Важният въпрос, който би трябвало да вълнува българската общественост, а

Важният въпрос, който би трябвало да вълнува българската общност, а той е забавен и от юридическа позиция, е дали българският съд, от който немските управляващи желаят да извърши тяхната европейска заповед за арест, има право да откаже да го направи. Това разяснява особено за ДЕБАТИ.БГ експертът в региона на интернационалното право и отбрана на правата на индивида адв. Михаил Екимджиев. Повод за коментара му са зачестилите присъди и европейски заповеди за арест, издавани от немските управляващи, на български жители, работещи в интернационалните колцентрове и упрекнати в машинация.

Със сигурност мога да кажа, че българските съдилища, от които се желае да бъдат изпълнени тези заповеди, не са със напълно завързани ръце. Те не работят напълно под изискванията на така наречен обвързана подготвеност. Тоест, те не са длъжни автоматизирано да изпълнят настояванията на немските управляващи. В тази тенденция, има значително случаи, в които съдилища на страни членки на Европейски Съюз са отказвали да изпълнят сходни заповеди за европейски арест, изисквани от български управляващи, най-често от българската прокуратура.
Как наподобява юридически обстановката и какви са в действителност пълномощията на българските съдилища?
От една страна, в границите на Европейски Съюз работи правилото за така наречен лоялно съдействие и взаимно доверие сред страните членки. Това не е просто бланкетен принцип, някаква декларация или плакат, а си има своите проявления в правото на Европейски Съюз. От тази позиция има една твърдо оборима хипотеза, че когато управляващи на една страна членка желаят арести, в тази ситуация предаване в Германия за съдене на български жители, нашите институции би трябвало да работят с хипотеза, че немските управляващи постъпват в действителност добросъвестно и правомерно.

От нея позиция в множеството случаи би могло да се чака българските съдилища да извършват тези заповеди за арест, само че не и автоматизирано, не и категорично. Тоест, макар доверието и лоялното съдействие, което ние като страна членка изискуем на останалите страни членки на Европейски Съюз, в тази ситуация на Германия, имаме известна независимост на преценка във всеки съответен случай да желаяме от немския съд да ни показа доказателства – за какво съответно счита, че този български жител е направил някакво закононарушение и какви са доказателствата съответно против него.

Това не може да е комплицирана и безкрайна преписка, в която българският съд надали не да преценя в елементи и дълбочина обоснователността на дейностите на немските управляващи. Но от позиция на един различен принцип – правилото за отбрана от произвол, ние може да желаяме главните доказателства за вреди, които българският жител е направил, и за който се желае да бъде предаден за съдене. Това българският съд може да направи. От тук нататък обаче, ние не знаем по какъв начин се работи за всеки съответен проблем. Дали автоматизирано се извършват немските заповеди за арест или фактически се прави едно по-задълбочено правосъдно изследване за всеки съответен случай. Нашият съд би могъл да даде някаква отбрана на нашите жители, проверявайки дали има най-малко някаква базисна степен на аргументираност на съмнението от страна на немските управляващи за машинация.

Винаги, когато едно дело завърши на всички инстанции в съответната страна и наказаният счита, че са нарушени негови съществени права, най-често това са право на обективен развой или хипотеза за невиновност, той би могъл в четиримесечен период от окончателната присъда да сезира Европейски съд по правата на човека. В някои обстановки даже би могъл да потърси отбрана от Конституционния съд на Германия, защото за разлика от нас, жителите които биват съдени от немските съдилища имат право на самостоятелна тъжба и до конституционния им съд.

Ролята на българският съд е такава, че той би могъл да обезпечи някаква минимална отбрана на тези хора. На този стадий се желае те просто да бъдат предадени на немските управляващи, което не значи, че немският съд ще ги признае за отговорни. Но в случай че, хипотетично, немският съд откаже да даде информация или някакви доказателства, е належащо българският съд да види дали има обосновано съмнение или дейностите на немският съд са случайни. Ако те са случайни, то нашият съд може да откаже осъществяването на заповедта.

За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!