Аруп Банерджи: Вече можеш да произвеждаш там, където е пазарът
" Важно е да разберем, че това е бъдещето, в което към този момент живеем ", съобщи Аруп Банерджи по време на конференцията " Индустрия 4.0 ", проведена от " Капитал ", Община Пловидив и Trakia Tech
© Цветелина Белутова Профил
Д-р Аруп Банерджи е шеф в Световната банка за Европейския съюз, Европа и Централна Азия. Преди да заеме поста пред февруари 2016г., Банерджи е бил старши шеф и началник на Глобалната процедура по обществена протекция и труд на Групата на Световната банка, а паралелно с това и старши шеф на Групата по работни места. Преди да се причисли към екипа на Световната банка, Банерджи преподава в Центъра по стопанска система на развиването на Williams College в Масачузетс, Съединени американски щати, и в Университета на Пенсилвания, Съединени американски щати. Има докторска степен, а преди този момент и магистърска степен по стопанска система от Университета на Пенсилвания, Съединени американски щати, както и бакалавърска степен по стопанска система от Университета в Делхи, Индия. Още по тематиката
Фотогалерия: Посланията на лекторите в Industry 4.0
Сок от мозък от участниците в конференцията " Индустрия 4.0 ", проведена от " Капитал ", община Пловдив и Trakia Tech
29 сеп 2017
Индустрия 4.0: Новите технологии желаят гражданска война в мисленето за образованието
Новите работещи имат потребност от нови познания и рядко са лоялни на компании
28 сеп 2017
Индустрия 4.0: Ключът е в шерването на хрумвания сред фирмите и работа с данни
Бизнесът би трябвало да е квалифициран за гражданска война, не за промени, считат участниците в конференцията
28 сеп 2017
Индустрия 4.0: Технологичното бъдеще към този момент е тук, би трябвало да се приспособяваме
В България има инженери, само че вложенията са малко, показаха участници в конференцията
28 сеп 2017
" Индустрия 4.0 " и бъдещето на производството
Как новата гражданска война ще повлияе на средата ще търси отговор специфична конференция в Пловдив
17 сеп 2017 " Вниманието към услугите и градското обмисляне е значително за улавянето на изгодите от Индустрия 4.0 за Източна Европа. "
Аруп Банерджи, районен шеф за Европейски Съюз на Световната банка Как се трансформира светът ни?
- Има човешки и софтуерни фактори. Автоматизацията и адитивното произвеждане (като 3D принтиране - бел. а.) от една страна и редуцирането на работна ръка и застаряването на популацията от друга. За жал, двете групи си взаимодействат по метод, който единствено укрепва резултатите им отрицателно. Какво се случва с процеса на произвеждане? Цената на човешкия труд няма да пада, само че тази на технологията, това, което машините могат да свършат за едно евро, пада фрапантно. Все повече процеси, изключително рутинни такива, ще бъдат автоматизирани. Затова и ролята на индивида ще намалее. Най-добрият образец: iPhone. Той значително се създава от китайската компания Foxconn. Foxconn наемаше милиони служащи, само че сега минават към заводи, които са съвсем напълно роботизирани - по-малко от 10 хиляди души следят работата на стотици хиляди машини.
В същото време адитивното произвеждане значи, че няма да има потребност производството да е там, където цената (на труда - бел.ав.) е най-ниска. Можеш да произвеждаш там, където е пазарът - няма потребност да произвеждаш там, където трудът е на ниска цена, и по-късно да инвестираш в логистика, с цел да може най-после всичко да бъде съединено в Германия или Съединени американски щати. Можеш да направиш дизайна и по-късно машина на мястото на пазара да създаде продукта бързо, можеш да сменяш разнообразни дизайни и модели вместо всякога да инвестираш в нова машина.
Това значи, че проблемите в бъдеще няма да са свързани със самото произвеждане. Никой няма да премине бързо към роботиката. Креативност, интерпретация, решение на проблеми, дизайн - индустриалната част е лесна, само че изобретателната част не може да бъде сменена.
