Вълната от екстремна жега в Европа, която отмина през изминалата

Вълната от рискова горещина в Европа, която отмина през миналата седмица, може да е предизвикала преждевременната гибел на към 2300 души, сочи бърз разбор на английски учени от „ Кинг колидж “ и Лондонската школа по тропическа медицина. Резултатите от него са представени от организация Франс прес и Би Би Си.

Междувременно Европейската метеорологична работа Copernicus заяви през днешния ден, че през 2025 година Западна Европа е претърпяла най-горещия юни в историята на наблюденията.

В изследването са оценени данни за 12 града (включително Барселона, Мадрид, Лондон и Милано), където климатичните промени са довели до повишение на температурата с четири градуса по Целзий в продължение на 10 дни на жега; в някои страни от Западна Европа температурата е надхвърлила 40 градуса.

От 2300 преждевременни смъртни случая към 1500, съгласно откривателите, са били свързани с климатичните промени, които са усилили жегата.

Това не е първото изследване, което свързва горещото време с нараснал риск от смъртност: съгласно данни на европейските институти за опазване на здравето, през 2022 година в Европа до 61 000 души са могли да загинат заради изтощителната горещина.

За да оценят ролята на климатичните промени, учените съпоставиха действителната активност на аномалната горещина с модел на свят, в който стоплянето не е било породено от изгарянето на огромни количества изкопаеми горива.

Използвайки исторически метеорологични данни, те стигнаха до заключението, че аномалната горещина „ би била с 2–4 градуса по-ниска “ без антропогенното изменение на климата във всички 12 проучени града, като се изключи един.

Допълнителните градуси доста са повишили риска в тези градове с общо население над 30 милиона души, в това число огромни столици като Париж, Лондон и Мадрид.

Учените също по този начин са употребявали работни епидемиологични модели и исторически данни за смъртността, с цел да оценят броя на починалите, в това число и такива фактори като утежняване на към този момент съществуващи болести по отношение на въздействието на високите температури.

При това те акцентират, че са употребявали рецензирани способи за проучване за бързо установяване на хипотетичния брой на починалите, защото множеството смъртни случаи, свързани с жегата, не се записват публично, а някои държавни управления не разгласяват тези данни.

„ Климатичните промени го направиха доста по-горещ, в сравнение с би могъл да бъде, което от своя страна го прави доста по-опасен “, акцентира един от създателите на проучването, доктор Бен Кларк от Импириъл Колидж Лондон. „ Това води до това, че избрани групи хора се оказват в по-опасна зона. За някои хора това е просто топло и хубаво време, само че за забележителна част от популацията то става по-опасно “.

Жегата е изключително рискова за възрастните хора, болните, дребните деца, тези, които работят навън, и всички, които са изложени на дълготрайно влияние на високи температури.

Въздействието на жегата върху здравето се усилва в градовете, където топлината се всмуква от асфалта и повърхностите на постройките, което прави градските региони доста по-горещи.

Както отбелязва метеорологичната работа Copernicus, по време на вълната от горещина в по-голямата част от Южна Европа са следени по този начин наречените „ тропически нощи “, когато нощните температури не са спадали задоволително, с цел да може човешкият организъм да се възвърне.

„ Повишаването на температурата по време на аномална горещина единствено с два-четири градуса може да значи разликата сред живота и гибелта за хиляди хора “, смята преподавателят от Импириъл Колидж Лондон Гарифалос Константинудис. „ Ето за какво аномалната горещина се назовава тихият палач. Повечето смъртни случаи, свързани с жегата, се случват вкъщи и в лечебните заведения, надалеч от погледите на обществото, и рядко се оповестяват. “