Валерий Коровин специално пред Поглед.инфо за Запада, новата международна система, българите, славянското възраждане, кулите в Русия
Валерий Коровин е публичен и политически активист, мъдрец, непрекъснат член на Изборския клуб, заместник-ръководител на Международното Евразийско придвижване, чийто водач е Александър Дугин, а също по този начин шеф на Центъра за геополитически експертизи.
Поглед: Валерий Михайлович, Вие сте прочут със своите изявления за многоплярната система в интернационалните връзки. Това се среща и в последната Ви книга “Краят на Европа. Заедно с Русия към пътя на многополярността ”. Въпреки това към момента има критици на тази система и такива хора биха задали следното: “Къде е тази многополярност? Ние изобщо не можем да я забележим. От 30 години развиването на интернационалните връзки е учредено на глобализацията и на практика нищо не може да я спре ”
ВК: Нека да стартираме тогава с глобализацията – това е в действителност универсиална модел на социално-политическо устройство, която е принудително дадена от Запада, на основата на западния исторически опит. Тоест в един миг, когато позитивисткото материалистическо мировозрение е почнало да господства, Западът е декларирал, че в областите на развиването на материалните богатства, удобния живот, технологиите, са цивилизация “номер 1 ”. Ако материално-техническото развиване е базова общопризната полезност, значи всичко към тази цел би трябвало да е матрица за човеческото развиване. Така мисли и Западът, игнорирайки всевъзможни възражения, подозрения или други възможности. И щом Западът е това напреднало общество, модел на националната страна, което измества концепцията за обичайна страна чрез демокрацията и разделянето на управляващите и е станал повсеместен модел, който се имитира от доста нации, философите стигат до извода, че тази система е универсална. Тези, които не я признават са един тип “отцепници ”, “изостанали архаични общества ”, само че се чака да се модернизират до дадения модел. А щом той е повсеместен, Западните философии и политици би трябвало да бъдат основата на този строеж. В основата на тази идея е либерализмът, а в стопански проект – пазар, абсолютазация на частната благосъстоятелност и транс-национални компании, в соцален – атомизиран човек, което значи освобождение на индивида от груповата еднаквост, от Бога, църквата, етноса и народа. Колективната еднаквост също е и полова принадлежност – мъж и жена. Оюаче Западът в тази сфера е отишъл по-надалеч - в концепциите за пост-човека, размиването на половата субектност, в които разсъдъкът не би трябвало господства. Това е, основното, което се предлага в тази матрица. Когато Съюз на съветските социалистически републики се самоликвидира, философии като Фукуяма бяха сигурни, че единствената спънка за глобализацията е отстранена и повече никой няма да и се опълчи.
Поглед: Обаче Фукуяма се отхвърли от своите хрумвания. Призна дори, че глоаблизцията е невъзможна. От тук следва, че ще се образува нова система. Как тогава да замбележим знаците на образуването на тази нов интернационален порядък? Кога е почнал? В предишното десетилетие или в този момент, при започване на 2022 година?
ВК: Многополюсната система изживява стадиите на образуването си. В началото се образува като философско мировозрение, когато вътрешно се образува като концепция, по-късно става притежание на научното общество, натаък става част от експертно общество, където по-детайлно създава обособени параметри, концепции. Следващият стадий е медийното пространство, в което се разказва особено за масите този обект на тяхната работа и става даденост. В историческа вероятност монополюсната система е къс миг – от напускането на Източна Европа от страна на Русия до първите години на президентстовото на Владимир Путин. Общо казано 15-20 години. Това е нищо, в случай че вземем цялата история на човечеството. А в този момент ставаме очевидци на контура на многополярността и тук би трябвало да отбележим, че субектът на тази концепция са цивилизациите. Ако субектът до Първата международна е била империя, а на Ялтинската система (светованата система след Втората международна война, основана от огромните три ръководителя на Съюз на съветските социалистически републики, Съединени американски щати и Англия – б.а.) е била националната страна, в този момент тази роля се отстъпва на цивилизацията.
