На 26.12: От Апостола до: „Запишете името ми Айлийн“
Ваксината през днешния ден е властелинът на осведомителния поток. И с право. Но днешният ден има изключително наличие в исторически проект. На 26 декември 1872 година Васил Левски, съпроводен от Никола Цвятков, напуща град Ловеч. Това е денят, когато Дякона поема по пътя към Голгота.
Има нещо алегорично в този миг от живота на Апостола и раждането на Христос. За нас, българите, всяка крачка на Апостола оттук нататък до 19 февруари е пътят на един народ от трагичното до величието.
И по този начин: Левски поема с коня си, в чийто самар били зашити архивът на Комитета и някои писма към Къкрина. Там остава да пренощува и на разсъмване на идващия ден е хванат от десетина заптиета. Имало е опит за бягство, пукотевица и битка. Драматично стеклите се условия водят до гибелта на най-великия българин.
Един от неговите завещания гласи: „ Целта ни в Българско е приятелство с всекиго, без да гледаме на религия и народност; ръката си подаваме всекиму, който желае да пролива кръв с нас дружно за живот и независимост човешка . “
Тези думи препращат към тази дата през 1989 година, когато българските мюсюлмани излязоха по площадите да изискат рождените си имена. Поискаха също възродителния развой да бъде непризнат, а те да получат всички права на жители в своята татковина – България.
Техните митинги принуждават Централния комитет на Българска комунистическа партия да свика пленум на 29 декември и да разгласи връщането на принудително отнетите имена на турците и мюсюлманите в България. Провежданата от властническия режим на Тодор Живков политика посредством Държавна сигурност беше оповестена за „ груба политическа неточност “, при която са били осъществени „ извращения на конституционни права на български жители “. Пленумът позволява също потреблението на майчин език „ в битовото другарство “.
Разбира се, турското и мюсюлманско население в страната посрещна с наслада вестта. Ученичката Ангелина се изправя на идващия ден в клас и декларира на класната ръководителка: Моля, запишете в дневника името ми Айлийн, което е под номер едно…
Айлийн значи Лунна светлина.
Да не забравяме.
Фрог нюз
Има нещо алегорично в този миг от живота на Апостола и раждането на Христос. За нас, българите, всяка крачка на Апостола оттук нататък до 19 февруари е пътят на един народ от трагичното до величието.
И по този начин: Левски поема с коня си, в чийто самар били зашити архивът на Комитета и някои писма към Къкрина. Там остава да пренощува и на разсъмване на идващия ден е хванат от десетина заптиета. Имало е опит за бягство, пукотевица и битка. Драматично стеклите се условия водят до гибелта на най-великия българин.
Един от неговите завещания гласи: „ Целта ни в Българско е приятелство с всекиго, без да гледаме на религия и народност; ръката си подаваме всекиму, който желае да пролива кръв с нас дружно за живот и независимост човешка . “
Тези думи препращат към тази дата през 1989 година, когато българските мюсюлмани излязоха по площадите да изискат рождените си имена. Поискаха също възродителния развой да бъде непризнат, а те да получат всички права на жители в своята татковина – България.
Техните митинги принуждават Централния комитет на Българска комунистическа партия да свика пленум на 29 декември и да разгласи връщането на принудително отнетите имена на турците и мюсюлманите в България. Провежданата от властническия режим на Тодор Живков политика посредством Държавна сигурност беше оповестена за „ груба политическа неточност “, при която са били осъществени „ извращения на конституционни права на български жители “. Пленумът позволява също потреблението на майчин език „ в битовото другарство “.
Разбира се, турското и мюсюлманско население в страната посрещна с наслада вестта. Ученичката Ангелина се изправя на идващия ден в клас и декларира на класната ръководителка: Моля, запишете в дневника името ми Айлийн, което е под номер едно…
Айлийн значи Лунна светлина.
Да не забравяме.
Фрог нюз
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