Валентин Илиев не се нуждае от представяне нито на цесекарите,

Валентин Илиев не се нуждае от показване нито на цесекарите, нито на останалите футболни последователи. След страхотна кариера на терена той пое голямо предизвикателство. Стартира треньорска кариера в ЦСКА от " А " окръжна група. Вальо не обича да дава изявленията. Но особено за алените почитатели се съгласи и направи извънредно пред клубния уебсайт прям разбор на миналата 2017 година.

- Вальо, годината е на привършване. Каква 2017-а изпращаш в персонален и в професионален проект?
- Определено годината е положителна. Семейството ми е живо и крепко! Отборът също. Чисто в професионален проект с ЦСКА се случиха много позитивни неща. И като игра, и като резултати. Със сигурност плюсовете са повече от минусите, само че съм надалеч от мисълта, че няма какво да поправяме.

- Конкретно за работата в ЦСКА – най-радостен миг за отминалата година, само че и най-тежкият? Веднага се сещам за дузпите с Брацигово?
- Със сигурност при дузпите с Брацигово адреналинът се качи на макс! Но при дузпите бях спокоен и убеден във опциите ни. Най-вече в психическите, тъй като като се стигне до дузпи, е въпрос най-вече на душeвност. Това си казахме с тима – „ Сигурни сме, че ще спечелим. Да, не успяхме по лесния метод, само че ще го създадем по сложния и отново ще достигнем крайната цел “. Слава Богу, по този начин и се получи.

- След пропусната дузпа на Боби Трендафилов не се ли разколеба вярата ти?
- Не! Със сигурност ми стана неприятно, само че това е част от играта. Хубавото е, че и аз, и момчетата вярвахме до края. Иначе радостните моменти бяха много и в окръжната група, и в Трета лига. Не мога да дефинира единствено един.

- ЦСКА има една загуба в формален мач – на финала за аматьорската купа против Черноморец Балчик, един несъмнено стойностен отбор. Можеше ли да бъде извоюван и той?
- Съгласен съм в мнението за Балчик. Мачът можеше да придобие напълно различен процес, тъй като при 0:0 имахме две стопроцентови благоприятни условия. Ако бяха осъществени, щяхме да си приказваме по други метод. Футболът е игра на голове, а ние не съумяхме да вкараме. Но момчетата дадоха всичко от себе си в този край и аз им благодаря. За резултати отговорност нося единствено и само аз.

- Тази година ЦСКА е на полуфинал в същия шампионат, има късмет въпреки всичко да прибере купата?
- Никога няма да изляза пред тима за даден мач и да кажа – играйте, пък каквото стане. Така съм теоретичен. Със сигурност сме максималисти и аз, и момчетата, само че единствената цел пред е промоция във Втора лига. Няма какво да се заблуждаваме. Това ни е приоритет, това ще гоним. Ще създадем всичко допустимо да спечелим и купата, само че не непременно.

- Ако приемем, че работата е свършена на 100 % с влизане във Втора лига, какъв брой % са свършени дотук?
- Нищо не сме свършили! Абсолютно почваме от нулата. Трябва да се потвърждаваме всеки един мач, всяка една подготовка, че заслужаваме да бъдем във Втора лига.

- Може би най-трудното  пред ЦСКА тази пролет ще е това: 7 точки преднина не би трябвало да разрешават разпределяне?
- Това ще е едно от нещата. Вече доста добре ме познават. Футболисти, които не са стимулирани и футболът не им е приоритет, няма да бъдат част от ЦСКА.

- Първият ден на подготовката е относително надалеч, само че въпреки всичко – завърши ли селекцията?
- Със сигурност ще има разновидности, само че  само в случай че в действителност си заслужава, може да се стигне до нови попълнения. Иначе като цяло групата ще е тази, която е сега.

- Какво е ситуацията към днешна дата с най-хубавия футболист на есента, няма подозрение, Емил Гъргоров?
- Не мога да кажа, тъй като не зависи от мен, а от Емо и от нашето управление, от спонсорите. Те би трябвало да се схванат, а аз не мога да повлияя, колкото и да ми се желае.

- Да уточним, в случай че някой не знае – ангажимента с Емил Гъргоров беше до последния мач от есента?
- Емил Гъргоров направи ужасно огромен компромис, с цел да играе в ЦСКА. Във всяко отношение! Аз и той знаем какво беше, за което му благодаря от сърце. В последна сметка се надявам да се стигне до съгласие, като компромисите не са от едната страна.