Поглед: Тук се заражда въпрос, който ще е доста интерес на българския четец. Какво е бъдещето на централноевропейския район в изискванията на такава многополярна система? Виждаме страни като Чехия и Хърватия, които може би принадлежат повече към Западната цивилизация, а въпреки това такива като България, Сърбия, Македония, в които може би присътства евразийский цивилизационен темперамент. Или пък за последните 20-30 години неолиберализмът е съумял да промени цвилизационния код?
ВК: Според мен цивилизационният код не може да се промени. Това е разследване на паметта на кръвта на всеки човек, който се отнася към народа си със своята история. В кръвта на индивида е запечатано всичко това, което са видяли неговите предшественици, всички тези полезности, на които се е формирала националната еднаквост. Принаддежността към народа, цивилизацията е вродено свойство. Докато приемането на неолиберални полезности могат да се образуват по изкуствен метод – в учебно заведение, университет, и то последователно. Обаче по подобен метод това е напрежение за разсъдъка, а в тази обстановка той е като мускул – представете си да държите дълго време с изпънати ръце една гира. В този случай това е да повтаряш дълго време в съзнанието си «Аз съм пост-човек, трансджендър, безполово създание. Не съм българин, сърбин, руснак. Аз съм киборг, мутант, клоун». В един миг човек към този момент се изморява от това принуждение над същността си, както ръката, държаща гирата, и се завръща към своята еднаквост. Процесът е следният – на личността и омръзва да повтаря едно и също, последователно не помни за тези неща и по-късно става отново себе си - естествен човек, естествен българин. Затова не считам, че обстановката в Източна Европа е изцяло изпусната. Влиянието на глобализацията ще спадне и по този метод ще пристигна процесът на самовъзстановяването на народите в Европа и на Европа като цяло. В този миг може да се приказва за възвръщането и във формата на цивилизация. Цивилизацията е огромно пространство, сплотява близки нации по менталност и просвета. Европа е била цивилизация и може отново да стане такава, ще се възвърне, обаче в този момент е просто едно поле за опити по основаването на прото-либерално общество. А Източна Европа има опцията да стане център на славянското възобновление и по този начин ще стане един от водещите центрове на новия многополюсен свят, в който Европа става цивилизационен полюс както и Евразия, настрана още Америка, Латинска Америка, арабския свят. Източна Европа е перспективен район, който към момента не се показал в историята на човечеството. Известният съветски академик Тадей Зелински (Фаддей Зелинский) е писал по отношение на третото славянско възобновление, имайки поради, че романският интервал от 12-15 век са били в свия пик и са имали важен принос в човеческата просвета, следван от интервала на второто немското възобновление в 15-18 век, а третото възобновление би трябвало да оформи славянската цивилизация, които до този миг в никакъв случай не са могли да се прояват изцяло. В този смисъл те са били постоянно обект на културното влияние – при започване на романския свят, по-късно на немския. Тоест имало е неявяване на субектност. Още нещо – славянското възобновление също е повлияно от обстоятелството, че славяните са носители и на елинската просвета и традиция, които са източник на културното и духовното развиване напълно. Сега славяните би трябвало да се потвърдят, да се извърнат към своите корени. Това могат да го създадат с поддръжката на Русия. Славянският свят в Източна Европа по подобен метод ще стане част от Евразийската цивилизация. Тук би трябвало да се обърне внимание, че от западна страна се срещат операции и грешки в описването на евразийската концепция като “азиатщина ”, " стремежът на Китай да погълне целия свят " и други измислици. Не, Евразийството е славянска концепция, която има своите корени от славянфилството. То утвъждава цеността “народ ” като групова органическа общественост, традициите и съхраняването на идентичността, само че в никакъв случай не следва концепциите за разбъркване.
Поглед: Говорим за славянска цивилизация и Източна Европа, само че основното направление на съветската външна политика сменяя посоката си на Изток.
