БГ вирусоложка в ООН начерта мрачен сценарий с COVID-19 и ваксината
Ваксина за всички хора ще има едвам през 2022 година. Това съобщи в изявление за " " докторът по имунология в Университета в Кеймбридж и здравен съветник към Организация на обединените нации доктор Велислава Петрова.
- Д-р Петрова, какъв брой рисков е в действителност COVID-19 и какво ще кажете на хората, които считат, че това е интрига?
- Много е мъчно да се убедят хора, които не имат вяра в съществуването на COVID-19, тъй като те не имат вяра на обстоятелства, данни и статистики. Аргументите им не са теоретични или рационални, а по-скоро прочувствени и основани на боязън.
Разбирам, че хората са комплицирани, тъй като в общественото пространство се появява разнопосочна информация. Не се доверяват на специалисти и институции и търсят скритата интрига. Това обаче не може да е мотив да отхвърляме всичко и да одобряваме единствено информация, която не е угодна и ни основава минимум дискомфорт.
Моят съвет е – всякога, когато чуете някаква информация, проучете какви данни стоят зад нея, на какво е основано обещано изявление, какъв ценз има индивидът, който го споделя – знам, че изисква спомагателни старания, само че е единственият метод да не бъдем лъгани и е отговорност, която всеки от нас има като жител, с цел да образува мнението си.
Що се отнася до въпроса какъв брой е рисков COVID-19, бих споделила, че никога той не е просто грип. И има най-малко 4-5 довода за това. На първо място при него смъртността може да е от 3-15 пъти по-висока според от възрастовата група.
Второ, доста по-трудно се управлява като зараза поради дългия инкубационен интервал и способността на хората да заразяват други, без те самите да имат признаци. Така че като надзор на самата зараза бих споделила, че е доста по-трудна от грипа, при който инкубационният интервал е 2-3 дни.
Третото значимо нещо е, че при COVID-19 нямаме просто някаква зараза, която отминава след седмица. При доста хора се стига до дълготрайни затруднения и признаци като хронична отмалялост, депресивни положения и други. Това е така наречен дълъг Коронавирус и към момента не е ясно какво тъкмо съставлява той. Затова болестта не е за подценяване.
Като четвърти аргумент мога да кажа, че не е ясно какъв брой дълго продължава да се поддържа имунитетът след прекарано заболяване и дали можем да бъдем инфектирани още веднъж. Вече има данни, че антителата ни стартират да понижават след към 3 месеца след прекарано заболяване.
И последно - колкото повече разрешаваме на COVD-19 да се популяризира, толкоз повече има късмет той да мутира. Причината е, че вирусите мутират, когато инфектират хора и се пробват да избегнат имунната ни система. Така че колкото повече се разраства епидемията, толкоз повече има късмет вирусът да мутира. Затова споделих, че сигурно не става дума просто за грип, има огромни разлики.
- По принцип се счита, че България е една от страните с най-либерални ограничения. Като наблюдавате протичащото се в другите страни, нужно ли е да се затегнат ограниченията у нас?
- Както България, по този начин и другите страни в Европа претърпяват втора фаза на епидемията. Темпът на повишаване на случаите е толкоз висок, че съгласно мен е въпрос на време да се затегнат ограниченията. Нито една страна и държавно управление не желае да го прави, несъмнено – това основава неодобрение у хората и вреди на стопанската система.
Това го виждам и в Швейцария, където по принцип има голямо доверие в институциите, само че даже и тук всяка по-стриктна мярка се приема с неодобрение. В България ограниченията бяха демократични, само че е въпрос на време да бъдат затегнати. Може би първо на районно равнище, по-късно с въвеждане на маски на повече обществени места.
Такава е наклонността в Европа. Носенето на маски е добър междинен вид, с цел да се избегне затварянето на бизнеси, да могат хората да излизат, да пазарят, да работят и да се понижи темпът на напредък на случаите без крайни отрицателни последици върху стопанската система.
