На Борисов му остана само ДПС
Валери Симеонов шумно упрекна премиера Борисов във всички грехове - еднолично ръководство, очистване на държавността, популизъм, махане на основни специалисти, с цел да резервира имиджа си, липса на значими промени, нищоправене и суетност, а даже Бойко бил толкоз зле, счита Симеонов, че без да желае трансформирал Българска социалистическа партия от слаба в мощна съпротива.
Общо взето все неща, които ги знае всяко хлапе - само че има нещо надълбоко и интимно вълнуващо да ги чуеш от устата на вицепремиера и главен съдружен сътрудник. Или може би след дълъг размисъл Симеонов просто е схванал, че да затвориш нощните заведения на Слънчака е надалеч по-сложна задача, в сравнение с да закриеш 44-ото Народно заседание. А индивидът желае нещо да затвори, решил си го е.
Оттук насетне пред Бойко Трети - изгубил болшинство в Народното събрание - стоят два разновидността.
Единият е добре познатия сюжет, в който гордо се подава оставка, с навъсен взор и сигурна воля в " мъдростта на българския народ ", който юначен ще върне кумира си на власт с следващите предварителни избори. Евентуално ще се обиди на Сашо Диков от въпроси на конференция, след това ще заеме менторски звук, че е доста по-трудно да се ръководи, в сравнение с да се стои в съпротива, ще се сформира един увлекателен сантимент за отдадения общественик, който уединен обикаля ъглите на в къщата си Банкя, пожертвал персонален живот, благополучие и удоволствийца, с цел да води самоотвержено клетата и осиротяла без него страна. А в случай че всичко това не свърши работа, ще се стигне до опорната точка, от която с лост и по Архимед се повдига целия електорат - че по-добре той, в сравнение с Българска социалистическа партия. В този случай тънката сметка вярно ще води до обетованите гаранции на раздутата от ГЕРБ администрация, която е конфигурирала партийци измежду горе-долу една трета от популацията, ще се намеси към този момент отиграното извършване на покупки на гласове на места, а един неотклонен и въстанически бродещ из комитетите по страната Цветанов ще тръгне да стимулира партийните ядра. Този инфлуънсър на провинциите отново ще свърши работа, би се надявал на Борисов, викайки " Цецоу " от терасите на страната и прибирайки Цецо при себе си както състезател събира бойните си единици в компютърна игра.
Цялото това блаженно преиграване на историята обаче надали ще се случи. И на Борисов още веднъж би му се наложило да опира до коалиция. Тоя път обаче няма патриоти и реформатори за патерица, нито толкоз доста ненормалници в страната, които да го бетонират като еднолична власт. Тогава?
Останаха Движение за права и свободи. И наподобява все по-възможен вид. Да сте чули скоро Борисов да е приказвал за тях? Нито дума. Фиксациите върху Румен Радев и Корнелия Нинова от дълго време изместиха антагонизма с Доган и Пеевски, който е ясно, че се съблюдава единствено пред камерите. Борисов дълго време се пазеше от коалиция с Движение за права и свободи, тъй като знаеше, че по този начин ГЕРБ ще почине. Но когато на ГЕРБ по този начин или другояче му се вижда края, наподобява примамливо да изкараш един финален валс и мандат с партията, която, както беше рекъл Доган, " разпределя порциите в страната ". А няма по-сладка власт от тази с Движение за права и свободи до теб. Сигурност, самодоволство, сдържан звук. Няма го невротизма на патриотите, елитаризма на реформаторите. Нещата протичат умерено, леко, в една необезпокоявана и тиха гробница на потайностите, която преди време гарантираше необезпокояваното ръководство на Българска социалистическа партия и след това тройната коалиция. Дори може да се върне Лютви Местан - по този начин ни липсва оня гальовен, муден и сдържан звук, който работи по-добре от валериан преди лягане. Готови ли сме за Борисов IV?
Питайте централата на " Стамболийски ".
Автор: Райко Байчев
Общо взето все неща, които ги знае всяко хлапе - само че има нещо надълбоко и интимно вълнуващо да ги чуеш от устата на вицепремиера и главен съдружен сътрудник. Или може би след дълъг размисъл Симеонов просто е схванал, че да затвориш нощните заведения на Слънчака е надалеч по-сложна задача, в сравнение с да закриеш 44-ото Народно заседание. А индивидът желае нещо да затвори, решил си го е.
Оттук насетне пред Бойко Трети - изгубил болшинство в Народното събрание - стоят два разновидността.
Единият е добре познатия сюжет, в който гордо се подава оставка, с навъсен взор и сигурна воля в " мъдростта на българския народ ", който юначен ще върне кумира си на власт с следващите предварителни избори. Евентуално ще се обиди на Сашо Диков от въпроси на конференция, след това ще заеме менторски звук, че е доста по-трудно да се ръководи, в сравнение с да се стои в съпротива, ще се сформира един увлекателен сантимент за отдадения общественик, който уединен обикаля ъглите на в къщата си Банкя, пожертвал персонален живот, благополучие и удоволствийца, с цел да води самоотвержено клетата и осиротяла без него страна. А в случай че всичко това не свърши работа, ще се стигне до опорната точка, от която с лост и по Архимед се повдига целия електорат - че по-добре той, в сравнение с Българска социалистическа партия. В този случай тънката сметка вярно ще води до обетованите гаранции на раздутата от ГЕРБ администрация, която е конфигурирала партийци измежду горе-долу една трета от популацията, ще се намеси към този момент отиграното извършване на покупки на гласове на места, а един неотклонен и въстанически бродещ из комитетите по страната Цветанов ще тръгне да стимулира партийните ядра. Този инфлуънсър на провинциите отново ще свърши работа, би се надявал на Борисов, викайки " Цецоу " от терасите на страната и прибирайки Цецо при себе си както състезател събира бойните си единици в компютърна игра.
Цялото това блаженно преиграване на историята обаче надали ще се случи. И на Борисов още веднъж би му се наложило да опира до коалиция. Тоя път обаче няма патриоти и реформатори за патерица, нито толкоз доста ненормалници в страната, които да го бетонират като еднолична власт. Тогава?
Останаха Движение за права и свободи. И наподобява все по-възможен вид. Да сте чули скоро Борисов да е приказвал за тях? Нито дума. Фиксациите върху Румен Радев и Корнелия Нинова от дълго време изместиха антагонизма с Доган и Пеевски, който е ясно, че се съблюдава единствено пред камерите. Борисов дълго време се пазеше от коалиция с Движение за права и свободи, тъй като знаеше, че по този начин ГЕРБ ще почине. Но когато на ГЕРБ по този начин или другояче му се вижда края, наподобява примамливо да изкараш един финален валс и мандат с партията, която, както беше рекъл Доган, " разпределя порциите в страната ". А няма по-сладка власт от тази с Движение за права и свободи до теб. Сигурност, самодоволство, сдържан звук. Няма го невротизма на патриотите, елитаризма на реформаторите. Нещата протичат умерено, леко, в една необезпокоявана и тиха гробница на потайностите, която преди време гарантираше необезпокояваното ръководство на Българска социалистическа партия и след това тройната коалиция. Дори може да се върне Лютви Местан - по този начин ни липсва оня гальовен, муден и сдържан звук, който работи по-добре от валериан преди лягане. Готови ли сме за Борисов IV?
Питайте централата на " Стамболийски ".
Автор: Райко Байчев
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