Неонацистка вълна тръгна от източните германски провинции
Вълна от демонстрации на крайнодесни и неонацисти заля в края на август източногерманския град Кемниц. Вълна от отвращение се надигна първо в западната част на Германия, а по-късно преля и на изток. 29 години след обединяването на Германия, страната още веднъж е разграничена на изток и запад. В това разделяне мнозина виждат и аргументите за невижданата протестна вълна в Кемниц, отбелязва БНР.
Как стартира всичко? По време на празника на града, който някои си спомнят като Карл-Марксщад, двама мигранти - сириец и иракчанин, намушкват с нож 35-годишния Даниел Х., който се притекъл на помощ на млада жена, унизена от двамата. По-късно Даниел Х. почива от раните си. В рамките единствено на няколко часа в центъра на Кемниц, пред бюста на Карл Маркс, се събират стотици крайнодесни и неонацисти. Два дни по-късно те към този момент са хиляди.
"Не бива да подценяваме подвижността на тези хора. Те се провеждат доста бързо в обществените мрежи и събират единствено за няколко часа величествен брой хора на улицата. Преди това, несъмнено, популяризират нужните подправени вести, с цел да провокират страстите на хората, а с това и да си подсигуряват наличие на съответния спонтанен протест. В първия ден от митингите в Кемниц се случи тъкмо това ", изяснява по националното радио политологът проф. Вернер Патцелт от университета в Дрезден, столицата на Саксония.
Именно Саксония от години се счита за бастион на неонацистите. През 2004 година Националдемократическата партия на Германия влиза в локалния парламент в Дрезден. Преди 4 години не съумява да премине 5-процентната преграда, губейки гласове в интерес на новия състезател в дясното политическо пространство - Алтернатива за Германия. Можеше ли това, което се случи в Кемниц, да се случи в западната част на Германия?
"Разликите сред Източна и Западна Германия са големи. Неслучайно тези крайнодесни популистки обединения се появиха първо в Източна Германия и там се радват на сериозен напредък. Неслучайно парламентарният флагман на десния радикализъм, партията Алтернатива за Германия, черпи силите си точно в източните провинции. Причината за това е, че в годините след обединяването вярата и доверието в демокрацията и парламентаризма останаха доста по-ниски в съпоставяне със Западна Германия, дава отговор проф. Патцелт.
"Нещо повече - през 90-те години това не се промени. Хората на изток считат, че западногерманската система не работи, че тя е арогантна по отношение на тях и тяхната история, и че им постанова неща, които те не са желали. Никой не ги е питал! Към това чувство се прибавят миграцията и приемането на толкоз доста бежанци. Крайнодесният уклон постоянно е съществувал в Саксония, само че в този момент е по-силен от всеки път ", разяснява той.
Има обаче още една причина за този неонацистки уклон, по този начин присъщ за източногерманските провинции. Докато в Западна Германия през 60-те години постепенно, само че въпреки всичко стартира осмислянето на нацисткото минало от времето на Третия райх, в някогашната Германска демократична република нацизмът по партийно предписание от горната страна е вменен като виновност на Запада. Елитът на тогавашната демократична република се афишира за антифашисти, и с това тематиката е завършена. Към коктейла от усеща на източногерманците, които 29 години след рухването на Берлинската стена към момента се усещат хора "второ качество ", се прибавя бежанската рецесия през лятото на 2015 година, когато канцлерът Ангела Меркел произнесе това прословуто изречение: "Ще се оправим! " Три години по-късно следващото посягане, осъществено от мигранти, съумява да възпламени Германия. Мотивът на антиимигрантските стачкуващи е: да вземем нещата в свои ръце, да раздаваме правораздаване, тъй като правовата страна не работи.