- Какви сюжети предвиждате за есенно-зимния интервал? Много лекари, даже и преподавател изгубиха борбата с COVID-19 у нас и ситуацията доста се усложни през последните дни.
- Това са образците, които демонстрират какво се случва, когато вирусът продължава да се популяризира. Много хора са изложени на риск поради специалностите си, само че и съвсем няма човек без съпътстващи болести. Никой не е застрахован. Относно прогнозата това зависи доста от ограниченията и от равнището на осъзнатост на хората да ги съблюдават.
Защото ограниченията са единствено една страна на монетата, само че това е единствено началото. Това е развой, в който всички участваме и нашите дейности имат въздействие върху другите към нас. При неналичието на ваксина, единственият метод да се оправим със обстановката и да ограничим случаите е да наблюдаваме доста добре инфектираните - тези, които са били инфектирани, да бъдат изолирани, да се рапортува за всички в риск.
Другата мярка е носенето на маски на публични места, отбягване на събирания с доста хора. Така че всичко зависи от съвестта ни. Сценарият ще бъде толкоз по-добър, колкото е по-висока груповата ни отговорност. В Италия видяха доста добре какво се случва, когато случаите нарастват неконтролируемо и в този момент маските се носят на всички места, от всички.
- Оптимист ли сте за ваксина и по кое време е реалистичният период?
- Има доста кандидат-ваксини сега, няколко и в трета фаза на тестване. В случая може би оксфордската ваксина е тази, от която можем да чакаме резултати най-скоро в края на тази и началото на идната година. Но проявлението на резултат от клиничното изследване е единствено стадий от процеса, с цел да се види ефикасността на имунизацията измежду избрана група.
Оттам насетне идват доста провокации, свързани с производството, с доставката, с разпределението на имунизациите измежду рискови групи. Така че съгласно мен през идната година може да има имунизация, само че единствено за рисковите групи, а налична за всички хора ваксина - едвам през 2022 година.
- Вие не сте последовател на стадния имунитет, за какво? У нас обществото доста се раздели по тази тематика.
Не единствено в България обществото е разграничено по тази тематика. По принцип с термина „ стаден имунитет” в епидемиологията се отбелязва метод за предотвратяване на популацията посредством имунизация, когато има ваксина, за която се знае, че обезпечава дълготраен имунитет.
Той се употребява, с цел да се спре разпространяването на даден патоген, без да е нужно 100% от хората да са ваксинирани. В този случай обаче да се употребява сходна тактика за разпространяване на една естествена зараза е освен научно голословно, само че и неетично. Това значи да позволим 3-4 пъти повече хора да загинат, в сравнение с в този момент. Не бива хора да умират просто по този начин, когато могат да се вземат ограничения.
Недопустимо е дискомфортът от носенето на маски да е задоволителна причина да оставим хора да умират. Неприемливо е да има жертви единствено тъй като не желаеме да има ограничавания в метода ни на живот. Това е етичният аспект, а чисто научно - ние даже не знаем дали въобще би работил този модел при COVID-19. Все още не е ясно дали, когато един човек е бил възпален и оздравее, той няма да се разболее отново.
Засега първите изследвания демонстрират, че към 3 месеца откакто някой е бил възпален, антителата стартират да падат. Това значи, че не е ясно, че ще бъдем защитени по-късно. Затова не мисля, че тази тактика ще работи и е рисково да продължава да се предлага като вид.
- Бяхте декларирали, че дълго време сте отказвали да говорите по тематиката COVID-19, за какво?
- Намерението ми се базираше на обстоятелството, че лишава време на научната общественост да направи изследвания. А това не става от през днешния ден за на следващия ден. И в една обстановка на вакуум, в която точни данни към момента липсват, доста хора изпълваха пространството с догадки. Изведнъж всеки стана експерт по вирусология.
