Валдис Домбровскис, сн. БГНЕС България трябва да внесе стотици милиони

Валдис Домбровскис, сн. БГНЕС

България би трябвало да внесе стотици милиони евро, в случай че желае да влезе в банковия съюз на Европейски Съюз до една година, излиза наяве от регламентите, директивите и договорите за основаване на Единния механизъм за преструктуриране и фонда към него. Освен това банковата система би трябвало да премине през нов огромен обзор на активите, сходен на този от 2016 година, съобщи в изявление за Българска народна банка комисарят по въпросите на еврото и обществения разговор Валдис Домбровскис.

В началото на годината финансовият министър Владислав Горанов съобщи, че България ще подаде до 30 юни 2018 година поръчка за присъединение към " чакалнята “ за еврозоната – ERMII. През април обаче стана ясно, че Европейската централна банка (ЕЦБ) и Европейската комисия слагат ново неофициално изискване, с цел да позволен България в ERM II – присъединение към банковия съюз. Членството в него е наложително за страните в еврозоната, само че непринудено – за тези отвън нея.

Така, в средата на юни Горанов излезе с нов сюжет, съгласно който България ще влезе по едно и също време в банковия съюз и в ERMII в границите на към година. Той не посочи дали това значи отсрочване на подаването на поръчката за ERMII с една година, до европейските избори през 2019 година

Престоят на националната валута в механизма ERMII в границите на най-малко две години е наложително изискване за присъединение към еврозоната. За влизането на лв. в ERMII обаче няма официални предварителни критерии, а решението се взема от страните в ERMII и еврозоната плюс ЕЦБ.

Целият развой по влизането в чакалнята за еврото всекидневно се случва в границите на три дни от подаването на поръчката от страната членка, подписана от шефа на централната ѝ банка и държавното управление. Обичайно въпросните три дни, в които се подава поръчката и се получава отговорът, са от събота до понеделник, с цел да не се въздейства върху пазарите, тъй като става дума за валутни курсове. Няма по какъв начин България да подаде поръчка за ERMII в този момент и да получи отговор след една година, безапелационни са специалисти.

За разлика от влизането на лв. в ERMII, участието в банковия съюз изисква забележителна подготовка. Необходимо е да вземем за пример провеждането на нова огромна инспекция на активите на банковата система, сходна на тази от 2016 година, стана ясно от думите на комисар Домбровскис. Освен това банковият контрол в Българска народна банка и законодателството за него би трябвало да се реорганизира, тъй че да се трансферира към Европейската централна банка, която би трябвало да има обезпечен цялостен продан на банкова информация с Българска народна банка.

Освен това, България би трябвало да внесе стотици милиони в новосъздадения Единен фонд за преструктуриране. Най-вероятно в него ще се трансферира част от основания преди към три години у нас народен фонд за преструктуриране, който към 2018 година разполага с над 400 млн. лева

Веднъж трансферирани към европейския фонд, средствата, събрани от вноски от българските банки, ще могат да се употребяват за избавяне на други трезори в банковия съюз, да вземем за пример италиански. При банкрут български банки също ще могат да получават пари от фонда. Решенията за оповестяване на банкрут на банки обаче ще се вземат от ЕЦБ и Единния ръб за преструктуриране, като във вземането на решения България няма да има пълноправно присъединяване.

Причината е, че присъединението на страните отвън еврото към банковия съюз става посредством механизма на така наречен " тясно съдействие ", което води до известни асиметрии при вземането на решенията за страните отвън еврото. Вероятно по сходни аргументи досега няма страна отвън еврозоната, която да е част от банковия съюз.

" Банковият съюз значи, че най-големите банки в страната попадат под директния контрол на Единния контролен механизъм на Европейската централна банка. България е обвързана от общата рамка на банковия съюз, което значи обединен контрол, а при положение на проблеми в някои от банките – от обединен механизъм за решаването им ", разясни пред БНР комисар Валдис Домбровскис.

Той добави, че присъединението към чакалнята и към еврозоната е въпрос, който би трябвало да бъде заложен най-много на ЕЦБ и страните-членки на ERM 2, тъй като те вземат това решение.

" Доколкото ми е известно, работата в това отношение напредва и, както е споделил министърът (Владислав Горанов, б. р.), вероятността е в границите на една година България да се причисли към чакалнята и банковия съюз. Задействаме нови принадлежности в помощ на тези страни-членки, които вършат забележими стъпки към приемането на еврото. Вече сме подготвили подобен инструмент, който е привързан с стратегия за структурни промени. Става дума най-вече за техническа помощ, само че с опция и за финансова, доколкото е обвързвана с използването на някои промени и ограничения за приемането на еврото ", сподели Домбровскис.

По думите му ниските приходи у нас не са спънка България да се причисли към " чакалнята " на еврозоната (ERM 2) и по-късно към самата еврозона.

" Няма предварителни условия по повод прихода на глава от популацията или по-точно съпоставен със междинния в Европейски Съюз. В България той е еднакъв на този в Литва и Латвия сега, когато двете страни се присъединяваха към механизма ERM 2, тъй че това не може да е затруднение. Бих споделил, че главният въпрос, на който би трябвало да се отговори в тази връзка, е по какъв начин присъединението към еврозоната ще засегне българската стопанска система. Според нашите оценки то ще има позитивен резултат и даже ще облекчи приближаването към междинните равнища на Европейския съюз ", сподели еврокомисарят.