"Властите в Саксония са изправени пред комплицираната задача да се борят с митинг против наложената от федералното държавно управление миграционна политика. Местната власт обаче е с вързани ръце. Тези процеси ерозират Християндемократическия съюз на канцлера Меркел, който губи гласове в посока Алтернатива за Германия. Ерозията обаче обгръща и социалдемократите, които ръководят с Меркел в Берлин. Бежанската тематика разделя обществото. Този спор ще господства публичния спор през идващите десетилетия. На този декор локалната власт в Саксония няма по какъв начин да наподобява добре, още повече, че след година предстоят локални избори ", означи проф. Вернер Патцелт.
"Гражданското общество от дълго време се опълчва на крайнодесния популизъм, има цивилен сдружения и се провеждат митинги. Това обаче няма да докара до резултат, до момента в който някой не покаже пътя за урегулиране на спора сред съгласните и несъгласните с бежанската политика на канцлера. Именно тя, бежанската политика, отчужди доста хора от страната. Говоренето можеше да помогне преди три години, по време на всеобщия напор на мигранти. Тогава полемиката можеше да подейства като отдушник на напрежението. Сега към този момент хората желаят решения. И защото не ги получават от политиците, жителите се обръщат против политическия хайлайф. Притеснявам се, че това, което се случи в Кемниц, е единствено началото ", съобщи професор Патцелт.
Това, което се случи в Кемниц, не е и първият случай на расистка ненавист в Саксония. Външният министър Хайко Маас укори германците, че избират комфортния си живот, вместо поемането на публичен ангажимент. И ги прикани да станат от дивана и да се борят против десния екстремизъм.
"Само да станеш от дивана и да се обявиш срещу десните не е задоволително, не е политика. Решения трябват. Какво ще вършим с мигрантите? Как ще ги интегрираме? Какво да вършим с мигранти, които нямат право на протекция? Какво да създадем с цел да убедим германците, че желаят да живеят в мултикултурно и мултиетническо общество? Тези въпроси са неприятни, само че е извънредно време да им се дадат отговори. В последна сметка живеем в народна власт. В тъмната стаичка всеки взема решение, къде да сложи кръстчето си. А кръстчето задължава. Политиците не могат да вършат, каквото си желаят. Само демонстрациите по улиците няма да решат казуса ", посочи проф. Патцелт.
Как стартира всичко? По време на празника на града, който някои си спомнят като Карл-Марксщад, двама мигранти - сириец и иракчанин, намушкват с нож 35-годишния Даниел Х., който се притекъл на помощ на млада жена, унизена от двамата. По-късно Даниел Х. почива от раните си. В рамките единствено на няколко часа в центъра на Кемниц, пред бюста на Карл Маркс, се събират стотици крайнодесни и неонацисти. Два дни по-късно те към този момент са хиляди.
"Не бива да подценяваме подвижността на тези хора. Те се провеждат доста бързо в обществените мрежи и събират единствено за няколко часа величествен брой хора на улицата. Преди това, несъмнено, популяризират нужните подправени вести, с цел да провокират страстите на хората, а с това и да си подсигуряват наличие на съответния спонтанен протест. В първия ден от митингите в Кемниц се случи тъкмо това ", изяснява по националното радио политологът проф. Вернер Патцелт от университета в Дрезден, столицата на Саксония.
Именно Саксония от години се счита за бастион на неонацистите. През 2004 година Националдемократическата партия на Германия влиза в локалния парламент в Дрезден. Преди 4 години не съумява да премине 5-процентната преграда, губейки гласове в интерес на новия състезател в дясното политическо пространство - Алтернатива за Германия. Можеше ли това, което се случи в Кемниц, да се случи в западната част на Германия?
"Разликите сред Източна и Западна Германия са големи. Неслучайно тези крайнодесни популистки обединения се появиха първо в Източна Германия и там се радват на сериозен напредък. Неслучайно парламентарният флагман на десния радикализъм, партията Алтернатива за Германия, черпи силите си точно в източните провинции. Причината за това е, че в годините след обединяването вярата и доверието в демокрацията и парламентаризма останаха доста по-ниски в съпоставяне със Западна Германия, дава отговор проф. Патцелт.
