Удавниците на бедственото нехайство на държавата
Вълна от яд ме залива. В 21 век в България умират хора. Нелепо, грозно и безсмислено. Абсолютно предвидимо и предотвратимо. За следващ път. И този път още веднъж си споделяме - след дъжд качулка. Но този метод на мислене обезпечено няма да ни избави.
И още веднъж ще се удавим в личното си безхаберие. Проверено е към този момент няколко пъти - в с. Бисер, във варненския кв. " Аспарухово " и в Мизия. Факт е, че на всички места по света естествени бедствия убиват хора. В други страни, ще кажете, хиляди хора се давят при сходни катаклизми. Но, за информация, там естествените явления са напълно други. В България нямаме урагани и поройни дъждове, които не престават с месеци. Няма заплаха от цунами или пък торнадо. Това са изцяло непознати за географските ни ширини стихии.
Но за сметка на това пък страната убива хора с бедственото си безгрижие, несръчност и безочливо безхаберие. Не мога да съпоставям унищожително торнадо в Съединени американски щати със 100 л/кв.м вода, която се е изляла в Бургас. И въпреки всичко, не спирам да се запитвам по какъв начин е допустимо поради един дъжд стените на цели 7 каскадни язовира да се скъсат. Седем язовира, които сякаш са минали всевъзможни инспекции преди броени дни и пропуски не са открити. А министри настояват, че валяло толкоз доста, че покруса от сходен диаметър била надали не неизбежна. Напротив! Напълно предотвратимо е скъсването на язовирни стени. Без да съм специалист настойчиво настоявам, че следващата покруса можеше да бъде избегната с малко повече нерешителност, действителни навременни инспекции, а не фиктивни, и също толкоз навременни ограничения за сигурност.
Всъщност най-важна е равносметката. Трима души откриха гибелта си, а една жена към момента се търси. В община Камено пък е ден на печал. Траур, а не яд?! Защото разгласяваме бедствено състояние и ден на печал, вместо да обявим навременни ограничения за сигурност. Поредното ужасяващо дежа-вю. Защото вместо да бъдат изпратени доста повече спасители, водолази, пожарникари, че даже и доброволци, на мястото на нещастието се изпращат министри. Не им е мястото там. Вече е прекомерно късно. Вълна от яд... И поради следващата грозна вълна от популизъм на гърба на потърпевшите.
Днес Министерски съвет разгласи, че отпуска 1 млн. лв. на общините Бургас и Камено за превъзмогването на вредите от наводнението. Питам се за какво не отпуснаха парите за предварителна защита и надзор. Питам се по какъв начин този милион ще върне живота на хората, домовете им, издавените им животни, унищожената мебелировка. Отговорът е единствено един - по никакъв начин.
Министър Емил Караниколов пък през днешния ден регистрира, че от началото на февруари 2017 година са разпознати общо 2005 язовира с доста неизправности по язовирните стени и оборудванията към тях. Най-честите нарушавания били липса на техническа документи, въздушен откос, частични свлачища, обрасли с дървета и шубраци, ерозия, затлачвания или разрушение на преливници. Били наложени наставления на притежателите на язовирите. Само с наставления обаче явно няма да стане. Все още никой не пита кой стопанисва проблематичните язовири и какво са създали с предписанията. Едва ли ще бъде изненада за някого, в случай че скоро излезе информация и за корупционни практики, свързани с язовирите.
Всички знаеха авансово, че ще има поройни дъждове освен в района, само че и в цялата страна. Всяка година обаче неприятното време ни изненадва. Българските общини постоянно са сюрпризирани от дъжда, от снега, от ветровете, за които метеоролози и климатолози предизвестяват седмици по-рано. И още нещо - обичайно шахти, отводнителни системи и канализация са запушени от падналите през есента листа. А и освен. Не е казус в тях да се хвърлят отпадъци, които лека-полека наподобяват повече на сметища. Натрупването на всички тези фактори неизбежно води до нещастието.
От прокуратурата също по традиция оповестиха, че са образували досъдебни производства и ще проверяват чия е виновността за гибелта на хората, за скъсаните язовирни стени и какво е довело до това. Хората от село Бисер към момента чакат правдивост. Кога ли потърпевшите от последната разрушителна буря ще дочакат? Вероятно в никакъв случай. До идната вълна на безхаберие.
