Валери Божинов: Левски има нужда от такъв тип човек като Ибрахимович
Валери Божинов даде любопитно изявление за " Мач Каст ", в което разяснява треньорския курс, който кара сега, както и проблемите в един от клубовете, в които е играл по време на кариерата си като футболист - Левски.
- Валери, по какъв начин си, какво е най-новото към теб?
- В момента приключвам треньорски курс лиценз " А " на УЕФА. Това е профилиран курс за някогашни футболисти, които имат богата визитка. С него сме ангажирани аз и още 19 момчета. Той продължава една година, а всеки месец имаме по 3 дни процедура в НСА с треньори, които ни образоват. Аз съм в микрогрупа, в която сме 5 индивида - аз, Ивелин Попов, Валери Домовчийски, Дарко Тасевски и Богомил Дяков. Учим се, проучваме. Искат от нас много работа. Не е елементарно. Но... всяко начало е мъчно. Но съм сигурен, че ще си коства и най-после ще бъдем възнаградени. Отделно не преставам стажа си в Левски. Това е наложително за програмата, в която вземам участие.
- По-добър треньор ли си очертаваш от Ивелин Попов, примерно, по какъв начин се усещаш?
- В доста начална фаза сме, не може да се каже. Истината е, че като футболисти си мислим, че всичко знаем и разбираме. Имаме огромно самочувствие и имаме вяра, че разбираме повече от треньорите. Това постоянно случва при футболистите. Не споделям, че е неприятно, само че сигурно не е огромна истина (смее се). Хубаво е, че всеки един от нас петимата има разнообразни визии за развиването на футбола. Наясно сме, че без да имаме стойностен екип, няма по какъв начин да станат нещата. Футболът доста се разви и би трябвало да имаш доста сериозен екип и финансов тил, с цел да успееш. Не е елементарно, мъчно е. Особено в България. Дали ще стана треньор, дали ще съм началник - ще забележим.
- Коя е главната ти цел - да си треньор или началник?
- Нищо не се знае в този живот. Сега карам треньорски курс. Миналата година, по това време изкарах курс за състезателен шеф, който беше в Коверчано. Тогава имах опцията да бъда с доста хора известни хора. Научих и видях доста неща. За страдание ние в България сме доста надалеч от истината. С ръка на сърцето мога да кажа, че и хората в Италия си имат проблемите. Ако кажа противоположното, ще излъжа. Но те желаят да решат тези си проблеми, а ние нашите не желаеме. Не намираме общ език, не намираме обща визия, сходност, мислене, разговор. Аз виждам единствено едно храчене, един негативизъм.
- Към днешна дата по този начин като че ли е към българския футбол?
- Аз не желая Левски да е добре, а ЦСКА да не е добре. Не, аз желая всички да се добре. Искам всички да имат основа. Основата какво значи? Да има върху какво да седнеш, да стъпиш. Това значи да имаш база. И то сериозна база. Не приказваме единствено за мъжкия тим. От най-малките, до най-големите. За това обаче трябват пари, вложения. Трябва и страната да се намеси. Аз и не желая единствено Левски и ЦСКА да са добре. Искам всички 16 тима, в групата да са добре и да имат хубави игрища. Трябва база, а не да вървиш и да се чудиш къде да тренираш. Питах един човек от УЕФА дали знае, че Крумовград, примерно, нито упражняват в личния си град, нито играят там мачовете, нито живеят. Това е тим от Първа лига, в средата на класирането. Играл съм в доста страни и то в съществени клубове и съм наясно, че с цел да успееш и да се наречеш експерт, се нуждаеш от лична база. В България гении има. Футболисти има. Ние сме надарена нация. Талантлив народ сме.
- Напоследък като че ли това с надарената нация от ден на ден избледнява.
- Има фрагменти. Не мога да кажа, че няма.
- Сякаш обаче футбол могат да упражняват единствено децата на по-богатите родители...
- Може би има и друго, което е огромен проблем - родителите имат повече упоритост от самите деца. Липсата на бази и тук са главен проблем. Няма терени, екипировка, конуси, няма баня да се изкъпеш. Переш си облеклата самичък. Това се е случвало и на мен. Не тичам от това нещо, само че сме доста надалеч от истината и това си е. Но, какво ти кажа, до момента в който не се намеси и страната... И другото - клубовете, президентите, всички да се обединим за една идея, за едно положително бъдеще. И обществото също. Няма по какъв начин. Ние приказваме, вие пишете, вършат се някакви митинги. Но всичко си остава едно и също.
