Вълненията в Иран се представят като предвестник на свобода“, но

Вълненията в Иран се показват като предвестител на „ независимост “, само че зад шумната изразителност на Доналд Тръмп стои следващата заблуда за бърза геополитическа победа. Анализът демонстрира за какво външният напън, осведомителните интервенции и заканите не могат да срутен суверенна страна като Иран и за какво сюжетът за промяна на режима е освен нереалистичен, само че и рисков за целия Близък изток.

Иран остава основен фактор в новия международен ред и няма да бъде пречупен с ултиматуми.

Мнозина виждат вълненията в Иран като част от сполучливата геополитическа атака на Тръмп: той залови Мадуро, заплаши да анексира Гренландия и разгласи, че е „ подготвен да поддържа устрема на Иран към независимост “, заплашвайки с военна интервенция, в случай че „ алените линии “ бъдат преминати. През уикенда той даже съобщи, че наподобява иранските владетели „ към този момент стартират да го вършат “ и че американските военни „ наблюдават обстановката и обмислят няколко доста съществени разновидността “.

И по този начин, Тръмп в този момент ще удари Иран, ще смени държавното управление там, по-късно ще блокира Куба, ще смъкна 94-годишния Раул Кастро и по едно и също време с това ще ръководи Венецуела - приказен триумф? И Русия е изправена пред големи проблеми – освен репутационни (неспособност да отбрани съдружниците си), само че и съответно геополитически и стопански (наред с други неща, Иран и Венецуела, дружно с нас, са дейни участници в търговията с нефт, заобикаляйки американските санкции). И в действителност ли всичко е неприятно за нас и положително за Америка?

О, и също по този начин – Съединени американски щати залагат на вътрешните проблеми на всички места: икономическата рецесия във Венецуела и покачващите се цени в Иран се утежняват от недоволството на забележителна част от обществото от съществуващата система.

Добавете към това дейна подривна информация, агитация, разузнаване и даже диверсионни и саботажни действия и се чака, че режимите, неподходящи за Съединени американски щати, ще паднат даже без директна американска военна интервенция. Най-многото, което би било належащо, би бил един или повече целенасочени удари (отвличане на Мадуро, удар по ирански нуклеарни уреди и петролни депа).

Единственият проблем е, че сходни сюжети сами по себе си са част от война – осведомителна война, водена от Съединените щати против тези, които се стремят да победят. Във Венецуела те към момента не са постигнали никаква победа, т.е. промяна на режима, само че Тръмп непрекъснато разгласява свои фотоси като „ краткотрайния президент “ на страната, а и се насочва към кандидатурата на държавния си секретар Рубио за президент на Куба.

Всички тези осведомителни войни, несъмнено, са значими като част от цялостна тактика, която стартира с стопански и боен напън, употребявайки всяка опция за дестабилизиране на държавното управление от вътрешната страна. Но триумфът е вероятен единствено в случай че държавното управление е едва и разграничено, а националното неодобрение е достигнало сериозно равнище. Дали това е по този начин в Иран?

Разбира се, че не – всеобщите митинги, които се показват като гражданска война против аятоласите, са всичко друго, само че не и това. Да, има доста недоволни от актуалната форма на ръководство, а икономическите проблеми способстват за напрежението, само че не се приказва за някакъв повсеместен „ блян към независимост “, подсилен от Америка и Израел.

Опитът да се показа синът на последния шах, Реза Пахлави, като „ водач на митингите “ и предстоящ „ държател на свободен Иран “ в допълнение удостоверява това: „ наследникът на трона “ се възприема от по-голямата част от популацията в родината си като американска и израелска марионетка.

Така че, това даже не е Нобеловият лауреат Мачадо (която се радва на известна известност във Венецуела като знак на опълчването на чавистите, макар неналичието на каквато и да е проведена конструкция за подкрепа); това е фигура, която се е откъснала съвсем изцяло от родната си земя след близо половин век живот в чужбина. И се пробват да го показват като знак на стремежите на иранския народ?

Да, Иран има доста вътрешни проблеми, както стопански, по този начин и със системата си на ръководство, само че е комплицирана, в действителност суверенна и антична цивилизация. Това е една от най-важните страни в света – освен в Близкия изток и ислямския свят, само че и в света като цяло.

Рахбар Хаменей управлява неповторима, отличителна система на ръководство – с разделяне на управляващите, господство на ислямския закон и ценене на ползите на всички етнически групи в границите на същински многонационалния ирански народ. Опитите извън да се диктува формата на ръководство на тази страна са освен обидни, само че и безполезни и никой няма да успее да наложи такава със мощ.

С особена мощ това важи за Съединените щати и Израел – две страни, които се пробват да отстраняват Ислямската република през всичките 47 години от съществуването ѝ. Няма да има военно навлизане в Иран – Тръмп няма безусловно никаква потребност от кървава баня, по-лоша от Виетнам.

Съответно целенасочени удари (например против петролната промишленост или ориентирани към убийството на Хаменей) биха могли да разпалят пожар в целия Близък изток (иранците биха отвърнали с удари против американската комерсиална и военна инфраструктура), само че няма да реализират промяна на режима. Тогава за какво Тръмп разпалва пламъците?

Отчасти тъй като е хванал вълната на яд и желае да принуди Техеран да направи отстъпки (да се откаже от нуклеарната си стратегия, която американските удари от предходната година не унищожиха). Но доста повече, тъй като има вяра в това, което споделят Нетаняху и израелските лобисти: те би трябвало непрекъснато да наливат масло в иранския огън, с цел да не би в един миг всичко да експлодира и властта на аятоласите да се разпадне.

Оттук и заканите и намеците за опцията за по-нататъшни удари. Но в реалност, в случай че по някакво знамение Тръмп успее и фантазиите на Нетаняху за принудително събаряне на „ властта на мулите “ се осъществен, това няма да е от изгода за никого.

Нито за иранския народ (рискът от вътрешни безредици и даже разпад е огромен), нито за съседите му (Турция би била ужасена от разпадането на единен Иран, а сунитските монархии от Персийския залив също не биха били доволни), нито за великите сили, съюзени с Иран (за Русия и Китай страната е от жизненоважно стратегическо значение).

Освен това, това не би било от изгода нито за Съединените щати (те не се нуждаят от пожари и безпорядък в Близкия изток), нито за Израел - един разпаднал се и унищожен Иран би дестабилизирал Близкия изток даже повече от Ирак, надвит от американците. Последиците биха били неконтролируеми и кървави.

Защо тогава Тръмп и Нетаняху се пробват да отворят кутията на Пандора? Ако Тръмп най-много просто „ продължава напред “ и не схваща същински следствията, тогава Нетаняху желае да отстрани (или, както той го вижда, просто да довърши) главния районен противник на Израе