Вълната от протести в Иран е сериозно изпитание за политическата

Вълната от митинги в Иран е съществено тестване за политическата система, освен тъй като улиците са цялостни с хора, само че и тъй като самите правила на играта са качествено изменени, написа Самир ат Таки в публикация във в. „ Аш Шарк ал Аусат”.

„ Когато играчите на вътрешнополитическата сцена – управляващите, протестиращите, разколебаните елити, репресивния уред и корупционните мрежи, се трансформират, разногласието минава от диспути за цените към предизвикателство за държавния модел като цяло,” уточни сирийският политически откривател и деятел.

Той посочи, че смисъла на мястото е по-голямо от смисъла на лозунгите. Този път фитилът възпламени Техеранският „ Капалъ Чарши “, който не е просто пазар, а значима част от обществения контракт, легнал в основата на режима. Пазарът е „ сцена на митинга “, сигнализирайки, че стопанската система към този момент не е неутрална сцена и че господството на елитния ирански Корпус на гвардейците на Ислямската гражданска война (КГИР) над търговията и финансите е изтласкало дребния и междинния бизнес в периферията и го е направило некадърен да издържи на инфлацията и глобите. По този метод спорът се популяризира от периферията към ядрото – а ядрото това са приходите, мрежите от ползи и легитимността.

За неустойчивостта в Иран способства и към момента доста пресният спомен за войната от юни 2025 година, както и последвалите американски удари против иранските нуклеарни уреди. Военната интервенция аргументи раздор и подкопа освен облика на сдържащата мощ на Иран, само че и триумфалния народен легитимиращ разказ на режима, показва създателят. Иранските спътници от така наречен Ос на съпротивата мъчно могат да бъдат рекламирани като сполучлива инвестиция, когато иранските жители виждат, че страната не съумява се отбрани, а тези спътници понесоха тежки удари и в огромна степен изгубиха качествата си.

Според Ат Таки медийното затъмнение по време на митингите в допълнение е усложнило обстановката. Почти цялостното прекъсване на интернет нарушава координацията на хората, само че и усилва слуховете и предотвратява образуването на „ споделено общо познание “, което би разрешило кротичък излаз от рецесията.

Въпреки това режимът към момента има солидна основа, подкрепена от материални облаги, идеология и единодушие на елита. Потоците от материални облаги се зареждат посредством приходите от нефт, които пълнят джобовете на режима и на КГИР, само че потенциалът за пазаруване на преданост се е свил под тежестта на глобите, военните провали и срутва на националната валута, изяснява анализаторът.

Протестиращите разполагат с оръжието на недоволството и стачките, само че организацията им не е добра, а задължението им е стеснен, защото липсва единно управление и визия за идващия ден. Решаващият фактор остават „ сътрудниците “ на място – службите за сигурност, отбелязва Ат Таки. „ Връзката сред управлението и полевите оперативни служащи е класическа динамичност „ принципал – сътрудник “. Колкото по-висока е персоналната цена (икономическа, в бъдещи вероятности и репутационна), толкоз по-голяма е вероятността от неодобрение. С други думи, равновесието нормално не се срутва единствено заради огромния брой протестиращи, само че и тъй като увереността в оцеляването на системата ерозира.”

Изследователят добавя, че на назад във времето Русия играе ролята на „ стабилизатор на режима “ – дипломатически и във връзка с сигурността, като в същото време държи опциите си отворени в очакване на неочаквана смяна.

Той обрисува четири сюжета, които могат да се развият през идващите шест до осемнадесет месеца. С най-голяма възможност – 55 %, се чака краткосрочно ограничение на митингите при хронична неустойчивост. Вероятността за ръководен преход през разделяне на елита е към 25 %. Изгледите за интензивен провал на режима на фона на всеобщо дезертьорство от силите за сигурност са към 10 %. Десет % са и възможностите за ескалираща интернационализация на рецесията, която обвързва задгранични участници.

Заключението на Ат Таки е, че Иран е на пътя към смяна, в която времето, а не лозунгите, ще бъде безмилостният и решителен състезател.