от трупата на Метрополитън опера.
Режисьор на тази режисура е Джули Теймор – носителка на нагарада „ Тони “, известна освен с работата си на оперна сцена, само че и на Бродуей, където е поставяла „ Цар Лъв “ да вземем за пример, а също и от огромния екран – с кино лентата „ Фрида “, отдаден на художничката Фрида Кало. Джули Теймор е освен режисьор, само че и сценограф и дизайнер на куклите във „ Вълшебната флейта “ на Мет. А куклите имат съществено наличие на сцената в разнообразни стилистики и размери – в един миг дружно със свирещия на флейта Тамино танцуват шест големи, 6-7-метрови мечки, ръководени от умели кукловоди. Като цяло прави усещане мощно изявената китайска стилистика. Тя съпровожда сцените с принц Тамино, Памина и нейната майка – Царицата на нощта. Докато Зарастро, както знаем, е висш сановник на храма на Озирис и Изида – с него навлизат стилизирани египетски детайли. И по този начин, много еклектично, само че в действителност охолно като цветове и материи, е замислена цялостната визия с потребление на големите механически благоприятни условия на сцената на Метрополитън опера.
И тук към този момент следвах възхищението от артистите – всеки солист беше доста на място и с чудесна изява. В функциите на Памина и Тамино бяха две новоизгряващи звезди (така ги назова и водещата Надин Сиера) – южноафриканката Голда Шулц и американецът Чарлз Кастроново.
За Шулц към този момент се приказва като за комета, която има стремглавна кариера – тя е доста млада, жизнерадостна и с подкупваща усмивка, видяхме това още предходната седмица в изявлението по време на излъчването на операта „ Норма “. Във в. „ Вашингтон пост “ означават, че дебютът й в този момент на сцената на Мет първо е в основна роля, а не като доста други нейни млади сътрудници – в по-второстепенни облици, и второ – с именития Джеймс Ливайн на диригентския пулт, което значи, че Голда не е инцидентно определена да изиграе и изпее Памина. Чудесно наличие и извънредно хубав, бляскав поетичен глас. Закари Улф от в. „ Ню Йорк Таймс “ дефинира арията на Памина във второ деяние като най-красивата лирична линия, която е чул до този миг. Наистина си струваше преживяването.
Не й отстъпваше като гласови данни и тенорът Чарлз Кастроново. Въпреки че е роден и израснал в Калифорния, той има сицилианска и еквадорска кръв във вените си. Надарен е с превъзходен блестящ глас и това не е останало неусетно, тъй като Кастроново в действителност е почнал като хорист в Лосанджелиската опера.
В другите функции бяха ветерани с опит: Рене Папе беше Зарастро, Маркус Верба – Папагено, а Катрин Луек беше Царицата на нощта – и за тримата това са емблематични функции в кариерата. Рене Папе е най-добре прочут, знаем какъв брой достоен е той, в този случай и въплъщение на мъдростта в слънчевожълти одежди. Докато Маркус Верба като Папагено носеше на плещите си цялото придвижване и динамичност на спектакъла – натурален, с възприятие за комизъм, което му се отплащаше и с реакциите на публиката и изблиците смях по време на неговите скечове. А Катрин Луек беше просто стъписваща – и с грима и костюмите, и с височините в ариите, които заковаваше с лекост, по тази причина и доста въздействащо. Тя призна в антракта, че приема доста съществено тази роля, макар че се появява на сцената за към 12 минути общо в двете дейности, само че пък всеки един човек в публиката чака да чуе арията на Царицата на нощта и да разбере ще се пребори ли певицата с това предизвикателство. Е, може да се каже, че американката освен се пребори, само че даже не пролича да се затруднява по някакъв метод – висок, ослепителен, чист глас с отлична техника. Получи дълги бурни овации.
И макар че този път като че ли оркестърът на Мет, дирижиран от Джеймс Ливайн, не беше толкоз идеален, както други пъти, спектакълът беше на международно равнище. А няма по какъв начин да не получат едно огромно „ Браво “ и хористите, готови от ветерана Доналд Палумбо, и всички знайни и незнайни участници, доста от които от самото начало бяха незабележими в трика и черни маски. Поредното оперно предизвикателство, сложено и преодоляно с чест от трупата на Метрополитън опера.
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