Светът им могъл би да е друг, не такъв...
Валери Петров е измежду най-обичаните поети, писатели, преводачи и сценаристи за поколенията от средата на ХХ век до през днешния ден. Роден е на 22 април 1920 година с името Валери Нисим Меворах, приключва медицина и взе участие като сътрудник във Втората международна война. Известен е с цялостния си превод на Уилиям Шекспир, с „ Пет приказки “, поради която влиза в почетния интернационален съвет за детска книга, с лиричната си лирика, драматургичните си текстове за дребни и огромни и сюжетите си за игрални филми.
На 27 август се навършват 5 години от кончината на огромния български стихотворец, който даде едно от дребното си изявленията за читателите на Списание 8. Нека почетем великия създател на нашето време с едно постоянно звучащо настоящо стихотворение.
На " Попа "
И въпреки всичко беше хубаво, че навръх таямоя спирка се сбира в този момент младежта,тъй че можех да чувам, сякаш очаквам трамвая,как дърдорят си радостно всякакви празни неща,
по какъв начин намерено целуват се, по какъв начин дрънчат на китари,как се смеят на смехории, очевидно смешни за тях,и по какъв начин очевидно ни усещат отчайващо остарели,допотопни животни, почтени за смях.
Но в тъмното нощес ми се стори гранитътна Патриарха с куп венци ограден.А то били те. Уморени да скитат,седяха на цокъла, на пет крачки от мен.
Осветил ги бе блясъкът от трамвайната жица
и при тяхната красота нещо в мен затрептя:А не са ли в действителност тези в действителност дечицаМил венец от страната ни, пресен букет от цветя?
Умни, будни, такива, със каквито едвам либи могъл да се хвали различен някой народ,а ний какъв избор против туй сме им дали?Безработица у дома или непознат хоризонт.
Не че няма измежду тях много с бръснато теме,и че доста от тях не се боцкат с игли,но и доста ги лъже това, нашето, времеи добре е, че единствено ни се смеят, нали,
като биха могли... А те, виж по какъв начин, красиви,под неона в целувка сливат млади лица,виж по какъв начин смело се мятат момчешките гривии по какъв начин женствено в мрака блясва в момент обеца
явно нехаят, или просто не знаят,че светът им могъл би да е различен, не подобен...Сбогом, скъпи дечица! За нас иде трамваят.Дано сте щастливи, наша плът, наша кръв!
На 27 август се навършват 5 години от кончината на огромния български стихотворец, който даде едно от дребното си изявленията за читателите на Списание 8. Нека почетем великия създател на нашето време с едно постоянно звучащо настоящо стихотворение.
На " Попа "
И въпреки всичко беше хубаво, че навръх таямоя спирка се сбира в този момент младежта,тъй че можех да чувам, сякаш очаквам трамвая,как дърдорят си радостно всякакви празни неща,
по какъв начин намерено целуват се, по какъв начин дрънчат на китари,как се смеят на смехории, очевидно смешни за тях,и по какъв начин очевидно ни усещат отчайващо остарели,допотопни животни, почтени за смях.
Но в тъмното нощес ми се стори гранитътна Патриарха с куп венци ограден.А то били те. Уморени да скитат,седяха на цокъла, на пет крачки от мен.
Осветил ги бе блясъкът от трамвайната жица
и при тяхната красота нещо в мен затрептя:А не са ли в действителност тези в действителност дечицаМил венец от страната ни, пресен букет от цветя?
Умни, будни, такива, със каквито едвам либи могъл да се хвали различен някой народ,а ний какъв избор против туй сме им дали?Безработица у дома или непознат хоризонт.
Не че няма измежду тях много с бръснато теме,и че доста от тях не се боцкат с игли,но и доста ги лъже това, нашето, времеи добре е, че единствено ни се смеят, нали,
като биха могли... А те, виж по какъв начин, красиви,под неона в целувка сливат млади лица,виж по какъв начин смело се мятат момчешките гривии по какъв начин женствено в мрака блясва в момент обеца
явно нехаят, или просто не знаят,че светът им могъл би да е различен, не подобен...Сбогом, скъпи дечица! За нас иде трамваят.Дано сте щастливи, наша плът, наша кръв!
Източник: spisanie8.bg
КОМЕНТАРИ