- Ти беше в Левски в един извънредно тежък интервал за клуба. Нямаше бинтове, обикновени витамини за футболистите...
- Снощи имах диалог с Дани Боримиров. Тепърва ще става все по-лошо. Вие знаете, че Левски има подписан контракт с Национална агенция за приходите, който... Абе в този момент няма какво да крием и да лъжем, че всичко върви без спънки и у цветя и рози. Проблемът е, че ентусиазмът се изгуби. Феновете поне ти носят приходи. Те ти идват на стадиона, пълнят го, заплащат, нали това въпреки всичко е приход. Няма към момента продажба на футболисти.
- Сега се приказва, че Кордоба ще бъде продаден.
- Нормално. Когато няма от кое място да влязат приходи, макар че в Европа си се показал добре, ще пробваш да продадеш футболисти, с цел да влязат свежи пара, свежа кръв, както се споделя. Винаги може да се намерят футболисти. Ясно е, че времето притиска. Просто би трябвало организация. Да имаш проект " А ", проект " Б ", проект " С ". Не може да имаш единствено проекта " А ". Говорихме обстойно и нашироко с Боримиров. Какво ти кажа, мъчно е, тежко е. Ще забележим в този момент. Сираков излезе и сподели, че е треньорът Николай Костов остава.
- А твоето персонално мнение какво е? Трябваше ли съгласно теб да остане Николай Костов?
- Аз този човек - господин Костов, когато пристигна още от първия ден, застанах зад него и го поддържах. С концепциите, с вижданията му. Имах опцията в Правец, където беше тимът на лагер, да следя подготвителния развой. Игрите, мачовете, ентусиазмът, който беше основан. После се изгуби това нещо. Аз в никакъв случай не съм навлизал в персоналното пространство на треньора и на управлението, с цел да споделям кое е по този начин и кое - не вярно. Защото...първо, че не е моя работа. Второ - не ми се желае. Аз имах опцията да бъда в съблекалнята всекидневно, да приказвам с тези момчета, да съм с тях. Виждах какъв възторг имаше в тях... Защо този възторг изчезна? Просто изчезна.
Сега, тук е има едно доста значимо нещо - ролята на треньора в днешно време е една от най-важните. Защото треньорът не е единствено, с цел да тренира играчите. Треньорът има 20 и няколко деца в това семейство. И всеки един от тях с проблемите си. Всеки един е друг темперамент. Всеки вижда нещата по друг метод. Кой играе, кой - не играе. За мен треньорът би трябвало да бъде психолог. Това е доста значимо нещо. Да е отзивчив, разговорлив, мотиватор. Някой несъмнено ще ми каже: Да, само че ти играеш за Левски. Защо би трябвало да те стимулират? Да, разбирам, само че поколението е друго. Животът е друг. Всичко е по-различно. Аз не мога да се върна и да кажа преди 10 години по какъв начин е било. Не преди, в този момент е значимо.
- Така е, всичко се трансформира.
- Именно, всичко се трансформира. И аз пробвах по някакъв метод да обясня на елементарен език или по елементарен метод, без да встъпвам в детайлности, на господин Костов за това, което го чака за това, което ще се случи. И то стана. Аз не желая да споделям, че съм някаква гадателка. Защото стоешком с футболистите, комуникирайки ти с тях, виждах накъде отиват нещата. Но не съм аз индивидът, който...повярвай ми би трябвало да промени нещата. Защото първо аз съм там на стаж. Второ, кой съм аз? Да, аз съм Валери Божинов. Името, по този начин, по този начин. Но аз нямам никаква публична функционалност в Левски. Аз съм с помощта на клуба за стажа. Благодарение на Левски и на Костов, и на Боримиров, и на Сираков имам опция да упражнявам стажа си в Левски. Само толкоз, не мога да встъпвам в непознато пространство и да се мешам.