Така се подаваше разнопосочна информация, която можеше да е еднообразно вярна и еднообразно неверна, тъй като нямаше по какъв начин да бъде потвърдена. Според мен е значимо да се приказва, когато има съответна информация и научна аргументация. Аз не обичам да служа си с догадки. Говоря, когато виждам, че има данни, които до някаква степен разказват тъкмо актуалната обстановка.
- Каква е връзката сред ковид и имунизацията от морбили? Преди време предизвикахте възторг с откритието си по какъв начин шарката изтрива имунната памет в организма. Как става това?
- С това изследване предходната година показахме, че морбили нападна имунната ни памет, която сме си построили за други инфекции, и по този метод ни прави по-податливи и на други болести.
На това са подложени хора, които не се имунизират. Така те имат податливост към други инфекции, откакто са прекарали морбили. Относно връзката сред ковид и морбили мога да кажа, че съгласно хипотезите има такава по-скоро поради това, че имунизацията против морбили има комбинация от омаломощени вируси и те освен че ни защищават от шарка, само че и задействат имунната ни система по този начин, че да се бори по-добре и с различен вид патогени.
Затова хората, които са имали такава ваксина, биха могли да имат заздравен имунитет като спомагателна изгода от имунизацията. Важно е обаче и по кое време е направена тя. Повечето сме ваксинирани като деца, дали може да се получи подобен резултат след 10 години, не е ясно. Но се счита, че има такава опция и се вършат изследвания, които да тестват тази догадка.
- Това ли е връзката и с БЦЖ също и споделяте ли мнението, че в действителност ни защищава да минем по-леко през епидемията, защото сме измежду нациите със наложителна такава ваксина?
- Наясно съм с тази догадка. В тази връзка сега се организират няколко изследвания в Австралия, Холандия, Англия. В случая с БЦЖ и преди е имало изследвания, най-вече в Африка, по какъв начин БЦЖ имунизацията оказва помощ и при други вирусни болести.
Има такива данни, че оказва помощ не тъкмо при COVID-19, само че при други инфекции. Но не трябва да се основава едно безпричинно чувство за сигурност. Това, че имаме БЦЖ, не значи, че сме безсмъртни, не трябва да си мислим и че сме предпазени от COVID-19.
- Д-р Петрова, какъв брой рисков е в действителност COVID-19 и какво ще кажете на хората, които считат, че това е интрига?
- Много е мъчно да се убедят хора, които не имат вяра в съществуването на COVID-19, тъй като те не имат вяра на обстоятелства, данни и статистики. Аргументите им не са теоретични или рационални, а по-скоро прочувствени и основани на боязън.
Разбирам, че хората са комплицирани, тъй като в общественото пространство се появява разнопосочна информация. Не се доверяват на специалисти и институции и търсят скритата интрига. Това обаче не може да е мотив да отхвърляме всичко и да одобряваме единствено информация, която не е угодна и ни основава минимум дискомфорт.
Моят съвет е – всякога, когато чуете някаква информация, проучете какви данни стоят зад нея, на какво е основано обещано изявление, какъв ценз има индивидът, който го споделя – знам, че изисква спомагателни старания, само че е единственият метод да не бъдем лъгани и е отговорност, която всеки от нас има като жител, с цел да образува мнението си.
Що се отнася до въпроса какъв брой е рисков COVID-19, бих споделила, че никога той не е просто грип. И има най-малко 4-5 довода за това. На първо място при него смъртността може да е от 3-15 пъти по-висока според от възрастовата група.
Второ, доста по-трудно се управлява като зараза поради дългия инкубационен интервал и способността на хората да заразяват други, без те самите да имат признаци. Така че като надзор на самата зараза бих споделила, че е доста по-трудна от грипа, при който инкубационният интервал е 2-3 дни.
Третото значимо нещо е, че при COVID-19 нямаме просто някаква зараза, която отминава след седмица. При доста хора се стига до дълготрайни затруднения и признаци като хронична отмалялост, депресивни положения и други. Това е така наречен дълъг Коронавирус и към момента не е ясно какво тъкмо съставлява той. Затова болестта не е за подценяване.
