Велева: Нургюл с автобус!!! Ако се състезаваше за Турция, Ердоган щеше да прати самолет и да я посрещне лично!
Валерия Велева, коментар в „ Епицентър “
„ Нито на министър председател, нито на министър на спорта или на образованието, нито на външен министър не му идва на акъла да вдигне телефона и да каже на това дете: „ Момиче, ти си воин! Направи една нация да бъде щастлива с твоя триумф! Гордеем се с теб! ”
И макар че страната я заряза там сама, макар гърмежа от публични реакции за безхаберието на институциите и макар насладата, която донесе на страната ни, нито един общественик към момента не ѝ се е обадил да я поздрави.
След мое питане от Президентството прецизираха, че след класирането на Нургюл за финала на Световната купа на 17 август, президентът Румен Радев е изпратил на нашето момиче приветствена депеша и букет. Толкоз!
А след финала - никой!
От интервютата на Нургюл разбираме какъв брой мъчително изживява тя, че е останала втора. Вижте фотосите от награждаването на Световната купа в Баку... те приказват всичко. „ Много се веселя, че стигнах до финала, само че в този момент съм смутена поради загубата, тъй като бях покрай победа. Имах два пъти извоювана позиция и подобен печален край “ Така звучат първите думи на Нургюл Салимова пред „ ChessBase India “. Да ти се скъса сърцето...
И тъкмо в подобен момент е доста значимо за всеки човек, а за спортиста наложително, да почувства с изключение на фамилията и приятелите, и страната зад тила си.
Нашите така наречен държавници обаче въобще нямат такава мисъл, нямат такава настройка на публично усещане. Не! Бездушни! Самодоволни. Самодостатъчни. Самозабравали се...
Цинични служители ни изясняват драмите на петте федерации по шах, които се карат за пари, с цел да разберем, че както всичко друго и този спорт е недооценен от страната. Но най-отблъскващото е неналичието на човещината на страната към един спортист-феномен, освен това на такава нежна възраст.
Нургюл Салимова се завръща в България от Баку с полет през Истанбул, където ще остане ден-два при фамилията на приятеля ѝ, който бе до нея по време на надпреварата. А от думите на треньора ѝ Живко Жеков излиза наяве, че от Истанбул тя ще се прибере с рейс в сряда вечерта или рано сутринта в четвъртък. С рейс!!! Спортист, който написа история...
Сега си представете, в случай че Нургюл Салимова се състезаваше под флага на Турция, Ердоган не рейс, аероплан щеше да ѝ изпрати да я прибере, щеше да я посрещне персонално, връчвайки ѝ ключовете на апартамент с аспект към Босфора и на лимузина минимум. И най-важното - щеше към този момент да ѝ е подсигурил най-хубавите треньори, психолози и екипи за подготовка.
Така се прави по целия свят - същинските държавници уважат гениите си, тъй като те носят славата на страните, които ръководят.
И не ми обяснявайте по какъв начин не може да се изпрати държавен аероплан за един състезател, който е предиздвикал света да приказва за него и неговата татковина. В чужбина ползата към Нургюл пораства лавинообразно, у нас я зарязват да се прибира с рейс. Ако е за прелестно превозване, да вземем за пример в Солун, на някой самозабравил се управленец, може да се вдигне цялостен държавен аероплан, нали?
Взривът от позитивни страсти към Нургюл идва да ни покаже единствено едно - българинът има крещяща потребност от своите същински герои, от позитивния образец, от положителното и красивото в живота, а не от омразата и негативизма, с които ни заливат политиците. И героите са не в политиката, те са в спорта, в изкуството - по тази причина се прехласваме по златните девойки, по Гришо, Топалов и Нургюл.
Преди години България изпусна Наим Сюлейманоглу. Разбира се, тогава и времето, и обстановката бяха други. Но образецът е христоматиен. Ако някъде ѝ предложат по-добри условия да се развива, в случай че я носят на ръце, с цел да свети геният й, какъв избор би направила Нургюл? Скоро научих, че в Турция разкрили на нашия Наим осмия монумент! Ей по този начин, от град на град, турците тачат родения в Птичар повторен първенец на България. Дали, тъй като си нямат герои?
Да не стане по този начин, че след време нашата „ сияйна роза “ да огрее непознат хоризонт поради личното ни безсърдечие, нелепост и дребнавост.
Защото за последните 20-30 години що гении и мозъци изтекоха на открито...
