Валдис Домбровскис: Много от притесненията преди приемането на еврото не се материализират
Валдис Домбровскис е латвийски политик. От ноември 2014 година е европейски комисар за еврото и обществения разговор в Комисията „ Юнкер “, а от юли 2016 година заема и поста на еврокомисар за финансовата непоклатимост, финансовите услуги и съюза на финансовия пазар.
От 1 декември 2019 година е изпълнителен зам.-председател с сектор „ Икономика в полза на хората “ в Комисията „ Фон дер Лайен “.
Той даде изявление за bTV:
Най-очакваният въпрос е дали самодейността на президента на България да изиска от Народното събрание да инициира референдум въздейства на заключенията в идния отчет за конвергенция на България преди финалната стъпка към еврозоната?
Не мога да разясня вътрешнополитически събития, само че водихме диалог по тази тематика в коридорите на Съвета с финансовия министър Петкова. Срещнах се с нея дружно с ръководителя на Европейската централна банка и ръководителят на Еврогрупата, с цел да обсъдим тъкмо тази тематика. Посланието от страна на министъра беше доста ясно – българските управляващи, т.е. българското държавно управление и Българската национална банка, поддържат настояването си за отчет по конвергенцията, което значи, че от страна на Европейската комисия и Европейската централна банка ще продължим да работим по този отчет и планираме да го завършваме при започване на юни без никакво закъснение.
Предупреждавали ли сте от името на Европейската комисия или Европейската централна банка българските управляващи, че тази обстановка основава подозрения по отношение на готовността на България да се причисли към еврозоната от 1 януари 2026 година?
Разбира се, значимо е да се наблюдават и политическите развития по отношение на присъединението към еврото Но има ангажимент от страна на българските управляващи - държавното управление и Националната банка са доста ясни, а също по този начин и практическото съдействие продължава и напредва в тази тенденция. Така че от страна на Европейската комисия продължаваме работата си по този начин, както е било планувано.
Какво бихте споделили на всички тези българи – разнообразни хора, които се опасяват от еврото и приемането му в България? Сигурен съм, че и във Вашата страна е имало сходна полемика, тъй че какво е вашето послание към тях?
Точно по този начин. Ние се сблъскахме със сходна обстановка и терзания, когато Латвия се присъединяваше към еврозоната и аз бях мощно зает като началник на държавното управление в подготовката и в крайното присъединение на Латвия. Опитът ни сподели, че това мощно подкрепя устойчивостта и стабилността на стопанската система и финансите при идващите земетресения, свързани с икономическите разтърсвания от пандемията COVID-19 и нападателната война на Русия против Украйна. Това в действителност оказа помощ за устойчивостта на стопанската система. И второ, в Латвия имаше сходна обстановка както в България – валутният курс беше закрепен към еврото, което значи, че към този момент се прилагаше паричната политика на ЕЦБ, само че без изгодите от самото еврo.
Присъединяването към еврото ще ви даде и практическите изгоди – по-добра резистентност, по-ниски разноски за валутни преводи, по-ниски лихвени проценти – всички тези преимущества, които идват с влизането в еврозоната. И в случай че погледнете развиването на публичната поддръжка в Латвия и като цяло в страните от еврозоната, ще видите, че откакто се причислят към нея, публичната поддръжка доста се усилва, тъй като доста от терзанията преди приемането на еврото не се материализират и хората стартират да правят оценка практическите изгоди.
Оптимист ли сте по отношение на присъединението на България към еврозоната от идната година?
Умерен оптимист съм. Още предходната година България изпълняваше три от четирите критерия за конвергенция. Основният въпрос остава инфлационният аршин, който е на границата и би трябвало да забележим формалните данни, които ще излязат, преди да можем да завършваме отчета по конвергенцията и да създадем безапелационен извод.
