Важното е да докладваш на началството, че всичко е такова,

Важното е да докладваш на началството, че всичко е такова, каквото то желае да го види. А началството също желае да види не резултат, а добра показуха, с цел да може да я покаже на популацията и да го зарадва, написа Е. Дайнов.

Някои свръхоръжия се демонстрират единствено на военните паради в Москва

Докато сега американските военни се чудят защо на огромните нуклеарни учения, оповестени от Русия, липсва следващото съветско свръхоръжие (безпилотна нуклеарна подводница), ние се досещаме какво става.  - още повече, че то съществува и в българския живот, въпреки в по-малки размери.

Руснаците - царе на имитациите

Когато в края на 1830-те години френският благородник Астолф дьо Кюстин се оказва в, той е покъртен от съвсем всичко, което вижда. Пише книга, в която показва несъмнена заложба да обобщава видяното, като да вземем за пример: " тук развиване въобще не е имало, просто в един прелестен ден всичко е било импортирано от чужбина " ;  " руснаците имат думите за нещата, само че не и самите неща "  и сходни. Онова, което руснаците не са внесли, го имитират с подръчни средства и материали. Изобщо имитацията и за дьо Кюстин, и за съветския книжовник Белински е главната характерност на съветския живот.
Редакцията предлага
" Показухата ", с която дьо Кюстин не се занимава, е реплика, издигната на ново, надалеч по-драстично равнище. Когато имитираш нещо, колкото и зле да го правиш, най-после въпреки всичко произвеждаш това нещо. Автомобилът Москвич беше реплика на Опел. Волгата беше реплика на  разнообразни модели на Форд, а Жигулата си беше чист Фиат. Дори Чайките, бленуваните коли на висшата номенклатура, бяха реплика на модели на Пакард. Имитациите бяха на моменти много нескопосани. Москвичът на татко ми, да вземем за пример, беше с 10 конски сили по-немощен от съответния модел Опел, само че по тази причина пък беше с половин звук по-тежък.

Накратко - въпреки и нескопосни, имитациите ги имаше. Произвеждаха се в милиони бройки.

Един-единствен танк и доста известия в бъдеще време

Случаят с показухата е от напълно друго естество. За разлика от имитацията, при показухата нещото го няма. Бюджетът за него е усвоен, нещото е съответно регистрирано, на публиката са показани даже негови картинки. Но в последна сметка нещото съществува единствено на думи и на картинки.

Това изяснява плачевното положение на съветската войска, разкрило се пред потресения взор на света по време на нахлуването в Украина. Още при започване на войната се означи неналичието на свръхтанка Т-14, стъпил върху свръхплатформата " Армат ". За пръв и единствен път това знамение бе забелязано по време на церемониал на Червения площад през 2015-а година.  Оттогава и до през днешния ден за него се приказва единствено в бъдеще време: " ще се произведат първите серийни мостри " ; " ще постъпят на въоръжение първите бройки " ; " скоро стартира всеобщото произвеждане ". И по този начин до 2021-а година, когато този тип известия изчезват.

Разковничето тук е в една къса информация в съветската преса, съгласно която Дмитрий Рогозин, по това време вицепремиер и отговорник за военно-промишления комплекс, се среща с модел на танка през 2015-а година. Всички следващи медийни известия цитират само производителите на чудото, които приказват само в бъдещо време.

Ясно е какво е станало. Има един танк Т-14. Той е показан на церемониал и е огледан от Рогозин. За идващите, да речем 1000 бройки, страната е превела парите на производителя. Парите са съответно регистрирани. Танк обаче няма, защото парите за него са откраднати. Същото е ситуацията с другите съветски " свръхоръжия ": видяхме ги на фотошоп (дори Путин един път ни срещна с такъв), само че не ги видяхме във войната. Там, на бойното поле, видяхме Т-62 и Т-72, както и модели на пушки АК-47 в модификации от времето, когато в Съюз на съветските социалистически републики се дивяха на първите пакетчета тоалетна хартия, а американците бяха на Луната.

Българската " показуха " отстъпва на съветската

Първообразът на " показуха "  са, несъмнено, известните Потьомкински села. През 1787-а съветската императрица Екатерина Велика взема решение да огледа, пътувайки по реки и по море, новите си териториални придобивки в северното Черноморие и най-много - в. За да ѝ достави позитивни страсти, нейният ухажор княз Григорий Потьомкин прави макет на проспериращо село. Неговите хора го слагат на някой бряг, корабът на Екатерина минава, всички гледат в унес какъв богат " край "  вече си имат. Когато височайшата делегация отмине, хората на Потьомкин събират селото и го реалокират по-нататък по трасето, където го сглобяват още веднъж, в леко друга версия. Ролята на щастливи, охранени и добре облечени селяни играят кремълски прислужници, особено командировани за случая.

Княз Григорий Потьомкин - първооткривателят на " показухата "

По време на Живковия социализъм, който беше реплика на руския подобен, " показуха "  имахме и в. Докато бях в Българската национална армия редовно гледах подготовката за ревизия от София. Пред щаба на бригадата бойци набучваха в земята подострени изпод елхички, отсечени в прилежащата гора. Тревата към тях се боядисваше с онази тежка блажна багра, тъмнозелена на цвят, с която по принцип се боядисваха танковете и БТР-ите. Инспектиращите софийски генерали бяха удовлетворени: ритуалът е спазен. Показуха има - нищо, че при паника една трета от танковете не можеха да изпълзят от очертанията на казармата.

Останалите две трети обаче можеха - у нас показухата по този начин и не стигна 100 %. За разлика от ситуацията с днешната съветска войска, където има само показуха. Няма техника, няма муниции, няма дрехи и обувки, няма лопати, няма превързочни материали, няма храна. Затова единственото, което съветската войска може да прави, е да хвърля тълпи на процедура невъоръжени и необучени хора против.

От " показуха " до злополука

Къде съветските генерали хвърлят тези тълпи - това също е показуха. По десетина сходни офанзиви всеки ден виждаме в Донбас, в региона на Бахмут.. Защо го вършат? Военна логичност няма - не и на тази цена. Има обаче логичност от вида " показуха ". Путин желае да рапортува на популацията си, че целият Донбас е " освободен ". За да се случи това, съветската войска би трябвало да мине през Бахмут и да продължи на запад.

Да го кажа по различен метод: с цел да бъде удовлетворен Путин, някой съветски военачалник би трябвало да може да му рапортува, че " Бахмут е наш ", а оттова да надгради до ситуацията " освободихме Донбас ".

Професор Евгений Дайнов

Но показухата има навика да се извърне и да захапе съответния активист откъм гърба, по този начин да се каже. Така става и този път. Докато едни генерали хвърлят " месо "  (както самите те назовават бойците си) против Бахмут, се оказа, че други съветски генерали би трябвало да се отдръпват от Херсон. Военната логичност изисква тъкмо противоположното: изоставянето на най-малко една трета от Донбас, само че задържането на Херсон като плацдарм за нахлуване към Николаев и в вероятност - Одеса.

Не логиката обаче е водеща в обстановката на " показуха ". Важното е да докладваш на началството, че всичко е такова, каквото то желае да го види. А началството също желае да види не резултат, а добра показуха, с цел да може да я покаже на популацията и то да се радва.

. Реалността е доста твърдо нещо и с особена тежест се стоварва точно върху тези, които са ѝ обърнали тил, с цел да повярват на личната си показуха.

Този коментар показва персоналното мнение на създателя. То може да не съответствува с позициите на Българската редакция и на Дойче Веле като цяло.