Важният въпрос е, кога нашите Властници ще се научат да

Важният въпрос е, по кое време нашите Властници ще се научат да разпознават това, което е потребно за България – същински потребно, а не някаква мимика или оригване от това, което през днешния ден минава за „ европейска политика “.

Само преди месец Бойко разгласи: „ Егоизмът на Балканите изчезна “! 
Човек напряко да се разплаче от трогване – и няма по какъв начин да се сдържи, щом е изчезнала най-отвратителната линия на Балканската Същност. 
А Бойко просто бе измамен от постоянно ухилената физиономия на скопянина Зоран Заев и не по-малко усмихнатия Ципрас.

Обаче нарцисизъм с усмивки не се заличава. 
И нашият човек си го получи: даже не го поканиха да участва на подписването на контракта сред Гърция и НезнамкаквасиМакедония… 
А направи доста, с цел да обезпечи най-малко човешки контакт сред двамата Екс-Егоисти.

Балканският Егоизъм с лафове не може да бъде преборен. 
Големите приказки са за наивници, да вземем за пример, тази: Договорът отварял пътя на НеЗнамКакваСиМакедония към Европейския съюз, единствено чакали да го подпишат, ратифицират и пр. 
Тогава да вземат напряко да я вкарат и в Шенген и Еврозоната – въпреки че Македония, с име или без име, въобще не е подготвена за нищо, какво остава за Европейски Съюз.

Засега тя има триумфи само като противоположен асимилатор на непозната история, нищо повече.

Нахиленият Ципрас най-малко съумя да изкрънка от Нахиления Заев известна прошка за гръцката история. 
Към нашата скопяните ще си останат все толкоз безжалостни, даже и повече.

Договорът има някаква стойност, само тъй като открива опция да притурят НеЗнамКакваСиМакедония в НАТО. 
Целта на вещиците/пророчици е да подразнят Руската Мечка. 
Никакви македонци не ги интересуват.
Тъй че, огромните приказки са си, в действителност, част от менюто за балами.

Въпросът е, до каква степен ще навирят гребена скопяните, и то във връзка с нас. 
10 месеца след подписването на Договора /България – Македония/, не си мръднаха пръста да изпълнят най-малко някои от клаузите му. 
Вместо това, направиха напряко махленски номер, като по някое време, в договарянията с гърците, предложиха името „ Илинденска Македония “ - едвам ни кажат, че пет пари не дават за нас и ще си останат рецидивисти в присвояването на История. 
Това беше отличен образец за изгубването на Балканския нарцисизъм.

И какво ще последва в този момент? 
След като избутаха настрана нашия човек и не го извикаха най-малко за една обща фотография, смятате ли, че скопяните няма да доизбутат вън от Българската История всичко, което към момента не е прибрано в меланжа, който минава за тяхна история?

И какво, НАТО ли ще ни пази от този обир? 
Соломон, Кукуригото на НАТО, към този момент се изплю върху българското православие – не е мъчно да се досетим, какво е наговорил на Чорбаджиите си и за нашите разправии със скопяни. 
Очаквайте скоро да каже „ Майната й на Българската История! “

Ако бяхме по-пресметливи, а и търпеливи, ние трябваше да играем ролята на Гърка – и да измъкнем от скопяни задължението да нямат повече никакви искания към персони и събития от Българската История – както гърците ги принудиха. 
Не го направихме.

Между другото, стартират да стават рискови фантазиите/мераците да раздаваме безсистемно българско поданство на екс-македонците. 
Ние за нашите хора не можем удовлетворително да се грижим, какво остава за още външни прошляци. 
И какво – „ Новите революционери “ ли ще ги назоваваме, по лафа на оня Кръстев, по този начин назова той нашествениците/уж бежанци и остави едно ослепително удостоверение за изстъпленията на демократичната лигоч.

Като се омотаха към тезата за изчезналия „ балкански нарцисизъм “, единствено ни подсетиха за егоизма, който тук разяжда връзките сред Власт и Народ – както към момента назовават масата, която е забелязвана и калкулирана единствено по време на избори.

Макар и в края на Председателството, Бойко би трябвало да запуши устата на котилото си, най-много на Захариева – финалните нелепости имат максимален късмет да бъдат запомнени. 
Захариева има неоспоримия гений да приказва като провинциална прогимназиална учителка: като тръгне да дрънка за „ бъдеще “ или „ късмет “, може да изкара от равновесие и човек, който е на тройна доза реланиум.

На нея всичко й е до пищялите - отново тия дни показа, напълно неегоистично, че „ Новото име /на Македония/ не основава риск за териториални искания “. 
Честна дума? Честна дума! 
Ако не друго, Бойко би трябвало да накара флората край него да прочете най-малко неговите изказвания – тъй като преди време той беше споделил таман противоположното. 
С екзалтациите си тази женица трансформира властта в посмешище – напълно неегоистично.

***


Статията е оповестена във Facebook профил на журналиста