Като четвърти аргумент мога да кажа, че не е ясно какъв брой дълго продължава да се поддържа имунитетът след прекарано заболяване и дали можем да бъдем инфектирани още веднъж. Вече има данни, че антителата ни стартират да понижават след към 3 месеца след прекарано заболяване.
И последно - колкото повече разрешаваме на COVD-19 да се популяризира, толкоз повече има късмет той да мутира. Причината е, че вирусите мутират, когато инфектират хора и се пробват да избегнат имунната ни система. Така че колкото повече се разраства епидемията, толкоз повече има късмет вирусът да мутира. Затова споделих, че сигурно не става дума просто за грип, има огромни разлики.
- По принцип се счита, че България е една от страните с най-либерални ограничения. Като наблюдавате протичащото се в другите страни, нужно ли е да се затегнат ограниченията у нас?
- Както България, по този начин и другите страни в Европа претърпяват втора фаза на епидемията. Темпът на повишаване на случаите е толкоз висок, че съгласно мен е въпрос на време да се затегнат ограниченията. Нито една страна и държавно управление не желае да го прави, несъмнено – това основава неодобрение у хората и вреди на стопанската система.
Това го виждам и в Швейцария, където по принцип има голямо доверие в институциите, само че даже и тук всяка по-стриктна мярка се приема с неодобрение. В България ограниченията бяха демократични, само че е въпрос на време да бъдат затегнати. Може би първо на районно равнище, по-късно с въвеждане на маски на повече обществени места.
Такава е наклонността в Европа. Носенето на маски е добър междинен вид, с цел да се избегне затварянето на бизнеси, да могат хората да излизат, да пазарят, да работят и да се понижи темпът на напредък на случаите без крайни отрицателни последици върху стопанската система.
- Какви сюжети предвиждате за есенно-зимния интервал? Много лекари, даже и преподавател изгубиха борбата с COVID-19 у нас и ситуацията доста се усложни през последните дни.
- Това са образците, които демонстрират какво се случва, когато вирусът продължава да се популяризира. Много хора са изложени на риск поради специалностите си, само че и съвсем няма човек без съпътстващи болести. Никой не е застрахован. Относно прогнозата това зависи доста от ограниченията и от равнището на осъзнатост на хората да ги съблюдават.
Защото ограниченията са единствено една страна на монетата, само че това е единствено началото. Това е развой, в който всички участваме и нашите дейности имат въздействие върху другите към нас. При неналичието на ваксина, единственият метод да се оправим със обстановката и да ограничим случаите е да наблюдаваме доста добре инфектираните - тези, които са били инфектирани, да бъдат изолирани, да се рапортува за всички в риск.
Другата мярка е носенето на маски на публични места, отбягване на събирания с доста хора. Така че всичко зависи от съвестта ни. Сценарият ще бъде толкоз по-добър, колкото е по-висока груповата ни отговорност. В Италия видяха доста добре какво се случва, когато случаите нарастват неконтролируемо и в този момент маските се носят на всички места, от всички.
- Оптимист ли сте за ваксина и по кое време е реалистичният период?
- Има доста кандидат-ваксини сега, няколко и в трета фаза на тестване. В случая може би оксфордската ваксина е тази, от която можем да чакаме резултати най-скоро в края на тази и началото на идната година. Но проявлението на резултат от клиничното изследване е единствено стадий от процеса, с цел да се види ефикасността на имунизацията измежду избрана група.
Оттам насетне идват доста провокации, свързани с производството, с доставката, с разпределението на имунизациите измежду рискови групи. Така че съгласно мен през идната година може да има имунизация, само че единствено за рисковите групи, а налична за всички хора ваксина - едвам през 2022 година.
- Вие не сте последовател на стадния имунитет, за какво? У нас обществото доста се раздели по тази тематика.