В тази връзка, каква е тактиката на Групата на Световната банка по отношение на четвъртата индустриална гражданска война и в частност по отношение на резултата ѝ в Източна Европа?
- Нашата задача е да влагаме в партньорство с страни от целия свят, като в Източна Европа това се случва в съвсем всеки бранш. Основната ни цел, наблягам, е да подобрим благополучието на най-бедните в обществовто. Това е нашият фокус. Затова персонално аз обръщам изключително внимание на образованието, инклузивното обучение. Можем да създадем по този начин, че страните да напредват стопански - може да бъде основан бърз напредък, фокусиран върху дребна група богати хора, само че това няма да създаде инклузивност и не взема решение проблемите, за които приказваме.
Така че, част от нашата активност на всички места и в Източна Европа е инвестицията в три необятни сфери. Изграждане на инфраструктура и съгласуваност, вложения за подкрепяне на човешкия капитал - в образованието, пазара на труда, здравните системи, което води до по-голяма ангажираност в икономическите процеси, и най-сетне и с особена значителност - вложения в нововъведения, вложения, които позволяват на страните да напредват и да минават границите си. Не желаеме да сме просто част от икономическия напредък, а част от инклузивния стопански напредък - този, който визира всички елементи на обществото.
Когато предходната година Групата на Световната банка и България оповестиха партньорството си, загубата на фрагменти поради миграцията беше упомената като неотложен проблем. Как четвъртата индустриална гражданска война ще се отрази върху работния пазар и може ли това да бъде късмет България да притегли работна ръка съгласно Вас?
- Това е голяма опция. Както споделих и по-рано, желаеме да създадем по този начин, че хората да желаят да работят в родните си страни. Хората не работят в чужбина, тъй като желаят да изоставен дома си. Ако опциите са налични, атрактивността е огромна. Най-добрите младежи на България и други елементи на Източна Европа ще желаят да работят тук, в случай че имат опцията. Това е късмет за иновативност вместо предсказуемост. Младите хора на открито получават тъкмо това. Шансът да получаваш обичайно заплащане за труда си може да те задържи вкъщи.
Много значимо и по едно и също време проблематично в редица градове в Източна Европа е заобикалящата среда -тя би трябвало да разрешава добър метод на живот, това включва положителни учебни заведения, положително опазване на здравето, чист въздух. Затова и вниманието към услугите и градското обмисляне е значително за улавянето на изгодите от Индустрия 4.0 за Източна Европа.
Как тъкмо Групата на Световната банка адресира тези сфери?
- През 2016 година България и Групата на Световната банка подписаха рамка за партньорство, която откри сферите, в които ще фокусираме взаимната си работа. Създадени бяха две сфери, като първата се концентрира върху институциите. Задачата ни там е да подобрим тъкмо тези неща, които загатнах, процесите на работа, върховенството на закона, регулациите, най-основните структури, които усъвършенстват обществената администрация.
Втората сфера се занимава с хората и повишението на инклузивността. С Бълагрия си сътрудничим чрез голям брой принадлежности. Една от актуалните огромни заеми е за основаването на мощна и гъвкава система за обезпечаване на влоговете в банките, която да разреши несъмнено финансиране за всички българи. Също по този начин работим в енергийния бранш и търсим най-хубавите благоприятни условия пред България. Участваме и в транспортния и железопътен бранш - намираме къде Бълагрия би трябвало да влага и от кое място да набави финансиране, тъй като не всички пари могат да дойдат от обществения бранш. Работим и в просветителния бранш, който взе участие в решението на тези проблеми.
След като сме в Пловдив, би трябвало да кажа, че бихме желали да увеличим работата си с общините в България. София е интернационален град, потребностите на хората там не са толкоз огромни. Но има доста елементи на България, където потребностите са обилни. Бихме желали да се фокусираме там. През идващите два-три месеца ще уточним фокуса на идващите две години от нашето партньорство и за това водим дейни договаряния с държавното управление. Смятам, че двете сфери, които загатнах, ще останат основна част от партньорството ни. Това ще разреши на България да бъде иноватина, само че също по този начин инклузивна.
