Валентина Георгиева продължава страхотното си представяне в спортната гимнастика, като

Валентина Георгиева продължава страхотното си показване в спортната гимнастика, като завоюва втори следващ сребърен орден на прескок от европейско състезание при дамите. Гимнастичката приказва пред „ МачКаст “ за триумфа и кариерата си.

- Как се чувстваш след следващия орден?

- Супер, изключваме, че съм изтощена и душевен, и физически от всичките пътувания, надпревари и натоварвания.

- Разкажи ни повече за европейското състезание в Германия.

- Хубаво съревнование, извънредно удовлетворена съм от себе си, тъй като вторият прескок на финала беше по-сложен от квалификациите. Не е нов за мен този скок, само че на предните две надпревари по незнайни аргументи правех неточности на него. Съдийското решение не желая да го разясня, тъй като целия свят видя, че побутнаха домакините да вземат купата. Победи ме германка, а надпреварата беше там. Случва ми се за повторно. Миналата година в Римини побутнаха французойката, с цел да си отбрани купата. Но каквото се искаше от мен го направих. Най-омразното ми нещо е да скачам последна, само че подобен беше жребият. През цялото време гледах да съм встрани, със слушалки, с качулка, надалеч от камерите, не съм следила кой какво е скачал, не желаех да се разпръсквам. Стъпих на подиума и демонстрирах своето.

- Имаше проблеми с травми.

- Хроничните травми не ме напущат в никакъв случай. Вървят ръка за ръка с мен. Наложи ми се да пия обезболяващи, тъй като направих неточност и имах повече болки след тренировката. Но без значение дали има адреналин, дали си на обезболяващи, болката си е там. Аз обичам да споделям, че в случай че някой ден се събудя и нищо не ме боли, значи съм умряла. Просто за един професионален състезател болките са всекидневие.

- Как се справяш след ощетяване от съдиите?

- Беше незаслужено по отношение на мен. Просто ни подценяват, подценяват българите извънредно доста, неизвестно за какво. Мачка ме малко душевен, само че ме стимулира доста, с цел да им покажа, че идващия път няма да има защо да се захванат и да отрежат от оценката.

- Ощетяването е от дълго време, да си напомним Атина и Данчо Йовчев.

- Да, само че по-късно му подвигнаха ръката и споделиха, че той е първенецът. При нас в женската гимнастика е по-различно, има я женската завист. Гледах записи от финала на европейското. Вижда се откъм гърба нашият теляк, който се моли аз да си направя опита, само че се вижда и треньорът на германката с какви очи ме гледа. Затова сме окичени срещу уроки.

- Как успяваш да се абстрахираш, знаейки, че някой те гледа с недобри очи, без значение от това, че имаш нещо да те пази и от цялата обич, която получаваш от близки, екип и почитатели в България?

- Имам си мои ритуали преди съревнование, които не желая споделям, тъй като ще спрат да работят. Но са най-простички неща. И аз не заплащам налог „ публично мнение “. Не ме интересува кой какво мисли за мен, аз съм си в едно кубче, заставам там и не излизам.

- А през цялата ти кариера ли е било по този начин? Още от дните в художествената гимнастика, въпреки че тогава си била дребна.

- Бях мъничка, нямам доста мемоари от този интервал. Имам спомен от първото ми съревнование, припомням си, че се спъвах в краката си, както се споделя. Но тогава не ме гледаха по този начин. Може би ползите в спортната гимнастика, това, че влязох доста бързо в този спорт и започнах да върша някакви достижения, от дребна мога да кажа, че съм била черната овца. Винаги съм си стояла по-самичка, говорело се е зад тила ми и такива неща, само че аз не обръщам внимание, тъй като това е злоба.

- Как стана преходът от художествената към спортната гимнастика? Обикновено девойките желаят да са художествени гимнастички.

- Някъде гледах, че не всяко момиче желае да бъде принцеса. Имам по-голям брат. С него съм отраснала, имали сме по-груби игри. Преходът беше от това, че залата на „ Герена “ беше разграничена на две елементи – за художествена и за спортна гимнастика. И по време на подготовка при художествена гимнастика моят взор беше ориентиран към спортната. Може би като съм била дребна, са ме карали принудително да вървя, а там виждах всички деца, че отиват с готовност и се усещат живи там. Включително и в този момент, когато съм прочувствено зле, изнервена съм, всичко се излива в залата, там ми е сигурното място. Виждайки ги по какъв начин се усещат живи, споделих на родителите ми, че желая да опитвам. Свързахме се с Данчо Йовчев, той се свърза с моя треньор (Филип Янев – б.а.), направихме пробна подготовка, която трябваше да продължи 15-20 минути. Той да види дали имам качества, дали въобще съм за този спорт. Аз излизам час и половина по-късно. Нашите са се тормозили да не е станало нещо. Спомням си, че излязох хванала за ръка треньора, и с усмивка. И им споделих, че отсам няма да мръдна. Няколко дни по-късно стопирах с художествената гимнастика и влязох в спортната.

- Как съчетаваше тренировките с уроци, с тийнейджърството?

- В началото мъчно, след това просто избрах спорта. Седнах с моите родители, те ми споделиха, че би трябвало да избера сред образованието и спорта. Спортът е до време, а в никакъв случай не е късно да се учи. Избрах спорта и записах независима форма в учебно заведение. А тийнейджърството – аз не мога да кажа, че съм имала детство като всички други, моето детство мина в залата

- По какъв брой часа дневно?

- Имало е дни, в които съм влизала в залата в 9 ч. сутринта и съм излизала в 19.30 ч. По през целия ден вътре.