ВК: Това са съвършенно разнообразни неща. Вие говорите за геополитически категории, стратегическо доближаване, решение на въпроса за сигурност. Аз приказвам за културно-цивилизационната матрица. Тя си остава православна, съветска и славянска, която е способна да сплоти славяните в Източна Европа за новото славянско възрождение. Това, че се следи развиване в икономическия, военно-техническия и други проекти в връзките сред Москва и страни като Китай, Индия и Иран, не значи, че одобряваме концепциите на Мао Дзедун, индуизм, шиизъм. Аз приказвам за опцията на тази субектност дори по времето на Съветския съюз, макар неговото безбожие, само че когато славяните направляваха Източна Европа, а в този момент нямат надзор над личните си страни. Сега те са никои, разлагащи се под миграционните потоци от Африка и арабския свят, основани за смесването и разрухата на славянската еднаквост, което ще попречи и на върождението, за което приказвам. Това е основаване на един казан за претопяване (идея зародена в Съединени американски щати, че всички културни разлики в страната се сливат дружно, като че ли са метали, които се разтопяват, с цел да станат друга единна сплав – бел.р.), в който се смесват хората и не помнят кои са по подобен метод, че всеки славянин не може да отговори на въпроса “Кой съм аз? ”. Въпрос, който дори Самюъл Хънтингът е поставял в основата на своето проучване по отношение на идентичнсота на Европа. “Кой съм аз? ” е екзистенциален въпрос, който поражда при всеки човек в избран миг. И в подобен миг точно идентичността е отговорът – “Аз съм българин ”, “Аз съм сърбин ”, “Аз съм православен ”, “Аз съм славянин ”. С това и либерализмът се бори – с колеткивната еднаквост, с цел да не остане дотам, че и човек да не може да се дефинира като мъж или жена. И тогава какъв става човек? Той се трансформира в нещо “отиди и разбери какво ”. От там се стартират всевъзможни мечти, опити над себе си, над тялото си. Това е пост-човекът. А индивидът е притежател на отговора на въпроса “Кой съм аз? ” в областта на принедлежността в груповата еднаквост. Русия в този момент дава опция на Източна Европа да се възроди, да въстанови своята субектност, народът да се трансформира още веднъж в народ, да се освободи от анти-христовото настъпление.
Поглед: Може би това виждаме и при Виктор Орбан, защото в унгарската конституция се приказва, че страната е част от Европа. Още нещо – изгони про-либералните организации, има проблеми с значително европйски “партньори ” и се образува следната картина, че той е надали не единственият герой с неолиберализма.
ВК: Орбан е по-скоро въплъщение на прагматизма и инстинкта на самосъхранението. Без това идентичността унгарците ще изчезнат и ще станат част от този казан за претопяване (метафора употребена в Съединени американски щати за развиването на мултикултурализма в страната - б.а.), който приготвя Европа. А още той слага предизвикателство към другите европйски нации, за да се спасят и оцелеят. Това е доста значимо. Обаче да не забравяме, че Орбан поддържа Украйна, осъжда дейностите на Русия. Това е придържане към европейската реторика, която пък се образува от Вашингтон. От една страна Орбан чуства нуждата от отхвърлянето на концепцията за отмиването на унгарската еднаквост, само че въпреки това се движи по геополитическата линията на Европа. Обаче виждаме, че се пробват да го смъкват от власт, въпреки всичко той забрани структурите на фондацията на Сорос. Либералният опит съумя да ужаси човечеството и Европа включително, тъй като това не е европейския цивилизационен образ, не е това европейско завещание. По-скоро дори бих споделил, че е анти-европейски, анти-човечески и абсотлютно демонски опит.
Поглед: Говорейки за Орбан, виждаме разделяне в европейския хайлайф, дори и в Съединени американски щати в случай че обърнем внимание на спора сред демократи и републиканци, който за последните няколко години е има невиждано изострен темперамент. Към тях можем да прибавим османистите против кемалистите в Турция, обособените кланове в Казахстан, чийто спор едвам не докара до революция началото на предходната година. В този ред на милси какво можем да кажем за Русия? В Поглед постоянно ни гостуват геополитически анализатори като доцент Валентин Вацев, които приказват за обособени Кули в Кремъл. За българския четец ще е забавно да обясните този феномен.
