Ваксината срещу варицела влиза в Имунизационния календар
Ваксината против варицела да стане наложителна и да бъде включена в Имунизационния календар, планува план на Наредба за изменение и допълнение на Наредба 15 от 2005 година за имунизациите в Република България, оповестен за публично разискване на страницата на Министерство на здравеопазването.
Включването на имунизацията в календара за 2026 година е предопределено за родените през 2025 година в двудозова скица на използване – първи банкет на 12-15 месечна възраст и реимунизация на 4 годишна възраст. Не подлежат на имунизация с втора доза ваксина лицата, при които в интервала след слагане на първата доза ваксина против варицела възникне заболяване от варицела и са налични здравна документи или лабораторни данни.
„ Варицела е едно от най-заразните болести, излъчени по въздушно-капков механизъм, с необятно международно разпространяване и със доста здравно и обществено влияние. Предвид лесният метод за разпространяване на причинителя на заболяването (Варицела-зостер вирус - VZV), посредством пряк контакт и по въздушно-капков път и способността да заразява (достигаща съвсем 90% при непосредствен домакински контакт), при липса на средство за предварителна защита варицела е неконтролируема зараза. СЗО прави оценка годишното световно влияние от варицела на почти 140 милиона случая, с 4,2 милиона тежки затруднения, изискващи хоспитализация и 4200 умряли.
По данни от Националния център по заразни и паразитни заболявания относителният дял на болестта годишно е от 45,87% през 2009 година (29 117 заболели) до 52,03% през 2024 година (27 707 заболели) или това е най-често записаното заразно заболяване у нас “, написа в претекстовете към плана.
От Министерство на здравеопазването разясняват, че всекидневно варицелната зараза е присъща за зимата и пролетта, като годишно се записват гърмежи в проведени детски колективи (училища, детски заведения), бежански центрове и домове за медико-социални действия от затворен вид.
„ Варицелата постоянно може да докара до затруднения, чиито прояви могат да бъдат широкообхватни и систематични. С най-голям риск от затруднения са новородените, изключително родени преди 28 гестационна седмица (г.с) и с тегло ≤ 1000 г според от имунния статус на майката, дребните деца, бременните дами, възрастните и имунокомпрометираните пациенти. При новородените варицела може да е животозастрашаващо заболяване, изключително в случай че майката заболее в границите на няколко дни преди или след раждането. Вроденият варицелен синдром, който включва кожни белези, увреждания на крака, мозък, очи и ниско тегло при раждането, се следи при 0,4- 2% от децата, родени от майки, инфектирани с VZV през първите 20 седмици от бременността. Децата, родени от майки, боледували от варицела по време на бременност, са с по-висок висок риск от заболяване от херпес зостер през първите години от живота.
Усложненията при варицела могат да бъдат вирусно и бактериално медиирани и евентуално могат да обиден всички органи: хематологични, неврологични, респираторни, кожни, чернодробни, гастроинтестинални, уринарни и костни. Най-чести затруднения са пневмония, бронхити, кожни затруднения, а по-редки - тромбоцитопенична пурпура, менингоенцефалит, церебеларна атаксия, сепсис и коинфекции с други патогени като бета-хемолитичен стрептокок от група А, Herpes zoster ophthalmicus при клинично здрави деца, Steven- Johnson syndrome и други
Установено е, че при деца най-честите затруднения са тежко протичаща варицела и кожни лезии, породени от вторична бактериална зараза, до момента в който при възрастни лица водещи са хематологичните затруднения и пневмониите. При имунокомпрометираните лица, болни от варицела по-често се записват хематологични и гастроинтестинални затруднения.
При изследване е открито, че затруднения са следени в 2 до 6% от пациентите, посещаващи доболнична помощ. Усложненията на варицелната зараза водят до хоспитализация, която е приблизително сред 7-32 дни (от 1 до 33 дни).
Като главно затруднение след преболедуване от варицела може да се одобри болестта херпес зостер. Заболяването е по-характерно при лица над 50 година и броя на заболелите нараства с възрастта. Фактори, свързани с увеличение риска от хепрес зостер са ХИВ зараза и СПИН-свързани болести, онкологични болести, органна трансплантация, банкет на имуносупресивни лекарствени артикули, както и хронични болести като диабет, хронично бъбречно и белодробно заболяване. Протича с появяването на локализиран везикулозен обрив, съпроводен със сърбеж, мравучкане и изтръпване, както и температура, главоболие, настинка, отмалялост и неврологична болежка. При част от заболелите болката е забележителна и е обвързвана с дискомфорт, който може да продължи няколко седмици и да докара до понижаване качеството на живот. Основното затруднение на херпес зостер е пост-херпетична невралгия, която се характеризира с непрекъсната болежка след прекосяване на описаните клинични прояви на болестта. Възможни са още вторични бактериални кожни инфекции, очни проблеми и по-рядко пневмония, енцефалит и инсулт “, написа още в претекстовете.