Защото в България всеки си пази своето парченце самун. Опитах се методичен метод да обясня, че вулканът е подготвен да избухне. Нали, знаеш - лава кипи, кипи и в един миг всичко избухва. И аз пробвах да предупредя, да кажа, само че... Виж, едно е да каже Валери Божинов на футболистите и да приказва с тях, друго е, когато влезе шефът, треньорът. Той би трябвало да бъде индивидът, който под една или друга форма да удари по масата или най-малко да изкоментира, да приказва за проблемите. Не желая да встъпвам детайлно. Не съм аз индивидът, който би трябвало да споделя какви са проблемите в Левски. То е явно, че ги има. След като след всеки мач има по този начин изявления от господин Костов...
- Едно от последните му беше, че няма колектив...
- Да, да. Ама аз тъкмо за това приказвам. Аз като футболист постоянно съм държал да има колектив. Защото колектива съумява и те издърпва от сложните и тежките моменти. Ето и Попето си потегли. Ники (б.а. - Ники Михайлов) е там, само че аз му споделих оня ден на него, че в случай че не престават по същия метод да не го употребяват, е по добре да си тръгне. Да го употребяват като вратар или да му дадат друга служба, тъй като запаса, какво да ти кажа. Казах му другарската: " Ти ще си по-полезен на бащата ти, в случай че си до него. По-близко. Ти можеш да си му дясната ръка, да му помагаш. " Ники може да му е консултант, знае езици, може да комуникира, образован е.
Доколкото знам, сега учи в UEFA. Последен изпит има да взима. Казах му го, тъй като аз съм ял това дърво и знам защо става въпрос - ти ще си нашия посредник, ще приказваш с тима... А и татко му е много умел, има контакти в UEFA и FIFA. Познават го. Ти можеш единствено да се учи. А той ми споделя " Да бе, Божи, но ". Казах му: Знам какво ще кажеш, че би трябвало крачка по крачка всички да се прави. Да, само че би трябвало да се почне отнякъде. От мен няма да чуете в никакъв случай да приказвам срещу Боби, Бербатов, срещу Стилян и изобщо за тази война и за всичко това, което се води. По простата причина, че аз съм по-дипломатичен. Обичам нещата да се случват и да се намира общ език. Може би за обстановката сред Боби и Бербатов към този момент за това нещо е късно.
- Доста мъчно би станало това нещо...
- Да, да. Аз го знам това. Бих подходил още първоначално по друг метод. Но това съм аз. Всеки е друг. Аз споделих и на Стилиян, и на Бербатов. Имах диалози с тях, както и с Боби. Аз желая единствено едно - българският футбол да върви нагоре. Да се случват хубави неща. Всеки от нас желае нали. Всичко е доста задълбочено.
- А кой съгласно теб е най-хубавият вид за президент?
- Аз имам моят претендент, само че той надали ще се съгласи на този стадий да поеме поста. Той не е футболен човек. Той е предприемач. Той е човек, който е управител, който менажира компания и то сериозна компания освен в България, а и в чужбина. Казва се Стилян Шишков, не знам приказва ли ти нещо.
- Много добре знам кой е, да.
- Така и спирам дотук, познаваш го. Това е човек, който за мен персонално, да кажем е спасението.
- Само да те върна отново на Левски. Колко тъничък съгласно теб би трябвало да е ледът в един клуб, с цел да стане по този начин, че едни тренировки по йога да взривят ситуацията?
- Ама ти доста неща знаеш (смее се).
- Да, знам.
- Нещата, които ти ги знаеш, ги знам и аз. Заради това не желая да встъпвам в детайлности. Много неща знам, доста неща чуха и видяха моите уши и очи. Болно ми е, жално ми е за всичко това, което се случва в Левски, тъй като този възторг, който се сътвори посредством и на почитателите, и на резултатите, и на играта на тима първоначално, внезапно се изпари и изчезна. С лека ръка! С един размах единствено - шляяяп, нали знаеш. И всичко... беше като вулкан. Всеки миг беше подготвен да избухне, това нещо. Много са аргументите, доста са нещата, и това различие сред почитателите...
- Да, тъкмо това щях да те запитвам. И в този момент, не престават заявления от една страна, заявления въпреки това.
- Еми, не са ОК нещата. Не желая да взимам страна, тъй като за мен Левски е над всичко и всички. Ако потегли против даден човек от фенската маса или от почитателите, все едно аз потегли против Левски. Левски си е Левски. Не мога да храча там, където съм ял и съм видял доста неща. Някой ще каже, но ти какво си видял? Видях любовта на хората, видях тръпката, видях страстта, видях какво е Левски, разбрах какво е Левски. Тази аудитория. На " Герена " имах незабравими момени, чувства, усеща. Те са още вътре в мен. Болно ми е, жално ми е, доста неща знам, доста неща виждам. Но не е моментът да ги споделям аз. Аз в случай че един ден работя за клуба...
