Важно за всички бременни! Ето защо трябва да се пазят от коклюша
Важно за всички бременни! Ето за какво би трябвало да се пазят от коклюша! Коклюшът именуван още пертусис или магарешка кашлица съставлява остро инфекциозно заболяване на дихателните пътища, което се предава по въздушно-капков път. Причинява се от бактерията Bordetella pertussis, написа д-р Петър Кътев за „ „.
Счита се, че
Инкубационният интервал на заболяването варира в границите на 1 – 2 седмици след заразяването.
Но инфектираните до 40-ия ден се считат за заразоносители. Това прави коклюшът извънредно елементарно портативен и основава риск за висока периодичност на заболеваемост. Още повече, че при него клиниката, изключително първоначално, стартира с грипоподобни признаци като нараснала температура, изнемощялост и последователно засилваща се суха кашлица. Тази клиника у мнозина не предизвика каквото и да е друго умозаключение отвън това, че някъде са лепнали следващата простуда. Така се подхваща и респективно симптоматично самолечение, а не рядко и никакво, осланяйки се на „ великата “ теза, че организмът ще се пребори самичък.
По този метод
Естествено се стига до задълбочаване на болестта,
което към този момент мъчно би могло да се охарактеризира на грип или нещо сходно, защото кашлицата придобива проходим темперамент, водещ до неспособност човек да поеме въздух по време на пристъпа. Започва да се следи зачервяване при очите, а езикът и устните посиняват. Кашлицата към този момент е съпроводена от храчки, светли на цвят с жилава консистенция. Нейната тежест може даже да предизвика и повръщане. А бронхопневмонията е най-честото затруднение, до което се стига.
За да се избегне сходен процес на събитията естествено е желателно, дори наложително проучване. Що се касае до коклюът, а до всяко заболяване, то може да даде най-точни отговор против какво следва да се борим. И най-много по какъв начин да го преборим.
В случая става дума за съответен патоген, причиняващ заболяването. Особеното при Bordetella pertussis е вирулентността и свойството му да се капсулира. Последното качество по принцип е присъщо за малко бактерии и по-скоро се следи при спорообразуващите.
Това прави патогена специфичен и респективно по-труден за лекуване.
Принос за упоритостта му имат и секретирания коклюшен токсин, аденилатциклазен токсин и трахеален цитотоксин.
Благодарение на тях B. pertussis има способността да инхибира функционалността на имунната система на гостоприемника. Токсинът, прочут като коклюшен предизвиква разстройства в клетъчните механизми и пречи на фагоцитите да реагират вярно на инфекцията. Освен това този токсин има свойството да подтиква лимфоцитозата и да лимитира миграцията на неутрофилите към белите дробове. Той също по този начин понижава функционалността на клетките в тъканите, виновни за бактериалното изчистване.
Токсинът е виновен и за пристъпите на кашлица.
Трахеалният цитотоксин има способността да убива трахеалните епителни кафези. Това води до тежко компрометиране функционалностите на трахеята, която постоянно назоваваме дихателна тръба. Самото й име подсказва какъв брой жизненоважна е тя минимум, тъй като способства за отвеждането на въздуха до белите дробове. Дискредитирането на нейните функционалности резултат от въздействието на токсина, което включва даже и некротични процеси е отговорно за неналичието на опция за вдишване на въздух. Това в композиция с неспираща кашлица би могло да докара до припадък на задушаване, поради което се появав посиняването при устните и езика.
Коклюшът е рисково заболяване, с което бременните следва извънредно доста да внимават.
Тук предпазливостта е от главно значение и се показва в навременна реакция даже и да си мислят, че става въпрос за грип. Подценяването и/или неглижирането на първите признаци може да нанесе съществени вреди както на бременната, по този начин и на плода.
Те произтичат от силата на патогена и по-точно от гореспоменатите секретирани от него отрови. Въпросните са в положение да съсипят зрял организъм, а какво остава за подобен, който още даже не се оформил като подобен. Достигането на токсините до плода биха могли да провокират закъснение в развиването му, както и следващи затруднения след раждането. Което също по този начин е допустимо да бъде прибързано поради зародилия заразен развой.
Не е за подценяване и опцията новороденото да развие признаци на коклюш, които за него биха могли да бъдат смъртоносни, поради обстоятелството, че при тях се следи ограничение притока на О2. Липсата на достатъчното му количество за организма и най-много мозъка пък е причина за развиване на следващи диагнози с последствия сложни за терапевтиране. Поради тази причина за попречване на сходни обстановки най-хубавото средство си остава предварителната защита и профилактиката.