"Нещо повече - през 90-те години това не се промени. Хората на изток считат, че западногерманската система не работи, че тя е арогантна по отношение на тях и тяхната история, и че им постанова неща, които те не са желали. Никой не ги е питал! Към това чувство се прибавят миграцията и приемането на толкоз доста бежанци. Крайнодесният уклон постоянно е съществувал в Саксония, само че в този момент е по-силен от всеки път ", разяснява той.
Има обаче още една причина за този неонацистки уклон, по този начин присъщ за източногерманските провинции. Докато в Западна Германия през 60-те години постепенно, само че въпреки всичко стартира осмислянето на нацисткото минало от времето на Третия райх, в някогашната Германска демократична република нацизмът по партийно предписание от горната страна е вменен като виновност на Запада. Елитът на тогавашната демократична република се афишира за антифашисти, и с това тематиката е завършена. Към коктейла от усеща на източногерманците, които 29 години след рухването на Берлинската стена към момента се усещат хора "второ качество ", се прибавя бежанската рецесия през лятото на 2015 година, когато канцлерът Ангела Меркел произнесе това прословуто изречение: "Ще се оправим! " Три години по-късно следващото посягане, осъществено от мигранти, съумява да възпламени Германия. Мотивът на антиимигрантските стачкуващи е: да вземем нещата в свои ръце, да раздаваме правораздаване, тъй като правовата страна не работи.
"Властите в Саксония са изправени пред комплицираната задача да се борят с митинг против наложената от федералното държавно управление миграционна политика. Местната власт обаче е с вързани ръце. Тези процеси ерозират Християндемократическия съюз на канцлера Меркел, който губи гласове в посока Алтернатива за Германия. Ерозията обаче обгръща и социалдемократите, които ръководят с Меркел в Берлин. Бежанската тематика разделя обществото. Този спор ще господства публичния спор през идващите десетилетия. На този декор локалната власт в Саксония няма по какъв начин да наподобява добре, още повече, че след година предстоят локални избори ", означи проф. Вернер Патцелт.
"Гражданското общество от дълго време се опълчва на крайнодесния популизъм, има цивилен сдружения и се провеждат митинги. Това обаче няма да докара до резултат, до момента в който някой не покаже пътя за урегулиране на спора сред съгласните и несъгласните с бежанската политика на канцлера. Именно тя, бежанската политика, отчужди доста хора от страната. Говоренето можеше да помогне преди три години, по време на всеобщия напор на мигранти. Тогава полемиката можеше да подейства като отдушник на напрежението. Сега към този момент хората желаят решения. И защото не ги получават от политиците, жителите се обръщат против политическия хайлайф. Притеснявам се, че това, което се случи в Кемниц, е единствено началото ", съобщи професор Патцелт.
Това, което се случи в Кемниц, не е и първият случай на расистка ненавист в Саксония. Външният министър Хайко Маас укори германците, че избират комфортния си живот, вместо поемането на публичен ангажимент. И ги прикани да станат от дивана и да се борят против десния екстремизъм.
"Само да станеш от дивана и да се обявиш срещу десните не е задоволително, не е политика. Решения трябват. Какво ще вършим с мигрантите? Как ще ги интегрираме? Какво да вършим с мигранти, които нямат право на протекция? Какво да създадем с цел да убедим германците, че желаят да живеят в мултикултурно и мултиетническо общество? Тези въпроси са неприятни, само че е извънредно време да им се дадат отговори. В последна сметка живеем в народна власт. В тъмната стаичка всеки взема решение, къде да сложи кръстчето си. А кръстчето задължава. Политиците не могат да вършат, каквото си желаят. Само демонстрациите по улиците няма да решат казуса ", посочи проф. Патцелт.
Източник: bnews.bg
КОМЕНТАРИ