А обстоятелствата би трябвало да провокират вълна от яд:
Трагедията в с. Бисер, 2012 година
На 6 февруари стената на язовир " Иваново " се пропуква и вълна от няколко метра залива село Бисер, което се намира на към 10 километра надолу по течението на изтичащата от язовира река Бисерска. В резултат десетки домове са наводнени, а доста домашни животни се удавят. Загиват 11 души. От 2003 година тече спор кой дава отговор за стопанисването на язовир " Иваново ", който е на територията на Община Харманли, само че водата от басейна се употребява с преимущество като противопожарен контейнер за вода поради ситуиран в съседство боен стрелкови полигон. През 2009 година Изпълнителната организация по риболовство и аквакултури уведомява Областната администрация в Хасково за открит мощен теч от стената на язовир " Иваново ". По-късно излиза наяве, че по стената на язовира е имало пукнатини още през 2006 година, само че не са подхванати ограничения поради разногласия по отношение на собствеността и прекачване на отговорност сред Министерството на защитата, община Харманли и регионалната администрация в Хасковско. Отново е разгласен ден на печал. В края на юли тази година са заведени над 30 цивилен желае за разнообразни суми със междинен размер към 70 хиляди лева в Софийския градски съд за компенсации от потърпевши от опустошителното наводняване в село Бисер. 5 години по-късно. Прокуратурата упрекна някогашния регионален шеф на Хасково Ирена Узунова, само че хората от с. Бисер застанаха зад нея.
Опустошението във варненския кв. " Аспарухово ", 2014 година
Датата е 19 юни. 13 души намират гибелта си, а над 600 остават без дом в резултат на поройните интензивни превалявания, противозаконното застрояване на западния охраняем канал във варненския кв. " Аспарухово ". Обезлесяването посредством противозаконна сеч и изхвърлените боклуци в деретата усложняват ситуацията. Жителите на " Аспарухово " не са били задоволително осведомени за заплахата от наводняване и им липсвала подготовка за съответна реакция за отбрана. Кметът на Варна е извършил отговорностите си по организацията на проекта за отбрана при бедствия, както и по преодоляването и превъзмогването на последствията от него. Министерството на районното развиване и благоустройството обаче не е изпълнило отговорностите си за оценка и картографиране на геоложкия риск на територията на Варна. Липсата на такава оценка е предопределила и неналичието на дейни дейности на всички управнически равнища. Това са заключенията на специалисти три години след нещастието.
Потопът в Мизия, 2014 г .
Двама души починаха, а над 800 бяха евакуирани от врачанското градче Мизия, сполетяно водното злополучие, което за няколко часа потопи къщи, животни и мебелировка. Тогава пострада и близкото село Храбрино. Трагедията се разиграва на 2 август 2014 година След проливните дъждове локалната река Скът излиза от коритото си и залива 3-хилядния град. На места равнището на водата стига до три метра, а някои региони са под 5 метра вода. Бедствието лиши живота на 60-годишен мъж и на 80-годишна жена. И двамата са били открити в домовете си. Виновни няма. От утвърдената от Европейска комисия помощ от съвсем два милиона евро за района Областната администрация е одобрила за Мизия 1.7 млн. лева Но парите са единствено за разчистване на коритото на реката. Финансова помощ за хората няма.
А тази година се навършиха и 10 години от наводнението в Цар Калоян, когато още 8 души изгубиха живота си.
И още веднъж ще се удавим в личното си безхаберие. Проверено е към този момент няколко пъти - в с. Бисер, във варненския кв. " Аспарухово " и в Мизия. Факт е, че на всички места по света естествени бедствия убиват хора. В други страни, ще кажете, хиляди хора се давят при сходни катаклизми. Но, за информация, там естествените явления са напълно други. В България нямаме урагани и поройни дъждове, които не престават с месеци. Няма заплаха от цунами или пък торнадо. Това са изцяло непознати за географските ни ширини стихии.
Но за сметка на това пък страната убива хора с бедственото си безгрижие, несръчност и безочливо безхаберие. Не мога да съпоставям унищожително торнадо в Съединени американски щати със 100 л/кв.м вода, която се е изляла в Бургас. И въпреки всичко, не спирам да се запитвам по какъв начин е допустимо поради един дъжд стените на цели 7 каскадни язовира да се скъсат. Седем язовира, които сякаш са минали всевъзможни инспекции преди броени дни и пропуски не са открити. А министри настояват, че валяло толкоз доста, че покруса от сходен диаметър била надали не неизбежна. Напротив! Напълно предотвратимо е скъсването на язовирни стени. Без да съм специалист настойчиво настоявам, че следващата покруса можеше да бъде избегната с малко повече нерешителност, действителни навременни инспекции, а не фиктивни, и също толкоз навременни ограничения за сигурност.
Всъщност най-важна е равносметката. Трима души откриха гибелта си, а една жена към момента се търси. В община Камено пък е ден на печал. Траур, а не яд?! Защото разгласяваме бедствено състояние и ден на печал, вместо да обявим навременни ограничения за сигурност. Поредното ужасяващо дежа-вю. Защото вместо да бъдат изпратени доста повече спасители, водолази, пожарникари, че даже и доброволци, на мястото на нещастието се изпращат министри. Не им е мястото там. Вече е прекомерно късно. Вълна от яд... И поради следващата грозна вълна от популизъм на гърба на потърпевшите.
Днес Министерски съвет разгласи, че отпуска 1 млн. лв. на общините Бургас и Камено за превъзмогването на вредите от наводнението. Питам се за какво не отпуснаха парите за предварителна защита и надзор. Питам се по какъв начин този милион ще върне живота на хората, домовете им, издавените им животни, унищожената мебелировка. Отговорът е единствено един - по никакъв начин.