- Виждаш ли се един ден като треньор или началник в Левски?
- Не знам. Не би трябвало човек да се самопоканва. Трябва да го поканят. Аз пристигнах в " МачКаст ", тъй като ме поканихте, нали. Сега, под каква форма ще те поканят и какво желаят от теб, аз няма по какъв начин да го знам и не мога да го предсказвам. Но сигурно... Сега давам образец. Ето, Ибрахимович се отхвърли от Милан, предходната година лятото завърши. И към този момент какъв брой - 6-7 месеца, той е без работа. Сега Милан предложиха на Ибрахимович да се върне. Под една и под друга форма. Да бъде в клуба, сред управлението, треньорите, футболистите - да бъде сред тях. Да бъде човек, който да е връзката сред тях в клуба. И мисля, че Левски има потребност от подобен вид човек като Ибрахимович. Не споделям, че би трябвало да съм аз. Има много митове и много огромни някогашни футболисти, които са популяризирали Левски и са постигнали повече от мен като история, писана във великия наш клуб Левски. Не споделям, че би трябвало да съм аз, само че Боримиров е легенда на Левски. Наско Сираков - да не приказваме. Това, което се постигнали и са направи зали Левски през 90-те години...
- Една скоба разтварям, съгласно мен Сираков и Боримиров и към днешна дата вършат доста за Левски.
- И аз по този начин мисля. Казах ти за диалога ми с Боримиров, много неща ми показа. Доста неща би споделил Борето, в случай че го поканите на изявление в " МачКаст ". Трябва да го извършите, тъй като по какъв начин да кажа... нали почитателите желаят транспарантно. Смятам, че няма неприятно да се приказва, да се споделя и хората би трябвало да знаят. Говорейки си с Борето, много неща ми се изясниха. В много тежка и сложна обстановка сега се намират. Сега два месеца няма да има мачове и доходи.
Божинов към Стоичков: Всички са на колене пред теб
Двамата организираха другарски диалог в подкаста " Код Спорт "
- Валери, по какъв начин си, какво е най-новото към теб?
- В момента приключвам треньорски курс лиценз " А " на УЕФА. Това е профилиран курс за някогашни футболисти, които имат богата визитка. С него сме ангажирани аз и още 19 момчета. Той продължава една година, а всеки месец имаме по 3 дни процедура в НСА с треньори, които ни образоват. Аз съм в микрогрупа, в която сме 5 индивида - аз, Ивелин Попов, Валери Домовчийски, Дарко Тасевски и Богомил Дяков. Учим се, проучваме. Искат от нас много работа. Не е елементарно. Но... всяко начало е мъчно. Но съм сигурен, че ще си коства и най-после ще бъдем възнаградени. Отделно не преставам стажа си в Левски. Това е наложително за програмата, в която вземам участие.
- По-добър треньор ли си очертаваш от Ивелин Попов, примерно, по какъв начин се усещаш?
- В доста начална фаза сме, не може да се каже. Истината е, че като футболисти си мислим, че всичко знаем и разбираме. Имаме огромно самочувствие и имаме вяра, че разбираме повече от треньорите. Това постоянно случва при футболистите. Не споделям, че е неприятно, само че сигурно не е огромна истина (смее се). Хубаво е, че всеки един от нас петимата има разнообразни визии за развиването на футбола. Наясно сме, че без да имаме стойностен екип, няма по какъв начин да станат нещата. Футболът доста се разви и би трябвало да имаш доста сериозен екип и финансов тил, с цел да успееш. Не е елементарно, мъчно е. Особено в България. Дали ще стана треньор, дали ще съм началник - ще забележим.
- Коя е главната ти цел - да си треньор или началник?
- Нищо не се знае в този живот. Сега карам треньорски курс. Миналата година, по това време изкарах курс за състезателен шеф, който беше в Коверчано. Тогава имах опцията да бъда с доста хора известни хора. Научих и видях доста неща. За страдание ние в България сме доста надалеч от истината. С ръка на сърцето мога да кажа, че и хората в Италия си имат проблемите. Ако кажа противоположното, ще излъжа. Но те желаят да решат тези си проблеми, а ние нашите не желаеме. Не намираме общ език, не намираме обща визия, сходност, мислене, разговор. Аз виждам единствено едно храчене, един негативизъм.
