Вълните на времето се плискат в брега на спомените ни,

Големият кораб минава, минава край нас младостта - LZ

Вълните на времето се плискат в брега на спомените ни, носейки със себе си емблематичната мелодия на „ Големият транспортен съд минава “.

Тази ария, дело на българската рок група LZ , е не просто музикално произведение, а портал към една отминала ера, белязана от търсене на смисъл, жадност за смяна и религия в бъдещето.

LZ се появява на музикалния хоризонт на България през 1970 година, само че корените им се крият още от 1960-те. Първоначално групата се споделя „ Младост 65 “, само че през 1973 година се прекръства на LZ, буквите на българското гражданско въздухоплаване и на българските радиолюбители в ефира..

В състава на LZ през годините са се преплитали разнообразни музиканти, само че емблематичният им интервал е белязан от Силвия Кацарова (вокал), Светослав Нежнов (китара, вокал), Милчо Кацаров (бас китара), Владимир Джамбазов (клавишни) и Любомир Дамянов (цигулка, китара).

LZ не се вписват в типичните рамки на естрадната музика от това време. Те съчетават рок детайли с фолклорни претекстове, създавайки несравним жанр, който ги приближава до групи като Deep Purple и Led Zeppelin.

Музиката им е прочувствена, динамична, изпълнена с сила и обръщение. През 1982 година излиза албумът „ LZ IV “, в който е включена и песента „ Големият транспортен съд минава “. От този миг тя се трансформира в емблема на групата и нацяло едно потомство.

Текстът, написан от Живко Колев , е изпълнен с метафори, описващи пътуването на живота, неговите премеждия и търсенето на място в него. Музиката, композирана от Любомир Дамянов , е прочувствена и запаметяваща се, съчетавайки рок детайли с фолклорни претекстове. Вокалът на Силвия Кацарова е мощен и вълнуващ, пренасяйки посланието на песента с неповторима мощ.

„ Големият транспортен съд минава “ не е просто ария, а манифест на едно потомство.

В нея се крие копнежът за бягство от сивотата на всекидневието, търсенето на по-добър живот и вярата в смяната. Образът на кораба се трансформира в знак на вярата, на опциите, които се крият оттатък хоризонта.

Наследство, което остава

Въпреки че LZ се разпадат през 1990 година, музиката им остава жива и до през днешния ден. „ Големият транспортен съд минава “ продължава да се извършва от доста български музиканти, носейки посланието си през годините. LZ са част от културното завещание на България, знак на бунтарския дух и жаждата за живот.

Пътешествието им може би е завършило, само че музиката им ще остане вечно в сърцата ни.