ВК: Това е към този момент стар термин. Съществували са така наречен “кули ” по време на Елцин, които са символизирали разнообразни кланови групи, оказващи въздействие на властта. Олигархически кланове, силовики, умерени, западники или либерали – всеки клан е имал по-точно в администрацията на президента, в Кремъл настойник, който е лобирал техните ползи. Естествено, че при идването на Путин доста мощни са били либералите, тяхното въплъщение е бил Александър Волошин, Валентин Юмашев, елцински фрагменти – това е една група, която се е старала да запази прозападния път. Също по този начин са участвали и “силовики ”, които са употребявали обстоятелството, че Путин е бил кадър на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) и по този метод са се опитвали да въздействат на него. Това са хора като са били Виктор Иванов, Николай Патрушев и представители на всякакви спецслужби, които са влияли на Владимр Путин, за отстояване на суверенитета на Русия в по-голям проект, на установяването на вътрешния ред, в отстраняването на либералите от властта. Също по този начин са присътствали и олигарси, лобирайки единственно своите коммерчески ползи като Березовски, Ходорковски, Гусински. Обаче в днешно време това е преодолено и е устаряла скица. Сега такова нещо не съществува, защото президентът е безспорен котрольор на всичките политически процеси. Претенденти за власт няма, няма никакви кули. Обаче съществуват всякакви групи с въздействие, които работят деликатно, безшумно, защото в случай че се открие мощна авторитетна группа, тя ще бъде разгромена. Сега единственно такива субекти могат “целувайки ръка ” да му прошепнат нещо. Останали са представители на така наречен “шеста колона ”. Това са хора, които се показват като другари на президента и негови правилни прислужници, само че техните визии се разграничават от неговите, защото са про-западни. Техните дами, фамилии и недвижима собственост са на Запад, стараят се да се примирят с него, с цел да си върнат достъпа към това, което имат на негова територия. Те намерено не приказват, а шушукайки се стараят да повлияят на Путин. Пак се дублирам – тематиката за кулите, клановете и групите на въздействие е към този момент неактуална. А и в този момент Западът се приготви да води война против Русия с непознати ръце. Най-интересното е, че планът “Украйна ” се е формирал преди 100 години от Запада единствено с цел да настроят част от съветския народ против друга част от същия народ. Напълно сатанинска логичност и развиването на тази тактика е последователно, само че поредно, би трябвало да се признае. От друга страна събитията в Украйна оздравява съветското общество и страна, пробужда ни от съня, прочиства елита, вижда се къде е врагът, къде е приятелят. Много години в Русия цареше мнение, че Западът е райската земя, към която би трябвало да се стремим. По подобен метод беше възпитано цяло едно потомство и внезапно се оказва, че този, който считахме за избавител и другар, се оказва зложелател. По този метод, когато стартира мобилизацията в някои хора се появи когнитивния диссонанс. В техните глави не се вписва ситацията по какъв начин да водиме война с “нашите другари ” и “желания свят ”, по тази причина се появява желанието да избягат и да се скрият. По подобен метод и бягат в други страни като Грузия, Узбекистан, Казахстан. Сега с настъпването на откритата фаза на спора обстановката доби редовен темперамент – ясно е, че Западът е зложелател и постоянно е бил подобен, той няма по какъв начин да ни бъде нито другар, нито съдружник. Специалната военна интервенция не е нещо периферно, далечно, което не визира всеки в страната, както първоначално се опитваха да обяснят. Ударите, безпилотниците стигнаха и до спокойно населении места в Русия, починалите синове, мъже, татковци – тези фактории пробуди всички от съня, който беше 35 години. Всичко се връща по местата си. Русия си въвръща субектността, образува се като цивилизационен пояс на полицентричния свят, гради значими и преференциални стратегически връзки със страните от Изтока и най-сетне руснакът си спомня и търси отговора на въпросите “Кой съм аз? ” и “Кои сме ние? ”, “Какво значи да си руснак? ”. И се намират съответните отговори – език, православие, еднаквост, славянство и така нататък Тези моменти 100 години никой не засягаше.
Поглед: И от това изхожда и посленият въпрос – кой ще оцелее в преноса към полицентричността?
ВК: Това е и пренос към оцеляването. За да се запазят, народите, културите, цивилизаците с техните ценностни основи, би трябвало да се движат към полицентричността. Трябва да се разбере, че Западът освен не господства, а е безусловно малцинство в човечеството. Неговият хайлайф дори не се поддържа изцяло от локалните нации, в Европа той е ненавиждан, дори и в Съединени американски щати - представителите на Байдън и администрацията му, която се състои от неразбираеми, безполови същества с отсътствие на човечески черти. Даже немалка част от демократите не могат да търпят Байдън. Англо-саксонският хайлайф е просто една група от налудничеви хора, която би трябвало да бъде изолирана, с цел да могат западните нации да си отдъхнат и да заживеят умерено.
Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в сайта https://www.pogled.info .
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Поглед: Валерий Михайлович, Вие сте прочут със своите изявления за многоплярната система в интернационалните връзки. Това се среща и в последната Ви книга “Краят на Европа. Заедно с Русия към пътя на многополярността ”. Въпреки това към момента има критици на тази система и такива хора биха задали следното: “Къде е тази многополярност? Ние изобщо не можем да я забележим. От 30 години развиването на интернационалните връзки е учредено на глобализацията и на практика нищо не може да я спре ”
ВК: Нека да стартираме тогава с глобализацията – това е в действителност универсиална модел на социално-политическо устройство, която е принудително дадена от Запада, на основата на западния исторически опит. Тоест в един миг, когато позитивисткото материалистическо мировозрение е почнало да господства, Западът е декларирал, че в областите на развиването на материалните богатства, удобния живот, технологиите, са цивилизация “номер 1 ”. Ако материално-техническото развиване е базова общопризната полезност, значи всичко към тази цел би трябвало да е матрица за човеческото развиване. Така мисли и Западът, игнорирайки всевъзможни възражения, подозрения или други възможности. И щом Западът е това напреднало общество, модел на националната страна, което измества концепцията за обичайна страна чрез демокрацията и разделянето на управляващите и е станал повсеместен модел, който се имитира от доста нации, философите стигат до извода, че тази система е универсална. Тези, които не я признават са един тип “отцепници ”, “изостанали архаични общества ”, само че се чака да се модернизират до дадения модел. А щом той е повсеместен, Западните философии и политици би трябвало да бъдат основата на този строеж. В основата на тази идея е либерализмът, а в стопански проект – пазар, абсолютазация на частната благосъстоятелност и транс-национални компании, в соцален – атомизиран човек, което значи освобождение на индивида от груповата еднаквост, от Бога, църквата, етноса и народа. Колективната еднаквост също е и полова принадлежност – мъж и жена. Оюаче Западът в тази сфера е отишъл по-надалеч - в концепциите за пост-човека, размиването на половата субектност, в които разсъдъкът не би трябвало господства. Това е, основното, което се предлага в тази матрица. Когато Съюз на съветските социалистически републики се самоликвидира, философии като Фукуяма бяха сигурни, че единствената спънка за глобализацията е отстранена и повече никой няма да и се опълчи.
Поглед: Обаче Фукуяма се отхвърли от своите хрумвания. Призна дори, че глоаблизцията е невъзможна. От тук следва, че ще се образува нова система. Как тогава да замбележим знаците на образуването на тази нов интернационален порядък? Кога е почнал? В предишното десетилетие или в този момент, при започване на 2022 година?
ВК: Многополюсната система изживява стадиите на образуването си. В началото се образува като философско мировозрение, когато вътрешно се образува като концепция, по-късно става притежание на научното общество, натаък става част от експертно общество, където по-детайлно създава обособени параметри, концепции. Следващият стадий е медийното пространство, в което се разказва особено за масите този обект на тяхната работа и става даденост. В историческа вероятност монополюсната система е къс миг – от напускането на Източна Европа от страна на Русия до първите години на президентстовото на Владимир Путин. Общо казано 15-20 години. Това е нищо, в случай че вземем цялата история на човечеството. А в този момент ставаме очевидци на контура на многополярността и тук би трябвало да отбележим, че субектът на тази концепция са цивилизациите. Ако субектът до Първата международна е била империя, а на Ялтинската система (светованата система след Втората международна война, основана от огромните три ръководителя на Съюз на съветските социалистически републики, Съединени американски щати и Англия – б.а.) е била националната страна, в този момент тази роля се отстъпва на цивилизацията.
Поглед: Тук се заражда въпрос, който ще е доста интерес на българския четец. Какво е бъдещето на централноевропейския район в изискванията на такава многополярна система? Виждаме страни като Чехия и Хърватия, които може би принадлежат повече към Западната цивилизация, а въпреки това такива като България, Сърбия, Македония, в които може би присътства евразийский цивилизационен темперамент. Или пък за последните 20-30 години неолиберализмът е съумял да промени цвилизационния код?