- Към днешна дата по този начин като че ли е към българския футбол?
- Аз не желая Левски да е добре, а ЦСКА да не е добре. Не, аз желая всички да се добре. Искам всички да имат основа. Основата какво значи? Да има върху какво да седнеш, да стъпиш. Това значи да имаш база. И то сериозна база. Не приказваме единствено за мъжкия тим. От най-малките, до най-големите. За това обаче трябват пари, вложения. Трябва и страната да се намеси. Аз и не желая единствено Левски и ЦСКА да са добре. Искам всички 16 тима, в групата да са добре и да имат хубави игрища. Трябва база, а не да вървиш и да се чудиш къде да тренираш. Питах един човек от УЕФА дали знае, че Крумовград, примерно, нито упражняват в личния си град, нито играят там мачовете, нито живеят. Това е тим от Първа лига, в средата на класирането. Играл съм в доста страни и то в съществени клубове и съм наясно, че с цел да успееш и да се наречеш експерт, се нуждаеш от лична база. В България гении има. Футболисти има. Ние сме надарена нация. Талантлив народ сме.
- Напоследък като че ли това с надарената нация от ден на ден избледнява.
- Има фрагменти. Не мога да кажа, че няма.
- Сякаш обаче футбол могат да упражняват единствено децата на по-богатите родители...
- Може би има и друго, което е огромен проблем - родителите имат повече упоритост от самите деца. Липсата на бази и тук са главен проблем. Няма терени, екипировка, конуси, няма баня да се изкъпеш. Переш си облеклата самичък. Това се е случвало и на мен. Не тичам от това нещо, само че сме доста надалеч от истината и това си е. Но, какво ти кажа, до момента в който не се намеси и страната... И другото - клубовете, президентите, всички да се обединим за една идея, за едно положително бъдеще. И обществото също. Няма по какъв начин. Ние приказваме, вие пишете, вършат се някакви митинги. Но всичко си остава едно и също.
- Ти беше в Левски в един извънредно тежък интервал за клуба. Нямаше бинтове, обикновени витамини за футболистите...
- Снощи имах диалог с Дани Боримиров. Тепърва ще става все по-лошо. Вие знаете, че Левски има подписан контракт с Национална агенция за приходите, който... Абе в този момент няма какво да крием и да лъжем, че всичко върви без спънки и у цветя и рози. Проблемът е, че ентусиазмът се изгуби. Феновете поне ти носят приходи. Те ти идват на стадиона, пълнят го, заплащат, нали това въпреки всичко е приход. Няма към момента продажба на футболисти.
- Сега се приказва, че Кордоба ще бъде продаден.
- Нормално. Когато няма от кое място да влязат приходи, макар че в Европа си се показал добре, ще пробваш да продадеш футболисти, с цел да влязат свежи пара, свежа кръв, както се споделя. Винаги може да се намерят футболисти. Ясно е, че времето притиска. Просто би трябвало организация. Да имаш проект " А ", проект " Б ", проект " С ". Не може да имаш единствено проекта " А ". Говорихме обстойно и нашироко с Боримиров. Какво ти кажа, мъчно е, тежко е. Ще забележим в този момент. Сираков излезе и сподели, че е треньорът Николай Костов остава.
- А твоето персонално мнение какво е? Трябваше ли съгласно теб да остане Николай Костов?
- Аз този човек - господин Костов, когато пристигна още от първия ден, застанах зад него и го поддържах. С концепциите, с вижданията му. Имах опцията в Правец, където беше тимът на лагер, да следя подготвителния развой. Игрите, мачовете, ентусиазмът, който беше основан. После се изгуби това нещо. Аз в никакъв случай не съм навлизал в персоналното пространство на треньора и на управлението, с цел да споделям кое е по този начин и кое - не вярно. Защото...първо, че не е моя работа. Второ - не ми се желае. Аз имах опцията да бъда в съблекалнята всекидневно, да приказвам с тези момчета, да съм с тях. Виждах какъв възторг имаше в тях... Защо този възторг изчезна? Просто изчезна.