В Наредбата се прибавя целева имунизация против респираторно-синцитиален вирус (RSV) при бременни сред 24 и 36 гестационна седмица. Имунизацията ще се прави от лекарите в лечебни заведения за болнична и извънболнична помощ и в имунизационни кабинети на РЗИ.
Причината е, че RSV е постоянно срещан респираторен вирус, който предизвиква от леки грипоподобни признаци до тежко заболяване (бронхиолити, пневмонии, дихателна непълнота с далечни последици в част от случаите като развиване на бронхиална хиперреактивност и бронхиална астма) и гибел при бебета на възраст под шест месеца, само че също при възрастни лица над 65 години и имунокомпрометирани.
По данни на СЗО RSV е един от най-честите причинители на остри инфекции на долните дихателни пътища при деца в международен мащаб, като всяка година RSV предизвиква над 3,6 милиона хоспитализации и към 100 000 смъртни случая при деца под 5-годишна възраст (34). В страните от Европейския съюз приблизително 245 244 са хоспитализациите за една година, дължащи се на RSV при деца на възраст под 5 години, като множеството случаи се срещат измежду деца на възраст под 1 година (75%). Бебетата на възраст под 2 месеца съставляват най- засегнатата група (71,6 на 1000 деца) (35). Рискът за развиване на бронхиолит, пневмония и хоспитализация, асоциирана с RSV е максимален при недоносеност или някои болести, само че те са единствено дребна част от тежко засегнатите. Повечето приети в болница са здрави доносени кърмачета.
С плана на Наредбата се вкарват и характерни условия към имунизациите против варицела и респираторно-синтициален вирус, които ще се обезпечават от Министерство на здравеопазването.
Прогнозната стойност за обезпечаване на нужните количества ваксини за наложителна имунизация против варицела и целева имунизация против респираторно- синцитиален вирус при бременни в 24-36 година с. е в размер на 5 547 000 лв. за 2026 година За 2027 и 2028 година е планувано увеличение на обсега при бременни, като общата стойност на двете ваксини е в размер на 6 457 800 лева годишно.
Закупуването на ваксини за наложителни и целеви имунизации и реимунизации ще се реализира със средства в границите на бюджета на Министерството на здравеопазването, като нужното финансиране за застраховане актуализацията на националната имунизационна политика е планувано в хода на процедурата по подготовката и представянето на проектобюджета на Министерството на здравеопазването за 2026 година и на обновената бюджетна прогноза за 2027 и 2028 година
Не са нужни финансови или други средства за използването на плана на разпоредба във връзка с заинтригуваните лица - лечебни заведения, медицински експерти и пациенти.
Проекта на Наредбата и претекстовете към него може да видите и
Включването на имунизацията в календара за 2026 година е предопределено за родените през 2025 година в двудозова скица на използване – първи банкет на 12-15 месечна възраст и реимунизация на 4 годишна възраст. Не подлежат на имунизация с втора доза ваксина лицата, при които в интервала след слагане на първата доза ваксина против варицела възникне заболяване от варицела и са налични здравна документи или лабораторни данни.
„ Варицела е едно от най-заразните болести, излъчени по въздушно-капков механизъм, с необятно международно разпространяване и със доста здравно и обществено влияние. Предвид лесният метод за разпространяване на причинителя на заболяването (Варицела-зостер вирус - VZV), посредством пряк контакт и по въздушно-капков път и способността да заразява (достигаща съвсем 90% при непосредствен домакински контакт), при липса на средство за предварителна защита варицела е неконтролируема зараза. СЗО прави оценка годишното световно влияние от варицела на почти 140 милиона случая, с 4,2 милиона тежки затруднения, изискващи хоспитализация и 4200 умряли.
По данни от Националния център по заразни и паразитни заболявания относителният дял на болестта годишно е от 45,87% през 2009 година (29 117 заболели) до 52,03% през 2024 година (27 707 заболели) или това е най-често записаното заразно заболяване у нас “, написа в претекстовете към плана.
От Министерство на здравеопазването разясняват, че всекидневно варицелната зараза е присъща за зимата и пролетта, като годишно се записват гърмежи в проведени детски колективи (училища, детски заведения), бежански центрове и домове за медико-социални действия от затворен вид.
„ Варицелата постоянно може да докара до затруднения, чиито прояви могат да бъдат широкообхватни и систематични. С най-голям риск от затруднения са новородените, изключително родени преди 28 гестационна седмица (г.с) и с тегло ≤ 1000 г според от имунния статус на майката, дребните деца, бременните дами, възрастните и имунокомпрометираните пациенти. При новородените варицела може да е животозастрашаващо заболяване, изключително в случай че майката заболее в границите на няколко дни преди или след раждането. Вроденият варицелен синдром, който включва кожни белези, увреждания на крака, мозък, очи и ниско тегло при раждането, се следи при 0,4- 2% от децата, родени от майки, инфектирани с VZV през първите 20 седмици от бременността. Децата, родени от майки, боледували от варицела по време на бременност, са с по-висок висок риск от заболяване от херпес зостер през първите години от живота.