- Треньорите не обичат да правят оценка играчите самостоятелно, само че въпреки всичко - момчетата, които се развиха най-вече през тази календарна година?
- Те се виждат на терена. И Калоян Стефанов, и Йоан Маринов потвърждават, че имат място освен в тима, а в титулярния състав. Не че другите нямат. При един Герман Петров, да вземем за пример, имаше възходи и спадове в моментната форма. Но това не трябва да тормози нито него, нито мен. Аз съм бил футболист и съм наясно, че не можеш да бъдеш непрекъснато на топниво. Разчитам ужасно доста и на Герман, и на останалите, имам вяра, че дружно ще успеем.

- За да спрат вечно спекулациите към освободените футболисти – решението се взима единствено и само от треньорския щаб?
- Абсолютно! Това би трябвало да е  без всевъзможни подозрения! Ако някой твърди противоположното, аз съм подготвен да застана с него очи в очи и да се аргументира. Не обичам тези работи: „ Онзи споделил, този споделил “. Когато аз имам да кажа нещо на даден човек, или го върша право в очите, или се обосновавам с обстоятелства и доказателства. Не си бъбря някакви измислици.

-  Същото важи и за противоположния развой  - на привличане?
-  Абсолютно. Каквото съм имал като мнение за хората, с които съм се разделял, аз съм го споделил в очите им. Застанал съм и съм изтъкнал аргументи – за какво, плюсове, минуси.

- Сигурно е много тежко да го кажеш в очите, изключително на един младеж?
- Със сигурност не е прелестно. Само аз си знам по какъв начин го претърпявам. Или най-вече и фамилията ми. Но няма смисъл да си приказваме за толкоз персонални неща. Не ми е прелестно, само че избирам аз да съм индивидът, който им го споделя. Защото съм бил доста пъти очевидец като футболист по какъв начин пращат я админ, я секретарка, тъй като нямат храброст да застанат очи в очи пред даден състезател. Или се усещат по някакъв метод гузни. Не обичам да оповестявам такива вести по една причина – сама по себе си сцената е неприятна. И за мен, и за футболиста.  Но това е част от живота. Никой не е безконечен. Нито даден футболист, нито аз. Няма какво да се вършат драми. Пак ще се повторя – всеки футболист, която е бил освободен от мен до този миг, ясно и тъкмо знае аргументите. Всичко останало, което се приказва, е от вида „ оня сподели “. На тях не им имам вяра.

- Къде е таванът на този тим на ЦСКА?
- Със сигурност има капацитет. А къде е таванът – ще покаже времето. И аз, и футболистите сме максималисти. Винаги ще гоним положително показване, в никакъв случай няма да се задоволяваме с дребното, колкото и клиширано да звучи.

- Ясно е, че в ЦСКА се гони единствено победа и в тази ситуация – нанагорнище на едно равнище всеки сезон?
- Няма подозрение! Но както се споделя, дано я караме малко по малко. Има доста дребни цели, до момента в който стигнем до огромната.

- Бил си не просто футболист, а капитан на огромен клуб като ЦСКА. Сега си треньор. Наистина ли е толкоз огромна разликата в отговорността?
- Огромна е! Дори и аз не имах вяра! Имах другари, сътрудници, които  се захванаха с треньорството, до момента в който още играех. Казваха ми, че от другата страна на тъчлинията е радикално друго. В интерес на истината си представях, че е друго, само че не чак толкоз. Тук в действителност би трябвало да си напълно предан на работата си, с цел да успееш. Буквално нямаш време да спиш. Но Слава Богу, че имам до себе си хората от моя щаб. Благодаря на Данчо Юруков, Митко Иванов, Мишо Цоков, бат Жан Йорданов. Ще го кажа ясно – без тях нямаше да се оправя.

- Къде изхвърляш нервите, които събираш по време на мач, надали ги оставяш за дома?
- Със сигурност не и в дома. Лошото е, че мъчно намирам метод да ги изхвърля. Аз съм човек, който непрестанно проучва първо личните си дейности, неточности. Търся метод да ги поправя. После проучвам тима. Но това ми е проблем на този стадий – претърпявам нещата прекомерно персонално. Така или другояче към този момент привикнах. Минал съм не една или две компликации в живота.

- Един непосредствен до теб човек ми подсказа, че когато чувстваш голямо напрежение, отиваш във фитнеса и го изкарваш. Вярно ли е?
-  (б.а. смее се) Вярно е. Дори в този момент имам повече време и упражнявам по два пъти дневно. Слагам си едни слушалки, изолирам се, оставям самичък със себе си. Разсъждения, мисли, тренировки!

