Родолюбие и гражданска отговорност: Как младите могат да учат от историята
Важно е да познаваме историята, тъй като тя ни дава насоки за бъдещето и опция да се учим от положителните, само че и от неприятните образци в нея. Това сподели пред Дарик учителят от Радомир СлавчоСвиленов.
Във войните за национално обединяване – Балканската и Първата международна война – има почти 1 300 починали от Радомир и района. За тяхната респект обаче монумент няма.
„ Идеята за създаване на паметника в Радомир пристигна в резултат на обстоятелството, че ние имаме извънредно доста починали в целия Радомирски регион. И ние искахме, и към момента се опитваме, несъмнено, и ще го създадем – да изградим един монумент, който да бъде сборен. Не единствено на починалите от град Радомир, защото подобен монумент на тях няма, има единствено паметни плочи с изписани няколко имена, а като цяло на всички починали от района. И, несъмнено, паметникът самичък като здание, като обект на поклонение, е един детайл от нашето образование за отношението към тези хора “, сподели той.
На въпрос по какъв начин си изяснява това, че досега няма построен подобен монумент в Радомир, Славчо Свиленов отговори по този начин:
„ Според мен е имало опити, доколкото изследвах, да бъде направено нещо сходно, само че събитията от 9 септември 44-та година, до 10 ноември 89-та година, сковават сходни начинания. Тогава тези войни се смятат като империалистически, като неправилни от позиция на тогавашната идеология и на процедура това не е било приоритет нито на страната, нито като образование и отношение на хората и на популацията към тези герои. И за жалост най-големите герои от новата ни българска история, в случай че приказваме в народен мащаб, 200 000 мъже до края на Първата международна война умират – цветът на нацията безусловно е избит по фронтовете. Тези хора остават на назад във времето. “
По думите му всяка ера има своите исторически въпроси, които би трябвало да бъдат позволени, а историята като просвета ни оказва помощ да осъзнаем, че нито сме първите, нито сме последните, които имат да се оправят с избрани проблеми.
„ Това е най-ценното на тази просвета за обществото като цяло. Дори за обособения човек тя служи като едно необикновено ентусиазъм. Човек, израствайки – има потребност от образци, има потребност от модели за подражателство, а в историята могат да бъдат открити доста такива. И освен положителни, а и неприятни. Лошите образци също са доста потребни за израстването на един човек, а и на едно общество. Така че този модел е използван и към индивида, и към колектива “, добави Славчо Свиленов.
Учителят счита, чесме позабравиликакво е войната.
„ Ние сме трето-четвърто потомство, което не я познава и като че ли като следим международните процеси, изключително европейското общество, като се изключи Западните Балкани, до неотдавна не познаваше войната и, наблюдавайки тези процеси, доста си личи, че когато не се опасяваме от нея и когато не я познаваме, сме склонни към избрани крайности. Така че обръщането на особено внимание на военната история е значително и един поръчител за мир. Защото войната е допустима единствено за хората, които не я познават “, изясни той.
„ Определено желая да науча учениците си на родолюбие, само че родолюбие, което не се показва в крайности, родолюбие, което не е нетолерантно, а в противен случай. Родолюбие, което е обвързвано не към омразата, а към любовта и грижата към себе си, близките, околната среда и обществото. Това е родолюбие.
Защото в днешно време доста хора залитат в избрани течения – не мога да кажа, че омразата, че расизмът, че отношението към другите, е форма на родолюбието. Напротив, това е нещо непоносимо, което би трябвало да бъде отстранено от този термин и ясно разграничено – родолюбието е обич и грижа, и отговорност “, акцентира учителя.
Във войните за национално обединяване – Балканската и Първата международна война – има почти 1 300 починали от Радомир и района. За тяхната респект обаче монумент няма.
„ Идеята за създаване на паметника в Радомир пристигна в резултат на обстоятелството, че ние имаме извънредно доста починали в целия Радомирски регион. И ние искахме, и към момента се опитваме, несъмнено, и ще го създадем – да изградим един монумент, който да бъде сборен. Не единствено на починалите от град Радомир, защото подобен монумент на тях няма, има единствено паметни плочи с изписани няколко имена, а като цяло на всички починали от района. И, несъмнено, паметникът самичък като здание, като обект на поклонение, е един детайл от нашето образование за отношението към тези хора “, сподели той.
На въпрос по какъв начин си изяснява това, че досега няма построен подобен монумент в Радомир, Славчо Свиленов отговори по този начин:
„ Според мен е имало опити, доколкото изследвах, да бъде направено нещо сходно, само че събитията от 9 септември 44-та година, до 10 ноември 89-та година, сковават сходни начинания. Тогава тези войни се смятат като империалистически, като неправилни от позиция на тогавашната идеология и на процедура това не е било приоритет нито на страната, нито като образование и отношение на хората и на популацията към тези герои. И за жалост най-големите герои от новата ни българска история, в случай че приказваме в народен мащаб, 200 000 мъже до края на Първата международна война умират – цветът на нацията безусловно е избит по фронтовете. Тези хора остават на назад във времето. “
По думите му всяка ера има своите исторически въпроси, които би трябвало да бъдат позволени, а историята като просвета ни оказва помощ да осъзнаем, че нито сме първите, нито сме последните, които имат да се оправят с избрани проблеми.
„ Това е най-ценното на тази просвета за обществото като цяло. Дори за обособения човек тя служи като едно необикновено ентусиазъм. Човек, израствайки – има потребност от образци, има потребност от модели за подражателство, а в историята могат да бъдат открити доста такива. И освен положителни, а и неприятни. Лошите образци също са доста потребни за израстването на един човек, а и на едно общество. Така че този модел е използван и към индивида, и към колектива “, добави Славчо Свиленов.
Учителят счита, чесме позабравиликакво е войната.
„ Ние сме трето-четвърто потомство, което не я познава и като че ли като следим международните процеси, изключително европейското общество, като се изключи Западните Балкани, до неотдавна не познаваше войната и, наблюдавайки тези процеси, доста си личи, че когато не се опасяваме от нея и когато не я познаваме, сме склонни към избрани крайности. Така че обръщането на особено внимание на военната история е значително и един поръчител за мир. Защото войната е допустима единствено за хората, които не я познават “, изясни той.
„ Определено желая да науча учениците си на родолюбие, само че родолюбие, което не се показва в крайности, родолюбие, което не е нетолерантно, а в противен случай. Родолюбие, което е обвързвано не към омразата, а към любовта и грижата към себе си, близките, околната среда и обществото. Това е родолюбие.
Защото в днешно време доста хора залитат в избрани течения – не мога да кажа, че омразата, че расизмът, че отношението към другите, е форма на родолюбието. Напротив, това е нещо непоносимо, което би трябвало да бъде отстранено от този термин и ясно разграничено – родолюбието е обич и грижа, и отговорност “, акцентира учителя.
Източник: darik.bg
КОМЕНТАРИ