Министър Емил Караниколов пък през днешния ден регистрира, че от началото на февруари 2017 година са разпознати общо 2005 язовира с доста неизправности по язовирните стени и оборудванията към тях. Най-честите нарушавания били липса на техническа документи, въздушен откос, частични свлачища, обрасли с дървета и шубраци, ерозия, затлачвания или разрушение на преливници. Били наложени наставления на притежателите на язовирите. Само с наставления обаче явно няма да стане. Все още никой не пита кой стопанисва проблематичните язовири и какво са създали с предписанията. Едва ли ще бъде изненада за някого, в случай че скоро излезе информация и за корупционни практики, свързани с язовирите.
Всички знаеха авансово, че ще има поройни дъждове освен в района, само че и в цялата страна. Всяка година обаче неприятното време ни изненадва. Българските общини постоянно са сюрпризирани от дъжда, от снега, от ветровете, за които метеоролози и климатолози предизвестяват седмици по-рано. И още нещо - обичайно шахти, отводнителни системи и канализация са запушени от падналите през есента листа. А и освен. Не е казус в тях да се хвърлят отпадъци, които лека-полека наподобяват повече на сметища. Натрупването на всички тези фактори неизбежно води до нещастието.
От прокуратурата също по традиция оповестиха, че са образували досъдебни производства и ще проверяват чия е виновността за гибелта на хората, за скъсаните язовирни стени и какво е довело до това. Хората от село Бисер към момента чакат правдивост. Кога ли потърпевшите от последната разрушителна буря ще дочакат? Вероятно в никакъв случай. До идната вълна на безхаберие.
А обстоятелствата би трябвало да провокират вълна от яд:
Трагедията в с. Бисер, 2012 година
На 6 февруари стената на язовир " Иваново " се пропуква и вълна от няколко метра залива село Бисер, което се намира на към 10 километра надолу по течението на изтичащата от язовира река Бисерска. В резултат десетки домове са наводнени, а доста домашни животни се удавят. Загиват 11 души. От 2003 година тече спор кой дава отговор за стопанисването на язовир " Иваново ", който е на територията на Община Харманли, само че водата от басейна се употребява с преимущество като противопожарен контейнер за вода поради ситуиран в съседство боен стрелкови полигон. През 2009 година Изпълнителната организация по риболовство и аквакултури уведомява Областната администрация в Хасково за открит мощен теч от стената на язовир " Иваново ". По-късно излиза наяве, че по стената на язовира е имало пукнатини още през 2006 година, само че не са подхванати ограничения поради разногласия по отношение на собствеността и прекачване на отговорност сред Министерството на защитата, община Харманли и регионалната администрация в Хасковско. Отново е разгласен ден на печал. В края на юли тази година са заведени над 30 цивилен желае за разнообразни суми със междинен размер към 70 хиляди лева в Софийския градски съд за компенсации от потърпевши от опустошителното наводняване в село Бисер. 5 години по-късно. Прокуратурата упрекна някогашния регионален шеф на Хасково Ирена Узунова, само че хората от с. Бисер застанаха зад нея.
Опустошението във варненския кв. " Аспарухово ", 2014 година
Датата е 19 юни. 13 души намират гибелта си, а над 600 остават без дом в резултат на поройните интензивни превалявания, противозаконното застрояване на западния охраняем канал във варненския кв. " Аспарухово ". Обезлесяването посредством противозаконна сеч и изхвърлените боклуци в деретата усложняват ситуацията. Жителите на " Аспарухово " не са били задоволително осведомени за заплахата от наводняване и им липсвала подготовка за съответна реакция за отбрана. Кметът на Варна е извършил отговорностите си по организацията на проекта за отбрана при бедствия, както и по преодоляването и превъзмогването на последствията от него. Министерството на районното развиване и благоустройството обаче не е изпълнило отговорностите си за оценка и картографиране на геоложкия риск на територията на Варна. Липсата на такава оценка е предопределила и неналичието на дейни дейности на всички управнически равнища. Това са заключенията на специалисти три години след нещастието.
Потопът в Мизия, 2014 г .
Двама души починаха, а над 800 бяха евакуирани от врачанското градче Мизия, сполетяно водното злополучие, което за няколко часа потопи къщи, животни и мебелировка. Тогава пострада и близкото село Храбрино. Трагедията се разиграва на 2 август 2014 година След проливните дъждове локалната река Скът излиза от коритото си и залива 3-хилядния град. На места равнището на водата стига до три метра, а някои региони са под 5 метра вода. Бедствието лиши живота на 60-годишен мъж и на 80-годишна жена. И двамата са били открити в домовете си. Виновни няма. От утвърдената от Европейска комисия помощ от съвсем два милиона евро за района Областната администрация е одобрила за Мизия 1.7 млн. лева Но парите са единствено за разчистване на коритото на реката. Финансова помощ за хората няма.
А тази година се навършиха и 10 години от наводнението в Цар Калоян, когато още 8 души изгубиха живота си.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