- Разбирам, не съжаляваш, че предишното лято пое това голямо предизвикателство да започнеш в специалността с ЦСКА от окръжната група?
- Никога не скърбя. Не единствено за това. Аз съм човек, който не се връща обратно. Ако нещо се е случило, то се е случило, тъй като такава е била Божията воля. По никакъв метод за нищо не скърбя.

- И като футболист, и в този момент като треньор имаш ли някакъв обред, поверие?
- Суеверие значи безбожничество. Старая се да бъда православен християнин. Доколкото ми се получава, до каква степен не....Но в такива измислици като суеверия нямам доверие. Като дребен и аз се въртях и плювах, като ми мине черна котка път, само че...(смее се). Сега виждам на нещата по различен метод. Каквото ни е отредил Господ, това ще е.

- Имал си щастието да работиш с доста огромни треньори, даже единствено в ЦСКА се сещам за няколко. От кой „ крадеш “ поминък?
- Със сигурност от всеки един. И от най-слабия треньор може да вземеш нещо, което да те научи. Някои от тях ползвам, за други преценям, че не са моето. Като цяло обаче желая да изградя собствен жанр, своя, лична визия. И след години като погледна обратно, да кажа – ето, това е Вальо Илиев. А не – ето, това е Вальо, който изкопира няколко индивида, с цел да стигне дотук.



-  Има ли човек, на който се обаждаш за съвет?
- Има, и то не е един. Единият работи в чужбина, треньор е в Германия. Няма да загатвам име, ужасно съм му признателен. В България също има двама индивида, по-възрастни са от мен, доста ми оказват помощ. Със сигурност не съм от хората, които си мислят, че знаят всичко. Напротив, ужасно доста имам да изучавам. Но съм окуражен. Искам да се изучавам.

- Не знам за какво, чаках да чуя Стойчо Младенов?
- Не си пием кафето с него.

- А има ли модел на треньор в международен мащаб, на който се възхищаваш?
- Като държание и като пристрастеност най-вече ме впечатлява Диего Симеоне. Това е индивидът, който дава страховит подтик на тима си. Ако му сложат пулсомер по време на мач, а настрана му измерят килограмите, несъмнено няма да се разграничава доста от футболистите на терена. Така виждам положителния треньор – живее с тима си, претърпява с момчетата всяка една персонална и професионална грижа. Не единствено отрицателните, само че и позитивните моменти. От самото му държание се вижда, че той е сърцето и душата на този тим.

- В треньорството няма периоди, даже когато си подписал стоманен контракт. Все отново – какъв брой сезона се виждаш в ЦСКА?
- Аз го споделих – никой не е безконечен. Силно се надявам да съм от изгода на тима. В момента, в който видя, усетя, усещам, че пакостя на моите момчета, а не им оказвам помощ, първи ще си потегли. Няма да очаквам някой да ме освобождава. Горещо се надявам да имаме повече хубави моменти и да осъществим задачите.

-  Една деликатна тематика. Има почитатели на един тим, против който още не играем, само че идват на някои гостувания, единствено и единствено да те псуват? Не ти е ли е тежко? Все отново същите тези хора са скандирали името ти като футболист?
- Ако би трябвало да бъда почтен, тези хора изобщо не ме трогват. Имах случай в Гоце Делчев. Един почитател безусловно беше озверял. Отидох на два метра и го попитах обикновено. Той не очакваше такава реакция, очевидно си мислеше, че също ще крещя и ругая. Буквално не знаеше какво да каже. Когато поискаш от него да се аргументира, той не можа да го направи. Повтаря си едно и също. Не виждам смисъл да се дава отговор. А и живеем в свободна страна, не карам никого да харесва Вальо Илиев. Който ме харесва – благодаря. Който не – жив и здрав.

- По улиците имаш ли сходни срещи?
- Не! Много хора са ме срещали и са показвали единствено положително въодушевление. И последователи на ЦСКА, и на други тимове.

- Поздравяват те за това, което си поел като предизвикателство?
- Да, пожелават ми триумф. Радват се.

- Къде и по какъв начин ще изкараш празниците?
- Тук ще си бъда – в София. Като всеки естествен българин – със фамилията, родственици, близки, другари.

- Ще намериш ли един ден, в който ще хвърлиш всичко – принадлежности, разбори, записи?
- Трудна работа. Няма да взема преносимия компютър сутринта на черква с мен, само че след това има време (смее се).