Валентин Стефанович: Разказ за оцеляването в беларуските затвори и борбата за свобода
Валентин Стефанович още веднъж се учи да живее на независимост след години в изолираност. Той е съосновател на правозащитния център „ Вясна “ и един от знаците на съпротивата в Беларус. Днес Стефанович се намира във Варшава и възвръща връзката със фамилията си. Неговата история е огледало на огромните репресии, които раздрусват страната от 2020 година насам. Към май 2026 година броят на политическите пандизчии в Беларус доближава към 1150 души съгласно данни на „ Вясна “.
Пътят на Стефанович към пандиза стартира след президентските избори през август 2020 година. Тогава властта в Минск безусловно смаза всеобщите митинги против подправянето на вота. Александър Лукашенко отстрани своите съперници още преди самото гласоподаване. До изборите бяха позволени единствено три дами, водени от Светлана Тихановская. Александър Лукашенко ръководи Беларус към този момент над 31 години без интернационално приета легитимност. По-малко от година след тези събития Валентин Стефанович беше задържан по обвинявания във финансови измами.
“В прочут смисъл, стартирам да пребивавам. Отначало се срещам със личната си организация, в която има доста хора, които не познавам, доста младежи. И това е доста хубаво. Започвам изначало, с цел да мога пълноценно да възобновя активността и работата си. Същото се отнася и за фамилията ми – децата са се трансформирали, пораснали са. ”
Правозащитникът прекара съвсем пет години зад решетките при извънредно тежки условия. Той беше наказан на девет години затвор за своята активност в отбрана на човешките права. В пандиза Стефанович претърпява началото на съветската експанзия против Украйна. Той научава, че съветските войски употребяват беларуската територия за нахлуване. Това събитие трансформира напълно политическата конюнктура в района.
“2022-2023 година – това бяха най-безнадеждните и най-тежките времена. През 2022 година бях още в следствения арест, преди правосъдното дело. Там разбрах за началото на войната в Украйна и за това, че съветските войски са употребявали територията на Беларус за експанзията си. Това доста ме огорчи – меко казано. ”
Условията в беларуските затвори остават непроменени от руско време. Стефанович постоянно е изпращан в наказателния изолатор, прочут като ШИЗО. Там пандизчиите спят на голи дъски без дюшеци и одеала. През зимата радиаторите не топлят и хората страдат от редовно измръзване. Това е физическо и морално мъчение посредством отнемане от сън и мраз.
“В първия затвор, там непрекъснато бях в изолатора – ШИЗО. За да разберете – това е килия, в която наказаните спят на голи дъски. Няма дюшеци, одеала. Условия, които евентуално не са се трансформирали от руски времена. Най-тежко е сред сезоните, когато парното към този момент не работи. Въпреки че и зимата тези радиатори не топлят. Става дума за изтезания със мраз – просто замръзвате. ”
Надеждата за връщане при фамилията дава сили на Стефанович да оцелее. През юни 2025 година беше освободен опозиционерът Сергей Тихановски. Това беше първият знак за допустима смяна в политиката на Минск. През декември 2025 година бяха освободени общо 123 пандизчии, в това число нобеловият лауреат Алес Беляцки. Тези освобождавания са резултат от съглашение със Съединени американски щати за облекчение на глобите върху износа на калиев хлорид.
През март тази година Стефанович беше изведен ненадейно от килията си. С белезници и шапка на главата той беше превозен до Минск. Заедно с него бяха освободени още 250 души, измежду които публицисти и опозиционери. Беларус освободи 123 политически пандизчии в края на предходната година след дейната интервенция на американския делегат Джон Коул. Повече информация за тези събития може да откриете в публикацията Беларус освободи 123 политически пандизчии.
Въпреки тези жестове, репресиите в страната не стопират. В Беларус са закрити над 1700 неправителствени организации. Всички опозиционни партии са лишени от публична регистрация. Международният углавен съд продължава следствието за закононарушения против човечеството в страната. Те включват депортиране и наложително прогонване на политически съперници. Режимът ползва тактичност на поетапно опрощение, с цел да търгува със западните наказания.
Валентин Стефанович дефинира днешна Беларус като пример от 70-те години на предишния век. В страната господства наложителна държавна идеология и липсва медийна независимост. Икономиката е най-вече държавна и неконкурентна. Въпреки това Стефанович отхвърля да признае виновността си и не е подписвал документи за опрощение. Той остава правилен на своите правила и на активността на „ Вясна “.
“Дейността ни е за богатството на нашето общество, на хората. Държавата не трябва да преследва народа си за рецензия на държавното управление. Правителствата идват и си отиват. Страната остава. ”
Стефанович продължава да работи за своята татковина от чужбина. Той упорства за цялостно освобождение на всички преследвани по политически аргументи. Неговата най-голяма фантазия остава елементарна и човешка – да се разноски още веднъж по улиците на своята страна.