- Не ти ли липсваше обществения живот, излизанията със съученици?

- В началото реагирах, тъй като е вид дискриминация. Те излизат, аз съм в залата, само че когато човек има упоритости, не обръща внимание. Сега ми играе и някакъв тип неприятна смешка, че не съм отзивчив човек, по-затворена съм, по-дръпната. След надпревари има банкети, аз избирам да си заставам в стаята, да си почивам и да не се занимавам с хора. Не съм отзивчива. Ще отида там и ще мълча, другите ще се забавляват и се усещам непотребна. Моето наличие не е мечтано там все едно.

- Имаш ли другарка измежду съперничките въпреки всичко?

- Поне в моите очи съм в положителни връзки с всички. Много неща се приказват зад тила и стигат до мен. Има едно момиче, тя е 2 година по-малка от мен и е в различен клуб – Никол, сближихме се, бяхме дружно в една стая на европейското, първите месеци след травмата и интервенцията си (Георгива скъса връзка в коляното през 2022 година – б.а) приказвах с нея и душевен тя ме държеше. С нея виждам, че всичко е същинско и поддържаме връзка.

- Тя ли оказа помощ да преодолееш тази тежка травма?

- Тя сигурно има огромен пръст в това, треньорът ми също, само че и аз самичък си помогнах. Имаше моменти, в които нямах предпочитание за нищо, не виждах напредък, доста постепенно се случваха нещата. Казвах си, че в случай че се възстановя изцяло, това може да се случи още веднъж. Чудех се дали ще се върна на равнището, на което съм била. Имах интервал, в който не желаех да отивам на тренировки, само че когато видях напредък, си споделих, че ще се върна по-силна и 2024 година ми беше най-силната.

- Кой е моментът, който няма да забравиш от олимпиадата в Париж?

- Рожденият ми ден на 28 юли, който съответства с квалификациите. Негативното беше, че играх в първия поток, най-рано, станахме в 5 сутринта, в 7.30 бях на първия апарат. Мина всичко и пристигна най-дългото очакване съвсем до среднощ, с цел да видя дали ще съм на край. Прибрах се в селото, легнах да поспя и вечерта малко преди среднощ се бяхме събрали в стаята на моя треньор и видяхме по какъв начин последното момиче не съумя да ме победи и влизам на край. Имахме хубава реакция. Финалът ще го помня с две неща – историческо пето място и че не съумях да подобря върха на моя треньор. Имахме задявка, че ще му подобря достижението, само че за малко не съумях, изравнихме се.

- Работиш ли към този момент за идната олимпиада?

- За толкоз напред не мога да приказвам, работим съревнование за съревнование. Имам опцията да вземам решение дали да скачам по-сложно или по-опростено, с цел да се запазя физически.

- Върху какво си съсредоточена да надграждаш?

- Върху компликацията. Не е дребна, само че след всяка олимпиада се сменя правилника и в този момент го смениха по този начин, че има 2 десети бонус, в случай че скачаш напред или обратно. Това е доста. Аз не съм европейска шампионка поради 83 стотни. Почнах да упражнявам прескок с приплъзване напред, само че пристигнаха надпреварите и ще би трябвало да работя още.

- По какъв брой пъти дневно тренираш в този момент?

- По един път. Като съм по-голяма и по-зле физически, с треньора ми гледаме оптимално да облекчаваме програмата. Мога да приключа подготовка за половин час, може и за 4 часа. Зависи по какъв начин скачам, по какъв начин се усещам. За това най-вече ме е гняв – тъй като доста желая и доста имам да демонстрирам, само че имам проблем с кръста. И не е толкоз до болежка, тъй като имам висок предел и на болежка. Имам преместен прешлен, съвсем 2 см визира нервите, на моменти ми изтръпват краката. Не е толкоз до болката, просто като се засиля и когато кракът откаже, това ме дърпа обратно.

- С треньора ти сте толкоз години дружно, несъмнено се разбирате единствено с взор.

- Да. Толкова сме привикнали един с различен, че единствено с взор се разбираме. Но ние сме съвсем 11 години дружно в залата. Много е значимо да имаш подобен човек зад себе си. Него мога да го нарека втори татко. Особено сега на травмата, прекарвах повече време в залата, в сравнение с у дома, тъй като за деен човек да е с патерици или да лежи, е най-големият пъкъл. Той е претърпял такава травма и ми сподели, че би трябвало да се заредя с самообладание. Физическата част е лесна – ще те заболи няколко пъти, само че психическото е най-трудно. Той беше непрекъснато до мен.

- Идват ли изпод нови звезди в спортната гимнастика?

- За жал, не. Има деца, които идват с готовност на подготовка, само че когато влязат в пубертета съвсем незабавно всички се отхвърлят. Затова не виждам някаква светлина, само че нека да има. Хубаво е да развиваме спорта, бяха го позабравили много от страната този спорт, само че ето, че го възвръщаме постепенно.

Левскарка е от раждане

Валентина Георгиева има и друга пристрастеност – футбола. Казва, че е левскарка от раждането си, а постоянно гледа мачове и на стадиона.

„ В Сектор Б съм била веднъж, там са неприятните момчета “, сподели гимнастичката.

Първият мач, който помни, е против Дунав Русе „ Бях доста дребна. Всички мачове, които гледах с дядо ми. Помня по какъв начин отивахме в неговата стая, той си сипва една бира, аз ограбвам от горната страна пяната с пръст. Най-любимият ми мач е спечелването на Купата през 2022 и мачът с Айнтрахт в София “, добавя гимнастичката.