Валери Андреев и Антон Цанков: От нашето поколение зависи да покажем България по различен начин
Валери Андреев и Антон Цанков, носители на премията „ Най-добър юношески стартъп “ за 2026 година, гостуваха в „ Бранд България “ по Дарик радио в диалог за младите българи, изкуствения разсъдък, предприемачеството и опцията от България да се основават софтуерни артикули с интернационален капацитет.
Двамата са учили в Нидерландия, само че свързват бъдещето си с България. За Валери Андреев завръщането не е просто географско решение, а персонален и професионален избор. „ Върнах се “ означаваше, че съумях да се прибера при хората, които обичам. И най-важното — съумях след прекараното време там да съм сигурен, че България е мястото, където желая да се развъртвам “, сподели Валери Андреев.
В центъра на диалога беше тяхната платформа с изкуствен интелект, ориентирана към дребни и междинни бизнеси. Идеята е фирмите да могат да употребяват AI в лична, сигурна среда, без да губят надзор върху информацията си. „ Нашият стартъп оказва помощ на дребни и междинни бизнеси да основат своя лична и сигурна AI среда “, сподели Валери Андреев.
Според младите бизнесмени огромният въпрос към този момент не е дали изкуственият разсъдък ще навлезе в бизнеса, а по какъв начин ще бъде употребен — като инструмент, който подрежда познание и форсира процеси, без да изважда индивида от решението. „ Идеята е да върнем индивида назад в процеса. В момента AI значително стартира да ни дава отговорите: „ Отиди до тази аптека “, „ направи ми резюме една страница “. Но индивидът е излязъл от процеса, станал е фен. Ние не желаеме това “, сподели Валери Андреев.
Разговорът засегна и страха, че изкуственият разсъдък ще размени цели специалности. Според Валери Андреев по-точно е да се приказва за смяна в метода на работа, а не за автоматизирано изгубване на хората от нея. „ За мен „ заплашен “ значи, че човек прави нещо по избран метод и с въвеждането на AI ще би трябвало да промени метода, по който го прави “, сподели той.
Мирослав Боршош сложи и тематиката за младото потомство — постоянно описвано през клишета за липса на дисциплинираност, отвращение за работа и прекомерна взаимозависимост от технологиите.
Валери Андреев и Антон Цанков дадоха отговор с различен облик на своето потомство — по-прагматично, по-гъвкаво и насочено към резултат. „ Смятам, че нашето потомство работи доста насочено към резултатите. При нас е значимо да се свърши дадена работа “, сподели Валери Андреев. Тази смяна, съгласно тях, към този момент слага нови условия и към работодателите. Работата от 9 до 5, наложителното наличие в офиса и старите модели на надзор последователно отстъпват пред по-ясна оценка на резултата. „ Професиите ще се трансформират. Самите специалности, които едно време са били дефинирани като работа от 9 до 5 в офиса, ще се трансформират по извънредно друг метод и работодателят би трябвало да се приспособява. Просто няма да има избор “, сподели Антон Цанков.
Двамата приказваха и за българите в непозната университетска среда. По думите им младите българи постоянно са възприемани като работливи, амбициозни и подготвени да се потвърждават.
„ Всички доста харесват българите, изключително в университета — българи и румънци. Много ни харесват, тъй като сме работливи. Търсят хора, които желаят да се развиват, търсят най-хубавото “, сподели Валери Андреев. „ Имаме опция да покажем България по друг метод, да приказваме за нея по друг метод и да каним хората да видят България такава, каквато ние я виждаме “, добави той.
В диалога за облика на България на открито двамата бяха безапелационни, че смяната зависи и от тяхното потомство — от метода, по който приказва за страната, работи, основава артикули и кани света да я види оттатък стандартите. Според тях България може да бъде конкурентоспособна в областта на новите технологии, в случай че умее да употребява преимуществата си — гений, адаптивност, хрумвания и опция за работа без географски ограничавания.
Двамата са учили в Нидерландия, само че свързват бъдещето си с България. За Валери Андреев завръщането не е просто географско решение, а персонален и професионален избор. „ Върнах се “ означаваше, че съумях да се прибера при хората, които обичам. И най-важното — съумях след прекараното време там да съм сигурен, че България е мястото, където желая да се развъртвам “, сподели Валери Андреев.
В центъра на диалога беше тяхната платформа с изкуствен интелект, ориентирана към дребни и междинни бизнеси. Идеята е фирмите да могат да употребяват AI в лична, сигурна среда, без да губят надзор върху информацията си. „ Нашият стартъп оказва помощ на дребни и междинни бизнеси да основат своя лична и сигурна AI среда “, сподели Валери Андреев.
Според младите бизнесмени огромният въпрос към този момент не е дали изкуственият разсъдък ще навлезе в бизнеса, а по какъв начин ще бъде употребен — като инструмент, който подрежда познание и форсира процеси, без да изважда индивида от решението. „ Идеята е да върнем индивида назад в процеса. В момента AI значително стартира да ни дава отговорите: „ Отиди до тази аптека “, „ направи ми резюме една страница “. Но индивидът е излязъл от процеса, станал е фен. Ние не желаеме това “, сподели Валери Андреев.
Разговорът засегна и страха, че изкуственият разсъдък ще размени цели специалности. Според Валери Андреев по-точно е да се приказва за смяна в метода на работа, а не за автоматизирано изгубване на хората от нея. „ За мен „ заплашен “ значи, че човек прави нещо по избран метод и с въвеждането на AI ще би трябвало да промени метода, по който го прави “, сподели той.
Мирослав Боршош сложи и тематиката за младото потомство — постоянно описвано през клишета за липса на дисциплинираност, отвращение за работа и прекомерна взаимозависимост от технологиите.
Валери Андреев и Антон Цанков дадоха отговор с различен облик на своето потомство — по-прагматично, по-гъвкаво и насочено към резултат. „ Смятам, че нашето потомство работи доста насочено към резултатите. При нас е значимо да се свърши дадена работа “, сподели Валери Андреев. Тази смяна, съгласно тях, към този момент слага нови условия и към работодателите. Работата от 9 до 5, наложителното наличие в офиса и старите модели на надзор последователно отстъпват пред по-ясна оценка на резултата. „ Професиите ще се трансформират. Самите специалности, които едно време са били дефинирани като работа от 9 до 5 в офиса, ще се трансформират по извънредно друг метод и работодателят би трябвало да се приспособява. Просто няма да има избор “, сподели Антон Цанков.
Двамата приказваха и за българите в непозната университетска среда. По думите им младите българи постоянно са възприемани като работливи, амбициозни и подготвени да се потвърждават.
„ Всички доста харесват българите, изключително в университета — българи и румънци. Много ни харесват, тъй като сме работливи. Търсят хора, които желаят да се развиват, търсят най-хубавото “, сподели Валери Андреев. „ Имаме опция да покажем България по друг метод, да приказваме за нея по друг метод и да каним хората да видят България такава, каквато ние я виждаме “, добави той.
В диалога за облика на България на открито двамата бяха безапелационни, че смяната зависи и от тяхното потомство — от метода, по който приказва за страната, работи, основава артикули и кани света да я види оттатък стандартите. Според тях България може да бъде конкурентоспособна в областта на новите технологии, в случай че умее да употребява преимуществата си — гений, адаптивност, хрумвания и опция за работа без географски ограничавания.
Източник: darik.bg
КОМЕНТАРИ