Счита се, че
Инкубационният интервал на заболяването варира в границите на 1 – 2 седмици след заразяването.
Но инфектираните до 40-ия ден се считат за заразоносители. Това прави коклюшът извънредно елементарно портативен и основава риск за висока периодичност на заболеваемост. Още повече, че при него клиниката, изключително първоначално, стартира с грипоподобни признаци като нараснала температура, изнемощялост и последователно засилваща се суха кашлица. Тази клиника у мнозина не предизвика каквото и да е друго умозаключение отвън това, че някъде са лепнали следващата простуда. Така се подхваща и респективно симптоматично самолечение, а не рядко и никакво, осланяйки се на „ великата “ теза, че организмът ще се пребори самичък.
По този метод
Естествено се стига до задълбочаване на болестта,
което към този момент мъчно би могло да се охарактеризира на грип или нещо сходно, защото кашлицата придобива проходим темперамент, водещ до неспособност човек да поеме въздух по време на пристъпа. Започва да се следи зачервяване при очите, а езикът и устните посиняват. Кашлицата към този момент е съпроводена от храчки, светли на цвят с жилава консистенция. Нейната тежест може даже да предизвика и повръщане. А бронхопневмонията е най-честото затруднение, до което се стига.
За да се избегне сходен процес на събитията естествено е желателно, дори наложително проучване. Що се касае до коклюът, а до всяко заболяване, то може да даде най-точни отговор против какво следва да се борим. И най-много по какъв начин да го преборим.
В случая става дума за съответен патоген, причиняващ заболяването. Особеното при Bordetella pertussis е вирулентността и свойството му да се капсулира. Последното качество по принцип е присъщо за малко бактерии и по-скоро се следи при спорообразуващите.
Това прави патогена специфичен и респективно по-труден за лекуване.
Принос за упоритостта му имат и секретирания коклюшен токсин, аденилатциклазен токсин и трахеален цитотоксин.
Благодарение на тях B. pertussis има способността да инхибира функционалността на имунната система на гостоприемника. Токсинът, прочут като коклюшен предизвиква разстройства в клетъчните механизми и пречи на фагоцитите да реагират вярно на инфекцията. Освен това този токсин има свойството да подтиква лимфоцитозата и да лимитира миграцията на неутрофилите към белите дробове. Той също по този начин понижава функционалността на клетките в тъканите, виновни за бактериалното изчистване.
Токсинът е виновен и за пристъпите на кашлица.
Трахеалният цитотоксин има способността да убива трахеалните епителни кафези. Това води до тежко компрометиране функционалностите на трахеята, която постоянно назоваваме дихателна тръба. Самото й име подсказва какъв брой жизненоважна е тя минимум, тъй като способства за отвеждането на въздуха до белите дробове. Дискредитирането на нейните функционалности резултат от въздействието на токсина, което включва даже и некротични процеси е отговорно за неналичието на опция за вдишване на въздух. Това в композиция с неспираща кашлица би могло да докара до припадък на задушаване, поради което се появав посиняването при устните и езика.
Коклюшът е рисково заболяване, с което бременните следва извънредно доста да внимават.
Тук предпазливостта е от главно значение и се показва в навременна реакция даже и да си мислят, че става въпрос за грип. Подценяването и/или неглижирането на първите признаци може да нанесе съществени вреди както на бременната, по този начин и на плода.
Те произтичат от силата на патогена и по-точно от гореспоменатите секретирани от него отрови. Въпросните са в положение да съсипят зрял организъм, а какво остава за подобен, който още даже не се оформил като подобен. Достигането на токсините до плода биха могли да провокират закъснение в развиването му, както и следващи затруднения след раждането. Което също по този начин е допустимо да бъде прибързано поради зародилия заразен развой.
Не е за подценяване и опцията новороденото да развие признаци на коклюш, които за него биха могли да бъдат смъртоносни, поради обстоятелството, че при тях се следи ограничение притока на О2. Липсата на достатъчното му количество за организма и най-много мозъка пък е причина за развиване на следващи диагнози с последствия сложни за терапевтиране. Поради тази причина за попречване на сходни обстановки най-хубавото средство си остава предварителната защита и профилактиката.
Източник: flashnews.bg
КОМЕНТАРИ