Сега, тук е има едно доста значимо нещо - ролята на треньора в днешно време е една от най-важните. Защото треньорът не е единствено, с цел да тренира играчите. Треньорът има 20 и няколко деца в това семейство. И всеки един от тях с проблемите си. Всеки един е друг темперамент. Всеки вижда нещата по друг метод. Кой играе, кой - не играе. За мен треньорът би трябвало да бъде психолог. Това е доста значимо нещо. Да е отзивчив, разговорлив, мотиватор. Някой несъмнено ще ми каже: Да, само че ти играеш за Левски. Защо би трябвало да те стимулират? Да, разбирам, само че поколението е друго. Животът е друг. Всичко е по-различно. Аз не мога да се върна и да кажа преди 10 години по какъв начин е било. Не преди, в този момент е значимо.
- Така е, всичко се трансформира.
- Именно, всичко се трансформира. И аз пробвах по някакъв метод да обясня на елементарен език или по елементарен метод, без да встъпвам в детайлности, на господин Костов за това, което го чака за това, което ще се случи. И то стана. Аз не желая да споделям, че съм някаква гадателка. Защото стоешком с футболистите, комуникирайки ти с тях, виждах накъде отиват нещата. Но не съм аз индивидът, който...повярвай ми би трябвало да промени нещата. Защото първо аз съм там на стаж. Второ, кой съм аз? Да, аз съм Валери Божинов. Името, по този начин, по този начин. Но аз нямам никаква публична функционалност в Левски. Аз съм с помощта на клуба за стажа. Благодарение на Левски и на Костов, и на Боримиров, и на Сираков имам опция да упражнявам стажа си в Левски. Само толкоз, не мога да встъпвам в непознато пространство и да се мешам.
Защото в България всеки си пази своето парченце самун. Опитах се методичен метод да обясня, че вулканът е подготвен да избухне. Нали, знаеш - лава кипи, кипи и в един миг всичко избухва. И аз пробвах да предупредя, да кажа, само че... Виж, едно е да каже Валери Божинов на футболистите и да приказва с тях, друго е, когато влезе шефът, треньорът. Той би трябвало да бъде индивидът, който под една или друга форма да удари по масата или най-малко да изкоментира, да приказва за проблемите. Не желая да встъпвам детайлно. Не съм аз индивидът, който би трябвало да споделя какви са проблемите в Левски. То е явно, че ги има. След като след всеки мач има по този начин изявления от господин Костов...
- Едно от последните му беше, че няма колектив...
- Да, да. Ама аз тъкмо за това приказвам. Аз като футболист постоянно съм държал да има колектив. Защото колектива съумява и те издърпва от сложните и тежките моменти. Ето и Попето си потегли. Ники (б.а. - Ники Михайлов) е там, само че аз му споделих оня ден на него, че в случай че не престават по същия метод да не го употребяват, е по добре да си тръгне. Да го употребяват като вратар или да му дадат друга служба, тъй като запаса, какво да ти кажа. Казах му другарската: " Ти ще си по-полезен на бащата ти, в случай че си до него. По-близко. Ти можеш да си му дясната ръка, да му помагаш. " Ники може да му е консултант, знае езици, може да комуникира, образован е.
Доколкото знам, сега учи в UEFA. Последен изпит има да взима. Казах му го, тъй като аз съм ял това дърво и знам защо става въпрос - ти ще си нашия посредник, ще приказваш с тима... А и татко му е много умел, има контакти в UEFA и FIFA. Познават го. Ти можеш единствено да се учи. А той ми споделя " Да бе, Божи, но ". Казах му: Знам какво ще кажеш, че би трябвало крачка по крачка всички да се прави. Да, само че би трябвало да се почне отнякъде. От мен няма да чуете в никакъв случай да приказвам срещу Боби, Бербатов, срещу Стилян и изобщо за тази война и за всичко това, което се води. По простата причина, че аз съм по-дипломатичен. Обичам нещата да се случват и да се намира общ език. Може би за обстановката сред Боби и Бербатов към този момент за това нещо е късно.
- Доста мъчно би станало това нещо...
- Да, да. Аз го знам това. Бих подходил още първоначално по друг метод. Но това съм аз. Всеки е друг. Аз споделих и на Стилиян, и на Бербатов. Имах диалози с тях, както и с Боби. Аз желая единствено едно - българският футбол да върви нагоре. Да се случват хубави неща. Всеки от нас желае нали. Всичко е доста задълбочено.