Интервюто взе Йоанна Иванова
© Цветелина Белутова Профил
Д-р Аруп Банерджи е шеф в Световната банка за Европейския съюз, Европа и Централна Азия. Преди да заеме поста пред февруари 2016г., Банерджи е бил старши шеф и началник на Глобалната процедура по обществена протекция и труд на Групата на Световната банка, а паралелно с това и старши шеф на Групата по работни места. Преди да се причисли към екипа на Световната банка, Банерджи преподава в Центъра по стопанска система на развиването на Williams College в Масачузетс, Съединени американски щати, и в Университета на Пенсилвания, Съединени американски щати. Има докторска степен, а преди този момент и магистърска степен по стопанска система от Университета на Пенсилвания, Съединени американски щати, както и бакалавърска степен по стопанска система от Университета в Делхи, Индия. Още по тематиката
Фотогалерия: Посланията на лекторите в Industry 4.0
Сок от мозък от участниците в конференцията " Индустрия 4.0 ", проведена от " Капитал ", община Пловдив и Trakia Tech
29 сеп 2017
Индустрия 4.0: Новите технологии желаят гражданска война в мисленето за образованието
Новите работещи имат потребност от нови познания и рядко са лоялни на компании
28 сеп 2017
Индустрия 4.0: Ключът е в шерването на хрумвания сред фирмите и работа с данни
Бизнесът би трябвало да е квалифициран за гражданска война, не за промени, считат участниците в конференцията
28 сеп 2017
Индустрия 4.0: Технологичното бъдеще към този момент е тук, би трябвало да се приспособяваме
В България има инженери, само че вложенията са малко, показаха участници в конференцията
28 сеп 2017
" Индустрия 4.0 " и бъдещето на производството
Как новата гражданска война ще повлияе на средата ще търси отговор специфична конференция в Пловдив
17 сеп 2017 " Вниманието към услугите и градското обмисляне е значително за улавянето на изгодите от Индустрия 4.0 за Източна Европа. "
Аруп Банерджи, районен шеф за Европейски Съюз на Световната банка Как се трансформира светът ни?
- Има човешки и софтуерни фактори. Автоматизацията и адитивното произвеждане (като 3D принтиране - бел. а.) от една страна и редуцирането на работна ръка и застаряването на популацията от друга. За жал, двете групи си взаимодействат по метод, който единствено укрепва резултатите им отрицателно. Какво се случва с процеса на произвеждане? Цената на човешкия труд няма да пада, само че тази на технологията, това, което машините могат да свършат за едно евро, пада фрапантно. Все повече процеси, изключително рутинни такива, ще бъдат автоматизирани. Затова и ролята на индивида ще намалее. Най-добрият образец: iPhone. Той значително се създава от китайската компания Foxconn. Foxconn наемаше милиони служащи, само че сега минават към заводи, които са съвсем напълно роботизирани - по-малко от 10 хиляди души следят работата на стотици хиляди машини.
В същото време адитивното произвеждане значи, че няма да има потребност производството да е там, където цената (на труда - бел.ав.) е най-ниска. Можеш да произвеждаш там, където е пазарът - няма потребност да произвеждаш там, където трудът е на ниска цена, и по-късно да инвестираш в логистика, с цел да може най-после всичко да бъде съединено в Германия или Съединени американски щати. Можеш да направиш дизайна и по-късно машина на мястото на пазара да създаде продукта бързо, можеш да сменяш разнообразни дизайни и модели вместо всякога да инвестираш в нова машина.
Това значи, че проблемите в бъдеще няма да са свързани със самото произвеждане. Никой няма да премине бързо към роботиката. Креативност, интерпретация, решение на проблеми, дизайн - индустриалната част е лесна, само че изобретателната част не може да бъде сменена.
В тази връзка, каква е тактиката на Групата на Световната банка по отношение на четвъртата индустриална гражданска война и в частност по отношение на резултата ѝ в Източна Европа?