Не единствено в България обществото е разграничено по тази тематика. По принцип с термина „ стаден имунитет” в епидемиологията се отбелязва метод за предотвратяване на популацията посредством имунизация, когато има ваксина, за която се знае, че обезпечава дълготраен имунитет.
Той се употребява, с цел да се спре разпространяването на даден патоген, без да е нужно 100% от хората да са ваксинирани. В този случай обаче да се употребява сходна тактика за разпространяване на една естествена зараза е освен научно голословно, само че и неетично. Това значи да позволим 3-4 пъти повече хора да загинат, в сравнение с в този момент. Не бива хора да умират просто по този начин, когато могат да се вземат ограничения.
Недопустимо е дискомфортът от носенето на маски да е задоволителна причина да оставим хора да умират. Неприемливо е да има жертви единствено тъй като не желаеме да има ограничавания в метода ни на живот. Това е етичният аспект, а чисто научно - ние даже не знаем дали въобще би работил този модел при COVID-19. Все още не е ясно дали, когато един човек е бил възпален и оздравее, той няма да се разболее отново.
Засега първите изследвания демонстрират, че към 3 месеца откакто някой е бил възпален, антителата стартират да падат. Това значи, че не е ясно, че ще бъдем защитени по-късно. Затова не мисля, че тази тактика ще работи и е рисково да продължава да се предлага като вид.
- Бяхте декларирали, че дълго време сте отказвали да говорите по тематиката COVID-19, за какво?
- Намерението ми се базираше на обстоятелството, че лишава време на научната общественост да направи изследвания. А това не става от през днешния ден за на следващия ден. И в една обстановка на вакуум, в която точни данни към момента липсват, доста хора изпълваха пространството с догадки. Изведнъж всеки стана експерт по вирусология.
Така се подаваше разнопосочна информация, която можеше да е еднообразно вярна и еднообразно неверна, тъй като нямаше по какъв начин да бъде потвърдена. Според мен е значимо да се приказва, когато има съответна информация и научна аргументация. Аз не обичам да служа си с догадки. Говоря, когато виждам, че има данни, които до някаква степен разказват тъкмо актуалната обстановка.
- Каква е връзката сред ковид и имунизацията от морбили? Преди време предизвикахте възторг с откритието си по какъв начин шарката изтрива имунната памет в организма. Как става това?
- С това изследване предходната година показахме, че морбили нападна имунната ни памет, която сме си построили за други инфекции, и по този метод ни прави по-податливи и на други болести.
На това са подложени хора, които не се имунизират. Така те имат податливост към други инфекции, откакто са прекарали морбили. Относно връзката сред ковид и морбили мога да кажа, че съгласно хипотезите има такава по-скоро поради това, че имунизацията против морбили има комбинация от омаломощени вируси и те освен че ни защищават от шарка, само че и задействат имунната ни система по този начин, че да се бори по-добре и с различен вид патогени.
Затова хората, които са имали такава ваксина, биха могли да имат заздравен имунитет като спомагателна изгода от имунизацията. Важно е обаче и по кое време е направена тя. Повечето сме ваксинирани като деца, дали може да се получи подобен резултат след 10 години, не е ясно. Но се счита, че има такава опция и се вършат изследвания, които да тестват тази догадка.
- Това ли е връзката и с БЦЖ също и споделяте ли мнението, че в действителност ни защищава да минем по-леко през епидемията, защото сме измежду нациите със наложителна такава ваксина?
- Наясно съм с тази догадка. В тази връзка сега се организират няколко изследвания в Австралия, Холандия, Англия. В случая с БЦЖ и преди е имало изследвания, най-вече в Африка, по какъв начин БЦЖ имунизацията оказва помощ и при други вирусни болести.
Има такива данни, че оказва помощ не тъкмо при COVID-19, само че при други инфекции. Но не трябва да се основава едно безпричинно чувство за сигурност. Това, че имаме БЦЖ, не значи, че сме безсмъртни, не трябва да си мислим и че сме предпазени от COVID-19.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