ТЕЦ-овете спират през 2026 г., причината няма да е Зелената сделка
Въглищните мини в " Марица изток " ще би трябвало да затворят доста по-рано от 2050 година, само че хората там няма да останат без работа, тъй като след приключването на въгледобива, ще стартира рекултивация на терените. Продължаването на въгледобива ще бъде голяма вреда за стопанската система на България, тъй като ще се окаже по-изгодно страната да заплаща заплатите на тези хора, вместо те да не престават да копаят въглища а ТЕЦ-овете да работят. Причината за това е високата цена на излъчванията парникови газове, сподели Борислав Сандов, съпредседател на " Зелено придвижване ". Освен това въглищните централи имат витален цикъл, който към този момент изтича а модернизацията им е неизгодна.
Според Сандов, който ще бъде един от модераторите на проведения от на 15 октомври в София спор " ", ниската цена на творби от държавните ТЕЦ-ове ток е поради това, че не се регистрират всички разноски за произвеждане. Милиардите отговорности, които са натрупали въглищните централи в " Марица изток " не влизат в цената на тока, а в бюджета на Националната електрическа компания, който пък е част от държавния бюджет и по този начин най-после разноските се покриват от всички данъкоплатци.
Сандов твърди, че българската стопанска система е 6.5 пъти по-въглеродно интензивна, по отношение на междинните индикатори в Европейски Съюз. Това значи, че с цел да се създаде единица артикул у нас, отделяните излъчвания парникови газове са 6.5 пъти повече, а квотите за тези излъчвания се заплащат от страната. Така създадените артикули стават неконкурентноспособни. А с цел да бъдат или заплатите на заетите в това произвеждане би трябвало да бъдат ниски или всички данъкоплатци да покриват загубите. И най-после, споделя Сандов, би трябвало да се обмислен и провокираните климатични промени.
Справедливи ли са настояванията на енергетиците от " Марица изток " за опазване на въглищните електроцентрали до 2050 година? Каква е българската позиция за сполучливото осъществяване на енергийния преход? Как ще реализираме действително противопоставяне на климатичните промени, в случай, че страните от най-големия континент Азия, нямат зелени политики?
Отговорите на Борислав Сандов, " Директно в новините " със Стефан Кунчев.
Визитка:
Борислав Сандов е съпредседател на " Зелено придвижване " и член на председателския съвет на Демократична България. Народен представител от 46-ото Народно заседание, в което оглавява непрекъснатата парламентарна комисия околна среда и водите. Работи като специалист по стабилно развиване и запазване на климата във водещи неправителствени организации. Има дълготраен опит като уредник и представител на акции по запазване на околната среда и преход към зелена стопанска система. Завършил е СУ " Св. Климент Охридски ", компетентност География, и е специализирал в направление " Изменение на климата и ръководство на води ".
Според Сандов, който ще бъде един от модераторите на проведения от на 15 октомври в София спор " ", ниската цена на творби от държавните ТЕЦ-ове ток е поради това, че не се регистрират всички разноски за произвеждане. Милиардите отговорности, които са натрупали въглищните централи в " Марица изток " не влизат в цената на тока, а в бюджета на Националната електрическа компания, който пък е част от държавния бюджет и по този начин най-после разноските се покриват от всички данъкоплатци.
Сандов твърди, че българската стопанска система е 6.5 пъти по-въглеродно интензивна, по отношение на междинните индикатори в Европейски Съюз. Това значи, че с цел да се създаде единица артикул у нас, отделяните излъчвания парникови газове са 6.5 пъти повече, а квотите за тези излъчвания се заплащат от страната. Така създадените артикули стават неконкурентноспособни. А с цел да бъдат или заплатите на заетите в това произвеждане би трябвало да бъдат ниски или всички данъкоплатци да покриват загубите. И най-после, споделя Сандов, би трябвало да се обмислен и провокираните климатични промени.
Справедливи ли са настояванията на енергетиците от " Марица изток " за опазване на въглищните електроцентрали до 2050 година? Каква е българската позиция за сполучливото осъществяване на енергийния преход? Как ще реализираме действително противопоставяне на климатичните промени, в случай, че страните от най-големия континент Азия, нямат зелени политики?
Отговорите на Борислав Сандов, " Директно в новините " със Стефан Кунчев.
Визитка:
Борислав Сандов е съпредседател на " Зелено придвижване " и член на председателския съвет на Демократична България. Народен представител от 46-ото Народно заседание, в което оглавява непрекъснатата парламентарна комисия околна среда и водите. Работи като специалист по стабилно развиване и запазване на климата във водещи неправителствени организации. Има дълготраен опит като уредник и представител на акции по запазване на околната среда и преход към зелена стопанска система. Завършил е СУ " Св. Климент Охридски ", компетентност География, и е специализирал в направление " Изменение на климата и ръководство на води ".
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