- А кой съгласно теб е най-хубавият вид за президент?
- Аз имам моят претендент, само че той надали ще се съгласи на този стадий да поеме поста. Той не е футболен човек. Той е предприемач. Той е човек, който е управител, който менажира компания и то сериозна компания освен в България, а и в чужбина. Казва се Стилян Шишков, не знам приказва ли ти нещо.
- Много добре знам кой е, да.
- Така и спирам дотук, познаваш го. Това е човек, който за мен персонално, да кажем е спасението.
- Само да те върна отново на Левски. Колко тъничък съгласно теб би трябвало да е ледът в един клуб, с цел да стане по този начин, че едни тренировки по йога да взривят ситуацията?
- Ама ти доста неща знаеш (смее се).
- Да, знам.
- Нещата, които ти ги знаеш, ги знам и аз. Заради това не желая да встъпвам в детайлности. Много неща знам, доста неща чуха и видяха моите уши и очи. Болно ми е, жално ми е за всичко това, което се случва в Левски, тъй като този възторг, който се сътвори посредством и на почитателите, и на резултатите, и на играта на тима първоначално, внезапно се изпари и изчезна. С лека ръка! С един размах единствено - шляяяп, нали знаеш. И всичко... беше като вулкан. Всеки миг беше подготвен да избухне, това нещо. Много са аргументите, доста са нещата, и това различие сред почитателите...
- Да, тъкмо това щях да те запитвам. И в този момент, не престават заявления от една страна, заявления въпреки това.
- Еми, не са ОК нещата. Не желая да взимам страна, тъй като за мен Левски е над всичко и всички. Ако потегли против даден човек от фенската маса или от почитателите, все едно аз потегли против Левски. Левски си е Левски. Не мога да храча там, където съм ял и съм видял доста неща. Някой ще каже, но ти какво си видял? Видях любовта на хората, видях тръпката, видях страстта, видях какво е Левски, разбрах какво е Левски. Тази аудитория. На " Герена " имах незабравими момени, чувства, усеща. Те са още вътре в мен. Болно ми е, жално ми е, доста неща знам, доста неща виждам. Но не е моментът да ги споделям аз. Аз в случай че един ден работя за клуба...
- Виждаш ли се един ден като треньор или началник в Левски?
- Не знам. Не би трябвало човек да се самопоканва. Трябва да го поканят. Аз пристигнах в " МачКаст ", тъй като ме поканихте, нали. Сега, под каква форма ще те поканят и какво желаят от теб, аз няма по какъв начин да го знам и не мога да го предсказвам. Но сигурно... Сега давам образец. Ето, Ибрахимович се отхвърли от Милан, предходната година лятото завърши. И към този момент какъв брой - 6-7 месеца, той е без работа. Сега Милан предложиха на Ибрахимович да се върне. Под една и под друга форма. Да бъде в клуба, сред управлението, треньорите, футболистите - да бъде сред тях. Да бъде човек, който да е връзката сред тях в клуба. И мисля, че Левски има потребност от подобен вид човек като Ибрахимович. Не споделям, че би трябвало да съм аз. Има много митове и много огромни някогашни футболисти, които са популяризирали Левски и са постигнали повече от мен като история, писана във великия наш клуб Левски. Не споделям, че би трябвало да съм аз, само че Боримиров е легенда на Левски. Наско Сираков - да не приказваме. Това, което се постигнали и са направи зали Левски през 90-те години...
- Една скоба разтварям, съгласно мен Сираков и Боримиров и към днешна дата вършат доста за Левски.
- И аз по този начин мисля. Казах ти за диалога ми с Боримиров, много неща ми показа. Доста неща би споделил Борето, в случай че го поканите на изявление в " МачКаст ". Трябва да го извършите, тъй като по какъв начин да кажа... нали почитателите желаят транспарантно. Смятам, че няма неприятно да се приказва, да се споделя и хората би трябвало да знаят. Говорейки си с Борето, много неща ми се изясниха. В много тежка и сложна обстановка сега се намират. Сега два месеца няма да има мачове и доходи.
Божинов към Стоичков: Всички са на колене пред теб
Двамата организираха другарски диалог в подкаста " Код Спорт "
Източник: topsport.bg
КОМЕНТАРИ