Проф. Александрова: Днес е важно не само да се търсят нови антибиотици, а да се залага на нови стратегии и подходи
„ Важно е да знаем, че антибиотиците са основани да нападат само и единствено структури и процеси, които ги има в бактериалните кафези, те няма по какъв начин да оказват помощ при вирусна зараза “. Това сподели пред Euronews България вирусоложката от Българска академия на науките проф. Радостина Александрова. Тя бе безапелационна, че антибиотик може да се приложи само при затруднения от вирусна зараза, тъй като антибиотичната устойчивост става все по-сериозен проблем.
„ Това е една доста необятна илюзия, че когато сме с някаква вирусна зараза, би трябвало да прибегнем незабавно към антибиотици за по-голяма сигурност. По данни на CDC на всеки 11 секунди в света се записва по една зараза, резистентна на антибиотично лекуване, а на всеки 15 минути един човек губи живота си затова “, сподели тя и акцентира, че в случай че тази наклонност се задържи, през 2050 година на всеки 3 секунди ще умира един човек заради неспособност инфекцията да бъде излекувана с антибиотик.
„ Златната епоха на антибиотиците, която стартира през 40-те години на предишния век с откриването и въвеждането на пеницилина, е към края си. Големите компании не вършат толкоз доста изследвания в откриването на нови антибиотици, а с това все по-често се занимават дребни компании и проучвателен центрове “, уточни още проф. Александрова.
Тя бе безапелационна, че през днешния ден е значимо освен да се търсят нови антибиотици, а да се залага на нови тактики и разнообразни подходи.
„ Да не забравяме имунизациите за болесттите, които са ваксинопредотвратими “, прикани още тя.
Проф. Александрова изясни, че навлизаме в сезона на грипа, само че COVID-19 също e измежду заканите, с които може да се сблъскаме през зимните месеци, а и през цялата година. По думите й, не може да се каже кой ще бъде преобладаващ, тъй като „ тези вируси по някакъв метод се схващат между тях – когато единият ще настава, другият ще отстъпва и назад “. Въпреки това има данни от литературата, които демонстрират, че в 4,5% от случаите може да работят дружно и да провокират зараза.
Тя акцентира, че към момента не е късно да се имунизираме против грип, като можем да създадем това до края на ноември и през целия зимен сезон.
Проф. Александрова разясни, че грипният вирус, който е доста непостоянен, съжителства сполучливо и с други вируси, които към този момент са се появили или ще се появят неотдавна – респираторно-синциатиален, парагрипни вируси, метапневмовируси.
Тя акцентира, че не трябва коронавирусът, който предизвиква Коронавирус, да се възприема само като респираторен вирус, тъй като той предизвиква и съществени съдови проблеми, може да провокира и автоимунни болести. Специалистката уточни, че имунизацията обезпечава някаква отбрана против „ дългия Коронавирус “, само че тази тематика продължава да бъде обект на засилен проучвателен интерес по целия свят.
Вирсусоложката разяснява и тематиката за ХИВ/СПИН в подтекста на информацията, че броят на инфектираните се усилва.
Тя акцентира, че тази зараза не е това, което е била първоначално, а средствата за лекуването й към този момент са доста и с огромна успеваемост.
„ Вече има и лекарства, които се ползват два пъти в годината. Това не значи, че хората би трябвало да се впускат в безразсъдни рискови контакти и да не се не помни, че ХИВ се предава най-често по полов път “, сподели проф. Александрова.
„ Това е една доста необятна илюзия, че когато сме с някаква вирусна зараза, би трябвало да прибегнем незабавно към антибиотици за по-голяма сигурност. По данни на CDC на всеки 11 секунди в света се записва по една зараза, резистентна на антибиотично лекуване, а на всеки 15 минути един човек губи живота си затова “, сподели тя и акцентира, че в случай че тази наклонност се задържи, през 2050 година на всеки 3 секунди ще умира един човек заради неспособност инфекцията да бъде излекувана с антибиотик.
„ Златната епоха на антибиотиците, която стартира през 40-те години на предишния век с откриването и въвеждането на пеницилина, е към края си. Големите компании не вършат толкоз доста изследвания в откриването на нови антибиотици, а с това все по-често се занимават дребни компании и проучвателен центрове “, уточни още проф. Александрова.
Тя бе безапелационна, че през днешния ден е значимо освен да се търсят нови антибиотици, а да се залага на нови тактики и разнообразни подходи.
„ Да не забравяме имунизациите за болесттите, които са ваксинопредотвратими “, прикани още тя.
Проф. Александрова изясни, че навлизаме в сезона на грипа, само че COVID-19 също e измежду заканите, с които може да се сблъскаме през зимните месеци, а и през цялата година. По думите й, не може да се каже кой ще бъде преобладаващ, тъй като „ тези вируси по някакъв метод се схващат между тях – когато единият ще настава, другият ще отстъпва и назад “. Въпреки това има данни от литературата, които демонстрират, че в 4,5% от случаите може да работят дружно и да провокират зараза.
Тя акцентира, че към момента не е късно да се имунизираме против грип, като можем да създадем това до края на ноември и през целия зимен сезон.
Проф. Александрова разясни, че грипният вирус, който е доста непостоянен, съжителства сполучливо и с други вируси, които към този момент са се появили или ще се появят неотдавна – респираторно-синциатиален, парагрипни вируси, метапневмовируси.
Тя акцентира, че не трябва коронавирусът, който предизвиква Коронавирус, да се възприема само като респираторен вирус, тъй като той предизвиква и съществени съдови проблеми, може да провокира и автоимунни болести. Специалистката уточни, че имунизацията обезпечава някаква отбрана против „ дългия Коронавирус “, само че тази тематика продължава да бъде обект на засилен проучвателен интерес по целия свят.
Вирсусоложката разяснява и тематиката за ХИВ/СПИН в подтекста на информацията, че броят на инфектираните се усилва.
Тя акцентира, че тази зараза не е това, което е била първоначално, а средствата за лекуването й към този момент са доста и с огромна успеваемост.
„ Вече има и лекарства, които се ползват два пъти в годината. Това не значи, че хората би трябвало да се впускат в безразсъдни рискови контакти и да не се не помни, че ХИВ се предава най-често по полов път “, сподели проф. Александрова.
Източник: zdrave.net
КОМЕНТАРИ