Усложненията при варицела могат да бъдат вирусно и бактериално медиирани и евентуално могат да обиден всички органи: хематологични, неврологични, респираторни, кожни, чернодробни, гастроинтестинални, уринарни и костни. Най-чести затруднения са пневмония, бронхити, кожни затруднения, а по-редки - тромбоцитопенична пурпура, менингоенцефалит, церебеларна атаксия, сепсис и коинфекции с други патогени като бета-хемолитичен стрептокок от група А, Herpes zoster ophthalmicus при клинично здрави деца, Steven- Johnson syndrome и други
Установено е, че при деца най-честите затруднения са тежко протичаща варицела и кожни лезии, породени от вторична бактериална зараза, до момента в който при възрастни лица водещи са хематологичните затруднения и пневмониите. При имунокомпрометираните лица, болни от варицела по-често се записват хематологични и гастроинтестинални затруднения.
При изследване е открито, че затруднения са следени в 2 до 6% от пациентите, посещаващи доболнична помощ. Усложненията на варицелната зараза водят до хоспитализация, която е приблизително сред 7-32 дни (от 1 до 33 дни).
Като главно затруднение след преболедуване от варицела може да се одобри болестта херпес зостер. Заболяването е по-характерно при лица над 50 година и броя на заболелите нараства с възрастта. Фактори, свързани с увеличение риска от хепрес зостер са ХИВ зараза и СПИН-свързани болести, онкологични болести, органна трансплантация, банкет на имуносупресивни лекарствени артикули, както и хронични болести като диабет, хронично бъбречно и белодробно заболяване. Протича с появяването на локализиран везикулозен обрив, съпроводен със сърбеж, мравучкане и изтръпване, както и температура, главоболие, настинка, отмалялост и неврологична болежка. При част от заболелите болката е забележителна и е обвързвана с дискомфорт, който може да продължи няколко седмици и да докара до понижаване качеството на живот. Основното затруднение на херпес зостер е пост-херпетична невралгия, която се характеризира с непрекъсната болежка след прекосяване на описаните клинични прояви на болестта. Възможни са още вторични бактериални кожни инфекции, очни проблеми и по-рядко пневмония, енцефалит и инсулт “, написа още в претекстовете.
В Наредбата се прибавя целева имунизация против респираторно-синцитиален вирус (RSV) при бременни сред 24 и 36 гестационна седмица. Имунизацията ще се прави от лекарите в лечебни заведения за болнична и извънболнична помощ и в имунизационни кабинети на РЗИ.
Причината е, че RSV е постоянно срещан респираторен вирус, който предизвиква от леки грипоподобни признаци до тежко заболяване (бронхиолити, пневмонии, дихателна непълнота с далечни последици в част от случаите като развиване на бронхиална хиперреактивност и бронхиална астма) и гибел при бебета на възраст под шест месеца, само че също при възрастни лица над 65 години и имунокомпрометирани.
По данни на СЗО RSV е един от най-честите причинители на остри инфекции на долните дихателни пътища при деца в международен мащаб, като всяка година RSV предизвиква над 3,6 милиона хоспитализации и към 100 000 смъртни случая при деца под 5-годишна възраст (34). В страните от Европейския съюз приблизително 245 244 са хоспитализациите за една година, дължащи се на RSV при деца на възраст под 5 години, като множеството случаи се срещат измежду деца на възраст под 1 година (75%). Бебетата на възраст под 2 месеца съставляват най- засегнатата група (71,6 на 1000 деца) (35). Рискът за развиване на бронхиолит, пневмония и хоспитализация, асоциирана с RSV е максимален при недоносеност или някои болести, само че те са единствено дребна част от тежко засегнатите. Повечето приети в болница са здрави доносени кърмачета.
С плана на Наредбата се вкарват и характерни условия към имунизациите против варицела и респираторно-синтициален вирус, които ще се обезпечават от Министерство на здравеопазването.
Прогнозната стойност за обезпечаване на нужните количества ваксини за наложителна имунизация против варицела и целева имунизация против респираторно- синцитиален вирус при бременни в 24-36 година с. е в размер на 5 547 000 лв. за 2026 година За 2027 и 2028 година е планувано увеличение на обсега при бременни, като общата стойност на двете ваксини е в размер на 6 457 800 лева годишно.
Закупуването на ваксини за наложителни и целеви имунизации и реимунизации ще се реализира със средства в границите на бюджета на Министерството на здравеопазването, като нужното финансиране за застраховане актуализацията на националната имунизационна политика е планувано в хода на процедурата по подготовката и представянето на проектобюджета на Министерството на здравеопазването за 2026 година и на обновената бюджетна прогноза за 2027 и 2028 година
Не са нужни финансови или други средства за използването на плана на разпоредба във връзка с заинтригуваните лица - лечебни заведения, медицински експерти и пациенти.
Проекта на Наредбата и претекстовете към него може да видите и
Източник: zdrave.net
КОМЕНТАРИ