- Нашата задача е да влагаме в партньорство с страни от целия свят, като в Източна Европа това се случва в съвсем всеки бранш. Основната ни цел, наблягам, е да подобрим благополучието на най-бедните в обществовто. Това е нашият фокус. Затова персонално аз обръщам изключително внимание на образованието, инклузивното обучение. Можем да създадем по този начин, че страните да напредват стопански - може да бъде основан бърз напредък, фокусиран върху дребна група богати хора, само че това няма да създаде инклузивност и не взема решение проблемите, за които приказваме.
Така че, част от нашата активност на всички места и в Източна Европа е инвестицията в три необятни сфери. Изграждане на инфраструктура и съгласуваност, вложения за подкрепяне на човешкия капитал - в образованието, пазара на труда, здравните системи, което води до по-голяма ангажираност в икономическите процеси, и най-сетне и с особена значителност - вложения в нововъведения, вложения, които позволяват на страните да напредват и да минават границите си. Не желаеме да сме просто част от икономическия напредък, а част от инклузивния стопански напредък - този, който визира всички елементи на обществото.
Когато предходната година Групата на Световната банка и България оповестиха партньорството си, загубата на фрагменти поради миграцията беше упомената като неотложен проблем. Как четвъртата индустриална гражданска война ще се отрази върху работния пазар и може ли това да бъде късмет България да притегли работна ръка съгласно Вас?
- Това е голяма опция. Както споделих и по-рано, желаеме да създадем по този начин, че хората да желаят да работят в родните си страни. Хората не работят в чужбина, тъй като желаят да изоставен дома си. Ако опциите са налични, атрактивността е огромна. Най-добрите младежи на България и други елементи на Източна Европа ще желаят да работят тук, в случай че имат опцията. Това е късмет за иновативност вместо предсказуемост. Младите хора на открито получават тъкмо това. Шансът да получаваш обичайно заплащане за труда си може да те задържи вкъщи.
Много значимо и по едно и също време проблематично в редица градове в Източна Европа е заобикалящата среда -тя би трябвало да разрешава добър метод на живот, това включва положителни учебни заведения, положително опазване на здравето, чист въздух. Затова и вниманието към услугите и градското обмисляне е значително за улавянето на изгодите от Индустрия 4.0 за Източна Европа.
Как тъкмо Групата на Световната банка адресира тези сфери?
- През 2016 година България и Групата на Световната банка подписаха рамка за партньорство, която откри сферите, в които ще фокусираме взаимната си работа. Създадени бяха две сфери, като първата се концентрира върху институциите. Задачата ни там е да подобрим тъкмо тези неща, които загатнах, процесите на работа, върховенството на закона, регулациите, най-основните структури, които усъвършенстват обществената администрация.
Втората сфера се занимава с хората и повишението на инклузивността. С Бълагрия си сътрудничим чрез голям брой принадлежности. Една от актуалните огромни заеми е за основаването на мощна и гъвкава система за обезпечаване на влоговете в банките, която да разреши несъмнено финансиране за всички българи. Също по този начин работим в енергийния бранш и търсим най-хубавите благоприятни условия пред България. Участваме и в транспортния и железопътен бранш - намираме къде Бълагрия би трябвало да влага и от кое място да набави финансиране, тъй като не всички пари могат да дойдат от обществения бранш. Работим и в просветителния бранш, който взе участие в решението на тези проблеми.
След като сме в Пловдив, би трябвало да кажа, че бихме желали да увеличим работата си с общините в България. София е интернационален град, потребностите на хората там не са толкоз огромни. Но има доста елементи на България, където потребностите са обилни. Бихме желали да се фокусираме там. През идващите два-три месеца ще уточним фокуса на идващите две години от нашето партньорство и за това водим дейни договаряния с държавното управление. Смятам, че двете сфери, които загатнах, ще останат основна част от партньорството ни. Това ще разреши на България да бъде иноватина, само че също по този начин инклузивна.
Интервюто взе Йоанна Иванова
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