Членове на мотоклуб от Варна помогнаха на жена с церебрална парализа да гласува
Валентина Димитрова е 49-годишна жена от Варна с церебрална парализа. Тя живее на четвъртия етаж в жилищна постройка без асансьор. Блокът ѝ не разполага и с рампа за хора с увреждания. Тези условия вършат всяко нейно излизане извънредно мъчно предизвикателство. Наскоро дамата е претърпяла интервенция за слагане на изкуствена коленна става. Това в допълнение е лимитирало нейните благоприятни условия за независимо напредване.
Поради здравословното си положение тя не е съумяла да съобщи преносима секция в точния момент. Валентина обаче е била решена да упражни правото си на глас на изборите през 2026 година. Тя потърси подпомагане посредством обществените мрежи. На нейния зов незабавно откликнаха мотористите от клуб „ Хан Крум “. **Мотористи от клуб „ Хан Крум “ осигуриха профилиран превоз за Валентина Димитрова.** Членовете на клуба имат вяра, че никой не би трябвало да бъде лишаван от опция за избор.
Всички хора би трябвало да упражняват правото си на глас. То е обещано по Конституция, нали по този начин? И в случай че аз мога да стигна до тук и да намеря метод, с цел да гласоподавам, вие за какво не можете? Тези, които сте здрави, за какво не можете да излезете и да гласувате?
Разстоянието до секцията е едвам няколкостотин метра. За Валентина обаче това е дълъг и сложен маршрут. Тя се сблъсква с неравни тротоари и голям брой трудности на всяка крачка. **Валентина живее на четвъртия етаж в жилищна постройка без асансьор и рампа.** Подобни логистични компликации срещат и други жители, в това число при проблемите с превоза в отдалечени обитаеми места.
В учебното заведение, където Валентина гласоподава, е обезпечен достъп за хора с увреждания. Снежина Пандохова, ръководител на СИК, удостовери съществуването на подобаваща инфраструктура. **Избирателната секция е разполагала с рампа за свободен достъп на хора с двигателни проблеми.** Това е значима стъпка към провеждането на приобщаващи избори. В страната се поставят и други старания за досегаемост, като въвеждането на тактилни бюлетини за незрящи гласоподаватели.
Радвам се, че толкоз доброволци се отзоваха и тяхната група в мото-клуба е най-важната поддръжка, която човек може да получи навременно, незабавно и с положителни планове.
Валентина чака от бъдещите управници действителни дейности, а освен обещания. Тя се надява на по-достъпна градска среда. **Жената не е съумяла да съобщи преносима секция поради скорошна интервенция и слагане на коленна става.** Най-голямата ѝ вяра в този момент е приемането на стълбищна платформа. Тя към този момент е кандидатствала за финансиране от общественото министерство. За страдание искащите са доста и бройките постоянно не доближават. През март 2026 година тя показа обществено и за проблеми с държавните институции при медицински прегледи.
Важното е тези, които застават и имат смелостта да застанат като политически лица – дано те самите да имат вяра, че могат да трансформират нещо. Ако не могат да го трансформират, в действителност няма смисъл.
Представителите на мотоклуба също приканиха за систематични промени. Те считат, че страната би трябвало да бъде по-активна в поддръжката си.
Ние се отзовахме, тъй като не е редно да оставяме такива хора без помощ, само че редът, съгласно мен, би трябвало да е различен. Държавата да обръща малко повече внимание на такива хора.