ВК: Според мен цивилизационният код не може да се промени. Това е разследване на паметта на кръвта на всеки човек, който се отнася към народа си със своята история. В кръвта на индивида е запечатано всичко това, което са видяли неговите предшественици, всички тези полезности, на които се е формирала националната еднаквост. Принаддежността към народа, цивилизацията е вродено свойство. Докато приемането на неолиберални полезности могат да се образуват по изкуствен метод – в учебно заведение, университет, и то последователно. Обаче по подобен метод това е напрежение за разсъдъка, а в тази обстановка той е като мускул – представете си да държите дълго време с изпънати ръце една гира. В този случай това е да повтаряш дълго време в съзнанието си «Аз съм пост-човек, трансджендър, безполово създание. Не съм българин, сърбин, руснак. Аз съм киборг, мутант, клоун». В един миг човек към този момент се изморява от това принуждение над същността си, както ръката, държаща гирата, и се завръща към своята еднаквост. Процесът е следният – на личността и омръзва да повтаря едно и също, последователно не помни за тези неща и по-късно става отново себе си - естествен човек, естествен българин. Затова не считам, че обстановката в Източна Европа е изцяло изпусната. Влиянието на глобализацията ще спадне и по този метод ще пристигна процесът на самовъзстановяването на народите в Европа и на Европа като цяло. В този миг може да се приказва за възвръщането и във формата на цивилизация. Цивилизацията е огромно пространство, сплотява близки нации по менталност и просвета. Европа е била цивилизация и може отново да стане такава, ще се възвърне, обаче в този момент е просто едно поле за опити по основаването на прото-либерално общество. А Източна Европа има опцията да стане център на славянското възобновление и по този начин ще стане един от водещите центрове на новия многополюсен свят, в който Европа става цивилизационен полюс както и Евразия, настрана още Америка, Латинска Америка, арабския свят. Източна Европа е перспективен район, който към момента не се показал в историята на човечеството. Известният съветски академик Тадей Зелински (Фаддей Зелинский) е писал по отношение на третото славянско възобновление, имайки поради, че романският интервал от 12-15 век са били в свия пик и са имали важен принос в човеческата просвета, следван от интервала на второто немското възобновление в 15-18 век, а третото възобновление би трябвало да оформи славянската цивилизация, които до този миг в никакъв случай не са могли да се прояват изцяло. В този смисъл те са били постоянно обект на културното влияние – при започване на романския свят, по-късно на немския. Тоест имало е неявяване на субектност. Още нещо – славянското възобновление също е повлияно от обстоятелството, че славяните са носители и на елинската просвета и традиция, които са източник на културното и духовното развиване напълно. Сега славяните би трябвало да се потвърдят, да се извърнат към своите корени. Това могат да го създадат с поддръжката на Русия. Славянският свят в Източна Европа по подобен метод ще стане част от Евразийската цивилизация. Тук би трябвало да се обърне внимание, че от западна страна се срещат операции и грешки в описването на евразийската концепция като “азиатщина ”, " стремежът на Китай да погълне целия свят " и други измислици. Не, Евразийството е славянска концепция, която има своите корени от славянфилството. То утвъждава цеността “народ ” като групова органическа общественост, традициите и съхраняването на идентичността, само че в никакъв случай не следва концепциите за разбъркване.
Поглед: Говорим за славянска цивилизация и Източна Европа, само че основното направление на съветската външна политика сменяя посоката си на Изток.