И какво остана вътре да ни ръководи?!!
„ Нито на министър председател, нито на министър на спорта или на образованието, нито на външен министър не му идва на акъла да вдигне телефона и да каже на това дете: „ Момиче, ти си воин! Направи една нация да бъде щастлива с твоя триумф! Гордеем се с теб! ”
И макар че страната я заряза там сама, макар гърмежа от публични реакции за безхаберието на институциите и макар насладата, която донесе на страната ни, нито един общественик към момента не ѝ се е обадил да я поздрави.
След мое питане от Президентството прецизираха, че след класирането на Нургюл за финала на Световната купа на 17 август, президентът Румен Радев е изпратил на нашето момиче приветствена депеша и букет. Толкоз!
А след финала - никой!
От интервютата на Нургюл разбираме какъв брой мъчително изживява тя, че е останала втора. Вижте фотосите от награждаването на Световната купа в Баку... те приказват всичко. „ Много се веселя, че стигнах до финала, само че в този момент съм смутена поради загубата, тъй като бях покрай победа. Имах два пъти извоювана позиция и подобен печален край “ Така звучат първите думи на Нургюл Салимова пред „ ChessBase India “. Да ти се скъса сърцето...
И тъкмо в подобен момент е доста значимо за всеки човек, а за спортиста наложително, да почувства с изключение на фамилията и приятелите, и страната зад тила си.
Нашите така наречен държавници обаче въобще нямат такава мисъл, нямат такава настройка на публично усещане. Не! Бездушни! Самодоволни. Самодостатъчни. Самозабравали се...
Цинични служители ни изясняват драмите на петте федерации по шах, които се карат за пари, с цел да разберем, че както всичко друго и този спорт е недооценен от страната. Но най-отблъскващото е неналичието на човещината на страната към един спортист-феномен, освен това на такава нежна възраст.
Нургюл Салимова се завръща в България от Баку с полет през Истанбул, където ще остане ден-два при фамилията на приятеля ѝ, който бе до нея по време на надпреварата. А от думите на треньора ѝ Живко Жеков излиза наяве, че от Истанбул тя ще се прибере с рейс в сряда вечерта или рано сутринта в четвъртък. С рейс!!! Спортист, който написа история...
Сега си представете, в случай че Нургюл Салимова се състезаваше под флага на Турция, Ердоган не рейс, аероплан щеше да ѝ изпрати да я прибере, щеше да я посрещне персонално, връчвайки ѝ ключовете на апартамент с аспект към Босфора и на лимузина минимум. И най-важното - щеше към този момент да ѝ е подсигурил най-хубавите треньори, психолози и екипи за подготовка.
Така се прави по целия свят - същинските държавници уважат гениите си, тъй като те носят славата на страните, които ръководят.
И не ми обяснявайте по какъв начин не може да се изпрати държавен аероплан за един състезател, който е предиздвикал света да приказва за него и неговата татковина. В чужбина ползата към Нургюл пораства лавинообразно, у нас я зарязват да се прибира с рейс. Ако е за прелестно превозване, да вземем за пример в Солун, на някой самозабравил се управленец, може да се вдигне цялостен държавен аероплан, нали?
Взривът от позитивни страсти към Нургюл идва да ни покаже единствено едно - българинът има крещяща потребност от своите същински герои, от позитивния образец, от положителното и красивото в живота, а не от омразата и негативизма, с които ни заливат политиците. И героите са не в политиката, те са в спорта, в изкуството - по тази причина се прехласваме по златните девойки, по Гришо, Топалов и Нургюл.
Преди години България изпусна Наим Сюлейманоглу. Разбира се, тогава и времето, и обстановката бяха други. Но образецът е христоматиен. Ако някъде ѝ предложат по-добри условия да се развива, в случай че я носят на ръце, с цел да свети геният й, какъв избор би направила Нургюл? Скоро научих, че в Турция разкрили на нашия Наим осмия монумент! Ей по този начин, от град на град, турците тачат родения в Птичар повторен първенец на България. Дали, тъй като си нямат герои?
Да не стане по този начин, че след време нашата „ сияйна роза “ да огрее непознат хоризонт поради личното ни безсърдечие, нелепост и дребнавост.
Защото за последните 20-30 години що гении и мозъци изтекоха на открито...
И какво остана вътре да ни ръководи?!!
Източник: tribune.bg
КОМЕНТАРИ