Валентина Георгиева: На 17 години отново се научих да ходя
Валентина Георгиева е име, което би трябвало да запомним. Най-добрата състезателка на България по спортна гимнастика, която завоюва златен орден на прескок на Световната купа в Баку, и си обезпечи квота за Олимпиадата в Париж, даде особено изявление за , в което приказва за най-тежкия интервал в спортната си кариера, когато е получила тежка травма в коляното и на 17 години още веднъж се е учила да върви.
Валя признава, че с доста самообладание, воля и темперамент е преодоляла всички компликации и този интервал към този момент е в предишното. Гимнастичката, която за първи път ще взе участие на Олимпиада, е горда, че ще има опция да популяризира България. И не крие, че има огромни упоритости и се надява да вземе орден от Париж.
Edna.bg взехме решение да ви ракажем повече за нея, за силата и крехкостта, за упоритостта и дисциплината и за това, че да мечтаеш е първата крачка към това да успееш.
Как стартира всичко?
Когато Валентина е била на четири години, майка й я записва на художествена гимнастика на „ Герена “.
" На стадион „ Георги Аспарухов “ залата е разграничена на две елементи. От едната е художествената, а другата спортната и през множеството време, по време на загрявката, аз обръщах повече внимание на спортната гимнастика. Винаги съм била пламенно дете, гледах непрекъснато по какъв начин тези каки и батковци скачаха и правеха цялото това нещо с готовност, до момента в който в художествената гимнастика не ми беше забавно. Там нещата са по-бавни и не е моето.
Говорих с мама дали ще можем да се свържем със спортната гимнастика. Аз три години упражнявах художествена гимнастика, на шест години ни заведоха в залата на Раковски и ни свързаха с моя треньор Филип Янев и първата подготовка трябваше да е пробна – тридесет минути да скачам на батута, което най-хубавото нещо за всяко едно дете, с цел да види той дали има качества в мен за спортна гимнастичка – еластичност, мощ и така нататък Обаче от 30 минути времето мина на час и половина и когато сме излезли с треньора ми от залата аз съм била с усмивка до ушите и съм споделила, че избирам спортната гимнастика пред художествената ", спомня си тя.
Разбира се, сантименталните детски мемоари на спортиската са миксирани и с не едно и две трудности в живота й. След тежка контуция, тя се учи да върви отначало на нежните 17 години.
" Аз в деня на травмата доста неща не си припомням. Много ми пристигна душевен и когато отидохме в болничното заведение в Германия, ми споделиха какво в действителност се случва. Казаха ми, че имам проблем с кръстната връзка по тестванията, които ми направиха. Аз не знаех какво е това, знаех, че треньорът ми е минал през това нещо, само че нищо в детайли не знаех. Когато се прибрахме в България и към този момент разбрах по какъв начин стоят нещата, треньорът ми сподели - подготви се с пъклен доста самообладание, тъй като физическото аз ще го направя, само че душевен би трябвало да се стегнеш, с цел да го преодолееш ".
А по какъв начин е минала през тази компликация и кои са били хората, които са стояли неразделно до нея - вижте в специфичното изявление на Gong.bg във видеото горе
Валя признава, че с доста самообладание, воля и темперамент е преодоляла всички компликации и този интервал към този момент е в предишното. Гимнастичката, която за първи път ще взе участие на Олимпиада, е горда, че ще има опция да популяризира България. И не крие, че има огромни упоритости и се надява да вземе орден от Париж.
Edna.bg взехме решение да ви ракажем повече за нея, за силата и крехкостта, за упоритостта и дисциплината и за това, че да мечтаеш е първата крачка към това да успееш.
Как стартира всичко? Когато Валентина е била на четири години, майка й я записва на художествена гимнастика на „ Герена “.
" На стадион „ Георги Аспарухов “ залата е разграничена на две елементи. От едната е художествената, а другата спортната и през множеството време, по време на загрявката, аз обръщах повече внимание на спортната гимнастика. Винаги съм била пламенно дете, гледах непрекъснато по какъв начин тези каки и батковци скачаха и правеха цялото това нещо с готовност, до момента в който в художествената гимнастика не ми беше забавно. Там нещата са по-бавни и не е моето.
Говорих с мама дали ще можем да се свържем със спортната гимнастика. Аз три години упражнявах художествена гимнастика, на шест години ни заведоха в залата на Раковски и ни свързаха с моя треньор Филип Янев и първата подготовка трябваше да е пробна – тридесет минути да скачам на батута, което най-хубавото нещо за всяко едно дете, с цел да види той дали има качества в мен за спортна гимнастичка – еластичност, мощ и така нататък Обаче от 30 минути времето мина на час и половина и когато сме излезли с треньора ми от залата аз съм била с усмивка до ушите и съм споделила, че избирам спортната гимнастика пред художествената ", спомня си тя.
Разбира се, сантименталните детски мемоари на спортиската са миксирани и с не едно и две трудности в живота й. След тежка контуция, тя се учи да върви отначало на нежните 17 години.
" Аз в деня на травмата доста неща не си припомням. Много ми пристигна душевен и когато отидохме в болничното заведение в Германия, ми споделиха какво в действителност се случва. Казаха ми, че имам проблем с кръстната връзка по тестванията, които ми направиха. Аз не знаех какво е това, знаех, че треньорът ми е минал през това нещо, само че нищо в детайли не знаех. Когато се прибрахме в България и към този момент разбрах по какъв начин стоят нещата, треньорът ми сподели - подготви се с пъклен доста самообладание, тъй като физическото аз ще го направя, само че душевен би трябвало да се стегнеш, с цел да го преодолееш ".
А по какъв начин е минала през тази компликация и кои са били хората, които са стояли неразделно до нея - вижте в специфичното изявление на Gong.bg във видеото горе
Източник: edna.bg
КОМЕНТАРИ