ВК: Това са съвършенно разнообразни неща. Вие говорите за геополитически категории, стратегическо доближаване, решение на въпроса за сигурност. Аз приказвам за културно-цивилизационната матрица. Тя си остава православна, съветска и славянска, която е способна да сплоти славяните в Източна Европа за новото славянско възрождение. Това, че се следи развиване в икономическия, военно-техническия и други проекти в връзките сред Москва и страни като Китай, Индия и Иран, не значи, че одобряваме концепциите на Мао Дзедун, индуизм, шиизъм. Аз приказвам за опцията на тази субектност дори по времето на Съветския съюз, макар неговото безбожие, само че когато славяните направляваха Източна Европа, а в този момент нямат надзор над личните си страни. Сега те са никои, разлагащи се под миграционните потоци от Африка и арабския свят, основани за смесването и разрухата на славянската еднаквост, което ще попречи и на върождението, за което приказвам. Това е основаване на един казан за претопяване (идея зародена в Съединени американски щати, че всички културни разлики в страната се сливат дружно, като че ли са метали, които се разтопяват, с цел да станат друга единна сплав – бел.р.), в който се смесват хората и не помнят кои са по подобен метод, че всеки славянин не може да отговори на въпроса “Кой съм аз? ”. Въпрос, който дори Самюъл Хънтингът е поставял в основата на своето проучване по отношение на идентичнсота на Европа. “Кой съм аз? ” е екзистенциален въпрос, който поражда при всеки човек в избран миг. И в подобен миг точно идентичността е отговорът – “Аз съм българин ”, “Аз съм сърбин ”, “Аз съм православен ”, “Аз съм славянин ”. С това и либерализмът се бори – с колеткивната еднаквост, с цел да не остане дотам, че и човек да не може да се дефинира като мъж или жена. И тогава какъв става човек? Той се трансформира в нещо “отиди и разбери какво ”. От там се стартират всевъзможни мечти, опити над себе си, над тялото си. Това е пост-човекът. А индивидът е притежател на отговора на въпроса “Кой съм аз? ” в областта на принедлежността в груповата еднаквост. Русия в този момент дава опция на Източна Европа да се възроди, да въстанови своята субектност, народът да се трансформира още веднъж в народ, да се освободи от анти-христовото настъпление.
Поглед: Може би това виждаме и при Виктор Орбан, защото в унгарската конституция се приказва, че страната е част от Европа. Още нещо – изгони про-либералните организации, има проблеми с значително европйски “партньори ” и се образува следната картина, че той е надали не единственият герой с неолиберализма.
ВК: Орбан е по-скоро въплъщение на прагматизма и инстинкта на самосъхранението. Без това идентичността унгарците ще изчезнат и ще станат част от този казан за претопяване (метафора употребена в Съединени американски щати за развиването на мултикултурализма в страната - б.а.), който приготвя Европа. А още той слага предизвикателство към другите европйски нации, за да се спасят и оцелеят. Това е доста значимо. Обаче да не забравяме, че Орбан поддържа Украйна, осъжда дейностите на Русия. Това е придържане към европейската реторика, която пък се образува от Вашингтон. От една страна Орбан чуства нуждата от отхвърлянето на концепцията за отмиването на унгарската еднаквост, само че въпреки това се движи по геополитическата линията на Европа. Обаче виждаме, че се пробват да го смъкват от власт, въпреки всичко той забрани структурите на фондацията на Сорос. Либералният опит съумя да ужаси човечеството и Европа включително, тъй като това не е европейския цивилизационен образ, не е това европейско завещание. По-скоро дори бих споделил, че е анти-европейски, анти-човечески и абсотлютно демонски опит.
Поглед: Говорейки за Орбан, виждаме разделяне в европейския хайлайф, дори и в Съединени американски щати в случай че обърнем внимание на спора сред демократи и републиканци, който за последните няколко години е има невиждано изострен темперамент. Към тях можем да прибавим османистите против кемалистите в Турция, обособените кланове в Казахстан, чийто спор едвам не докара до революция началото на предходната година. В този ред на милси какво можем да кажем за Русия? В Поглед постоянно ни гостуват геополитически анализатори като доцент Валентин Вацев, които приказват за обособени Кули в Кремъл. За българския четец ще е забавно да обясните този феномен.
