Валериана, бял риган и мечо грозде са сред забранените за

Валериана, бял риган и мечо грозде са измежду неразрешените за събиране 24 типа лечебни растения от естествените им залежи в цялата страна, като изключение са количествата за персонални потребности. Това припомнят специалистите от Националната работа за отбрана на природата към Министерство на околната среда и водите по отношение на отбелязването на празника Еньовден.

Билките са естествен запас, който не е изобилен и по тази причина потреблението му е обект на регулации от няколко закона. Това са Законът за лечебните растения, към който има лист със 739 лечебни растения, Законът за биологичното многообразие, Законът за предпазените територии и Законът за горите. На съображение член 10, алинея 1, 2 и 3 от Закона за лечебните растения, със заповед, министърът на околната среда и водите дефинира допустимите за събиране количества билки (кг изсъхнало тегло) от естествените залежи, отвън територията на националните паркове, за календарната година. Специалният режим на запазване и прилагане се ползва за типове, чиито запаси демонстрират трайна наклонност за понижаване и съществува опасност за естественото им разпространяване в природата. Заповедта се обнародва в Държавен вестник. Определените в заповедта количества билки се разпределят от шефовете на Регионална инспекция за опазване на околната среда сред подалите поръчки билкозаготвители в региона на инспекцията.

За тази година със заповед на министъра на околната среда и водите се не разрешава събирането на 24 типа лечебни растения от естествените им залежи в цялата страна, като изключение се прави за количества, събирани за персонални потребности. Сред тях са лечебната дилянка (валериана), остър залист, мечо грозде, бял риган, исландски лишей, разнообразни типове салеп, бял оман, момина сълза, сантонинов пелин и други И тази година мурсалският чай, именуван още пирински или алиботушки (Sideritis scardica Grisb.), е неразрешен за бране даже за персонални потребности на територията на цялата страна така както находищата му са застрашени.

Определени са и възможни за събиране количества от 11 билки (кг изсъхнало тегло) от естествените залежи, отвън територията на трите Национални парка. Някои от тях са лечебна иглика, червен божур, лазаркиня, бясно биле, лютива тлъстига, кисел бодил, лековит ранилист.

Целта е да се подтиква култивираното им развъждане, тъй като по този начин се обезпечава качествена и огромна по размер суровина, без да се нанасят вреди на природата. Създават се и благоприятни условия за занаят на популацията в планинските региони, където почвите са небогати и развъждането на други култури е мъчно. Сега върху аграрни площи се отглеждат мента, маточина, лайка, липа, шипка, мурсалски чай, коприва и други култури.

Брането на билки, би трябвало да се прави в изсъхнало и слънчево време заран, след повдигане на росата. Растения, които са брани росни и след дъжд, при сушене почерняват или бързо се запарват и мухлясват. Трябва да знае методът и подобаващите принадлежности за бране на билки. Растенията не се късат или скубят, а се режат с нож или ножица, без да се изкореняват и повреждат. Събират се единствено тези елементи от билките, които ви трябват (пъпки, плодове,листа и др.) Около 1/3 от добре развитите растения би трябвало да се оставят, с цел да могат да се развъждат.

На 24 юни обичайно означаваме Еньовден – празник на слънцето, водите и билките. Поверието гласи, че събраните в ранното утро на Еньовден треви са лековити и имат най-голяма магическа мощ, а по-късно я изгубват. Затова от набраните през този ден треви и билки се прави огромен „ еньовски венец “ и всички се провират през него за здраве. Според вярванията, водата в реките и кладенците на този ден е лечебна.