Представители на енергийния бизнес поискаха на Powers Summit 2025 списък с проекти със стратегически суровини
Важно е идната година да има направен лист с планове със стратегически и сериозни за стопанската система ни първични материали. Ние нямаме нито изследвания, нито визия, тъй като не е единствено литият е значим – значима е и медта, и златото, и оловото, и цинкът, и въглищата, и индустриалните минерали, и уранът – поради новата геополитическа конюнктура. Това разяснява доцент доктор инж. Иван Митев – изпълнителен шеф на Българската минно-геоложка камара по време на Powers Summit 2025 в границите на полемиката на тематика „ Енергийният щит: Изграждане на резистентност във времена на неустановеност “.
По отношение на това какво друго промишлеността би желала да се случи, доцент инж. Митев изброи смяна на административния темп, която включва споразумяване на правата на земеползване, а не на благосъстоятелност – тъй че страната да дава права на бизнеса да създава съответно находище, взимайки бързи и навременни решения, защото те са значими за финансовата непоклатимост на всеки един план.
„ Трябва да се създадат и съответните промени в законодателството, тъй като в този момент нормите, които прилагаме при дребното жилищно строителство, са в действие и за огромните индустриални планове “, означи доцент доктор инж. Иван Митев.
Изпълнителният шеф на „ Булгартрансгаз “ ЕАД Владимир Малинов разяснява, че симбиозата и синергията сред страна, частен капитал и държавни предприятия – следва да бъде засилвана. Той акцентира, че това може да стане посредством целеполагане в средносрочен и дълготраен проект, поради което обърна внимание, че на България й би трябвало държавна тактика за развиване на енергетиката.
Що се отнася до развиването на електроенергийния пазар, Малинов подчертава на усилването на публично-частното партньорство, което съгласно него би трябвало да бъде моделът за стратегическо вложение. Бившият енергиен министър позволи и формата на концесии, а освен на чисто публично-частно партньорство, само че акцентира, че с цел да се даде забележителен подтик на българската енергетика, би трябвало да се употребява опитът, насъбран в държавните структуроопределящи компании, комбиниран с предприемачеството, частната самодейност и частния капитал.
Петьо Иванов – изпълнителен шеф на АЕЦ „ Козлодуй-Нови мощности “ – приказва за това, че от компанията му имат съответни оферти по повод облекчение на режима на самия административен развой, само че без да се понижава неговата сигурност. Като за начало той настоя за повече цифровизация, а не цялата документи да е на хартия – с подписи и печати.
След това той приказва за това, че на краткотрайните площадки – за 7 и 8 блок – е належащо да има и краткотрайни халета – за сглобяване на модули. По думите му това са неща, които ги няма в сегашната нормативна уредба, за което те търсят в допълнение подпомагане от страната за промени в законодателството. На последващо място той настоя при стратегически капиталови обекти да се допусне облекчение на процедурата по Оценка на въздействието върху околната среда – Оценката на влияние върху околната среда.
Поиска и по-лесно да се получават земи за краткотрайно прилагане за облекчение стадия на строителството. Не на последно място той заприказва и за по-лесното издаване на работни визи на идващите от трети страни, уточнявайки, че за построяването на 7-и и 8-и блок ще е нужен импорт на 10 000 служащи.
Меглена Русенова– ръководителят на Българската фотоволтаична асоциация – се разгласи за продължение на вложенията във физическа съгласуваност. По думите й това значи силата, създадена в България, да доближи до всеки един пазар в Европа, с цел да може вложенията, направени у нас, да се мултиплицират.