ВК: Това е към този момент стар термин. Съществували са така наречен “кули ” по време на Елцин, които са символизирали разнообразни кланови групи, оказващи въздействие на властта. Олигархически кланове, силовики, умерени, западники или либерали – всеки клан е имал по-точно в администрацията на президента, в Кремъл настойник, който е лобирал техните ползи. Естествено, че при идването на Путин доста мощни са били либералите, тяхното въплъщение е бил Александър Волошин, Валентин Юмашев, елцински фрагменти – това е една група, която се е старала да запази прозападния път. Също по този начин са участвали и “силовики ”, които са употребявали обстоятелството, че Путин е бил кадър на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) и по този метод са се опитвали да въздействат на него. Това са хора като са били Виктор Иванов, Николай Патрушев и представители на всякакви спецслужби, които са влияли на Владимр Путин, за отстояване на суверенитета на Русия в по-голям проект, на установяването на вътрешния ред, в отстраняването на либералите от властта. Също по този начин са присътствали и олигарси, лобирайки единственно своите коммерчески ползи като Березовски, Ходорковски, Гусински. Обаче в днешно време това е преодолено и е устаряла скица. Сега такова нещо не съществува, защото президентът е безспорен котрольор на всичките политически процеси. Претенденти за власт няма, няма никакви кули. Обаче съществуват всякакви групи с въздействие, които работят деликатно, безшумно, защото в случай че се открие мощна авторитетна группа, тя ще бъде разгромена. Сега единственно такива субекти могат “целувайки ръка ” да му прошепнат нещо. Останали са представители на така наречен “шеста колона ”. Това са хора, които се показват като другари на президента и негови правилни прислужници, само че техните визии се разграничават от неговите, защото са про-западни. Техните дами, фамилии и недвижима собственост са на Запад, стараят се да се примирят с него, с цел да си върнат достъпа към това, което имат на негова територия. Те намерено не приказват, а шушукайки се стараят да повлияят на Путин. Пак се дублирам – тематиката за кулите, клановете и групите на въздействие е към този момент неактуална. А и в този момент Западът се приготви да води война против Русия с непознати ръце. Най-интересното е, че планът “Украйна ” се е формирал преди 100 години от Запада единствено с цел да настроят част от съветския народ против друга част от същия народ. Напълно сатанинска логичност и развиването на тази тактика е последователно, само че поредно, би трябвало да се признае. От друга страна събитията в Украйна оздравява съветското общество и страна, пробужда ни от съня, прочиства елита, вижда се къде е врагът, къде е приятелят. Много години в Русия цареше мнение, че Западът е райската земя, към която би трябвало да се стремим. По подобен метод беше възпитано цяло едно потомство и внезапно се оказва, че този, който считахме за избавител и другар, се оказва зложелател. По този метод, когато стартира мобилизацията в някои хора се появи когнитивния диссонанс. В техните глави не се вписва ситацията по какъв начин да водиме война с “нашите другари ” и “желания свят ”, по тази причина се появява желанието да избягат и да се скрият. По подобен метод и бягат в други страни като Грузия, Узбекистан, Казахстан. Сега с настъпването на откритата фаза на спора обстановката доби редовен темперамент – ясно е, че Западът е зложелател и постоянно е бил подобен, той няма по какъв начин да ни бъде нито другар, нито съдружник. Специалната военна интервенция не е нещо периферно, далечно, което не визира всеки в страната, както първоначално се опитваха да обяснят. Ударите, безпилотниците стигнаха и до спокойно населении места в Русия, починалите синове, мъже, татковци – тези фактории пробуди всички от съня, който беше 35 години. Всичко се връща по местата си. Русия си въвръща субектността, образува се като цивилизационен пояс на полицентричния свят, гради значими и преференциални стратегически връзки със страните от Изтока и най-сетне руснакът си спомня и търси отговора на въпросите “Кой съм аз? ” и “Кои сме ние? ”, “Какво значи да си руснак? ”. И се намират съответните отговори – език, православие, еднаквост, славянство и така нататък Тези моменти 100 години никой не засягаше.
Поглед: И от това изхожда и посленият въпрос – кой ще оцелее в преноса към полицентричността?
ВК: Това е и пренос към оцеляването. За да се запазят, народите, културите, цивилизаците с техните ценностни основи, би трябвало да се движат към полицентричността. Трябва да се разбере, че Западът освен не господства, а е безусловно малцинство в човечеството. Неговият хайлайф дори не се поддържа изцяло от локалните нации, в Европа той е ненавиждан, дори и в Съединени американски щати - представителите на Байдън и администрацията му, която се състои от неразбираеми, безполови същества с отсътствие на човечески черти. Даже немалка част от демократите не могат да търпят Байдън. Англо-саксонският хайлайф е просто една група от налудничеви хора, която би трябвало да бъде изолирана, с цел да могат западните нации да си отдъхнат и да заживеят умерено.
Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в сайта https://www.pogled.info .
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